петък, 17 юни 2011 г.

ДЕН ШЕСТИ И СЕДМИ: САНДЖАК










Пътуваме седем безкрайни часа от Сараево до Санджак. След Вишеград навлязохме в дебрите на гъста гора. Явно бяхме объркали пътя, няма ни табели, ни движение, само в далечината мярнахме няколко покрива на къщички или на хижа. Пусто като в Северна Албания! Добре че мина автобус с горски работници и шофьорът ни обясни къде е пътят за границата и понеже не му вдъхвахме особено доверие, че пак няма да се залутаме, почти ни ескортира до пътя от Вишеград и ни упъти за верния разклон. Хората са изключително дружелюбни към чужденците. Поредното пресичане на границата между две бивши юго-републики, които са в две отделни държави – БиХ и Сърбия.
Пътят към Санджак минава през красива планина с гигантски борове, която напомня на планината Рила. Все едно сме в Швейцария. Край пътя и направо по шосето бавно се движат планински крави и стадо кози. Тук-там в девствената пустош се виждат новопостроени църкви. Пътят става лош, има дупки, но е много по-добър от пътя към Пампорово в българските Родопи в нашата мила родина, която е член на ЕС. Знаем от нашите сръбски приятели, че Санджак е царството на известни производители на сирене, масло. Санджаклии се гордеят и с някаква местна марка прошуто, но след като го опитахме, разбрахме, че иде реч не за прошуто, а за солена пастърма с доста съмнителен начин на опушване. Санджаклии се оплакват, че районът е най-изостаналия в Сърбия, но сравнявайки инфраструктурата и бизнес-начинанията, смятам, че един друг периферен граничен район на Сърбия е още по-изостанал, всъщност най-изостаналия – Босилеград в онази част на източна Сърбия, която ние, българите наричаме, Западните покрайнини.
След Вишеград, пътувайки към Санджак, трафикът изведнъж намаля в тази част на периферна Сърбия. Отново сме сами на пътя. След час стигаме в Сиеница, където е пълно с млади хора и деца, добитък има много. Такива живи селища в българските планини има само при нашите мюсюлмани помаците. А ние сме сред сръбските мюсюлмани, бошняците на Санджак.
Икономиката на Санджак е загубила динамичното си развитие отпреди 15 години, когато в този район на Сърбия беше център на текстила в Югоизточна Европа, местните цехове шиеха дънките за целия пазар в бивша Югославия, имаше износ дори за Западна Европа. Днес Санджак вече не може да се конкурира със световната работилница Китай. В Нови Пазар се произвежда съвсем малко дънки, обувки, дървесина, млечни произведения. Тук са най-качествените крави и овце, но те намаляват. Преди е голяма кланица в Рашка, производство в Сиеница, но тези отрасли са в застой. Местните хора се оплакват, че държавата не подпомага селското стопанство. Тук има сръбски културни паметници като манастира Сопочани, манастира Джурджеви стубови, Милешево, екологични чисти планини и реки.
В Нови Пазар се настаняваме в хотел „Тадж”, който е толкова западнал, че веднага си личи, че контрабандата е на изчезване. „Има шверц, но некой ситен”. За десетина години „Тадж”, който все още стои в категорията на 4-звезден хотел (нощувката е 28 евро самостоятелна стая), е изпаднал не само до нивото на соц хотелите. Чаршафите са толкова прокъсани и с дупки, че все едно спим в дрипи, хавлиите са разнищени. В ресторанта ги няма веселите компании на преминаващи някога през Нови Пазар контрабандисти на рояци. Разпитваме сервитьорите за пътя към София. „Ейтам, питайте шверцерите”, той директно ни посочва един от редовните клиенти на хотел „Тадж”, явно е последен мохикан на шверцерството в Санджак.
И така, даваме най-краткия път Нови Пазар – София, препоръчан директно от „Шверц комерц”: Нови Пазар-Рашка-Балявац-Биляновац-Брус-Купоник-Прокуплйе. Питаме и за по-дългия път по магистралата: Рашка-Кралево-Крушевац-Ниш-София.
Уникален изник слънце в Нови Пазар, събуждам се от напевните гласове на мюезините от джамиите. Пеят един след друг с нежни гласове. Това е музикално събуждане, напомня ми на Средиземноморието в Тунис, където от всяка джамия един след друг мюезините подемат молитвите към небето.
По улиците на Нови Пазар се виждат много повече забулени млади жени сравнение с последния път, в който посетихме града през 2004 г. В общината живеят 120 хил. души, половината население в основния град Пазар, както го наричат местните мюсюлмани, е на възраст до 28 години. Това е най-младият град в Сърбия. Човешки мравуняк, много млади хора, пълни с енергия. Прилича на Тетово, Македония, и с малките дюкянчета с кафе, месо, зеленчуци по тесните сокаци в старата част на града, където живеят мюсюлманите.
