петък, 30 октомври 2015 г.

КЕБАП НА ГРИЛ


Миналата година са продадени 300 милиона сандвичи във Франция. Кебап е търсен предимно в бързия ресторант. Екип от журналисти се занимаваха с този моден сандвич, а също така питаха не е ли прекалено калоричен...
Ходиха в Марсилия да видят при каква лоша хигиена се произвежда. Караха собствениците да хвърлят продуктите – салата и кебапа. Продукцията може да бъде опасна за консуматорите. В момента ресторантьори се опитват да променят образа на сандвича във Франция. Младият Хаким е начело на 80 магазини с кебапи в условията на хигиена и сертифицирани. В Берлин се намериха турци с разкошен кебап. Това ми напомни за срещата през 2001 в Бурса с приятелката ми. Хела ме заведе в града да опитам кебап. Много беше хубав!

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Опасно ли е да се носи кипа по френските улици?


Днес евреин, който носи открито кипа –малка шапчица – се вижда по улиците във Франция. Телевизията отначало показва евреи в Париж и в други градове, които без страх носят традиционната шапчица. Но в последствие разкрива религиозния проблем на евреите на пъпа на Париж. До такава степен, че цялата фамилия от евреи си отива от Париж и отива в Израел.

петък, 9 октомври 2015 г.

