събота, 31 март 2012 г.

У Любка Рондова

На гости сме заедно с доц. Гешев и доц. Младенова на певицата на народни песни Любка Рондова. Невероятна жена, очите й греят! Започва да ни разказва за съдбата си на "изпандени" деца, както се нарича на Костурски диалект изгонването на около 29 хил. българи от Гърция след Втората световна война. Разделена със семейството си, тя живее в детски дом в Полша и Чехия, събира се с фамилията си в България през 60-те години. За първи път посещава родното си село Шестево в Гърция на 6 ноември 2006. "Оставихме пълна къща, заварих празно всичко. Намерих подкова, ключа на баба Велика, който виси на дъска в антрето 57 години. Нося си подковата и ключа, и песните", обяснява Любка. Когато отишли в общината в Шестево за тях прогонените нямало документи. Вълнува се и се обажда по телефона в Шестево и разговаря половин час със своя роднина Паскал на костурски диалект. Разбираме, че селото е на 7 км от Костур, има 140 души население "в момента, наши са. По нашия език сборим" От Паскал Любка разбира, че все още на рибарището селяните в Костур сборуват "по наше", но младите вече - на гръцки. Млади хора в Гърция казвали: „Все разбервам, ама не мога да сборя.” В Битоля ни позват по лафовите, споделя Паскал. Любка Рондова обяснява как е издирила песните на Беломорието. "Онова, което помня от масата, огнището, лозето...Като студентка ходих да записвам баби, от бежанците, от бежанците от Пазарджик, открих моя братовчедка в Шуменско. Аз самата направих мелодията на много песни." Певицата на народни песни е емоционална натура. Като филолог тя не може да се примири с обедняването на българския език. "Дошла съм в България като парашутист. Но нося песните на баба ми и дядо ми, традициите, езика. Всяка стара дума носи своята енергия. Говорите са богатство. За съжаление медиите налагат лош език, срам ни е да сложим наблюдение, използваме мониторинг. Боли ме как мачкаме родния ни език, потопихте българския език." В Костур ние викаме „Отде гредиш?” (идеш), на куково лято - "на цървена среда", не ми хрумва нищо - "не ми текнува нищо",слагам - "клавам", тънка и висока - "кночка и висока". Любка е пяла на 5 континента и навсякъде събира овациите на публиката. За чужденците е сложно да разберат, че в Гърция има хора, които до ден днешен говорят на български, език, който учат от своите баби и дядовци. Но и на Балканите потомците на бежанците от Беломорието са смятани за гърци, македонци, българи, егейци. "Като ме награждаваха в Бани, им казах. ”И ние не знаем какви сме.", разказва Любка. "Тук казвате, че сме гърци, в най-добрия случай - македонци. В Скопие ни викат егейци, в Гърция ни викат българи. Коя съм аз?”

понеделник, 23 януари 2012 г.