Пазар е зоната на „кафечайниците”. Интересно е, че думата е изчезнала от самите заведения. Но няма как да не ги различим, това е зона, запазена само за мъжете мюсюлмани. Край тях са и местните „муджахидини”, мъже с бради като на Мохамед и панталони до кокалчето. Не са повече от последния път преди няколко години, когато бяхме в града. В старата чаршия има улица на златото, бижутерски магазинчета, които преливат от злато и пак злато. Санджаклийките се кичат с много злато. Има доста бутици за дамска мода – пищни ориенталски рокли в ярки цветове, както и дюкяни за празнични дрехи и аксесоари за „сюнет”.
От другата страна на реката край църквата са сърбите и заведенията с алкохол и пиво. Веднага се разпознава зоната на православните, която е по-малко населена, къщите са овехтели и неремонтирани, няма толкова много деца. Сърбите не виждат перспектива да останат да живеят в Санджак, област, която те подчертават, че се нарича Рашка. Но и мюсюлманите от областта мигрират към големите градове или просто към Западна Европа, където мнозина имат роднини. Безработицата е основния проблем в Санджак. Най-младият град в Сърбия Пазар, е пълен с младежи, които не завършват училище, не работят, стоят вкъщи, нищо не произвеждат. „Нито имат работа, нито да пътуват, стоят си вкъщи и родителите им ги хранят. Контрабандата вече намаля драстично. Няма производство в Санджак”, жалва се местен пенсионер мюсюлманин в една от „кафечайниците”. В община Санджак живеят 120 хил. души. Населението мигрира в централна Сърбия и ЕС. В Белград сега живея 1/3 от населението на Сърбия.
В мъжко кафене в Нови Пазар бошняк, който е пенсионер и активен състезател по шахмат, обяснява, че роднините в Западна Европа пращат пари на своите в Санджак, колкото да преживеят. „Тези гледах абитуренти, млади хубави, замислих се с какво ще се занимават, няма работа. Ние в Нови Пазар сме най-младият град в Сърбия. Младите нямат перспектива тук. Преди се раждаха много деца, по 7-8 имаше в брачна двойка сега се планират, няма от какво да живеят. Частниците, които имат фабрики, не плащат осигуровки за пенсии, плащат мизерно. В частния сектор средната заплата няма и 200 евро, не плащат осигуровки, за стаж. Само бюджетните държавните институции плащат добри и сигурни пари с осигуровки за стаж и пенсия. Тук няма инвестиции, закърпят някой път и толкова.
Санджак заслужава някаква степен на автономия, защото исторически е бил един регион. Но автономията няма шансове. Шансът е да влезе в ЕС, да се въведат европейски норми и закони. Турците обещаха и се опитаха нещо да направят, обещаха инвестиции. Турците са си в право, до 1912 г. са владели този дял. След изтеглянето на Турция оттук, са мигрирали много бошняци. Днес в Турция има много повече бошняци, отколкото тук. Заедно с Босна, Черна гора. И турците си гледат интереса. В Сърбия построиха пътища. Да не са луди тук да инвестират, не знам дали знаете Сиеница горе, тутинската община. Говореха да създадат работни места, но това бяха само приказки, няма нищо...
От войната в Босна тук се появиха тези с брадите. Това са групи, ето там вижте един си купува вестник. Главният мюфтия на Санджак беше някъде на визита в ислямска държава и тук се договориха и създадоха риасет. Той като се върна, се ядоса. Мисля, че не вярвам, че за новия раис има и 20 вярващи. Джамиите са разделени между верниците. Тук джамиите са разделени, знае се кои вярващи в кои джамии ходят. В старата част са верниците на Зуркорлич, има други 2-3 джамии, където ходят други. Разделението направиха политиците. ЕС казва, че ние между нас не можем да се договорим. Над 80 % от хората са за мюфтията Зукорлич. Народът видя политическата игра и се разбунтува... Не съм вярващ...
Имаме два министри в Белград – Углянин и Ляич, са осигурили добра работа за себе си и за роднините си. Те са в коалиция с Тадич, трябваха му гласове и му дадоха. Ляич е най-популярен в Санджак, обича да се показва.
Мюфтията няма партия, а тя е на брата на втората му жена. Вероятно на следващите избори ще получи добра подкрепа. На изборите за Национален съвет се видя, че има голяма подкрепа.”

