2009, Осерваторио суи Балкани
Великата писателка на най-продаваните исторически романи Вера Мутафчиевапочина на 80 години. Тя остави над 30 исторически романи, преведени на много езици, както и есета. Българските читатели ще я запомнят като талантлива писателка, а историците – с многобройните й научни публикации в османистиката, взривили традиционните представи за живота на българите по време на Османската империя.Вера Мутафчиева смята, че задачата на историята е да я насели с хора, да я очовечи подир тъй дълго безлюдие. Сред нейните най-известни романи са: “Последните Шишмановци”, “Книга за Софроний”, “Аз, Анна Комнина”,“Предречено от Пагане”, спомените й “Бивалици”, “Разгадавайки баща си” и др.Тя е сценарист на най-гледания български филм “Хан Аспарух”.
Тя е дъщеря на известния историк Петър Мутафчиев.През 1965 г. тя издава първия си художествен роман “Летопис на смутното време”, който представя живота на българите по време на феодалните размирици в Османската империя в края на 18 и началото на 19 век. Още в първата си книга Вера Мутафчиева вгражда в повествованието материал отоманските архиви. Тезата й, че въпреки злините, които причинява анархията в Османската империя, именно тя играе положителна роля за националното осъзнаване на българите, среща съпротивата на научните и писателски среди по онова време.
Следва “Случаят Джем”, който от 1967 досега е една от най-продаваните исторически книги. С оригинално повествование се разказва съдбата на принц Джем, брат на султан Баязид Втори. Дворът на шехзаде Джем (син на султана) не се състои от войници, а от певци. От целия Изток към град Коня се стичат певци и поети, за да бъдат чути от Джем. Той пиянства с поезия. Майката на Джем е сръбска княгиня и навярно затова той никога не казва “неверници”, а “християни”. След смъртта на султана Джем, който е по-малкия му син, става изгнаник. Книгата описва странстването на Джем из цяла Европа и това както навсякъде той остава чужденец – “сърбин или неверник при мюсюлманите,сарацин или мавър – у християните” (“Случаят Джем”)
В описанията си и обобщенията писателката напомня на прочутия френски историк Бродел, чието име е табу по време на комунистическия режим в България. Каноните на историческата наука в България преди 1989 година изцяло отричат географския фактор, смятат го за буржоазен. В есето си“ Планината” Вера Мутафчиева пише, че тя заслужава главна буква, защото на нейно име е наречен целия Балкански полуостров – Хемус – Хем – Коджа Балкан – и се чуди защо в новобългарския превод планината не е голяма, а Стара. Всъщност султаните се примиряват с превъзходството на Планината и са принудени да признаят на част от българите един вид свободна територия –дервентджийските села (от дервент, проход). Прецизна и сладкодумна Вера Мутафчиева описва как султанските фермани обещават в дервентджийските села да не замръква турчин, да не спира войска. Балканът е основен мит за българите. Тази държава в държавата, която почивала на обичайното право,умеела сама да управлява свободата си, приемала нови поданици и без шум затривала враговете си, проживявала дълги векове. Цитаделата на България – Балканът, не бе превзета до 1878 година, когато България възстановява държавността си.
Вера Мутафчиева е недолюбвана от историците националисти в България и обожавана от читателската публика. Пет века турско робство не е правилен термин от научна гледна точка и точно Вера Мутафчиева обясни, че точното название е “османско владичество”.
В едно от знаменателните си есета от книгата “Навиканите Балкани” Вера Мутафчиева пише, че е добре да съществува не една и единна българска история, а множество. Толкова, колкото и автори. А публиката да има добрината да си избере кому да вярва. Стилът на Вера Мутафчиева е живописен и пълнокръвен, а богатата й култура позволява с лекота да се плъзга из различни епохи, да прави интересни географски паралели. Знаменателно е есето й “Дуендето и кефът”. В Иберия арабското господство трае повече от седем века (711 – 1492 година). “Целият период от 7 до 15 век се оказва необичайно пъстър, динамичен дял от испанската история, който не бихме определили, освен като прогресивен разцвет на икономиката, строителството и особено на културата. Още по-важно: като създаване на испанската нация. Подобно на Балканите и тя се е формирала под мюсюлманска власт.”Писателката се позовава на есето на Гарсия Лорка “Дунде”, за да опише синкретичната култура на Андалусия, омайваща и плашеща с нехристиянска страст. На Балканите обаче не е създаден синкретизъм, аналогичен на културата на Ал Андалус, с различния тип ислям. Ислямът на тюрките е различен от онзи, който разнасяли арабите. Тюркският изглежда по-земен,битов, състоящ се по-скоро от ритуали и забрани, отколкото от философска интерпретация. Той не стимулира у самите османци духовно производство. На иберийското състояние на духа, дуендето, противопоставяме нашенския подобен плод – кефа. “Кефът обаче се отнася главно към яденето ипи пиенето, към изобилната почивка, докато из Испанско той услажда очите и слуха”, пише писателката (“Навиканите Балкани”, издателство “Балкани”).
Самата Вера Мутафчиева е познала дуендето. Нейни приятели са ми казвали,че когато говори, импровизациите й приличат на джаз. Несъмнено Вера е една от най-големите интелектуалци на България. Обожавана от читателите от няколко поколения, тя е по своему самотна в сърдечните си трепети. Вече болна, споделя със своята ученичка, че Джем е бил мъжът на живота й, донесъл й е най-много късмет, поискала на гроба му в Бурса да остави пръстен.Не ще да е било каприз! В парка със султански гробници “Мурадие” (Muradiye) в Бурса има 12 гробници, в които почиват шехзаде, синове на султани и други роднини от различни периоди. Гробницата на Джем султан е като в приказките– преобладаващо венециански синьо, венециански витражи, стените са покрити с шестоъгълни тюркоазени плочки – това не е случайно, Джем султан е пътувал много из Изтока и Запада.
За Вера са ми разказвали, че също обича да пътешества. Дори и да не го знаех от първа ръка, това личи от стоплящото сърцето описание на класическия пътник в есето й “Пътят”: “Оня, който е тръгнал заради откритието на света и тайнственото си съвокупление с чудесата му – върви сам. Той не обича да дели своята наслада; страх го е да не се разсее, та спътниците му досаждат. Бавно, бавно – като всяко сладострастие –вкусва той неизвестността на залъци, смила я в известност. Бавно –
защото си знае, че Пътят е винаги по-прекрасен, по-богат от своята цел.
”Вера Мутафчиева отиде на небето при своя Джем султан точно на 9 юли,когато приятелката и ученичката й Антонина Желязкова беше на гроба му и предаде думите на своята учителка, че скоро ще отиде при него. На 24 юли прахът на Вера Мутафчиева бе разпръснат във водите на Егейско море пред нос Сунион, описан от голямата писателка в главата “Храмове” на книгата й “Белият свят” като “създаден за олтар на безкрая”.
Снимка: Гробницата на Джем султан в комплекса “Мурадие”, Бурса
Препоръчвам го!