КЛЪЦНИ СРЕЖИ


КЛЪЦНИ СРЕЖИ  Естетичната хирургия навлиза в българското ежедневие, особено след като през есента започна излъчването на телевизионното шоу “Пълна промяна” по Нова телевизия, което е българския аналог на американското реалити “Лебед”. Общо 26 жени и мъже се оперират при известни български пластични и естетични хирурзи и пред очите на зрителите стават по-млади и по-красиви. През последните години звездите от българския шоу бизнес, актриси, певици и заможни българи демонстрират нови придобивки като силиконови бюстове, изваяни с липосукция (изсмукване на тлъстини) бедра и дупета, подмладени лица с ботокс или лифтинг, сочни устни, налети с “филъри” (пълнители). Манията да изглеждат по-млади и по-красиви постепенно завладява и обикновения човек в България. Често завършващите гимназии младежи получават като подарък за абитуриентския си бал естетическа корекция на някоя част от тялото. Съпрузи теглят банкови кредити, за да подарят нова по-пищна гръд на половинките си. Цените на пластичната и естетичната хирургия в България са в пъти по-евтини от тези в Западна Европа. В страната вече има около 20 частни клиники за естетична хирургия, но пазарът все още е стихиен и крие рискове за пациентите. 40 ПЛАСТИЧНИ ХИРУРЗИ, 20 КЛИНИКИ В България има около 40 сертифицирани пластични хирурзи, от които 30 души членуват в Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Нейният председател доц. д-р Димитър Евстатиев не крие, че има хирурзи, които извършват разкрасителни операции, без да имат сертификат за това. “На практика всеки, който има медицинска диплома, може да си отвори частен кабинет. Това е проблем не само за България, но и за целия свят. Такива лекари се наричат на жаргон каубои. Преди да се оперира, човек трябва добре да се информира при кой хирург да отиде. Дразня се, когато ми се обаждат да ме питат колко струва операция на нос, без да се интересуват кой ще извърши операцията. Сякаш става дума човек да си купи сирене от бакалницата”, обяснява д-р Евстатиев пред “Осерваторио”. Той има 40-годишна практика и ръководи Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Университетска Александровска болница в София. Обстановката тук е семпла, цените са най-евтините, защото клиниката е държавна. Средно на година в нея се правят между 500 и 800 операции. Според д-р Евстатиев има тенденция за увеличаване на пластичните и естетични операции. “В днешно време българите живеят по-добре, сравнение с живота преди 50 години. Много хора от средна ръка може да си позволят тези операции. В държавната клиника операция на горни и долни клепачи струва около 600 евро, което е смешна цена за страна като Гърция, но също и за съседна Македония. Корекция на носа струва около 1000 евро и обикновено е операция, която се прави за абитурентския бал на завършващи младежи.”” Д-р Евстатиев е отказал да участва в телевизионното шоу “Пълна промяна”, което смята за рекламно шоу, което не гледа медицинската страна. Двата месеца според него са недостатъчни за толкова много операции, не е предложена застраховка, освен това държавната клиника не може да си позволи да финансира материалите за операциите. Неговият колега обаче д-р Ильо Стоянов, директор на частната “Есте клиник”, направи пред камерите на “Нова телевизия” няколко пластични операции. Намирам го зает в луксозната му клиника, разположена на последния етаж на четиризвездния хотел “Вега” в София. Общо в България има 20 – 30 места, където се извършват операции за разкрасяване. Д-р Стоянов е инвестирал 680 000 евро банков кредит в модерна апаратура и хирургически инструменти, решен да заеме откриващата се в момента ниша на естетична хирургия. “Есте клиник” работи вече една година и досега има 438 операции. Разбира се, повечето му клиенти са жени, но не само богати българки идват тук. “Такава жена като българката няма. Тя работи средно за 250 евро на месец, носи дрехи за 2500 евро, прави си пластични операции, изглежда добре и е секси. Мъжете в България също се поддържат – те са елегантни, грижат се за телата си, епилират се. Това е нормално, човек винаги е искал да спре времето”, обяснява енергичният д-р Стоянов до репродукция на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи. Д-р Стоянов смята, че естетичната хирургия е изкуство. Започва да се занимава с естетична хирургия случайно. Той работи като кардио хирург, но през 1995 година, когато банките в България фалират и инфлацията започва да галопира, той напуска България. Тогава заплатата му е 37 долара, а в Прага си намира работа за 1000 ДМ като асистент-хирург клиника за естетична хирургия. Там е изкушен от естетичната хирургия. После продължава да се обучава в клиники в Лондон и Бон. Когато се връща в България през 2001, започва да търси начин да отвори своя клиника за естетична хирургия. В “Есте клиник” има два сектора – за естетична хирургия и за дерматология. Цените тук са по-скъпи от държавната клиника, но въпреки това привличат чуждестранни клиентки. От есента досега д-р Стоянов е оперирал 22 души от Англия, които му изпращат фирми, набиращи чуждестранни пациенти по Интернет. “Получаваме подробни изследвания, история на пациентите, снимки. Операцията и възстановяването траят около 10 дни. Цялостен лифтинг на лицето с повдигане на вежди в Англия струва 16 хил. паунда най-малко, а в България цената е около 6000 евро, или 3 – 4 пъти по-евтино”, обяснява той. Но не само богати чужденци и българи идват да се оперират в “Есте клиник”. Често идват и българите от зараждащата се “средна класа”. Младо семейство дошло в клиниката с комплексирана жена, която имала разлика в големината на бюста, която се коригирала с две различни имплантанти. Операция нов бюст струват около 4000 евро. Хирургът случайно разбрал, че това семейство е взело банков заем, за да заплати операцията. Банките в България дават потребителски кредите и с парите клиентите могат да финансират и естетична операции. В редки случаи банките операция за нов бюст. Например през 2004, за да се снима в “Плейбой” бивша “Мис България 1999” Виолета Здравкова тегли банков кредит, за да сложи имплантати в бюста си, деформиран от рязко увеличаване на килограми по време на бременност и драстично отслабване след това. КАПАНИТЕ НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА ХИРУРГИЯ Ботоксът – медикамент, който се инжектира в лицевите мускули и ги парализира, изглаждайки бръчките, може да се намери за 150 евро и за 300 евро в България. Хилуроновата киселина, която се инжектира за запълване на бръчки, не се продава в България. Всъщност естетичните хирурзи гледат с пренебрежение и на ботокса, и на хилуроновата киселина, защото ефектът им е временен като боядисването на косата например. Д-р Стоянов обяснява, че с инжектирането на ботокс дерматолозите навлизат във водите на хирурзите. Но не там е проблемът.Според него “опасният пазар не е на ботокса, а на силиконовото олио, бразилския гел, хидрогела, колагена, който се инжектира в тялото. Често тук идват момичета, които искат да им инжектирам силикон в устните. Този метод е забранен в Европа, но в България се прави от повечето колеги. Това не е забранено в България, но не и разрешено. Това е най-лошото, което един лекар може да причини на един пациент. В България няма нито един осъден пластичен хирург и аз искрено се надявам скоро това да стане. През последните няколко месеца ми омръзна да правя поправки на грешки на недобросъвестни лекари, които в повечето случаи не мога да поправя. Аз категорично отказвам да инжектирам силикон в устните или гел. Всички доктори знаят, че това не е разрешено, но мнозина го правят. Това е нелегален пазар, сива икономика. Гелът се внася нелегално с куфарна търговия и е с неясен произход. Инжектират го в устните, в бръчките, и то тръгва по тялото. За 100 или 200 лв. или 300 лв. се инжектира и хората понеже не знаят охотно се подлагат на такива процедури.” Д-р Ильо Стоянов обяснява, че в естетичната хирургия има и капани. За съжаление има хирурзи, които обещават всичко и са готови да удовлетворят всякакви капризи на пациентите, като преднамерено спестяват информацията за евентуалните усложнения. “Аз съм връщал пациенти, ако виждам, че нямат нужда. Върнах 21-годишно момиче, което искаше лифтинг на лицето. Това момиче бе оперирано от друг колега и 2 месеца след операцията дойде при мен с изкривено лице. Момичето искаше коренна промяна на лицето, но аз й обясних, че за това са нужни 3 години, много операции, чупене на кости, и в крайна сметка трябва да се информира полицията за такава трансформация. Някои т. нар. “колеги” работят в гаражи.” Оказа се,че в България някои хирурзи правят разкрасителни операции, без да дават епикриза. Никой от лекарите, с които разговарях, няма представа какъв е размерът на парите, които се “въртят” в естетическата хирургия, но са единодушни, че пазарът се създава в момента. Въпросът е кой всъщност контролира естетическите хирурзи и как законът ще предпази пациентите от недобросъвестни лекари.