АИДА VS. МЮФТИЯТА

В Източна Сърбия е катастрофа, разказва Аида Чорович, социолог и журналист, директор на неправителствената организация, базирана в Нови Пазар „Урбан Ин”. Не е имало случай да минем през Санджак и да не видиш Аида. Познаваме се още от времето на режима на Слободан Милошевич, приятелки сме от повече от 10 години, свърза ни един проект с НПО от бивша Югославия, който осъществихме с организация, базирана в Черна гора. Аида заслужава специално представяне заради конфликта си с мюфтията Зукорлич, което стана новина в медиите на няколко държави от бивша Югославия този февруари.
Тя е родена през 1961 г. в Нови Пазар. През 80-те години води културна рубрика във в. „Ликовни живот”, след което работи за Радио и телевизия „Политика”, „Студио В”, „Канал 3”. През 1997 основава неправителствената организация „Урбан Ин”, открито критикува режима на Свободан Милошевич. Аида живее в Нови Пазар, води кампании за защита на правата на жените и светския характер на държавните институции в Санджак срещу религиозния фундаментализъм. През февруари 2011 публикува в сръбския в. „Данас” критична статия „Хиджаб като политика” за положението на жените в Санджак. носенето на шамия в Санджак като политическа акция на мюфтията Муамер Зукорлич , който нажежава и без това напрегнатата ситуация в района. Според Аида Чорович напоследък млади мюсюлманки се покриват демонстративно на обществени места, вместо в традиционно семеен кръг. Този текст предизвиква гневно критично писмо от зам.-председателката на Мюсюлманския младежки клуб Аида Рашлянин, която я нарича незадоволена жена, която няма ни куче, ни коте. Следва серия от нападения и заплахи срещу Аида Чорович, които са осъдени от президента на Сърбия Тадич, който се среща с нея в Белград. Известно време тя се движи с полицейска охрана. Аида е нещо като неофициален Омбудсман на Санджак. След статията й в „Данас” става медийна звезда в Нови Пазар, Белград, Сараево и Подгорица. Хората я спират често по улиците на Нови Пазар за помощ. В момента ръководената от нея НПО „Урбан ИН” изготвя препоръки към Белград за предприемане на мерки за интеграция на малцинствата.
Аида смята, че мюфтията Зукорлич е замесен в трафик, ходи с джип, на който пише „Мюфтия”, охраняван е от бодигардове. Според нея мюфтията има политически амбиции, вероятно иска да бъде градоначалник, неговите амбиции са да наследи мюфтията на Босна и Херцеговина еф. Церич. Създавайки политическа партия, Зукорлич иска да влияе в политиката. Оглавявайки листата на изборите за Националния съвет, той тества дали общественото мнение ще приеме това, че един верски лидер преминава в сферата на политиката и обществената област. Зукорлич смята, че има това право и се сравнява с Далай Лама, Мандела, Ганди...
Аида Чорович твърди, че е получила информации, че мюфтията Зукорлич получава пари от уахабити чрез Виена, че все повече се забърква в афери, свързани с наркотици и оръжие и вероятно сътрудничи на някои кръгове на сръбските тайни служби.
Преди повече от 3 години мюфтията Зукорлич е задържан няколко часа от сръбската полиция, в колата му са намерили много пари и дипломатически паспорт, даден му от Джинджич. Паспортът му е отнет. Оттогава той е променил своята реторика и е станал по-краен, коментира Аида. „Смятам, че се е договорил със сръбските тайни служби да не го закачат в бизнес начинанията му. Той използва религията само за манипулация”.

Мюфтията има голяма подкрепа от необразовани хора от селата и младежите. Той е популист, има много интервюта по телевизията, където говори само на политически теми, за автономия на Санджак предимно, не засяга нищо, свързано с религията. Мюфтията критикува постоянно, че Сърбия не прави нищо за малцинствата, че Санджак не е развит икономически, че министрите в правителството на Белград от Санджак Углянин и Ляич не са направили нищо за бошняците. Зукорлич обещавал, че ако той дойде на власт, в Санджак санджаклиите ще заживеят като в Дубай и Монако. Зукорлич е подкрепян от еф. Церич от Сараево. Догодина предстоят избори за реис уллема и понеже Церич вече няма право да се кандидатира за нов мандат, му се иска на това място да бъде избран Зукорлич. Преди няколко дни самият Зукорлич обяви, че има още време, но ще се кандидатира на инат. Според Аида Чорович Зукорлич няма голяма подкрепа в самата Босна и Херцеговина, той се опитва предимно да влияе на санджаклиите, живеещи в Босна.
В Нови Пазар, Санджак, по улиците е видно, че се е увеличил броят на младите жени, забулени с шамии, които тук се наричат „марама”. Според Аида това е само мода, отдолу жените са с дънки, пушат цигари, имат лак на ноктите. Ще отшуми като всяка друга мода. Според нея в Босна мюсюлманките носят на главата нещо като тюрбан, изглеждат екзотично дори, не е строга мода, цветовете са елегантни и ярки.
Уахабитите в Санджак не са единна общност, не са чак толкова много. Те са главно хора от изостаналите села на Санджак, стават все по-малко и малко. Преди 7-8 години от Босна са дошли уахабити.
Аида обяснява конфликта между мюфтията Зукорлич и уахабитите с борба за парите, които идват от Виена и Рим за промоция на исляма. Вероятно Зукорлич не им е дал от парите, които е получил от Виена. Затова уахабитите го обвиняват, че не е добър мюсюлманин.

Според Аида мюфтията Зукорлич има подкрепа от неправителствени организации в Белград, Хелзинкския комитет на Соня Бисерко. „Зукорлич дава пари на Соня Бисерко, за да го подкрепя”. Мюфтията Зукорлич говори срещу държавата, обвинява Борис Тадич в геноцид. „Питам го аз къде беше, като управляваше Милошевич, защо си траеше тогава? Едва преди 2 години той каза нещо за Сребреница, събития, станали преди 16 години. Защо си е траял толкова много, та чак сега се сети.
Мюфто говори, че сръбската държава не се отнася добре към мюсюлманите и Хелзинкският комитет твърди същото. Да, държавата има проблем с малцинствата, но Борис Тадич не е Милошевич. Сега можеш да критикуваш полицията, армията. Във времето на Милошевич това беше невъзможно. За съжаление и Либералната демократична партия на Чедомир Йованович също подкрепа партията на мюфтията (Бошняшко демократична общност). Сега те заедно ще участват в изборите. Чедомир има малко влияние и ще се опита да получи подкрепа на гласовете на малцинствата. Мюфтията има и НПО - Бошняшко културна общност, която участва в изборите за Национален съвет. Преди няколко дни хората на мюфтията Зукорлич са направили институт за проучването на геноцида. Питам се 20 години след войната не е ли късно за такова проучване.”

