събота, 29 октомври 2011 г.

ИЗЛОЖБА В ХАЛИТЕ НОЕМВРИ




Заповядайте на Деня на будителети, на 1 ноември от 10 часа в Софийските централни хали да открием пътуващата изложба "Нашите в Гърция. Сред помаците от Западна Тракия". През целия месец ноември може да разглеждате 60 снимки от една по-малко известна част от Гърция, където българинът няма нужда от преводач.
Ако искате да копирате снимка, кликнете върху нея, за да увеличите и да прочетете текста, който е на български и английски, а на места и с оригиналния стар български диалект, на който думат гръцките помаци.

Очаквам ви на 10 ноември от 18 часа на купон с каба-гайди от Родопите - площад "Славейков", Столична библиотека, да отпразнуваме новата ми книга "Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия".
В нея има много истории за любов, драма на реални герои, които срещнах по пътя, търсейки родопската песен в Гърция, в села и градове на Ксанти, Комотини, до Еврос, където се оказа, че свършва българският говор в нашата съседка. В книгата съм вплела автентичния родопски говор на "нашите" в Гърция и песните, които ми пяха.

Проектът за отпечатване на книга и пътуваща изложба за гръцките помаци е подкрепен от г-н Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент.
Форматът на снимките е А3 - 30 на 40 см, много добро качество, отпечатани са на пенокартон, каширани и лесни за пренасяне.
Скъпи приятели, очаквам да се свържете с мен, ако искате да покажете изложбата във вашия град. След София снимките заминават за Родопите, а на 3 март догодина ще бъдат във Виена.
































































четвъртък, 13 октомври 2011 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА














На 12 октомври се разходихме по пътя на турското кафе в България и на Балканите. Нашият малък проект "Да пием турско кафе" предизвика дебата и по медиите, доста хора изпратиха по мейла отзиви за идеята да направим проучване на тази традиция от Османско време. В Столична библиотека дойдоха над 50 души, приятели и почитатели на темата за турското кафе, а също и участника в проекта, подкрепен с конкурс на Фондация "Работилница за граждански инициативи".
Арх. Миломир Богданов с присъщия си артистичен дух направи коментар за архитектурата на Балканите и толерантността на нас, българите. Започна горещ дебат, да си призная, върнах се назад в годините, когато в България се дебатираше от умни хора.
От снимките, които споделям, се виждат интелигентни лица на българи, такива си спомням, че имаше в началото на демократичните промени. Днес повечето хора от митингите на СДС не са в България, уморени от посткомунистическата помия те мигрираха и с тях контактуваме изключително по интернет.
Изследователката Илона Томова сподели, че когато е прочела он-лайн брошурата е усетила положителна енергия, топлина. Това е защото събрахме енергията на много хора, намерихме нови приятелства. Без нашите приятели този проект нямаше как да бъде направен, това са: д-р Розалин Хаджиев от Златоград, Нихал Йозерган - Хела, Мехмед Азиз, фотографът на Лудогорието, Несрин Дурмушева, нашата приятелка от Ардино, Силва и Реджеп от Гьоврен, Мария Кардамова от Балчик, Борис Вангелов - човекът на ВМРО в Търново.
Без Таня Казанджиева като модератор нямаше как нашият дебат хем да е динамичен, хем някой да канализира енергията на хората, които искаха да споделят своите мнения. Благодарност на Сия Джанева, която винаги е на точното място! Комитата се включи също по интернет. Тюрколожката Донка Димитрова също беше включена в организацията. Този път й се размина да гледа на кафе, но в най-скоро време ще я "нападнем". Феня Декало, наша колежка и приятелка, кореспондент на БНР в Израел, беше пратила сестра си. Networking! Проектът в по-голямата си част беше осъществен по социалните мрежи, блогове, фейс бук, ю тюб (без Комитата нямаше да звучи родопската песен "Сая сам вечер сам самичка", която отприщи емоциите).
Радвам се, че нашето сдружение "Балкански форум" се пребори на конкурса от фонд "Толерантност" и да получи подкрепата за проучване по пътя на турското кафе. Проектът беше съвместно с турската читалня на Столичната библиотека, в отдела по интеркултурно сътрудничество Валя Личева е "нашият човек". Благой Рагин, председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, погледна на темата за толерантността от гладна точка на бизнесмена. За него турското кафе е туристически продукт, така "Пътят на виното", който може да се предложи на пазара. Готови сме да предложим идеята пред авторитетната асоциация, за да не станем като повечето българи на ниво лозунги и мераци.
Проектът беше отразен от много медии - БНР, репортаж по телевизия "7 дни", който ще бъде излъчен през уикенда, интернет-медии ,Булфото, сайта "Либерален преглед", "Инфотуризъм". Журналистка от телевизия "СКАТ" подробно ме разпита кой има интерес от такова нещо, кой дава парите и нещо за националния интерес. Всички подробности за самия проект и процедурата за кандидатстване са в интернет, в проектите е нужно много писане и постоянство.
Показахме "филджаните", скъп подарък от ДЖеват от село Белинци, Лудогорието, книгите, които ни подари бизнесмен, дистрибутор на турското кафе "Мехмет Ефенди" след интервю по телефона. "Нещата от живота" са книги с афоризми, който той издава - 4 броя в различен цвят.
"Ще има ли кафе?" попитаха няколко души в края на този динамичен час представяне. Да си призная след самото "мероприятие" със Сия Джанева, Таня Казанджиева и Мария Пеева(известен албанолог от БНР) отидохме и пихме по една бира и говорихме и за продължението на проекта с истинско турско кафе.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

