събота, 12 ноември 2011 г.

ДАТАТА ДЕСЕТИ















10 ноемри 2011. Каква е моята лична равносметка за живота ми 22 години след знамения пленум, на който беше свален Тодор Живков?
Датата 10 ноември за представяне на третата ми книга "Нашите в Гърция" е символична, но не е свързана с мита за падането на комунизма на Десети ноември. Смятам, че в България комунизмът изобщо не е падал. Съобръженията ми не са идеологически, а почерпени от живота. За това време ловко и умело някои бивши комунисти се трасформираха в червена олигархия. Да, олигархия не толкова по размер на богатство, все пак България не е Русия, а по кланова система.
Като икономика: Едно време нашите бащи и майки страдаха от комунистите от ЦК на БКП, а днес, хората от моето поколение, което през 1989 г. бяхме на по 20 и нещо години, се сблъскваме навсякъде със старите динозаври е тяхното поколение - новата реколта на синове, дъщери, внуци. Около днешния естаблишмънт кръжат като акули "бели якички", експерти на Прехова, с други думи "техните" слуги. Заплатите в България, която беше приета по милост в ЕС, са най-ниските в цяла Европа. В момента ни заблуждават дори, че сме най-добре от всички държави в ЕС. Нямали сме дългове. Това да ви напомня нещо? Плашат ни с гърците, макар че повечето българи вече са ходили на работа или почивка в Гърция и усещат измамата. Хубавото на днешното време е, че имаме избор между Терминал 1 и Терминал 2 на летището. Благодарение на интернет можем да направим живота си по-лек, дори да работим дистанционно. Разпознавам комунистите по това, че не обичат много интернет и фейс-бук, нито интернет-банкирането. Следите остават...

В журналистиката има цензура и особено авто-цензура, в резултат на което българските медии са "копи-пейс" теми, интервюта, репортажи. При комунизма беше същото, много трудно беше човек да намери списание, вестник от Запада или забранена от цензурата книга. Журналистите бяха специално подбиране по кланов принцип. Хубавото е, че днес няма забрани и по интернет и сателит, кабелна телевизия може да се хващат канали на информация от цял свят. Журналистите пак се подбират на принципа на клановата система. Моето поколение беше ощетено от тази гледна точка. Прецакаха ни, макар че якои забогатяха превръщайки се от журналисти в пи ар и лобисти, лобиращи за какво ли не, включително за Азис. Хубавото е, че някои се опитваме да работим за по-хубави пари за западни медии и организации.

Преди 22 години "Нашите в Гърция" беше невъзможна книга. Първо, заради "желязната завеса", която разделяше България и Гърция. Второ, дори и някой да беше подхванал темата, комунистическата пропагандна машина щеше да възложи поръчката на "правилния" човек в идеологическо отношение. Затова датата Десети тази година за мен е знакова, точно на тази дата представих в Столична библиотека книгата за помаците в Западна Тракия от поредицата за българоезичните мюсюлмани на Балканите. Знам,че нямашеда мога да направя този културен проект без Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент, който не е забравил, че е българин. В днешно време са възможни и положителни обрати, трябва да се работи и настоява.
След "Нашенци в Косово и Албания" и "Нашенци в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания" то си стана цяла библиотека!
Въпреки че агенция "Фокус" не разпространи поканата за премиера на книгата и фото-изложбата в Халите чрез интернет и социалните мрежи хората научиха. За изложбата писа френския авторитетен сайт Le Courrier des Balkans, за книгата излязоха текстове във в. "Класа" и "24 часа".
Предлагам ви снимки от купона, на който дойдоха специално каба кабадайлиите от Смолян с певицата Кристина Енгерова.

сряда, 2 ноември 2011 г.

