Вижте едно интервю с Илия Троянов, през 2008 година за Осерваторио суи Балкани на Италиански
Таня Мангалакова, София
Илия Троянов, е писател и журналист, роден в България през 1965. Емигрира с родителите си през 1971 в Германия, където получават политическо убежище. Илия Троянов живее в Найроби, учи в Париж, завършва право и етнология в Мюнхен. През 2001 за три месеца прекосява пеша Танзания по стъпките на английския изследовател сър Ричард Бъртън. Пише на немски език, автор на книгите “За свещените извори на исляма”, “Събирачът на светове”, “Номад на четири континента” и др. Троянов е смятан за явление в съвременната европейска литература. Носител на литературните награди “Бертелсман” (1997), “Адалберт фон Шамисо” (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006), Берлинската награда за литература (2007).
През март Илия Троянов беше в България за премиерата на филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (режисьор Стефан Командарев, с Мики Манойлович в главната роля, ко-продукция на България, Германия, Словения, Унгария), основан на автобиографичния му роман. Илия Троянов се срещна със свои читатели на промоцията на пътеписа си “По пътя на Ганг”, който е сред 86-те книги за пътешествия, повлияли най-много върху възгледите на човечеството за населението и културата на дадена страна (издателство “Сиела”), и романа “Кучешки времена” (издателство “Балкани”). В интервю за “Осерваторио” писателят говори за революцията менте в България през 1989, за агентите на Държавна сигурност, за пътуването пеша, без карта и без предразсъдъци.
- Пишете книгите си на немски. Чувам от вас много жив български независимо от годините на изгнание. Как запазихте българския език?
- Вкъщи с моите родители говорехме винаги на български. Израснах с няколко езика. По едно време в Кения всеки ден говорех на три, понякога и на четири езика – учех в немска гимназия, във всекидневието използвах английски, понякога – кисуахили, а вкъщи – български. На 16 години реших да се науча да чета на български и баба ми изпрати буквар за първо отделение. Прочетох много творби на българските класици.
- На 6-годишна възраст сте напуснали България и сте живели на няколко континента. Кое ви помогна да разберете българската действителност и да я опишете така добре в книгите си за България?
- Най-важно за един писател е способността да слуша, да се среща с колкото се може повече хора, да събере много преживявания и да не построява писането си върху предразсъдъци, да има отворен дух. Ако един автор на романи не е в състояние да влезе в кожата на хора, които водят съвсем друг живот, по-добре да смени професията. Даже да не го съзнавам, има различни влияния върху мен от детството, които може би ми позволяват по-лесно от един западен журналист или писател да разбера българските работи.
- След падането на комунизма вие сте се върнали веднага в България и сте живели тук до 1990. Всяка година оттогава си идвате тек два пъти годишно. Кое ви впечатли най-силно първия път? Съгласен ли сте, че преходът в България е свършил, както обявиха български социолози?
- Декември 1989 беше може би най-драматичното време човек да се завърне Опитах се да помогна на опозицията в България, имах мое издателство и чрез него осигурих факс-машини, компютри... След няколко седмици ми направи впечатление, че хората от опозицията зависеха от държавата или номенклатурата, а много от тях са имали сериозни позиции преди 1989. Не ми беше ясно как някой изведнъж може да си смени моралът, позициите и етиката. Липсваше чувството, че са нужни големи усилия, за да се отървем от наследството на комунистическата диктатура. Когато реших да напиша книга и започнах да събирам статии, да пътувам из България, да сравнявам прехода с други източноевропейски страни, съмненията се засилиха. Реших да опиша тази революция менте. Стана ми ясно, че историята не може да се разкаже, ако се започне от 1989, а трябва да се върна поне 10 години назад. Тогава ние не знаехме, че номенклатурата е започнала целенасочено да търси връзки с капиталистическия свят, че са изнасяни капитали от България, че са правени инвестиции на Запад. Тези хора явно са знаели, че вървят към фалит и разруха. През 80-те години драматично нараства външният дълг на България, западните елити са отпускали охотно кредити.
