сряда, 30 септември 2015 г.

Източна Тракия: В сянката на миналото


Божана Богданова е приветлива жена на средна възраст, потомка на бежанци от Одринска Тракия. В очите й напират сълзи, когато разказва за драматичната съдба на своите предци, насилствено прогонени от родните си места от турците през 1913: „Отгледаха ме баба и дядо, едни от малкото оцелели бежанци село Булгаркьой, Одринска Тракия, на 20 километра от Мраморно море. Баба Божана имала бебе на 40 дни, когато турски войници нападнали селото на 7 юли 1913 г. и убили баща й и двамата й братя. Дядо ми Димитър Гаджалов бил козар и затова е един от малкото мъже от Булгаркьой, който се е спасил от турците. Като много други жени баба оставила бебето си на една люлка в гората, за да не ги издаде с плача си. До края си тя вярваше, че бебето й е оживяло. Цялото мъжко население на Булгаркьой, около 400 души, било събрано на Бойдановия мост и избито от турците. За този ужас знам от Карамфил, мъж на сестрата на баба ми, един малкото мъже, оцелели при масовото убийство на мъже в Булгаркьой. Оцелелите роднини избягали в България. Всички фамилни имоти, земи и злато останали в Одринска Тракия. Баба Божана тъчеше черги на дървен стан, за да си докара малко пари към пенсията. Никога не свали черните дрехи и забрадка.” Село Булгаркьой е едно от села, в които има масови убийства на българи от турската армия, описани в свидетелствата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913”. От Булгаркьой са и предците на Волен Сидеров, лидера на партия „Атака”. На 8 април 2011 българските депутати гласуваха неговото предложение правителството да ускори работата си по искането Турция да компенсира наследниците на тракийските бежанци. Кабинетът трябва да ускори работата си в Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция, която се занимава с документите, удостоверяващи претенциите на потомци на бежанците от Източна Тракия. Този проблем засяга над 800 хиляди българи, наследници на бежанците от Източна Тракия, заяви Волен Сидеров, лидер на националистическата партия „Атака”, коалиционен партньор на управляващата партия „ГЕРБ” на премиера Бойко Борисов. Българските историци подчертават, че в Одринска Тракия е имало геноцид – 250 хил. българи са живеели там, от които 50 хил. са избити, а 200 хил. са прогонени от домовете си, според проф. Георги Марков. В Държавна агенция „Архиви” от януари 2009 година експерти издирват документи за изоставените и заграбени имоти на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия на територията на днешна Турция. Намерени са документи за 4, 8 милиона декара земи и около 20 хил. сгради, собственост на български бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Сред тях има 2 манастира, 32 църкви и 58 читалища. Повечето сгради са били собственост на Българската екзархия, други са собственост на обществени организации, акционерни дружества. Интересът на потомците на тракийските бежанци е огромен. До този момент архивите са издали около 20 хил. копия на документи за имоти на тракийски бежанци. Eксперт в дирекция „Централен държавен архив”, обяснява, за „Осерваторио суи Балкани”, че вече е създадена база данни за българските имоти в чужбина. В архивите има няколко вида документи за тракийските бежанци: домакинските карти - държавен документ, оформен от анкетьори, които са обикаляли местата в България, където са били настанени бежанците от Източна Тракия и Мала Азия; клетвените декларации на тракийските бежанци при бюрата на Съюза на тракийските дружества. Архивите разполагат и с документи от архива на Министерството на външните работи от 20-те години на ХХ век, както и с архива на Българската екзархия. През май 2008 проблемът с правото на собственост на българските тракийски бежанци бе вписан в доклад относно напредъка на Турция по пътя към ЕС на