събота, 20 август 2011 г.

Сред "Бялото братство" в Рила

















„При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите”
Петър Дънов


На 19 август посрещнах лятната нова година на 2500 метра край езерото „Бъбрека” с „Бялото братство”. Танцувах паневритмия в сърцето на Рила с последователите на Учителя, както наричат модерния гуру Петър Дънов. Облечени в бяло дъновисти танцуват в четири концентрични кръга еклектичен танц, включващ движения от източни изкуства и български мотиви, стъпки от ръченица, под съпровода на цигулки и песнопения. Танцувах цял час сред стотици членове на "Бялото братство". Паневритмията завърши с медитация.
Следовниците на Дънов смятат, че на 19 август слънчевата енергия е най-силна и ги зарежда с положителни емоции. Този ден е Преображение Господне по стар стил, моментът, в който Христос се качва с трима свои ученици на планината Тавор и се преобразява. От двете му страни излизат пророците Илия и Моисей.

Да живеят моите приятели, които ми осигуриха спални чували, за да мога да отседна в лагера на дъновистите край старата хижа. Един мой приятел даже се осмели да дойде с мен. И. тръгна с един куп предразсъдъци към „белите братя”. Като видя с очите си колко позитивни и толерантни са „белите братя” и сестрите, започна да ги превъзнася и реши да се присъедини към общността.
„Без алкохол и презервативи!”, предупреди ме още по скайпа преди няколко дни моята приятелка Ваня, която пристигна от Лондон в навечерието на Лятната нова година и от летището отиде направо в лагера на „Белите братя”. Тя се качи пеша от хижа "Пионерска", докато аз използвах лифта до новата хижа. За щастие той е в хармония с вековната рилска гора. Ако направят ски-влекове и писти над височината от 2000 метра, това ще е краят на Седемте езера.
Като всички дъновисти, и Ваня е вегетарианка, храни се здравословно, предимно със сурови ядки, плодове и зеленчуци, рядко яде сирене. След паневритмията и медитацията на братската трапеза Ваня и нейните приятели обменят адреси на магазини за органична храна в англйската столица.

На пръв поглед дъновистите изглеждат леко отнесени, „като излезли от психиатриата”. Излъчват наивност, простодушие и доброта по детски, говорят съвсем тихо, почти шептят. Те са организирали перфектно лятната духовно школа, която е през целия август. Палатковият лагер и невероятно чист, няма никакви боклуци, доброволци дежурят в кухнята, където веднъж дневно се готви безплатна здравословна храна. Регистрацията на палатките е организирано в горната част на лагера, където е кухнята. Струва 10 лв. и е на доброволни начала.
Всяка сутрин стотици последователи на братството, сред които има българи от цялата страна, но така също много чужденци, руснаци, германци, англичани, французи, танцуват паневритмия в сърцето на Рила, пред някое от езерата. През деня има семинари и беседи, концерти класическа музика. Много от последователите на Дънов са цигулари. „Белите братя” са еколози на духа и тялото, които придават духовност на рилската пустиня.


Повече снимки от моята фейс бук страница
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150285141168966.352042.629498965#!/media/set/?set=a.10150285141168966.352042.629498965&closeTheater=1

вторник, 9 август 2011 г.

