"Сянката на вятъра"

Прочетох книгата "Сянката на вятъра" на испанеца Карлос Руис Сафон. Нямам забележки към превода, има и коректор. "Изток - Запад" са си свършили работата. Не и в "Пушки, вируси и стомана", минали са без коректор и редактор Започва с главата "Гробището на забравените книги".. Даниел вижда нещо, за което не бива да разказва на никого. Баща му го води при Исаак, пазителя на лабиринт, коридори и рафтове, препълни с книги... Даниел си избира книгата "Сянката на вятъра"... Заслужава четенето на тази книга.

"Закуска за шампиони"

Искам да се спра на романа "Закуска за шампиони" на американския писател Кърт Вонигът. Преди това четох "Котешка люлка", но не ми се понрави. Много оригинален начин да направиш собствените си колажи към всяка глава. Кърт предава научна-фантастична литература, и то в своя стил. Дуейн Хувър е търговец на коли марка понтиак, пред полудяване. Траут и Хувър бяха граждани на САЩ, за по-кратко Америка. Тук следва химна, "чиста глупост". А следва националния националния им флаг, и съответната черно--бяла рисунка на флага. Впрочем всички рисунки бяха черно-бели. Заслужава се да прочетете "Закуска за Шампиони". Цена - само 1,80 лева, с обложка?!

"Вертеп"

Авторът Емил Зола, който написа книгата си "Вертеп". Преводачът на български Никола Шивачев се сети да промени леко заглавието на книгата. Изобщо добрите преводачи са повечето през 1983, а цената е 2,65 лева. Жервез е основната жена в романа. Тя започва при един мъж Лантие, без да се омъжила за него, а с деца. Тя плаче, че не и обръща внимание. Само го чака. Но още на третата страница тя се запознава с Купо, работник тенекеджия, който и е комшия. Внезапно Лантие я изоставя. Тогава Купо я взема, макар и с деца. Книгата се занимава с работниците от Париж, техните пиянски истории. На места тези работници приличат на руските мъже. Оженват се Жервез и Купо, нищо че тя накуцва. Той внася парите си и не пие. Но внезапно той докато е на един покрив, се спъва и пада на улицата. Тогава започва нещастието й. Тя има спестени пари, които отиват за неговото оздравяване. Тя предпочита да не го местят в болница. Заемаше го с нейните пари, и успява да го изведе на улицата. Минават месеци, докато той се оправя. Но с парите, които му дава Жервез, той започва да пие. Междувременно тя вижда един разкошен дюкян, където може да стане гладачка, дори и да си вземе 3 гладачки..Гюже й дава парите, за да стартира. Той е влюбен в нея.... Целият роман е посветен на работниците в Париж, мъже, които се напиват до козирката. Струва си!

"Театър"

Книгата "Театър" на Съмърсет Моъм е издадена е през 1984 на български, с увод на Димитри Иванов. Купих я на спирката, до СУ, от един човек, струва 2 лева. Първите герои са Майкъл Гослин и Джулия. Тя и той работят в театър в провинцията. Минават 3 години, местят се в Лондон, където Джулия става звезда, а Майкъл е най-красивият мъж. Женят се и се ражда Роджър. Те дори си правят отделен театър, на който става продуцент Майкъл. Те си живеят добре, докато Джулия си дава автограф на младия Том. Изненадано тя му става любовница... Прочетете я!

"Алексис Зорбас"

Прочетох романа на Никос Казандзакис "Алексис Зорбас" превод Георги Куфов, издаден през 1984, цена 1,89 лева. Любимият ми писател от Гърция започва книгата си със среща в Пирея. Главният мъж отива на пристанището на път за о. Крит. В кораба един грък го пита "ще ядеш ли хартия и ще се цапотиш с мастило?" И започва тяхната дружба с Алексис Зорбас, който носи музикалния си инструмент "садур". Отиват на лигнитна мина в о. Крит. Започват да се срещат с една френска проститутка мадам Ортанс, която има хотелче. Зорбас, този мъжкар, си я свали от вуле. Не ми хареса като читател от България сцената с Зорбас комитаджия. Как се промъква в едно българско село, в къщата на един поп." Как хвърля расото си вечер, потегляше към гръцките села. Убил бе един гръцки учител като се нахвърлил и го заклал като агне. Отрязал му и ушите." И другата история, която разказва Зорбас е как ги обградили българите. Те било 300 души, а гърците - 28.От билото на планината "виеха като вълци". Иначе ми харесва книгата. Зорбас като е на кеф, започва да играе хоро. Това е във филма. Антъни Куин изигра фантастично хоро, край морето на о. Крит. https://www.vbox7.com/play:032705d3