ТОЛЕРАНТНОСТ ПО ПЪТЯ НА КАФЕТО


Покана за представяне на проекта в Столична библиотека


Заповядайте на представяне на проекта „Да пием турско кафе” с дебат за толерантността към „другия” и „различния” на 12 октомври (сряда) от 18,30 до 19,30 часа в Столична Библиотека, зала „Вяра” (София, площад „Славейков”4).

„Да пием турско кафе” е изследване на традицията от Османско време за приготвяне на кафе на джезве в няколко региона на съвременна България. Проектът, осъществен от Журналистическо сдружение „Балкански форум”, представя географията на турско кафе в ежедневието на българите, независимо от етнос и религия и превръщането му в туристическа атракция.
В он-лайн брошурата „Да пием турско кафе" има истории и фотографии от различни краища, намерени и заснети в хода на теренни изследвания през лятото на 2011. Проучването показва, че в смесените райони, където живеят турци и мюсюлмани, в Исперих и Разград, в Кърджали и в Шумен, турското кафе е изчезнало от заведенията, а се пие само по къщите. В Балчик тази традиция също отмира. Глобализацията е накарала турците и мюсюлманите в Родопите също да предпочитат да пият кафе еспресо в местните заведения. По-възрастните си го правят вкъщи. В туристическите центрове като Златоград, Велико Търново, Етъра кафето на джезве е станало туристическа атракция. На някои места то мимикрира като „кафе на пясък” или „гръцко кафе”.
Историите в брошурата „Да пием турско кафе” показват начина, по който вековната традиция на турското кафе присъства в ежедневието на много българи, независимо от техния етнос, култура и религия.
Проектът „Да пием турско кафе” е опит за създаване на платформа за възпитание на толерантно поведение и преодоляване на предразсъдъците към „другия” и „различния” в България.
Брошурата се разпространява в социалните мрежи, блогове и интернет платформи, сред неправителствени организации, туристически оператори, хотелиери, местни общини, партньори на сдружението в смесени райони.
В изследването участват членове на сдружението „Балкански форум” и журналисти от балканската мрежа на тази неправителствена организация, както и журналисти, активисти от неправителствения сектор, български учители, активисти от Турция и Република Македония. Пътуването в Лудогорието е осъществено по време на Рамазана през август 2011.
Брошурата е създадена с текстове, фотографии и логистичната помощ на: Таня Мангалакова (София), Динко Драганов (София), Нихал Йозерган (Бурса), Силва Башова (Гьоврен), Шериф Айрадиноски (Подгорци, Струга), д-р Розалин Хаджиев (Златоград), Мехмед Азиз (Исперих), Мария Кардамова (Балчик), Сия Джанева (София), Несрин Дурмушева (София), Таня Казанджиева (София).
Проектът „Да пием турско кафе”, проучванията и он-лайн брошурата станаха възможни благодарение на помощта на Фондация „Работилница за граждански инициативи” по фонд „Толерантност” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

Журналистическо сдружение „Балкански форум”
www.balkanite.info


Може да изтеглите брошурата от следния линк в Интернет
http://dox.bg/files/dw?a=2ea707bf88

четвъртък, 29 септември 2011 г.