АХМЕТ ИМАМ: ЗАГУБИХМЕ СИ ПЕСНИТЕ







АКО БЪЛГАРИЯ НИ ДРАГОВА, ДА НИ ПОМОГНЕ

“Гърците за 50 години ни направиха турци, а турците за шест века не успяха. В Атина като разберат, че съм Ахмет, ме питат: “Турчин ли си?” Казвам им: “Не съм турчин, помак съм”, обяснява моят гид Ахмет Имам (55-годишен), лидер на Пангръцкия помашки съюз и главен редактор на в. "Загалиса". Роден е в село Термес (Лъджата), Ксантийско, на няколко километра от границата с България. Ахмет има братовчеди в Мадан и Смилян, баща му е роден в Чепинци, бил е имам, преселва се в Лъджата от Рудозем.
Пътувайки от Ксанти към българската граница, Ахмет Имам сочи старите табели край пътя, на които пише, че е забранено да се снима и че зоната е контролирана. Има и бункери. По време на “студената война” достъпът до помашките села край Скеча е ограничен. “Отвориха пътя на границата с България, но табелите, че този район е контролирана зона и че снимането е забранено, още стоят. Да ги питаме: “За кана го имате? (“кана”, какво, бел. авт.). Днес България е в Европейския съюз, оти не го махнете?” Край Глафки има зона на военните, караулка. Оти не я махнат?”, пита той. Ахмет Имам преподавал турски език в помашките села в Ксантийско. През 1990 г. го глобили и след обвинение, че е шпионин, го уволнили. Той смята, че помаците в Гърция вече са забравили своя автентичен фолклор и са подложени на турцизация. Драмата му е и лична, защото преди 25 години забранил на децата си да говорят своя майчин език и с тях сега говори на турски език.
Разговаряме в таверната „Агнандема”, която се намира на пътя Ксанти-Златоград, до с. Алма (Егнила). По някое време идва Хасан, помак, който свири на саз и ни пее на турски. „Една песен не знае на помашки. Няма как да намериш певец, който да ти изпее помашки песни. Повечето певци, които знаеха, умряха”, обяснява Ахмет Имам. По време на пътуванията ми из Южните Родопи в Гърция търся помаци, които да пеят на своя майчин диалект, но навсякъде ми казват, че старите песни са забравени и сега помаците пеят само на турски. Певецът Хасан също е забравил своя говор и пее само на турски. Родопските песни на майчиния език на помаците са запазени благодарение на интернет, където ентусиасти качват издадените музикални дискове с фолклор и видео-клипове. В гръцките Родопи много трудно е да се намерят певци на автентичен фолклор, които да пеят на живо.

Пътувайки през района на Ксанти, Комотини и Еврос, разговарях на български език с гръцките помаци. Те наричат своя майчин език „помацки”. Забелязах, че говорът на помаците е най-добре запазен в Скеча. Дори в Еврос помаците общуват на майчиния си език, но все пак колкото по на изток се отива, общуването става на турски. Какво е вашето обяснение?
Когато през 1975 г. станах учител в с. Термес (Лъджата, Ксантийско), хората там не говореха нито една турска „речка”. Когато завършихме Педагогическия институт в Солун, започнахме да преподаваме на турски по нашите села. Тази програма започна от 70-те години, по време на военната хунта (1967–1974). По селата не се хващаше нито гръцка, нито турска телевизия, всичко зависеше от нас, учителите. Аз завърших трети пореден випуск в института. Когато отидохме в нашите села, ние ги научихме да говорят на турски език. Сега помаците ми викат: “Ти ни научи на турски.” Моето село е Термес, първата махала. Във втората махала нямаше учител на турски и затова хората там говорят само „помацки”, не знаят турски. От 1975 г. насетне, на втората година, когато станах учител в Лъджата, проводих 22 деца от нашето село да „пеят” (учат, бел. авт.) в Турция. Оттук-насетне „врит” почнаха да ходят да учат в Турция. Така всички адвокати, доктори, изобщо цялата интелигенция, завърши в Турция.
Когато Гърция видя, че губи помаците, въведе квота от 0, 5 % за образование на помаци и турци. По-късно в гръцките университети също се дипломираха доктори и адвокати. Засега турската страна е взела превес сред помаците. Турците направиха курсове за изучаване на Корана във всички села. Така по селата започнаха да говорят турски и забравиха помашкия.