Симон Дьо Бовоар

Прочетох книгата "Всички са смъртни" на известната френска екзистенциалистка Симон Дьо Бовоар. Преводачката е много добра, издадена през 1986 година и струва 3, 14 лева с обложка. Не намерих някое издателство да я преиздаде. Започва с Режин, която е актриса в провинцията. Тя решава да разузнае един мъж и вижда удостоверение, издадено от клиниката за душевноболни. Режин се настанява в едно ракитово кресло редом с неподвижен мъж и му казва, че той се казва Раймон Фоска. Този мъж се оказва на стотици, на около 600 години. Изпива елексирска отвара за вечност. И започва да разказва. Наистина написана е от талантлива французойка Симон Дьо Бовоар, която е до Сартър. Заслужава се да прочетете!

Убийство край Вардар

Книгата на Маргарита Петринска "Небе в леда. Убийство край Вардар. Мара Бунева" м

ного ми хареса. Тя се е ровила и е създала една жива девойка, Мара Бунева, която застрелва сърбина Прелич по указание на ВМРО. Това момиче е от Тетово. В Скопие го застрелва и се самоубива. На 13 януари 1928. Тя е на първите страници на европейските вестници с големи букви ВМРО и "Мара Бунева". Според мен Маргарита пише стегнато и ми заприлича на Хемингуей.

Книга на Маргарита Петринска

Във вторник бях в СБЖ на промоцията на новата книга на Маргарита Петринска "Отлитащите дни". От в. "Македония" бях само аз. Не се бяхме виждали повече от 20 години! Защо ми заприлича на Хемингуей със своите кратки послание?! Прочетох и цялата й книга "Отлитащите дни". За Мара има отделно глава. Тази храбра жена беше осъдила Прелич. Заедно с ВМРО. Марго, продължавай в този дух да ни радващ с твоя стил!

Френската телевизия в Украйна

Интервю с Витали Кличко, кмета на Киев и бивш световен боксьор на тежкия шампионат. Франс2, специално за 2 часа репортаж от Украйна. Започват с журналистката от Париж със самолет до Полша.. Тя се казва Тетиана, украинка, с две деца, всички хора от фамилията и са в Украйна, от различни точки. Тя продължава с кола, с гигантска раница, минава различни чек-поинт. Как се организират жителите? Кои са украинците националистите, които Путин обвинява, че са нео-нацисти? Как им помагат французите, които им помагат да намерят покрив, стават бежанци? Репортажът е на Тетиана Бижун и Ксавие Мунц от френската телевизия. Дамата е за последен път в Украйна миналото лято на ваканция. Първите часове на войната Тетиана е в страната на своето детство. Отива първо при своята "бабушка", възрастна жена в провинцията. Тя споделя за Втората световна война и нейния брат. Немците извършва убийства. После отива при другите й роднини - баща й е хирург. Друг репортаж ни води във Франция при Стефан, хлебар. Той организира преминаването на украинската граница с 10 камиона, пълни с помощи за бежанците. На 24 февруари Путин заяви "специална операция" и нахлуването в Украйна за руски войски. 2 седмици видяхме вече връщането на войната в Европа.

Путин срещу Украйна

Путин срещу Украйна Вече е факт войната на Путин срещу горе-долу срещу целия свят. Снощи гледах до полунощ френския канал 2. Всичко беше готово. Сред гостите бе Бернар Анри Леви, с когото "се запознах" във войната в БиХ, беше на страната на мюсюлманите. Сега знаеха всичко. Хора, които не са попаднали случайно. Имат капацитет. Показаха всички - и Путин, и Украйна, американеца, всички... За Путин показаха как се е издигнал, КГБ, как си отиват отровените руснаци. Говореха за банките, които няма да обслужват руските пари, трансакциите. Като изгледах всичко, ще цитирам един експерт, който каза че сигурно в Украйна идват избори и подялба. За българите в Украйна само "Възраждане" и ВМРО ще приемат нашите хора.