ЗА АВТОНОМИЯТА НА САНДЖАК
Аида е критична към лозунгите за автономия на Санджак от Сърбия и Черна гора. Мюфтията на Ислямската общност в Сърбия Муамер Зукорлич заяви, че автономията на Санджак е неизбежна и призова за диалог с Белград и Подгорица. Той смята, че моделът Южен Тирол е подходящ за автономия на Санджак.
„Тук имаше радикални приказки, а в Белград Зукорлич говори, че се бори за правата на бошняците, мюсюлманите. В Белград много хора го харесват, но със случая с мен и приказките за автономия рейтингът му падна.
Обещанията за автономия на Санджак са изиграли лоша шега на мюфтията. Какво значи автономия, децентрализация, регионализация, да, но автономия – това отцепване от Черна гора ли е? Мюфтията Зукорлич е влязъл в конфликт с политици от Босна, скарал се с Бекир Изетбегович, синът на покойния президент на БиХ Алия Изетбегович, който каза, че няма повече нови граници на Балканите (Бекир Изетбегович е член на колективното босненско председателство, бел. авт.). Според Бекир Изетбегович Зукорлич може да разговаря само с Белград, той няма какво да говори със Сараево. Зукорлич веднага обвини Изетбегович, че не е бошняк и мюсюлманин, че е предател. Той премного обещаваше и хората ще почнат да се питат къде е автономията, която им обеща, къде са парите, които им обеща, инфраструктурните инвестиции. Доста бързо ще изгуби влиянието си.
Групата на мюфтията нарочно провокира полицията в Нови пазар, на една такава провокация има 40 ранени полицаи, а от групата на мюфтията – нито един, само и само да направят провокация и хората да си кажат, че държавата и наемниците на Ляич и Углянин малтретират мюфтията. Има над 50 жалби срещу тези групи, но делата само се отлагат и отлагат, съдиите са корумпирани.

Клинтън преди дни в Будва на честването на 5-годишнината от независимостта на Черна гора се пошегува, че Ню Йорк е 1 милионен град. Да си представим само разликата в демографията, та Черна гора е към 600 хил. Всеки си мисли, че е важен. Коя е държава Косово, Македония, Черна гора? Като нямаш пари, инфраструктура какво си ти? Зукорлич иска автономия, а няма хора, които да му напишат проекти.”
Когато преди няколко месеца Аида се среща с Борис Тадич, му казва, че мюфтията за 10 години има 4 – 5 млн евро в брой, суха пара в джоба, няма никакви банкови следи, всичко е кеш: „Неговият Международен университет на Нови пазар бълва доктори на науките, 50 души за миналата година! Чрез този пара-университет мюфтията е станал много богат. Той е сива икономика, всичко се плаща кеш, купуват се дипломи. Маргинални преподаватели идват и четат лекции, плащат им на ръка. Плащат си и веднага получават докторат. Студенти от Гърция плащат и получават докторат. Този бизнес е за милиони. Това е университет с 4500 студенти, 1200 евро кеш струва таксата за една година на студент. За университета мюфтията казва, че е стълб на исляма. В този университет нищо не минава през банкови сметки, само в брой. 10 години мюфтията Зукорлич работи по този нелегален начин и твърди, че държавата го малтретира.”
Аида Чорович смята, че сръбската държава няма диалог с малцинствата. Има голяма пропаст между сърбите и малцинствата, нито не се прави, за намаляването й, да се промени програмата, да се говори за друг начин в медиите за малцинствата, да има повече медии на малцинствените езици. Политиците ни се обръщат към малцинствата само като има избори.
Зукорлич е удобен на политиците в Белград, защото те не знаят нищо за исляма, страхуват се да не ги обвиняват в дискриминация. Борис Тадич трябва да каже, че иска да говори не само с политиците на малцинствата, но и с НПО, синдикатите, предприемачите, производители на дънки за решението на проблема със Санджак.
„Урбан ИН” разработва стратегия с препоръки към държавата, местната власт и към НПО, стратегическо планиране за работа с малцинствата. Държавата не знае, не умее и гледа само да не наруши малцинствените права, верските права, нищо друго не прави. Зукорлич използва цялата тая ситуация. Предстои гореща есен, когато най-вероятно през октомври ще се проведат очакваните и отлагани избори за Национален съвет на бошняците.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