Конкурират ли се турци и помаци за работни места, има ли смесени бракове?
Преди 25 години турците и помаците не се тачеха, не рачеха да се женят помежду си. След войната в Кипър близо 30 хил. турци заминаха за Турция, взеха турски паспорти и вече 40 години не могат да се върнат в Гърция. В селата останаха малко турци. Гръцката държава започна да провежда специална политика, предоставяйки преференциални кредити на гърци да изкупуват имоти, къщи, магазини на турците. Това беше прекратено през 1981 г., когато Гърция влезе в Европейската общност. Тогава гърците започнаха да разпродават имотите, които бяха купили от турците, а помаците ги изкупиха. Така във всяко турско село се заселиха помаци. Понеже и турците, и помаците са мюсюлмани, започнаха да се женят помежду си. От помашките села имахме износ на невести за Турция. Моя сестра се ожени в Турция и остана там, защото тук гърците гонеха и турци, и помаци. Тогава станаха много сватби между турци и помаци. По данни на мюфтийството в Ксанти през онези години има 1500 турско-помашки фамилии. Тогава нашите села се опразниха, защото нямаше работа нито за турци, нито за помаци. Гърците получаваха финансиране по програми, но за да отговарят на критериите, трябваше да живеят постоянно 25 години в района на Ксанти и на Родопи.
Помаците нямат смесени бракове с гърците, ненавиждат се. Макар че съм завършил университет в Гърция и Турция и бях учител, когато отидох войник, не ми даваха да държа тюфек (пушка) в ръка, а трябваше да чистя.
Моят брат е женен за гъркиня, но това е изключение, едно на хиляда. Гърците имат стара болест, женят се само помежду си. Един грък не рачи каракачанка, едва сега почнаха да се женят с власи. Гъркиня, като се ожени за каракачанин или влах, е смятана за по-долна категория, щом не е нашла мъж от своите. При нас се раждат повече момичета. Наш мъж може да напусне Лъджата и да найде жена туркиня, арабка в Атина например. Но едно момиче от Лъджата не може да напусне селото и да си найде мъж на друго място. В Кентаврос (Кетенлик) има повече от 100 стари моми, които няма къде да се оженят. Мъжките слизат в Ксанти и найдат.
При помаците няма съжителство без брак. Ние, помаците, имаме друга култура, която няма нищо общо с гръцката и турската. В моето село няма нито едно разведено семейство – обичат са, драговат са, може да не се погаждат, но няма развод. При помаците има нулева престъпност, няма наркотици, жените ни са почтени. Туркините и гъркините са друго нещо.

Как са интегрирани помаците в гръцката държава?

Помак може да стане каквото си иска в Гърция, но не полицай, военен, няма наети в администрацията, в кметствата. Драговат на, ама.... Нашите помаци викат: “Зетя прегледан, или с чолка да се покриваш”, сиреч гърците не ни гледат. Гърците не виждат онзи, който не е християнин, православен. Ние сме мюсюлмани. От нас християни не стават. В Гърция няма помаци, които си сменят религията.
Гръцката държава не помага финансово на нашата организация. Досега само бизнесменът Продромос Емфиеджоглу спонсорира нашия съюз. Той е грък, в неговата фирма, която се занимава със строителство на инфраструктурни обекти, работят помаци и той е харесал трудолюбието на нашите хора.

Обикаляйки Западна Тракия, бях впечатлена, че помаците развиват цели отрасли от селското стопанство на Гърция, произвеждат мляко, сирене, месо, гледат тютюн. Какво работят помаците, какви са техните ценности?