Европейския парламент по предложение на български депутати в Европейския парламент. При преговорите с Турция за стойността на компенсациите една от ябълките на раздора е сумата на имотите. Според Ангорския договор от 1925 г. те стават собственост на Турция, която трябва да плати обезщетение, но не го е направила. Политикът националист Волен Сидеров смята, че България трябва да претендира пред Турция за 10 милиарда лева компенсации (около 5 милиарда евро). В началото на 2010 тогавашният министър без портфейл Божидар Димитров предизвика скандал с интервю, в което заяви, че решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от условията за приемане на Турция в Европейския съюз. Според него Турция дължи 20 милиарда долара на България за имотите на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Последва извинение за дипломатическия гаф. СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ 10 или 20 милиарда, цифрите са огромни! Реален шанс за реституция на наследниците или по-скоро предизборен ход за наближаващите избори през октомври е проблемът с имотите на тракийските бежанци? Лозунгите на политиците печелят популярност и симпатии сред избирателите, но се премълчават важни практически детайли. Като например, че повечето бежанци са избягали, без да си вземат документи за собственост. Стоян Райчевски е историк, бивш депутат, по чийто законопроект бяха изплатени държавните облигации на бежанците от Западна Тракия (Гърция), водещ на телевизионното предаване „Прокудени от бащин край”, в което често потомци на бежанци от Източна Тракия, разказват как дедите им са бягали панически от турците и са изоставяли имотите си. Той подчертава, че тракийските бежанци трябва да бъдат обезщетени за своите имоти в Турция с пълно основание, но това може да стане само чрез споразумение между двете държави. „В Турция има копия на нотариални актове и ако има междудържавно споразумения, тя може да отвори своите регистри, да задължи с закон местната администрация да направи справки и потомците на бежанците да получат копия на нотариалните актове. Правата за собственост са индивидуални и обезщетение трябва да имат хората, които докажат собственост. Трябва да има споразумение между правителството на България и Турция. Не мога да коментирам сумите на компенсация, защото собствеността е индивидуална, това са били частни имоти на граждани. Не бива на предно място да се изнасят парите. Важно е да се опазят българските паметници в Източна Тракия, да се възстановят родовите спомени.” СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ Докато Анкара протака преговорите по спорните проблеми на Смесената българо-турска комисия, обикновените хора на днешна България и Турция се опознават. Булгаркьой днес се казва Yenimuhacir и в него живеят турци, дошли от България през 20-те години на ХХ век. Божана разказва, че сегашните турци първоначално ги посрещнали със страх, че идват за имотите, но сега се отнасят гостоприемно. Потомците на тракийските бежанци от 1993 г. всяка година посещават родното място на своите деди. „Очаквам проблемът да се реши спрямо правните норми. Когато отидем там, усещаме духа на нашите предци. Попитаха ме дали не знам къде е златото на моите деди, тракийците заравяли златното си имане в тенекии...Ако може да се намери мъжкото бебе на баба ми, ако е оцеляло, това искам... Искам да стъпя на земята на това село, да си взема керемида, камък и пръст.” Божана не изпитва мъст към турците, живеещи днес в селото на нейните предци. Завръщането към корените по родните места в Одринска Тракия и общуването на Божана и други потомците на тракийските бежанци с местните жители е запечатано на фотографии в изложбата „Споделена Тракия”. Миналата година даже играли тракийско хоро с местните турци. Образите на днешните хора свързват нишките на историята.