МОИТЕ НЕВОЛИ С ЦИГАНИТЕ

Пиша този текст заради случая в Катуница като продължение на моя текст от 10 септември миналата година (виж текста "Хубава работа, ама циганска"), в който обясних как в центъра на Пловдив ме обраха циганки, но аз успях да ги хвана и извиках полиция. Случаят намери естественото си продължение и ясно показва вината на полицията и съдебната система в толериране на кражбите. Моят случай е конкретен и нагледно показва, че те улесняват циганските кражби.

Дъщеря ми Елена беше права, че по-хубаво беше да се разправим с циганките благодарение на тълпата от минувачи, която се събра в центъра на Пловдив. Повечето хора настояваха за линч на крадлите, една жена дори призова да се въведе своеобразен шериат: „Да им отсечем ръцете!”.
В полицейското управление циганките си признаха за кражбата, парите бяха намерени при обиск, но надлежно прибрани като доказателство. Започнах да съжалявам горко, че съм извикала полицаите. И без друго закъсняха един час и ме гледаха като гръмнати. Вместо да се саморазправя с циганките с помощта на тълпата, да си взема парите и да забравя за случая, аз тръгнах да защитавам правдата. Законът обаче се обърна срещу мен! Твърдя, че циганите в съучастие с полицаите, които проявиха небрежност и ме дискриминираха (бяла сама жена с дете).
Две-три седмици след случая ми се обади полицаят от Пловдив Титов (Второ РПУ), който описа и прибра парите, и ме покани да ходя до Пловдив да си ги прибера. Така и не разбрах какво доказателство са парите и защо трябваше да стоят цял месец в полицията. Предложих му да дам моята банкова сметка, за да си спестя 40 лева транспорт, но той каза, че трябвало лично да отида, да се подпиша. В 21 век нямаше как да убедя български полицай "Нашата полиция ни пази!", че като ми преведе парите на банковата ми сметка, това е доказателство, че съм ги получила. Платих към 40 лева, за да отида от София до Пловдив да си взема парите. Излишно е да подчертавам, че за мен това са много пари. За да ги изкарам, аз съм им платила и данъци!

Почти бях забравила за случая, когато точно преди Коледа миналата година ми връчиха постановление за частично прекратяване на наказателно производство срещу две от циганките. Даже срещу една от джепчийките бяха отнели взетата мярка за неотклонение „подписка”.
На 3 февруари тази година получих призовка от Районния съд в Пловдив да се явя на дело (НОХД, номер 488 от 2011) като пострадал на 11 март в 9 часа сутринта. Написах възражение, в което настоявах съдът да назначи друг час за делото, по-късен, за да може поне да спестя от нощувките в Пловдив. Подчертах, че дъщеря ми е на 15 години и не мога да я оставя сама.
Ни вест, ни кост! Съдийката или съдията от Пловдив си е отдъхнала и е класирала делото, а циганките продължават да крадат из магазините.
Да, това е битова престъпност, дребна наглед, но прави впечатление факта, че полицията и съдът толерират циганките да крадат. Ако случайно някой гражданин успее да хване циганския крадец, полицията не съдейства на гражданина. Няма как да компенсирам стреса на моята дъщеря Елена, която оттогава просто мрази циганите. Разбирам я напълно!

Кой ще ми компенсирам разходите по това да си прибера собствените пари, това, че циганките бяха откраднали и два автобусни билета до Девин, безсмислени пътувания до Пловдив, да си взема парите, това, че нощувах насила в Пловдив, защото автобусът ми за Девин беше на другия ден, а билетите „изгоряха” заради това да чакам полицията?

На онези, които декламират лозунги за толерантност, искам да препоръчам нещо по-безболезнено. Нарича се експеримент и изисква любопитство, кураж, скрита камера, журналистът сменя професията си, а не само да се показваме колко сме „обективни”.
В автобус 11 в София по късните часове може да се види за каква толерантност иде реч. Автобус 11, който върви край квартал „Красна поляна” и „Факултета”, по късните часове, някъде към 23 часа, е напълно разделен на българска и циганска част. Скандалите на пияни и дрогирани цигани са почти всяка нощ. Една вечер някакъв дрогиран до козирката циганин започна да бие пътник в автобуса (излишно е да споменавам, но беше бял мъж). Шофьорът не реагира изобщо. Когато отидохме да се жалваме на двамата полицаи на бул. „Монтевидео” да се върнат на предишната спирка и да озаптят дрогирания циганин, който дори неговите мургави събратя не можеха да усмирят, те изобщо не реагираха.