Нашите работят много. Мъжът търчи да работи, после да бере тютюн на нивата с цялата фамилия. Сега помаците не отглеждат толкова тютюн, защото намалиха субсидиите. Мъжете се препитават като гурбетчии строители в големите градове на Гърция и Западна Европа. В Лъджата има 150 души, които работят в строителството по Атина и Германия. Помаците имат имидж на добри строители, те са трудолюбиви и дисциплинирани работници. Когато Атина бе на косъм да изпусне сроковете за построяване на олимпийския град, тогавашният гръцки министър на строителните работи призова: “Да дойдат помаците!” и всичко беше завършено в срок.
Всеки помак има къща в Турция, в селото си, както и в град Ксанти. Помаците не пият вино, рядко намираш някой да пие. Вярващи са. Рамазана “врит” в селата държат, в „казбата” (града, бел. авт.) има много, които не постят през Рамазана. Във “врит” села има много хаджии. В Термес (Лъджата) рядко има някой да не е ходил на хаджилък.

Ние разговаряме в помашката таверна “Агнандема” край Ксанти. Прави ми впечатление, че в заведението се говори на турски език, а музикантът Хасан, който свири на саз, пее на турски, макар че е помак. Навред, където обиколих помашките села, не намерих човек, който да знае цяла песен на майчиния език. Кога и как помаците забравиха своите песни?
Да, този певец Хасан не знае нито една песен на помашки. Песента, която пее, е на турски, и разказва за контрабанда на тютюн, купен от евреи в Драма. За да не се плати данък за 1500 оки тютюн, го прекарали контрабандно през реката. Хасан имал овце и вързал по две оки тютюн на всяко животно, но го хванали, осъдили го и го вкарали в затвора.
Загубихме нашите песни. Само самоукият певец Али Ронго знае песни на помашки. Майка ми също знае песни, едно време момите са пеели, това вече е забравено. Нямаме наш човек, който да запише нотите и текстовете на нашите песни. Няма как да найдеш да ти пеят помашки песни. Дето имаше, умряха.
Допреди 25 години в нашите села се пееха песните при раждане, при сенокос, жените пееха на сватби, момите пееха на Байрам. Имаше и много български песни: “Йорданка се люляла, коса се е ветрела”, “Вчера съм минал, мале, през долно село Райково”, “Майка е дъщеря накарала, оти е седяла на малкоречански юнаци на скутване”. Моята майка ги знае „врит”... Всичко това умря. Трябва ни наш човек, който да запише нашите песни...Сторих група, за два дена се разпадна, турците подкупиха музикантите.
В България помаците пазят песните си, има певци, ние нямаме нито един музикант. Каква култура имаме, щом нямаме една фолклорна група...

Как става турцизацията на помаците?

Комшията и мюфтията, имамът плашат: “Ако не си турчин, няма да те погреба утре, като умреш”. Плашат, че няма да те пуснат в джамията, га викаш, че си помак. Допреди 25 години турците не ни рачеха, викаха за помаците: “От мисирено брашно лукма не стамна и от помаците – бей”.
Помаците никога не сме били бейове и аги. Ще разкажа една помашка приказка: Господ, га на небето е свършил, га е поминал през Балканасъ, збрали турци, гърци и българи. Най-напреш турчинът викал: „Господ, агалъка ша дадеш мене.” Господ му дал. Кам са не свършили, доада един грък с мустаки. Господ дал хитростта на гръка. След него дохода евреинът. Господ му дал парите. Българинът заспал, га са сабудил, Господ му дал: “Вър да работиш”. Господ забравил помаците. “Този какъв е?”, попитал. „Остави го, той няма ни език, нито да писмо, те ще ни гледат.”
Турската страна иска да навлезе ислямската култура, да ни стори като тях. Гърците мислят след 50 години да ни направят християни православни...
Гръцкият премиер Папандреу и турският премиер Ердоган подписват споразумения само за турците, а не за помаците. Един-двама помаци влязоха в парламента, един турчин влезе с гласовете на помаците. Защо турци, а не помаци? Хората казват: “Ако станем помаци, пак ще ядеме сопата. Га викаме, че сме турци, рачат не рачат, турците ще ни бранят. “
Има и нещо друго. България трябва да се извини за това, което са направили българите през 1940. Когато България дойде тук през 1940 г., в “новите земи”, помаците сториха българи, джамиите обърнаха на черкви. Имало много зулуми, покръствали, в Лъджата и Шахин всички насила са покръстени. Питам се тогава турците къде са били, щом мислят, че ние сме турци? Защо турците са оставили българите да покръстват помаците? Гърците също не са ни защитили (историкът Стоян Райчевски коментира, че много помаци от Западна Тракия бъркат два различни периода в историята. През 1912-1913 г. има покръствания, когато е имало случаи на насилствена смяна на религията. При администрирането на Беломорието от България в периода 1941–1944 не са регистрирани случаи на подобни насилия. Всъщност през Втората световна война България осъществява много стопански и културни проекти в тази част на Гърция, наричана “Беломорска България”, бел. авт.).
Договорите между Гърция и Турция са все за турците, за нашите помаци няма нито една “речка”. Едно наше дете не може да учи майчиния си език, за какви човешки права става дума? В Гърция турците са построили общо 3771 джамии, калета, керван сарай, кюприя, хамами... При помаците няма нищо построено. Турците никога не са се интересували от помаците. Никога са нас не драговали турците.