ЧАСТ ТРЕТА: ИЗ ХЕРЦЕГОВИНА. ОТ РАДИМЛЯ ДО ТЕККЕТО В БЛАГАЙ












ДЕН ПЕТИ: Богомилският некропол в Херцеговина

„Стечките” са част от културното и историческото богатство на Босна и Херцеговина и такива надгробни камъни са изложени в градините на Националния исторически музей в Сараево. Те датират от епохата на средновековната босненска държава и босненска църква, т. нар. църква на еретиците. Грамадните каменни надгробни плочи са свидетелство за архаичния култ към мъртвите в една християнизирана среда. На някои има епитафии, написани на „босанчица”, както в средновековна Босна наричали глаголицата, азбуката, на която пишели. Картата на „стечките”, изложена в музея в Сараево, показва богомилските следи в района – Босна и Херцеговина, Далмация, Черна гора и Западна Сърбия.
Изследователи смятат, че „стечките са свързани с бързото разпространение на богомилството в Босна през 11 и 12 век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България, това че видимият свят е сътворен от Сатаната. Богомилите отричали християнските ритуали като кръщаване с вода, както и кръста. Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия, която е обявена за ерес от Рим и Константинопол. Заради ненавистта към официалната църква и общи ритуали някои изследователи и историци смятат, че част от населението на Балканите, и особено в Босна, приема доброволно исляма след идването на османските турци. Днешните мюсюлмани в Босна и Херцеговина са потомци на богомили, така както и много славяноезични мюсюлмански общности на Балканите – помаците, торбешите, гораните.
Вземам автобус от източната страна на град Мостар, където е старият град и живеят мюсюлманите, за град Столац, където се намира известният некропол от средновековна Босна със „стечки” от 14-15 век. Пътувам в раздрънкан автобус почти час в компанията на селяни от херцеговско-неретванския кантон. През целия път се виждат насаждения от лози, от които правят пивки херцеговски вина Автобусът бавно започва да се изкачва по планински път, богомилите, които са били преследвани еретици, са бягали от преследвачите си и са намирали убежище по високите планини на Западните Балкани. Днес богомилски паметници има в района на бивша Югославия, в Херцеговина, Далмация, Хърватска, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Пътят Чаплина – Столац е граден по време на австро-унгарските власти и минава през некропола. Наблизо е река Брегана.
Богомилският некропол край река Радимля е разположен в началото на град Столац, сред кипариси. Ограден от меките карстови планини на Херцеговина, излъчва силна енергия. В некропола Радимля се усеща вечността и тук е подходящо за медитация.
Макар че „стечките” са един от най-известните символи на Босна и Херцеговина и присъстват на всички туристически каталози, в Радимля няма туристи. Край комплекса все още няма музей, има само една табела на пътя край Столац, показваща, че наблизо има некропол. Случайно заинтригувани туристи от Америка бяха спрели и се чудеха какви са тези паметници. Няма табела, която да описва подробно какъв е този некропол, от кога датира. Некрополът се пази от бодигард, който ми подари диплянки за „стечките” и обяснява, че в една все още зала предстои да се отвори музей.
Макар че в каталозите е отбелязано, че в Радимля има 133 стечки, след построяването на пътя днес има само 63, а три от тях остават от другата страна на шосето, потънали в бурени.
Повечето от надгробните камъни в Радимля се намират от южната страна на пътя, 11 са останали в северната страна, а около 20 надгробни камъни са унищожени при построяване на пътя. „Стечките” са ориентирани в посока североизток-югозапад. Издялани са от мек карстов камък. Някои са се разпаднали през вековете, други са разрешени, някои са използвани като строителен материал.
Повечето богомилски паметници в Радимля са украсени с богати орнаменти – стилизирано слънце и месец, розети, гайтани, щитове, арки и стрели, копия, кръстове, човешки и животински фигури. На четири „стечки” е изобразена една и съща огромна фигура на мъж с вдигната нагоре лява ръка, с свита пред тялото дясна ръка. От дясната ръка на човешката фигура е изобразен лък, от лявата – слънце. Вероятно става дума за изображение на владетел, войн. На една от „стечките” е има изобразена и по-малка фигура на човек. Някои надвишават 2 метра и половина, тежат по цял тон.
В некропола Радимля са откроява гигантска стечка, над 2 метра, изсечена във форма на кръст, в който е изобразена същата фигура на човек, от дясната му страна има лък, а от лявата – слънце. Тази човешка фигура с лък и слънце е вплетена в логото на сп. „Дани”, едно от най-качествените списания, издавано в Сараево.
Българските изследователи на изкуството намират културни паралели. Екатерина Папазова в книгата си „Богомилски надгробни паметници в БиХ”(издадена, 1971) намира прилики между украсата на сгради от стария Преслав със „стечка” от Босна, която е намерена Доня Жгошица, край Какань. Днес този богато украсен с розети саркофаг, известен като „Кулина Бана”, е изложен в сбирката на музея Сараево Според Видка Николова, авторка на книгата „Богомилството: Предобрази и идеи”, от гледище на живота на идеите „стечките” въобще не са излизали от българското етнокултурно пространство, само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.