ДРУГИЯТ КУПОН ЗА ДЕСЕТИ


Скъпи приятели и фенове, очаквам ви купон за 10 ноември, когато ще представя новата ми книга "Нашите в Гърция. Сред помаците на Западна Тракия" - 18 часа, Столична библиотека, Мраморна зала. Очаквам приятели и хората от моето изгубено в прехода поколение да отбележим Десети с алтернативен купон на площод "Славейков".
Ще свирят гайдари от Смолян с певицата Кристина Енгерова.
Докато официалните медии отразява митове и легенди за прехода на номенклатурата, ние ще празнуваме издаването на моята нова книга за гръцките помаци в Родопите с каба гайди и чаша вино на площад "Славейков".
Това е Другия купон, не на познати до втръсване изхабени политици, а на хората от моето поколение на 45-годишните, повечето от които не са в България.
Проектът "Нашите в Гърция" за изложба и документална книга за гръцките помаци се основава на моите пътешествия през 2010-2011 в Западна Тракия, които имам възможност да споделя благодарение на г-н Станимир Илчев, един наистина европейски човек, който не е забравил корените си и помага за популяризиране на българската култура.

ЗА КНИГАТА МИ
„Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия” е пътешествие в Родопите, сред помаците в Гръцка Тракия и техните роднини в България. “Нашите в Гърция” е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Тя е документална, писана е между Гърция и България и се основава на пътни бележки, интервюта и срещи на журналистката по време на пет експедиции в Западна Тракия през 2010-2011.
Книгата разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на “Студената война” и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат “наши”, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите” в Гърция го наричат „помацки”. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти.
В новата ми книга очертавам географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области - Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от “нашите” Гюмюрджина). В гюмюрджинските села “нашите” са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница.
В книгата има свидетелства и човешки истории за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите” в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.
Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция. При преброяването от 2001 в Гърция като помаци се определят 36 хил. души, според местни организации те са 80 хил. души.
Пътувайки сред гръцките помаци, изследвах техните традиции, обичаи, старинен български език, религията и кухнята и открих как след половин век изолация те намират своите български роднини от другата страна на Родопите.
Уникалното в текста на книгата е вплетения автентичния говор на “нашите” в Гърция. Гръцките помаци все още общуват на своя майчин говор, но постепенно губят своите песни. Книгата описва как пътешествайки из Западна Тракия, по пътя на родопската песен. В края на пътуването открих 30-годишната Емине Буруджи от Ксантийско, която пее песни на майчиния си език.
„Нашите в Гърция” показва мястото на исляма в ежедневието на общността, откроявайки сунитския тип ислям в Ксантийско и къзълбашите в Еврос. Имах шанса да вляза в сърцето на къзълбашите в Еврос, които все още пазят своя стар български говор. Разказите на “нашите” в Еврос разкриват непознати за туристическите агенции маршрути на поклоннически туризъм из дервишките теккета на България и Турция.
Книгата показва разбулването на планината Родопи, преоткриването на роднините от двете страни на границата след края на “Студената война”, как в началото на ХХІ век е осъществена мечтата на много българи да пият кафето си на Бяло море.
„Нашите в Гърция” показва надеждите на хората от Родопите за присъединяване на България към Шенген.
Книгата е 150 страници, богато илюстрована с фотографии от ежедневието, празниците и съборите на гръцките помаци.

ИЗЛОЖБАТА В ХАЛИТЕ









В деня на будителите, на 1 ноември, със Станимир Илчев и приятели открихме изложбата "Нашите в Гърция" в Централни софийски хали. Стилно наредените 60 снимки в партера около кафенето и на първия етаж около галерията предизвикаха интерес у посетителите. Софиянци може да се радват на изложбата от 60 снимки до края на ноември, след което тя тръгва из страната.
Идеята ми е тази изложба да стигне от хората, а не да остане седмица-две в зала или музей и да я видя езотеричен кръг, който познавам лично. Специално за изложбата дойде мой приятел от Москва, доста известен фотограф, който беше изненадан, че няма медии.
Изложбата беше бойкотирана от традиционните български медии, но благодарение на интернет и на централното място, което избрах, много посетители ще я видят.