Битката за Витоша

На планината Витоша тази зима няма скиори. Когато заваля сняг, фирмата, която е собственик на съоръженията за ски „Витоша спорт”, отказа да пусне лифтовете и влековете, защото ски-пистите били незаконни. Тази фирма от години иска да разшири ски зоната, да построи нови лифтове и да промени плана за управление на планината Витоша. „Витоша ски” лобира за крупен проект за зимен спортен център, чиято екологична оценка все още не е одобрена. В навечерието на Новата година правителството прие поправки на Закона за горите, които позволяват да се строят писти и лифтове без изключване на терените от горския фонд, и го внесе за гласуване в парламента. Екологични организации реагираха остро с протести. Проектът на закона, който правителството гласува е, известен в публичното пространсто като поправката „Витоша ски”, защото носи името на фирмата, която оперира с 90 % от лифтовете и влековете в планината край София. През януари земеделският министър Мирослав Найденов на дискусия в парламента предложи на еколозите да участват в мониторинг при строителството. Коалицията „За да остане природата в България” коментира, че държавата „заговори с езика на олигархията по промените в Закона за горите”. На първия си работен ден през януари депутатите бяха посрещнати с писмо, подписано от 31 граждански организации, настояващи да не бъдат приемани поправките в Закона за горите. На 11 януари екологични сдружения, граждани и любители на зимните спортове протестираха пред Народното събрание срещу промените в Закона за горите. Конфликтът е между крупни компании от кръга на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев, които искат да развиват ски туризма, като това включва изсичане на гори за прокарване на нови писти. От друга страна са гражданите и екологичните организации, които смятат, че поправките в Закона за горите обслужват тесните интереси на собственика на „Витоша ски”. Еколозите обвиняват държавата, че дава нерегламентирана държавна помощ за корпоративни дружества, които оформят картелно-монополистични структури в българските ски зони и рушат природата. Монополът „Витоша ски” Докато министър Мирослав Нейков смята, че новият закон ще „облекчи условията за туризъм и правене на бизнес във всички ски курорти”, екологичните организации и обикновени граждани виждат загуби за държавата. Несъмнено най-губещите в момента при затворените ски влекове и лифтове са децата на София, в чието подножие се намира планината Витоша. Приватизаторите са подарили в ръцете не един крупен собственик почти всички съоръжения на Витоша, което се оказва социално безотговорно и скиорите, които трябва да пъплят по снега пеша, като през 50-те години на миналия век , са живото доказателство за това. Голямата загуба, ако законът бъде приет, ще бъде обаче за държавния бюджет, който ще бъде ощетен с милиони лева. Екологичните организации предупреждават, че новите поправки дават възможност на собствениците на ски курорти да строят в държавните гори ски съоръжения, без да плащат такси. Промените в закона, предизвикани от “Витоша ски”, означават да се спестят големи разходи за изключване на терени от държавния горски фонд на инвеститорите, а държавата да се лиши от приход от около 60 млн. лв. от такси в следващите 1-2 години, коментира съпредседателят на партия Зелените Андрей Ковачев. Партията, която обединява неправителствени организации, обяви, че ще изпрати сигнал до Европейската комисия за потенциална нерегламентирана държавна помощ към собствениците на ски курортите. Българската преса не отразява подробно скандалния конфликт за планината Витоша, където за първи път от половин век насам лифтовете спряха. Залогът е огромен, защото става дума за много пари. Близкият до правителството в. „Телеграф” публикува анонимна статия, че за една година 60 природозащитни организации са изкарали 150 милиона евро от европроекти. С анонимна статия като по време на комунизма се разгромява персонално шефа на Природен парк „Витоша” Тома Белев, който е един от най-яростните бранители на природата. Интересите на банкерите На протеста на еколозите имаше два плакат „Проклет да е Цеко!”. Еколозите и поклинниците на туризма виждат в лицето на банкера Цеко Минев символ на ограбване на българската природа. Кой е Цеко Минев? През януари интернет сайтът bivol.bg и е-vestnik публикуваха журналистическо разследване за собствениците на български банки, които ще се облагодетелстват най-много от поправките в Закона за горите. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев чрез своята Първа инвестиционна банка и чрез свързаните с нея офшорни дружества владеят най-големите ски курорти на България – Витоша и Банско. Собственикът на съоръженията „Витоша ски” принадлежат на фирмата Ellora Management Limited, офшорна фирма от Виржинските острови, регистрирана на адрес в Британски виржински острови. Основен акционер е Стела Георгиу. „Витоша ски” е заложено срещу кредит от 2, 612 милиона евро в Първа инвестиционна банка. Сред големите акционери на тази банка фигурират две офшорни фирми, регистрирани на същия адрес като собственика на „Витоша ски” фирмата „Ellora” и собственика на фирма „Юлен”, фирмата, която е изсекла, изкопала и използвала двойно по-голяма площ от разрешената за концесия в курорта Банско. Ления Пападополу е директор на две офшорни фирми, владещи „Юлен” и директор на офшорна фирма, притежаваща 8, 45 млн. Акции в Първа инвестиционна банка. Журналистите от „Бивол” и „Е-вестник” коментират, че и двате директорки са офицални лица, зад които не се знае кой се крие, но очевидната пресечна точка е Първа инвестиционна банка. Заговор срещу българския туризъм? На Витоша няма място за повече строителство на писти и лифтове, но въпреки това собствениците им искат да ги разширяват. Конфликът между крупните бизнесмени и банкери и еколозите тепърва ще се доразвива в парламента, който трябва да гласува спорните поправки в Закона за горите. Премиерът Бойко Борисов в своя ретро стил съзря заговор срещу развитието на българския туризъм, коментирайкти, че има група еколози, които взимали пари от алпийски държави, за да пречат на българските курорти да се развиват. Фактите обаче показват, че планините в България са твърде малки и ниски и не може да се сравняват с Алпите. Еколозите се страхуват, че „Витоша ски” пробутва план, с който иска в планината Витоша да се заграби като в курорта Банско в планината Пирин, колкото се може повече. Правителството вече узакони заграбените от концесионерите територии извън концесията. Тепърва ще станем свидетели дали след бетонирането на Южното Черноморие олигархията ще заграби безплатно българските планини. Текстът е публикуван на италиански език в авторитетния сайт за Балканите "Осерваторио суи Балкани е Кауказо" http://www.balcanicaucaso.org/aree/Bulgaria/Bulgaria-lotta-per-la-Vitosha-110471