Какво очаквате от България?
Ние искаме да браним нашия език, религия и култура. Искаме да намерим партньори сред помаците в България. Ние сме един народ. Помаците по турско време са ходили и дохождали в България, женили са се. От Златоград, Ерма река има женени при нас.
Ние не сме нито гърци, нито турци, не сме много и българи, но сме от един род, “акраба” (роднини). Ако България ни драгова, да ни помогне да изучим 10 деца от помаците, а също и наши учители да учат български език в България. За 2–3 месеца можем да се научим да четем на български, граматиката знаем, това ни е майчин език.
Нямаме нищо общо с турския език, но ще ни го направят майчин. България може да ни помогне.

Къде мигрират помаците и пазят ли своя майчин език?
Помаци от Гърция има в Турция – Бурса, Истанбул и Измит. В Лъджата през 1960 г. от 72 фамилии останаха само 30, останалите мигрираха в Измит. Знаят “врит” помашки в Турция.
Имам роднина в Южна Африка, братовчед – в Лондон, в Турция около 50 наши фамилии, в Атина – около 10 фамилии, в Германия, Саудитска Арабия... Събрахме се и аз попитах: “На котро език ще лафим?”. От Атина, дето дойдоха, не знаят турски, от Турция, дето дойдоха, не знаят гръцки, тези от Южна Африка знаят английски, от Англия едни знаят турски, други- „помацки”. “Врит” братовчедите можеха да се разберат помежду си само на английски. Какви помаци са, като трябва да се разберат на английски? Казах им да седнат да научат помашки. Ще дойде време “внучену с бабанъ да не може да се разбира”.

За кого гласуват помаците в Гърция, имат ли свои депутати в парламента?

При избори политиците търсят гласа на мюсюлманите, обещават какво ли не, а след изборите всичко свършва и забравят. Помаците гласуват предимно за ПАСОК, не рачат десните нито комунистите. От България и шумкарите помаците са страдали много.
Моят дядо имал хайвани, жито и ми разказа, че през войната станало следното. В Алмалъ (с. Меливия)...адин ден дойдат царистите да видят дали е комунист и казали: “Да живее Сталин!”. Дядо не знае ни Сталин, ни Хитлер и повторил фразата и го набили, сметнали го за комунист. После дошли партизаните. “Да живее цар Павлос!”, казали те и той го повторил. “Значи си за царя?!”, ядосали се комунистите и го утрепали от бой. То да не знаеш с кого да си, един ден комунистите влизат, на другия - царистите.

Какво е мнението ви за помашкия речник?
Той не е съставен от екип филолози, учители, експерти. В него няма много оригинални помашки думи, много думи в него са взети от гръцкия и турския език.