събота, 26 септември 2015 г.

Изкуство и новобогаташи


През 2006 публикувах този мой текст. По моите критерии не беше нищо особено. В "Осерваторио суи Балкани" беше на италиански. Но след един месец във в "Монитор" го публикуваха на първа страница. Години наред се позоваваха на "Осерваторио". Журналистката Патрашкова в "24 часа" ме обяви за вредна, а Васил Божков бе обявен от дамата за патриот. Но какво става с Васил Божков? През 2008 затвори част от бизнеса си. ТАНЯ МАНГАЛАКОВА 'ОСЕРВАТОРИО СУИ БАЛКАНИ'

вторник, 22 септември 2015 г.

ИЛИЯ ТРОЯНОВ ОПИСА РЕВОЛЮЦИЯТА МЕНТЕ


Вижте едно интервю с Илия Троянов, през 2008 година за Осерваторио суи Балкани на Италиански Таня Мангалакова, София Илия Троянов, е писател и журналист, роден в България през 1965. Емигрира с родителите си през 1971 в Германия, където получават политическо убежище. Илия Троянов живее в Найроби, учи в Париж, завършва право и етнология в Мюнхен. През 2001 за три месеца прекосява пеша Танзания по стъпките на английския изследовател сър Ричард Бъртън. Пише на немски език, автор на книгите “За свещените извори на исляма”, “Събирачът на светове”, “Номад на четири континента” и др. Троянов е смятан за явление в съвременната европейска литература. Носител на литературните награди “Бертелсман” (1997), “Адалберт фон Шамисо” (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006), Берлинската награда за литература (2007). През март Илия Троянов беше в България за премиерата на филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (режисьор Стефан Командарев, с Мики Манойлович в главната роля, ко-продукция на България, Германия, Словения, Унгария), основан на автобиографичния му роман. Илия Троянов се срещна със свои читатели на промоцията на пътеписа си “По пътя на Ганг”, който е сред 86-те книги за пътешествия, повлияли най-много върху възгледите на човечеството за населението и културата на дадена страна (издателство “Сиела”), и романа “Кучешки времена” (издателство “Балкани”). В интервю за “Осерваторио” писателят говори за революцията менте в България през 1989, за агентите на Държавна сигурност, за пътуването пеша, без карта и без предразсъдъци.
- Пишете книгите си на немски. Чувам от вас много жив български независимо от годините на изгнание. Как запазихте българския език? - Вкъщи с моите родители говорехме винаги на български. Израснах с няколко езика. По едно време в Кения всеки ден говорех на три, понякога и на четири езика – учех в немска гимназия, във всекидневието използвах английски, понякога – кисуахили, а вкъщи – български. На 16 години реших да се науча да чета на български и баба ми изпрати буквар за първо отделение. Прочетох много творби на българските класици. - На 6-годишна възраст сте напуснали България и сте живели на няколко континента. Кое ви помогна да разберете българската действителност и да я опишете така добре в книгите си за България? - Най-важно за един писател е способността да слуша, да се среща с колкото се може повече хора, да събере много преживявания и да не построява писането си върху предразсъдъци, да има отворен дух. Ако един автор на романи не е в състояние да влезе в кожата на хора, които водят съвсем друг живот, по-добре да смени професията. Даже да не го съзнавам, има различни влияния върху мен от детството, които може би ми позволяват по-лесно от един западен журналист или писател да разбера българските работи. - След падането на комунизма вие сте се върнали веднага в България и сте живели тук до 1990. Всяка година оттогава си идвате тек два пъти годишно. Кое ви впечатли най-силно първия път? Съгласен ли сте, че преходът в България е свършил, както обявиха български социолози? - Декември 1989 беше може би най-драматичното време човек да се завърне Опитах се да помогна на опозицията в България, имах мое издателство и чрез него осигурих факс-машини, компютри... След няколко седмици ми направи впечатление, че хората от опозицията зависеха от държавата или номенклатурата, а много от тях са имали сериозни позиции преди 1989. Не ми беше ясно как някой изведнъж може да си смени моралът, позициите и етиката. Липсваше чувството, че са нужни големи усилия, за да се отървем от наследството на комунистическата диктатура. Когато реших да напиша книга и започнах да събирам статии, да пътувам из България, да сравнявам прехода с други източноевропейски страни, съмненията се засилиха. Реших да опиша тази революция менте. Стана ми ясно, че историята не може да се разкаже, ако се започне от 1989, а трябва да се