60 хил. души е „нашата полиция”. Повечето от тях приличат на карикатури, на милиционерите от времето на бай Тошо. Не че няма свестни хора и там, но аз лично не ги виждам. Едно време все пак законите се спазваха, а сега те се стоварват с цялата си сила избирателно само и единствено срещу обикновените хора. Не смятам, че престъпността е само циганска, но претендирам, че в малка държава като България точно този проблемът с битовата престъпност може да се реши лесно. Вотът на циганите обаче е сладко нещо при изборите!

събота, 24 септември 2011 г.

ДА ПИЕМ ТУРСКО КАФЕ - Част Пета













СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ

Етъра: Възрожденското кафене

От 1993 в етнографския комплекс „Етъра” край Габрово се предлага кафе на пясък в кокетното малко дюкянче над шекерджийницата, наречено „Възрожденско кафене”. В този старопланински край габровци са пиели кафе в джезве, но не го наричат турско кафе заради историята. Габровци и изобщо хората от тези дервентджийски места, се гордеят с особения си статут по време на Османската империя. Те са пазели старопланинските проходи. Затова днес кафенето в „Етъра”, където се прави мераклийско турско кафе с всички табиети, се нарича „възрожденско”, а в менюто турското кафе е загатнато описателно като „кафе на пясък”.
Това не е ли турско кафе, питам собственичката Валентина Трифонова, майстор-кафеджия, която прави бялото сладко, което се предлага с кафето на джезве. „Ако отидете в Гърция, там казват на кафето с джезве гръцко кафе. Ние правим кафето на пясък в джезве по традиционния начин на приготвяне в региона. Едно време кафеджиите са били само турци. В района на Габрово не е имало турци. Габровци са имали особен статут като дервенджии, пазили са прохода, тук турчин не е замръквал.”
Във „Възрожденското кафене” на „Етъра” кафето на пясък се сервира с бяло сладко и вода и струва 3,20 лв. Навремето захарта е била много скъпа и е била скъп и луксозен деликатес за гости. Тук се предлагат и традиционни сладкиши като целувки, пестил, локум на клечка, захарно петле, небет шекер , бал суджук . Наблизо е фурната с прословутите за „Етъра” кифлички симид.
Във „Възрожденското кафене” се предлага пестил, традиционния специалитет за района, наричан габровски шоколад. Виолета разказва, че пестилът е свързван с пестеливостта на габровци. По време на Османската империя хората от Габрово били прочути гурбетчии и търговци, пътували в чужбина. В Западна Европа видели шоколада и направили пестила от сини сливи, без да добавят нищо.
Преди години от Търново дошъл наемателят на едно от кафенетата на Самоводската чаршия, за да вземе рецептата на кафето на пясък, което се прави в „Етъра”. В етнографския комплекс на Търново някога имало кафе на пясък, но от 20-30 години изчезнало. „Собственикът дойде при нас с голям мерак да направи кафе на пясък и на Самоводската чаршия. Дадохме рецептата и сега до шекерджийницата в Търново се прави нашето кафе. Там работи сестрата на моя съпруг габровец.”, разказва Виолета. Тя има майсторско свидетелство за сладкар, но не и за кафеджия, понеже в Камарата на сладкарите не съществува такава специалност.
Докато разговарям с кафеджийката, идва цяла тумба туристи, за да изпият каймаклия кафе с бяло сладко. Цяла група френски пенсионери са възхитени от туризма в България, от автентичния дух на нашата страна. Твърдят, че във Франция такива райски места са съществували докъм 60-те години на миналия век, а сега всичко е твърде комерсиализирано.
Туристите от Франция правят добър оборот на Виолета и аз я питам защо подобно кафене не съществува в Габрово. „Просто там няма кой да ходи. Кафето на пясък върви на места, на които има туристи и хора, които търсят стари традиции”, обяснява сладкарката.