У СЕМЕЙСТВО ИМАМ. ДРАМАТА НА ФАЗИЛЕТ
















В края на пътешествието сред помаците в Гърция съм драга гостенка в дома на моя гид Ахмет Имам. Къщата е на стратегическо място в Ксанти, под прозорците й е прочутият съботен пазар, една от атракциите на града. Няма начин да не се събудиш от пазара, предупредиха ме в петък вечер щерката на моя гид Фазилет и съпругата му Шукрия.
Още на изник слънце в последната събота на юли в просъница чувам глъч и подвиквания. От голямата тераса на семейство Имам виждам изникналите през нощта стотици шатри върху железни конструкции. Съботният пазар прилича на мравуняк, в който се е изсипал целият град. С Фазилет слизаме на пазара да правим снимки с Фазилет.
Съботният пазар на Ксанти е душата на града. Типично ориенталско стълпотворение на хора от всякакъв етнос и религия, гърци, помаци, турци, роми, дори руснаци, носещи се на талази сред тезгяхите, от които сякаш се е изсипал рог на изобилието от храни, екзотични подправки и всякакви стоки. Пробиваме си път сред възпълничките гъркини, с очи, пълни с левантийска сласт. Те пуфтят под тежестта на кошници, преливащи от свежи плодове и зеленчуци, ориенталски подправки, риби и маслини от Беломорието, също и мед, картофи и зелен боб, донесени от помаците от техните високопланински села в Родопите. Гръцки свещеник невъзмутимо пазарува от щанда с ориенталски сладости и ядки. По-нагоре от колички с разхладителни напитки сервитьори разнасят с табли студено фрапе. Сред калабалъка на пазара на групи по две-три се носят забулени с чембер и мантии „наши”, които се отличават със своите светли лица и сини очи с открит поглед. В това човешко море се носят и туркини, също забулени, но с очи, пълни с особена нега, типична за жените в Ориента. Звуковият фон на това човешки стълпотворение е особено жужене, смес от гръцки, турски, „помацки”, ромски. Продавачите се провикват на гръцки и турски един през друг да предлагат дрехи, обувки, храни, а 1 евро и 5 евро са най-често срещаните цени, с които привличат клиенти. Най-много народ се тълпи край купчините с дрехи втора употреба, Все пак Гърция е в криза.
На съботния пазар всеки етнос има запазена територия, ромите държат търговията с дрехи и обувки, помаците - плодове и зеленчуци, гърците продават риби и маслини, в най-горната част на пазара са руснаците. Според Фазилет импозантната жена, която продава дънки и се представи за туркиня от Шахин, всъщност е турчееща се ромка. Тя обяснява, че разпознава „нашите” по физиономиите, дори по дизайна на чембера и начина, по който се забраждат. Фазилет среща и поздравява много хора от Лъджата на турски език. Купувам вкусни маслини, като преди това опитвам няколко сорта. Отскачам да купя турско кафе армаган за домакинята Шукрия от малък дюкян на главната улица, която винаги е оживена, но сега е замряла. Точно там се натъквам на нашенеца Исмаил Кехая от Лъджата, прочут с това, че прави „муски”, амулети срещу пиянство, зъл дух джин, уплаха, невроза. Лекува любовни драми на жени и моми, на които прави заклинания за севдалък. При него идвали и гърци чак от Атина и Солун, имало и християни, които се излекували с неговите „муски”. Не взема пари, защото е грехота да се прави добро „за файда”.
Шаманът ме кани в своя офис до пазара, за да ми покаже старите турски кетапи, от които преписва текстове за „муските”. Снимам този нисък на бой човечец, седнал на земята до купчината турски кетапи и Корана, написани на староосманския. Показва ми две малки книжки от Турция, които са на 400 години, семейно наследство, което „вече зело да се кърши”. Исмаил Кехая обяснява, че прави „муски” от 49 години, като ми записва цифрата, защото и той като всички „наши” знае да брои само на турски.