върна поне 10 години назад. Тогава ние не знаехме, че номенклатурата е започнала целенасочено да търси връзки с капиталистическия свят, че са изнасяни капитали от България, че са правени инвестиции на Запад. Тези хора явно са знаели, че вървят към фалит и разруха. През 80-те години драматично нараства външният дълг на България, западните елити са отпускали охотно кредити. Твърдя, че в България няма преход в положителния смисъл на думата, на властта и на икономическите привилегии, което нормално дефинира истинския преход. - Как приемате носталгията към комунизма, която съществува в момента? - Има лична носталгия към детство, юношество, младостта. В цяла Източна Европа се създава митология за миналото, която си служи с полуистини. Вчера бях с родителите ми и техни приятели. Имаше три жени, родили по едно и също време, през 1965 - 1966. Едната разказа как родила в коридора при мизерни условия. Често се говори, че при комунизма здравеопазването е било безплатно, но не се казва какво е било качеството. Изваждат се единични факти, които звучат привлекателно, но са извън контекста. - На 12-ото издание на София филм фест беше показан вашият документален филм “Давай напред и не забравяй! Една балада за българските герои”, излъчен през 2007 по TV канали 3sat и ZDF. Филмът разказва за политическите затворници, лежали в комунистическите лагери и затвори като Георги Саръиванов, който има три смъртни присъди, като взривилия паметника на Сталин Георги Константинов, който бе маргинализиран и не беше допуснат да участва в Комисията по досиетата, както и за един от последните политически затворници Янко Янков. Сега се отварят досиета избирателно и хората, разкрити като агенти на някогашната Държавна сигурност обясняват, че всъщност са патриоти и се гордеят дори. Как приемате проблема с досиетата? - Има обръщане на действителността, на жертвите и виновните. Това се дължи на факта, че няма цялостно разглеждане на диктатурата. В разговори със студенти разбрах, че младите хора в България не разбират същността на комунистическата система. В учебниците няма никаква информация за този период. Новата история не се преподава в училищата и университетите. В учебниците и медиите трябва да се даде точно описание на тази система. Въобще не се повдига въпросът как може да си патриот, ако си служил на една чужда държава. Всички агенти на тоталитарната Държавна сигурност са служили на СССР. Във всички служби на Държавна сигурност е имало полковник от КГБ, информацията винаги е била предоставена на КГБ. Ако г-н Първанов (президентът – бел. ред.) твърди, че е събирал информация за защита на родината, моля да обясни как тази информация е предоставяна на една чужда държава. Всъщност тези хора могат да бъдат съдени за предателство, защото са предавали тайни на чужда държава. - Романът ви “Събирачът на светове” е като приказки от “1001 нощи”. Главният герой сър Ричард Бъртън е британски офицер, шпионин, антрополог, географ, преводач, пътешествал из Индия, Арабия, Източна Африка. В Индия той е Бъртън Сахеб, говори със синдхи, белуги и пенджаби от всички класи, после приема исляма в Арабия, прави хадж като Мирза Абдулах, в Африка е Буана Бъртън. Когато умира, свещеникът, който чете молитви, се съмнява в религията му. Каква религия всъщност е имал този човек? - Той е no man’s land по отношение на религията. Целта на романа е да покаже, че не е възможно той да бъде сложен в една единствена категория. - Шейх Абдулах описва щастието да си на път, в кервана. Вие самият пътувате между няколко континента. Как? - Опитвам се да пътувам бавно, много обичам да вървя пеша и на по-дълги разстояние. Убеден съм, че пътувайки пеша, човек възприема най-много. Опитвам се да нося колкото се може по-малко багаж, да тръгна без предразсъдъци и предварителни убеждения, да позволя на хората, които срещам, да оставят отпечатък върху моето мислене и съзнание. - Какви карти използвате във вашите пътувания из държавите от няколко континента? - Опитвам се да не използвам карти, защото и те представят едностранно действителността. Не е много трудно човек да намери пътя, само трябва да се огледа и да попита хората наоколо. Това е лесен начин човек да се запознае с местните хора. Интересува ме историята на картите. И картите са въпрос на догма, идеологическа аксиома. В Европа т. нар. меркурна карта представя европейската земя много по-голяма от реалността. Африка е 3 пъти по-голяма реално, отколкото е представена на тази карта. Човек трябва да гледа скептично и на картите.