Самоводската чаршия: В кафето винаги има добри новини

Във Велико Търново турско кафе се предлага в Самоводската чаршия. В етнографския комплекс, разположен в сърцето на града, може да се пие автентично кафе на джезве в стария хан на Хаджи Николи, реставриран и превърнат в луксозен комплекс с ресторант, кафене и енотека. По-нагоре по чаршията в малко дюкянче до шекерджийницата може се изпие кафе на пясък с бяло сладко и да се хапнат ориенталски лакомства като локум на клечка, захарно петле, шекерена пръчка, кадаиф, баклава, саралия, бал суджук. На чаршията може да се изпече и купи кафе на място.
Ханът на Хаджи Николи е построен през 1858 от големия възрожденски архитект и каменоделец майстор Колю Фичето. В момента тук е най-луксозното заведение в Търново, с луксозно кафене, ресторант, енотека, на втория етаж е музей, а на третия – галерия, където през лятото има изложба на Кристо. От четири месеца в ресторанта на хана, издълбан в скалата, може да се изпие чаша ароматно турско кафе от известната турска фирма „Мехмет Ефенди”. Цялата технология на приготвяне на кафето е с материали от Турция на фирмата. Кафето се приготвя за 3-4 минути на машината с марката „Мехмет Ефенди”.
Много туристи търсят турско кафе и го предпочитат, обяснява сервитьорът Радослав от Троян. Той смята, че хубавото турско кафе е по-силно от еспресото. Какви реакции предизвиква у клиентите на този луксозен ресторант турското кафе в менюто му? „Страхотно, дайте да го видим”, казват клиентите. Досега никой не е реагирал отрицателно, или да се отблъсне от името „турско кафе”. Реакциите са изключително позитивни, когато го предлагаме на клиентите”, разказва Радослав.
В кафенето има малка книжка за гадаене по утайката на кафето. Докато барманът Ивайло прави ароматно кафе, разказва как наскоро студенти от Турция посетили хана, гледали си на кафе и харесали книжката. Разгръщайки я, намираме рецепта за турско кафе и добри знаци в утайката, с които се разгадава бъдещето. Гадателят на произнесе следните думи: „Нека бъдещето да бъде съобразно с твоите желания!”, преди да започне да гледа на кафе. Най-важните знаци, откривани с кафето, са, че винаги има добри новини, пише в малката книжка.
Палма с фурми означава винаги много хубави ваканции; ключ – ще се преместите или ще спечелите нечие сърце; листо – новини от приятели, а също и хубава среща; око – човек, който ви завижда, или някой, който ви преследва от интерес; пеперуда – объркано приятелство; три точки в триъгълник – приятел ще потърси помощ; ухо или кука – не трябва да вярвате на всяко обещание; точки, които приличат на шепа пясък – ще похарчите пари, бъдете внимателни; котва – добра новина или пътуване; дърво – инвестирани пари ще ви донесат добра печалба, ако сте търпеливи; кит – успех; бебе – утеха; камбана – добри новини от далечни приятели; цвете – изпълнено желание; хора, които се държат за ръцете – споразумение; къща – ново жилище или преместване; птица – съдбата, ще получите пари или блага от неочаквано място; круша – неприятностите ви ще приключат скоро; петоъгълник – добри шансове за успех в начинание, ако го обмислите; залязващо слънце – добра сделка; звънче – добра новина; маса – ще участвате в събиране, което ще разреши грижите ви; лъвска глава – желанията ви ще се изпълнят скоро; кула – хора, които следят вашите действия и искат да ви имитират, не говорете пред всички за сделките ви.