Твърдя, че в България няма преход в положителния смисъл на думата, на властта и на икономическите привилегии, което нормално дефинира истинския преход.
- Как приемате носталгията към комунизма, която съществува в момента?
- Има лична носталгия към детство, юношество, младостта. В цяла Източна Европа се създава митология за миналото, която си служи с полуистини. Вчера бях с родителите ми и техни приятели. Имаше три жени, родили по едно и също време, през 1965 - 1966. Едната разказа как родила в коридора при мизерни условия. Често се говори, че при комунизма здравеопазването е било безплатно, но не се казва какво е било качеството. Изваждат се единични факти, които звучат привлекателно, но са извън контекста.
- На 12-ото издание на София филм фест беше показан вашият документален филм “Давай напред и не забравяй! Една балада за българските герои”, излъчен през 2007 по TV канали 3sat и ZDF. Филмът разказва за политическите затворници, лежали в комунистическите лагери и затвори като Георги Саръиванов, който има три смъртни присъди, като взривилия паметника на Сталин Георги Константинов, който бе маргинализиран и не беше допуснат да участва в Комисията по досиетата, както и за един от последните политически затворници Янко Янков. Сега се отварят досиета избирателно и хората, разкрити като агенти на някогашната Държавна сигурност обясняват, че всъщност са патриоти и се гордеят дори. Как приемате проблема с досиетата?
- Има обръщане на действителността, на жертвите и виновните. Това се дължи на факта, че няма цялостно разглеждане на диктатурата. В разговори със студенти разбрах, че младите хора в България не разбират същността на комунистическата система. В учебниците няма никаква информация за този период. Новата история не се преподава в училищата и университетите. В учебниците и медиите трябва да се даде точно описание на тази система. Въобще не се повдига въпросът как може да си патриот, ако си служил на една чужда държава. Всички агенти на тоталитарната Държавна сигурност са служили на СССР. Във всички служби на Държавна сигурност е имало полковник от КГБ, информацията винаги е била предоставена на КГБ. Ако г-н Първанов (президентът – бел. ред.) твърди, че е събирал информация за защита на родината, моля да обясни как тази информация е предоставяна на една чужда държава. Всъщност тези хора могат да бъдат съдени за предателство, защото са предавали тайни на чужда държава.
- Романът ви “Събирачът на светове” е като приказки от “1001 нощи”. Главният герой сър Ричард Бъртън е британски офицер, шпионин, антрополог, географ, преводач, пътешествал из Индия, Арабия, Източна Африка. В Индия той е Бъртън Сахеб, говори със синдхи, белуги и пенджаби от всички класи, после приема исляма в Арабия, прави хадж като Мирза Абдулах, в Африка е Буана Бъртън. Когато умира, свещеникът, който чете молитви, се съмнява в религията му. Каква религия всъщност е имал този човек?
- Той е no man’s land по отношение на религията. Целта на романа е да покаже, че не е възможно той да бъде сложен в една единствена категория.
- Шейх Абдулах описва щастието да си на път, в кервана. Вие самият пътувате между няколко континента. Как?
- Опитвам се да пътувам бавно, много обичам да вървя пеша и на по-дълги разстояние. Убеден съм, че пътувайки пеша, човек възприема най-много. Опитвам се да нося колкото се може по-малко багаж, да тръгна без предразсъдъци и предварителни убеждения, да позволя на хората, които срещам, да оставят отпечатък върху моето мислене и съзнание.
- Какви карти използвате във вашите пътувания из държавите от няколко континента?
- Опитвам се да не използвам карти, защото и те представят едностранно действителността. Не е много трудно човек да намери пътя, само трябва да се огледа и да попита хората наоколо. Това е лесен начин човек да се запознае с местните хора. Интересува ме историята на картите. И картите са въпрос на догма, идеологическа аксиома. В Европа т. нар. меркурна карта представя европейската земя много по-голяма от реалността. Африка е 3 пъти по-голяма реално, отколкото е представена на тази карта. Човек трябва да гледа скептично и на картите.
атите, правещи грешки, правописът си остава критерий за основна селекция.