събота, 19 септември 2015 г.

КЮРДИ В ИРАК - ЖЕНИ ЗАТВОРНИЧКИ


През август 2014 година Синжар в северо-запад в Ирак попада в ръцете на джихадистите. Групата т. нар. „държава ислям” слага знамето върху постройки на града и хваща хиляди души. Първите жертви са от религиозното малцинство, язиди, кюрдска общност, които стават цел на джихадистите. Тази религия съдържа елементи на зороастризма, както и на древните Месопотамски религии. Те са дискриминирани, като ислямска секта на исляма. Религиозен център на язиди е в Северен Ирак. Язидите са религиозна група предимно от кюрдски етнически произход, чиято религия смесва елементи на зороастризма, юдаизма, християнството и исляма. Смятани за „безбожници” и атеисти, мъжете са убити, а жените стават затворнички на джихадистите. Сред тях някои са успели да избягат и да се придружат към лагери на бежанци, след месеци държани като затворнички. Журналистката от френския ти ви канал2 питаше дали е верен документ за цената на млади момичета – 150 евро за 10 – 12-годишни момичета. Много жени затворнички се оказват изнасилени.

събота, 12 септември 2015 г.

БАЛКАНСКА ЕЛЕГИЯ


Марин Троянов е автор на книгата „Балканска елегия”, издадена през 2008 от „Стигмати”. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ, а от 1994 година е техен в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Черна гора рефлектират в тази книга. „Балканска елегия” е документален разказ за събития и действителни лица, чиито имена, с редки изключения, са променени. Марин е роден през 1941 в Плевен.Работи като инженер, преди да имигрира през 1971 година. В Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища на света, но най-дълго остава в Кения. Синът му е Илия Троянов, невероятен писател, който пише на немски, има отличен български През 2008 година ме покани Антонина Желязкова за среща с Марин Троянов в ИМИР. Пихме по едно вино, взех си от книгата. Малина Томова, шеф на „Стигмати”, все още беше жива... Пускам корицата на книгата, защото в интенет я няма...

петък, 11 септември 2015 г.

БЕЖАНЦИТЕ


БЕЖАНЦИТЕ Във Франция има 24 хиляди бежанци, които държавата приема през последните 2 години, обяви Франсоа Оланд на прес-конференция от 7 септември. Едно мнозинство французи се противопоставя на приема на територията. Защо нашите французи са разделени по този начин? Германия очаква до 800 хиляди, които искат убежище през 2015 година. Обаче Франция трябваше да интегрира многобройни вълни от мигранти в миналото, те дойдоха от Испания, Италия и от Източна Европа... Днес близо 1 милион души, които тръгнаха по морето от африканската страна, за да намерят убежище в Европа, до края на 2016 според Върховния комисарият на ООН за бежанците. Зад цифрите се крият хуманитарни драми на Балканите и Средиземноморието, или 2400 души са си намерили смърт тази година по пътищата на бежанците. По френската телевизия снощи журналистите проследиха във Франция и в Мюнхен приема на бежанците от Сирия. Първи са емигрирали християните от Сирия – католици и православни. Последваха мюсюлманите от Сирия. Започват да учат френски бежанците в Франция. В Швеция и Германия са бежанците най-много... А България стои най-зле в цялата тази картина...

събота, 5 септември 2015 г.

ПРАВОПИСЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ


ПРАВОПИСЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ ЦЕНАТА НА ГРЕШКИТЕ Грешките на правописа във Франция се колекционира от Силван, който е на 22 години. Той ги вижда в публикации в Интернет, в логата, но преди всичко в телевизиите, и това го накара да създаде сайт в интернет, където се коригират. Днес този сайт има 400 000 фенове. Днес близо 78 % от големите правят грешки в правописа (orthographe). Този език - френски, е пълен с ударения. Това е моето мнение. Не е като английския. Понякога става истински боза, особено в професионалната сфера. Случаят на Франсис, 54 годишен, шеф на предприемачество, се оказва невъзможно да напише текст без грешка от своето детство. В течение на кариерата си, трябваше да се крие за да не го „демаскират”клиентите. Съществуват методи да се стигне нивото, но те са скъпи и изискват време. Но те остават необходими, в предприемачеството не се колебаят да отхвърлят кандидатите, правещи грешки, правописът си остава критерий за основна селекция.