"Тропик на рака"

Хенри Милър е американски писател, който живее няколко години в Париж. "Тропик на рака" е поредната му книга, която видя бял свят през 1934. Много интересен човек е той. Знае всичко почти. Разбира се, цитира Достоевски, Ницше, всички философи. Но жената е просто инструмент или повечето сутеньори и проститутки. Предавам два цитата от неговата книга. "Онзи следобед напуснах Пансион Орифила и отидох в библиотеката. След като се изкъпах в Ганг и поразмислих за зодиакалните знаци, запомних да разсъждавам върху значението на пъкала, който Страндберг тъй безмилостно беше описал." "Да аз също обичам всичко течащо - реки, канали, лава, сперма, кръв жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност." Препоръчвам тази книга!

Оскар Уайлд

Прочетох "Портретът на Дориан Грей" на незабравим писателя Оскар Уайлд. Книгата започва със среща на художника Басил, за който Дориан е идол с красотата си. Басил му прави портрет. Но в този момент се присъединява към тях лорд Хенри. Той е неповторим импровизатор, дава пълна свобода на въображението си. Започва да си играе с Дориан. Междувременно той се влюбва в актрисата Сибил Вейн. По страните му бе избили трескава руменина... Но като иска да покаже своята актриса, става провал. Тя също го обича, но вечерта става много лошо... Дориан прави скандал пред Сибил...Тя се самоубива. Дориан се вцепенява... Започва да води двоен живот. Междувременно портрета му изчезва. Дориан иска да се запомни толкова красив като на портрета и затова го прибира на тавана. Започва да се отдава на опиума, но тайно, с други дрехи. Басил иска да се срещне с Дориан преди да замине за Париж. Отива в къщата му, но Дориан не иска да му я покаже този портрет. На 40 години той е така красив, но портретът му - не! В крайна сметка той убива художника. Вика един от приятелите си, който купува вещество, което за няколко часа разтваря и художникът изчезва без следа. Отново опиум... Когато отива да навести образа си, се ужасява, няма го Дориан. Взема нож, който да го прободе портрета...Но всъщност ножа го прободе, а портрета му се запази красив. А Дориан е развалина...

МОПАСАН

Ги дьо Мопасан е и в разкошните си разкази. Аз се спирам на "Лоената топка". Пътуващите френски аристократи с една уличница попадат в едно село, завзето от немци.Спират ги с една неочаквана заповед от немец да прекара нощта с уличницата. Като тръгнали без багаж, без храна. Но уличницата има всичко и ги нахранва и даже им дава вино. Като се колебаеше, в крайна сметка прекарва нощта с немеца. Когато всички въздъхват, тръгват отново. Но уличницата няма време да си вземе хляб. Аристократите не я поглеждат. В разказа за "Мустаците" Мопасан е ненадминат френски класик. "Страх" е разказ, в който пише как се е срещнал Тургенев и отишли у Гюстав Флобер. Ненадминат разказвач.

Издадена е книга на албанеца Намик Докле

"Там, където слънцето изгрява два пъти" е книгата на писателят от Албания Намик Докле. Авторът е бил министър и председател на парламента. На 76 години е. Аз познавам лично хората, които са наричат горани, особено от фамилията Докле. Със Зехрудин се запознахме във връзка с неговия роднина Назиф Докле, който дойде в София да отбележи речника, който за 20 години създаде - горанския и албанския езици. Издание на БАН. Зехрудин е актьор и добър предприемач, живее в София, на ул. "Оборище". Намик е негов брат. Книгата показва, че от Гора стават добри политици, но и разказвачи. Намик Докле е от същия джинс. Книгата се издава със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина. Преводач е Зоя Костадинова.

Джони почина!

Джони почина! Какъв изтънчен мъж рядко се намира! Когато бях на представянето на книгата му, за рода му, направих две минути за македонската телевизия А1. После го видях на събиранията на Балканския политическия клуб на д-р Желю Желев. Поклон!