Дряново: Валентин Велчев: „Мехмед Ефенди” е символ като Ататюрк

„Мехмет Ефенди” е семейна фирма, която започва с малко магазинче за кафе през ХІХ век на улица „Тахмис” в Истанбул, ароматът й става известен в целия град. Когато Мехмет Ефенди поема семейния магазин, предлага за първи път смляно кафе, с което си спечелва прозвището кафеджията - Курукахведжи Мехмет Ефенди ("Kurukahveci Mehmet Efendi"), което става лого на търговската марка. През 1934 семейството приема фамилията Курукахведжи. Второто и третото поколение развиват бизнеса с кафе и го комерсиализират на външния пазар. На мястото на магазина „Тахмис” в Истанбул построяват красива сграда в стил „арт деко”. Потомците на легендарния кафеджия Мехмед Ефенди днес изнасят кафе в 25 държави в целия свят. От хаваните на известния кафеджия за счукване и смилане на кафе след един век са изобретени кафе-машините. Дребният семеен бизнес, който започва през 1871 от улица „Тахмис” днес е марка на няколко континента.
В България кафето „Мехмет Ефенди” се комерсиализира от фирма „Боряна груп” със седалище в Дряново. То се предлага предимно в етнографски комплекси и заведение в битов стил, в турски ресторанти, както и в луксозни заведения. Най-разпространено е в района на Средна Стара планина, навярно защото седалището на фирмата дистрибутор се намира в Дряново.
В Балкана присъства най-много в известните етнографски комплекси на района на Велико Търново. В Търново се предлага в девет заведения - кафе аперитив „Джеронимо”, пицария „Его”, ресторантите „Щастливеца”, хан „Хаджи Николи”, кафене „Баладжио”, ресторант „Камбаната”, кафенето в супермаркет „Технополис”, кафенето в интерхотел „Велико Търново”. В Арбанаси присъства в менюто на ресторант „Люляка”. В Горна Оряховица се предлага в бар „МГ” и в бар „Тиролиа”. В Габрово се сервира в битовото заведение „Страноприемница”. В Дряново ще пиете кафето в механа „Андъка” в Дряновския манастир, а в старопланинските градчета Трявна - в пицария „Домино”, и в Боженци - в механа „Ретро ресторант”.
Друг старопланински град, в който се предлага турско кафе „Мехмет Ефенди” е кафенето на Димчо Кехая в Жеравна.
В София се предлага в осем луксозни ресторанти – гръцки ресторант „Кумбаре”, бар „Вестибюл”, ресторант „Кактус”, гранд-хотел „София”, хотел „Принцес”, ресторант „Кастело ди Сан Марино”, турски ресторант „Тюркоаз”, турски ресторант „Паша”.
В Пловдив се предлага в турския хотел „Дедеман Тримонциум Принцес”.
В морската столица Варна се сервира в три заведения: кафене „Swap Cofe”, хотел „Кабакум”, хотел-галерия „Графит”.
В Плевен ще го намерим в хотел „Сити” и в хотел „Кайлъка” на едноименния парк. В Шумен се предлага в комплекс „Ривиера”, кафене „Камина” и в кафенето на мюфтийството в турската махала до „Томбул джамия”.

„Боряна груп” е фирмата дистрибутор на кафето „Мехмед Ефенди” в България. Седалището на фирмата е в Дряново. Мениджърът Валентин Велчев е странна птица, или по-скоро нощна птица с признанието още в началото на нашия телефонен разговор, че пие по две големи турски кафета, второто го пие през 3 часа сутринта. Работи, когато другите спят. „Аз пия това кафе от 20 години, когато пътувам, нося с мен кафе-машината. Това кафе се пие на целите Балкани, в Русия, Украйна, Молдова и в арабския свят. Няма и една година, откакто официален дистрибутор е „Боряна груп”, не за да правим пари, а да бъде достъпно за българите, да не им го вземат на границата като контрабанда. Навремето на пътя за Русе имало място, където оставяли на тираджиите точно от това кафе”, обяснява мениджърът. Подчертава на няколко пъти, че кафето е от 1871, дюкянът се намира на Египетския пазар в Истанбул.
Дряновският бизнесмен описва как се прави кафето. „Не е важно на какво се прави, а състава на кафето и начина, по който се кипва 3 пъти, а после се капват 3 капки студена вода, което правят нашите кафе-машини. Ако отидете при игумена на Преображенския манастир отец Георги, ще ви почерпи точно с такова турско кафе и бяло сладко. Кафето „Мехмед Ефенди” е символ на Турция като Ататюрк”.
Валентин Велчев е издал четири забележителни книжки с мъдри и забавни мисли, събирани в поредицата „Нещата от живота”. Цената им е 0, 00 лв., всяка е в различен цвят, дори хартията е оцветена. Те са компилация, поучения, афоризми, произведения на нашумели писатели, предимно от Интернет, но човек би загубил много време, ако трябва да ги търси в мрежата. Дряновският бизнесмен не ги продава, а ги подарява на приятели.