Сърбите в Житомисличи. Пропадналият референдум на Република Сръбска

Житомисличи е смесено село на двадесетина километра от Мостар. В селото пътят разделя двата основни етноса, сърбите живеят край православния манастир, разрушен по време на войната и построен отново през 2005 г., от другата страна са хърватите, които са бежанци. Брат Константин ни обяснява, че сръбската държава не е върнала всички земи на манастира и че монашеското братство се грижи за собствено стопанство.
Край манастира се запознаваме с мъж и жена, сръбски пенсионери. По време на войната те са били бежанци в Невесине, планинско село близо до Житомисличи.
Те обясняват, че пенсиите на сърбите изплаща Република Сръбска. Когато посетихме манастира, новината за това, че босненските сърби от Република Сръбска няма да правят референдум беше съвсем прясна. Ето как сърбите край манастира „Житомисличи” коментират референдума: „Щом искат референдум в Република Сръбска, те си знаят защо, иначе нямаше да искат да правят референдум. Те просто искат да предупредят мюсюлманите . да спазват Детънското споразумение. Мюсюлманите искат да потискат всички останали в Босна и Херцеговина.”
Милорад Додик се противопостави на съдебното преследване на военни престъпления, извършени от сърби по време на юговойните. През април парламентът на Република Сръбска реши да насрочи референдум против законите на върховния представител за съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина. Босненските сърби смятат, че тези съдебни институции са пристрастни към делата за военни престъпления с участието на сърби. Международната общност категорично отхвърли плана за референдум на Република Сръбска. Европейските институции и влиятелните политици в Западна Европа упражниха натиск срещу плана за референдум на Република Сръбска, за тях той е сепаратизъм и радикализиране на ситуацията в БиХ. Докладчикът за Босна и Херцеговина Дорис Пак открито заяви на среща с шефа на парламента на Република Сръбска, че този референдум няма да реши проблемите на страната. На среща Додик върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън обеща диалог за реформиране на съдебната система.
Сърбите в Босна повтарят тезата на Додик, че референдумът е за съблюдаване на Дейтънските споразумения, които гарантират равни права на трите народа. Сърбите се опасяват, че бошняците искат да контролират цяла Босна и Херцеговина, като орязват правата на сърбите.


Теккето в Благай
„Зар мислите да ђе човјeк постиђи оно шо жели?”
(„Дервиш и смрт”, Меша Селимовиђ)


Дервишите в БиХ са обединени в Тарикатски център в Сараево, който е част от Ислямската общност на страната. Свещено място за тях е дервишкият манастир в Благай (16 век), разположено на едно от най-мистичните места в Босна, вграден в планински скали и извора на Буна (Врело Буне), река, дълга само десетина километра, преди да се влее в Неретва. Буна е една от най-мощните подземни карстови реки, извиращи от 200-250 метра дълбочина с дебит около 30-45 кубични метра на секунда.
Теккето в Благай привлича религиозни поклонници и обикновени туристи. Край прохладните изумрудени води на извора на Буна, сред аромати на билки и красни дървета нар са разположени малки ресторанти, които предлагат пъстърви от местните рибарници.
В момента теккето в Благай е затворено поради ремонт за и разширяване на дервишкия комплекс. Строителните работи не спират поклонниците и мюсюлманите, от цяла БиХ, дошли на религиозен туризъм в сърцето на Херцеговина. В малките ресторантчета обядват големи групи жени с шамии. Местните туроператори разчитат на проекта за разширяване на дервишкия комплекс за привличане на още повече туристи. Развитието на туризма в района на Херцеговина среща и бариери. Енис Шпаго, туроператор бошняк от Мостар, сравнява Мостар и Дубровник. В Дубровник има тълпи от туристи, докато в Мостар също идват чужденци, но разглеждат за час и два и си отиват, без дори да обядват. Около 500 хил. туристи посещават Мостар годишно, а теккето в Благай идват около 100 хил. души на поклоннически туризъм. Енис обяснява, че туристически поток е ориентиран към Дубровник и в това са замесени лобистки интереси на политици от Мостар. Общинският съвет в Мостар прави всичко възможно на летището в Мостар да не кацат самолети, за да пренасочат туристите към Дубровник. Под претекст, че атмосферните условия не позволявали. Как е възможно това, като за цяла година в Мостар има само един ден без слънце, пита се Енис. Като туроператор той често пътува часове наред до Дубровник, на чието летище кацат самолети със западни туристи. А от Дубровник до Мостар има доста път и туристите пътуват с автобус, нямат време за Мостар и затова не оставят много пари в града, обяснява той. Целта е да се дава приоритет на Дубровник. Той смята, че бизнес интереси лобират и подкупват общинарите в Мостар, за да може от туризма да печели Дубровник, сиреч хърватите, а не хората в Мостар. Едва наскоро е отворена самолетна линия Пескара – Мостар за религиозен туризъм на италианци в Меджугорие, където на местно дете се явила Богородица (20 км от Мостар). Това е единственият пробив в привличане на чартърни полети в Мостар.
Медитирахме край теккето, измихме се в студените води на Буна, които прорязват като нож, и в размисъл тръгнахме към Мостар.

събота, 4 юни 2011 г.