Един живот

Приключих книгата "Един живот" на Ги дьо Мопасан. Започва с Жана, която си събира куфарите си от манастира, излиза напълно свободна. Тя е благородница и с цялата си същност мечтае да отпътува с татко си и майка си, благородници. Нейният баща барон Симон-Жак льо Пертюн де Во е поклонник на Жан-Жак Русо, на природата, полята, горите, животните...Действието се развива в Нормания. Жана има свръх-очаквания от живота. Обича майка си и решава да я омилостиви и да решат да си ходят от "Сакре кьор", (свято сърце). В СЕМЕЙСТВОТО е млечната сестра на Жана, Розали. Основното и задължения да подкрепя при ходене госпожа Аделаид, който от няколко години, вследствие хипертрофия на сърцето, бе станала огромна и се оплакваше. По пътя баронът им каза, че продължава да разпродава някои чифлици, "Елто" за да има пари за "Тополите". От 31 наследствени цифлици продаваха вече деветия.Те пропиляваха големи суми от добро сърце. Но за няколко месеца Жана се влюби в един младеж Жулиен, който нямаше достатъчно пари, но я ухажваше успешно. Тя се хвърли безразсъдно в брак с Жулиен. Имаха пътуване до Корсика, където Жана се влюби в природата. Пътуваха с коне, но Жулиен беше смешен с животното. Обиколиха част от Италия и се върнаха вкъщи. Жулиен се показа доста стиснат, като габровец. Започна Жана да се възмущава от разправиите за пари. Започна да се пита какво става с Розали. Един ден тя стана майка. Жана започна до я разпитва кой е бащата. Но Розали мълчеше. Майка й и баща й решеха да й подарят един чифлик за около 20 000. Жулиен вдигна скандал. Но никой не го питаше. Със зестрата си Розали стана добра партия и веднага стана булка за един младеж. Тя призна на Жана, че е била любовница на Жулиен от първия ден на запознаване. След връщането от медения й месец Жулиен ползуваше за секс Розали. Стана скандал. Но Жана реши да си затвори очите. И стана чудо, забременя. Роди Пол. Но Жулиен продължи да ходи по една тяхна съседка. В крайна сметка мъжът й заподозря жена си и ги хвана на калъп. В една колиба, се усети, като видя 2 коня. Отиде и ги заключи и ги хвърли в един дол. Така единствено развлечение на Жана стана Пол или Пули, пиле на български. Той растеше ли растеше, баща й реши да го запише в колеж. Майката в началото не искаше, но се нави, ако ходи редовно в колежа. Но той реши да избяга и майка му получи писмо за пари. Междувременно майка й почина, после баща й. А Жана получаваше все искане за пари. Вече всичко бе без мисъл, но реши да го продаде. Тогава дойде ново писмо, но Жана реши да отиде в Париж... Майстор, голям майстор е Мопасан!

Силвио Берлускони

През съботната вечер ме плени един филм "Те. биографичен". Режисьор е Паоло Сорентино" . Продукция между Италия и Франция. Силвио Берлускони е все още жив, на 86 години. Предаден е фантастично с чара му, във вилата му в Неапол, с младите момичета, които го заобикалят, дори 17 годишни... Едно от тях му каза, че дъхът му е като дъха на нейния дядо... Препоръчвам го.

"Капитан Михарис"

Прочетох книгата "Капитан Михарис" на Никос Казандзакис. Преводът е на Георти Куфов, издател е "Народна култура". Прави ми впечатление много турски думи, с които се служат гърците. Капитанът Михалис е 100 процента грък. Действието е от о. Крит, след много въстания през 1821. Остров Крит все още е под ботуша на Турция. Атина вече е независима държава. Другото, което се набива е очи са гърците, които носят фесове, и турците. Аглая, Талия и Фросина по цял ден дебнат... Имат очи като заешки... Капитан Михарис отива при Нури бей и открива, че там "мирише на турско". Но е завладян от неговата черкезка Емине. Стават побратими. Трябва да се прочете!

Мергез - от Магреба до Франция

https://www.youtube.com/watch?v=kkQF99KZWYA В Магреб - Тунис, Алжир, Мароко, се кефят на "мергез", наденички с агне и телешко. Във Франция също има. Аз живях 2 години в Тунис и се радвах на "мергез"

Жорж Санд

Жорж Санд, френската бунтарка, която загърби аристократичната жилка, изписва се с мъжко име. Като писателка е добра. Като жена обхожда сума ти мъже. С Шопен е най-добра във Венеция... Но книгите "Мопра" и "Орас" не ми допаднаха. Но пък "Индиана" е много много добра книга.