След вълнуващата фотосесия на пазара се прибираме в къщата на моите домакини, където ставам свидетел на това как всички роднини на семейство Имам от Лъджата се изреждат да посетят Шукрия, 52-годишната съпруга на моя гид. Впечатляваща съботна церемония е как едни след други групи по 5-6 жени, „ватрешни” се изреждат да гостуват у семейство Имам, пият турско кафе и „шушулки”, резлив студен сок от сушени ябълки. Така е всяка събота, уверява ме Фазилет. Семейството се преселило преди 25 години от Лъджата (с. Термес, до българската граница). По онова време в града имало само три семейства от „нашите”. Шукрия обсъжда новините за семействата на всички „ватрешни”, близки и далечни родни, на „помацки” говор, сходен с диалекта, на който разговарят възрастните хора в района на Златоград. Жените говорят от време на време и на турски, за да не се чувства изолирана Фазилет.
Дъщерята на моя гид Фазилет не се забулва с чембер, макар че и тя е мюсюлманка. Тя е образована модерна жена на 31 години, следвала е в Турция, където е живяла самостоятелно. Работи на няколко места, за да помага финансово семейството си. Можеше да бъде като всяка друга своя връстница гъркиня или дори еманципирана българка, ако не беше се родила в малката периферна планинска общност на помаците в Гърция. Родителите се притесняват, че все още не е омъжена. Тя ми споделя, че изборът не е голям, защото е мюсюлманка, а гърците имат предразсъдъци към религията и е невъзможно да си намери брачен партньор православен грък. Отделно, че в патриархалното все още общество на помаците, „нашенките” рядко се образоват и се женят твърде млади. Фазилет мечтае да се измъкне от провинциалната атмосфера на Ксанти, да пътува и да работи в чужбина. Защо не и в Лондон, където има братовчеди.
С Фазилет разговаряме на английски език, от време на време тя използва някоя дума на майчиния си език. Българският говор, който гръцките помаци наричат „помацки” е изтрит от съзнанието й.... от нейния баща:
„Баща ми забраняваше да казвам, че сме помаци, да говорим на помацки. От 25 години казваше, че сме турци. Израснах с турския език. Затова сега се чувствам като туркиня и не говоря помацки. Когато бях на 5 годинки и говорех на майчиния език, той ме биеше и казваше: „Няма да говориш помацки!” слагаше вестници в устата ми и ме насилваше да пия вода, за да спра да говоря на помацки. Още усещам този гаден вкус в устата ми и това ми създаде комплекс. Израснах с турския, учех на турски език, семейството ми ме изпрати да уча в Турция. Сега се чувствам туркиня, а не помакиня. Баща ми осъзна какво е сторил едва преди 3-4 години, промени се много.
Има двойственост и лицемерие в политиката на Турция да казва, че ние сме турци. Тук, в Гърция, твърдят, че сме турци, но когато отидем в Истанбул, усещаме различно отношение към нас, сякаш не сме турци. Имах шанса да живея в Турция и да видя как стоят нещата, ние не сме нищо за тази държава. Турция ни използва като маша да прокарва свои политически интереси. Те не ни приемат като турци, за тях ние не сме турци. Баща ми също го разбра и осъзна какво е сторил. Политиката на Турция да ни представя за турци се прокарва чрез ходжите, които учат децата на Кората. Гръцкото правителство не прави нищо за помаците и турците използват нашата общност за своите политически игри.”
Асли, 22-годишната братовчеда на Фазилет, също не говори „помацки”. С чичо си общува на турски. Моят гид Ахмет Имам е убеден, че само месец-два й трябват да живее в България, за да проговори забравения майчин си език. Турцизацията на младото поколение е лична драма за моя гид, защото преди години той самият е учил „нашите” да говорят турски. Днес той говори на със своите деца и с децата на своите близки роднини на турски език. Интервюто с него се превръща в мъчителна изповед.