ВТОРА ЧАСТ: ИЗ ЧЕРНА ГОРА И ХЪРВАТСКА










ДЕН ТРЕТИ: МОНТЕНЕГРО. „ЛУК ОЙЛ”, ТРАКТИР И МЕДРЕСЕ

Черногорците рекламират своята екологична република като „Монтекарло на Балканите”. Днес туризмът на Черна гора е печеливш благодарение на богатите руснаци, за които девствените плажове с изумрудено море на малката адриатическа държава се е превърнала в място, сравнимо с Монако. Черногорският адриатическо пейзаж прилича на Средиземноморието, без да е пренаселено с къщи и вили, нито да е бетонирано като българското Черноморие. Цените на парцелите и къщите с изглед към залива на Будва и Бока Которска (Которския залив) са главозамайващи – към 3500 евро на квадратен метър. Най-голямо е търсенето на каменни къщи в традиционен черногорски стил, парцели до морето, вили с изглед към морето, които струват над 1, 5 млн евро. Обновени вили от 18 век в живописния Которски залив стигат до 2 млн. евро. В Будва и Котор могат да се видят луксозните яхти за милиони евро.
Руснаците са най-големите инвеститори в малката адриатическа държавица. Руска реч може да се чуе навред - по ресторантите, кафенетата, край луксозните яхти в пристанището на Будва и Бока Которска. Маркер за руското влияние в Черна гора личи са бензиностанциите на „Лук ойл”, които са навсякъде. Докато си вземам първата баня в Будва, чувам поръчките на руските новобогаташи в кафенето на плажа. Из цялото крайбрежие на Черна гора се срещат реклами за продажба на апартаменти и вили на руски език. Руско, твърде руско е в Черна гора, щом след Херцег Нови видяхме реклама и на традиционна руска кръчма „трактир”. Така казват руснаците на долнопробните кръчми, в които се напиват до козирката. Край този град на Адриатическото крайбрежие Тито имал вила, заради което много сърби са си закупили къщи.
Туристите от Западна Европа се срещат по-рядко. В Цетине попаднахме на група френски пенсионери, обикалящи черногорската ривиера и старините на старата черногорска столица. Снимах и после ги показах на майка ми, която не можеше да се начуди как беловласи баби и дядовци от Париж се радват на живота и на старини обикалят екзотични места, докато с нейната пенсия тя не може да си позволи такъв лукс.
Докато снимам табелата на сградата на градската кафана, където през 1878 България първа отворила посолство в малката държавица, получила суверенитет от Османската империя по време на Берлинския конгрес, се запознавам с черногорско семейство, което продава и рекламира Нйегушко прошуто и кашкавал, произвеждани в семейната им ферма в околината. Вече втори ден цяла Черна гора празнува пет години от провъзгласяването на независимост след референдум през 2006, когато се разделя мирно със Сърбия. Фермерите от Цетине се радват, че снимам малката им дъщеричка, облечена в традиционна носия и подаряват на нашата група прошуто, което се оказа много вкусно.
Храната в Черна гора е вкусна, най-разумно е тук да се яде прясна риба и морски дарове, която местните рибари ловят от Ядран, както на сръбски се нарича Адриатика.
Докато събира улова от мрежата си в залива Улцин рибарят Арбен се тюхка, че тази година няма много риба, успял да хване в мрежата си само килограм и половина скариди. В кокетния ресторант „Базар” в центъра на Улцин се предлагат пресни риби и морски дарове, уловени от местните рибари албанци. Скариди от сутрешния улов може да се хапнат за 12, 50 евро, килограм риба струва минимум 20 евро в местните ресторанти.
В Улцин може да се намерят по-умерени цени по джоба на средната класа. Той е предпочитано място за летен туризъм на албанците от Косово, за които новата автомагистрала до Дуръс и изобщо Адриатика става близка дестинация. Туризъм в Черна гора е в криза, споделя Сава, черногорец от Улцин на средна възраст, който дава вила под наем. Срещам го една сутрин край бекташийското текке до пристанището на Улцин, където албански рибари се връщат от риболов. В годините на Югославия той е бил мениджър в туристическа фирма, която е давала около 600 легла в Улцин. Според него албанците от Косово, които наводняват Улцин, не са добри туристи, защото търсят легло за 5 евро.
На 15-ина км от градчето се намира черногорският Long Beach, „Велика плажа”, както се казва на сръбски 14-километровата плажна ивица, където е и един от най-големите нуди плажове в Европа.

Край малкия населен компактно с бошняци град Тузи, разположен близо до столицата на Черна гора Подгорица, посещаваме построеното преди три години модерно оборудвано медресе, което все още не е признато от държавата. В училището за изучаване на ислям има паралелки, в които млади мюсюлмани от Черна гора и близките държави, учат на босански или арабски. Около 70 % от изучаваните предмети са общообразователни, изучават се езици като турски, арабски, английски и дори факултативно латински. Има 39 преподаватели, завършили факултети в Кайро, Ливан, Турция.
Медресето и джамията в комплекса в Тузи са построени с дарение на ТИКА (Турската агенция за международно сътрудничество и развитие) в сътрудничество с Ислямската общност на Черна гора и Ислямската банка за развитие. Медресето е модерно оборудвано. Преподавателите обясниха, че се финансира от училищни такси от 20 евро на месец и дарения. Социално слаби ученици получават стипендии.
България не е непозната дестинация за преподавателите в медресето. Учителят Садмир Хаджйич, бошняк от Плав, Черна гора, през февруари е бил в София заедно с главния мюфтия на Черна гора като гости на конференцията, която избра за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Садмир е завършил медресе в Турция, през 2007 г. се е дипломирал в Ислямския факултет в Бейрут, говори арабски и турски език.
„Женени ли сте?”, попита Садмир, като обясни странния си въпрос, че е ерген и си търси жена. Веднага го попитахме за мнението му за полигамията, за това, че мюфтията в Нови Пазар Зукорлич има две жени. Садмир започна да се шегува за темата. Според него само някои уахабити имат две жени. По законите на шериата мъжът има право на четири жени, но това се е отнасяло за други времена. „В Черна гора няма случаи на полигамия като мюфтията на Санджак. Ние гледаме да се нагодим към начина на живот на местните хора. За повечето мюсюлмани полигамията е неприемлива.”


ДЕН ЧЕТВЪРТИ: СРЕЩА С ИМАМА НА ДУБРОВНИК


Да отидеш в Дубровник и да се срещнеш... с имама му. Тълпи от туристи са наводнили „перлата на Адриатика”, която е умалено копие на Венеция. Неслучайно, защото Рагуза, както казвали на града, попада под венецианска власт. В сърцето на стария град в Дубровник се намира Ислямската верска общност на Дубровник, където има молитвената зала („месджит”). Имамът на Дубровник Салкан Херич е завършил Ислямски факултет в Сараево и педагогика.

Според данни от преброяването през 2001 година от 4, 437 460 души население в Хърватска има 1, 3 % мюсюлмани (57 687), 20 хил. от тях се определят с националност мюсюлмани, около 20 хил. бошняци и 10 хил. като хървати с ислямска вяра. В Хърватска има 300 турци, роми мюсюлмани и албанци. Според имама на Дубровник в Хърватска има 1100 мюсюлмански домакинства. „Ние сме малка общност сред силна християнска традиция... Не сме турци, нито араби, а предимно бошняци, има малко албанци, малко роми. Националната ни структура е предимно бошняшка, имаме и мюсюлмани, които се определят като хървати по националност. В Хърватска има 1100 мюсюлмански домакинства.”
В Ислямската общност в Дубровник се намира архивна снимка на разрушената от комунистическия режим на Хърватска Пагодичевата джамия в Загреб, днес там е възстановен Арт павилионът на Иван Мещрович. През 1933 е построен Арт Павилионът на Иван Мещрович, който е превърнат в джамия по време на фашисткия режим в Хърватия (1944-1947). Минаретата са разрушени през 1948 г. по време на комунизма. Днес сградата отново е изложбена зала. Днес в Загреб се намира една от най-големите джамии в Европа.

Ислямската общност в Дубровник съществува вече 75 години. По време на Османското царство в стария град на Дубровник не е действала нито една религиозна общност, в това число и ислямската общност. В началото на 20 век в Дубровник се заселват първите мюсюлмани. До 30-те години се заселват около 30 мюсюлмански домакинства. Офисът на Ислямската общност в Дубровник е отворен в стария град през 1934, назначен е първият имам. През 1943 се настанява в сградата, в която е и в момента. През 1963 Ислямската общност закупува цял етаж от сграда в сърцето на стария град в Дубровник. Днес в Дубровник живеят неколкостотин мюсюлмански семейства.

Хърватският Сабор признава исляма като държавна религия през 1916. тя е една от четирите държави в Европа, която го е сторила.

Правителството на Хърватия дефинира право на верско и културно образование на ислямската общност. Имамите може да венчават мюсюлманите. Учи се ислямско вероизповедание в основното и средното училище.
До 1992 Ислямската общност в Хърватска се самоиздържа. От 1992 е решено правителството на подкрепя финансово всички общности, включително и ислямската. Бюджетът се определя според броя на верските служители и броя на мюсюлманите. Верските служители са и държавни служители, учителите по вероучение са подчинен на Министерството на образованието, така както всички останали учители в Хърватска.

Попитах имама на Дубровник дали има много смесени бракове между мюсюлмани и християни в Хърватска. „Съществуват смесени бракове, католическата църква забранява много повече женитбата с мюсюлмани. Ние не забраняваме женитба с християнка или еврейка. Този район на Балканите не търпи смесени бракове по традиция. И в България не се толерират смесени бракове. Нашият район е доста смесен, има смесени бракове с отец мюсюлманин, майка християнка....
Преди войната в Босна имаше смесени бракове. Все пак има период от 50 години съвместен живот, но се стигна до стрелба...За такъв брак Коранът предписва свободната воля, но ако има обективни причини. Проблемът не е в общността. Първият проблем възниква при раждането на дете от такъв брак. Друг проблем е какво име да се даде на детето Ахмет или Анте. Ако е момче, трябва да има сюнет, да се обреже. Децата стават жертви и стават атеисти, агностици...Проблем е как да се венчаят. Трябва да признаем пред самите себе си, че на нито една общност не й харесва да й се разсипе стадото.”

От Дубровник пътуваме за Мостар, Босна и Херцеговина. Пътят в Хърватска е покрай морето, минаваме през впечатляващия мост „Д-р Франьо Туджман”, от който се виждат гигантски кораби за круизи. Пътуваме в Хърватска покрай морето и преди Неуман влизаме в Босна и Херцеговина, тук е двадесетина километровия й излаз на Адриатическо море. Единственият морски курорт на Босна Неуман е хотел връз хотел. Няколко пъти пресичаме границите на Хърватска и Босна и Херцеговина. След минути отново влизаме в Хърватска, и малко след това следва поредният граничен граничен пункт, дървена барака при Меткович, откъдето сме отново в Босна и Херцеговина. Царина до Царина! (митница). Пътуваме из Херцеговина, която представлява китна градина, пълно е с лозови насаждения, от които се правят известните вина „Жилавка” (бяло) и „Блатина (червено).

Следва пътешествие до богомилските стечки в Радимля и до дервишкото текке в Благай, Херцеговина
Повече снимки на моя фейс бук профил