петък, 2 октомври 2015 г.

Края на очилата?


Близо 40 милиона французи страдат от очите, едни си носят очила, други си слагат лещи. Благодарение на използването на лазера и импланти, очната хирургия днес прави чудеса и позволява да се коригират многобройните французи. Питаме се дали използването на лазер при проблем с очите не представлява опасност?
При някои случаи лазер означава сухота в очите и влошаване на зрението.

сряда, 30 септември 2015 г.

Източна Тракия: В сянката на миналото


Божана Богданова е приветлива жена на средна възраст, потомка на бежанци от Одринска Тракия. В очите й напират сълзи, когато разказва за драматичната съдба на своите предци, насилствено прогонени от родните си места от турците през 1913: „Отгледаха ме баба и дядо, едни от малкото оцелели бежанци село Булгаркьой, Одринска Тракия, на 20 километра от Мраморно море. Баба Божана имала бебе на 40 дни, когато турски войници нападнали селото на 7 юли 1913 г. и убили баща й и двамата й братя. Дядо ми Димитър Гаджалов бил козар и затова е един от малкото мъже от Булгаркьой, който се е спасил от турците. Като много други жени баба оставила бебето си на една люлка в гората, за да не ги издаде с плача си. До края си тя вярваше, че бебето й е оживяло. Цялото мъжко население на Булгаркьой, около 400 души, било събрано на Бойдановия мост и избито от турците. За този ужас знам от Карамфил, мъж на сестрата на баба ми, един малкото мъже, оцелели при масовото убийство на мъже в Булгаркьой. Оцелелите роднини избягали в България. Всички фамилни имоти, земи и злато останали в Одринска Тракия. Баба Божана тъчеше черги на дървен стан, за да си докара малко пари към пенсията. Никога не свали черните дрехи и забрадка.” Село Булгаркьой е едно от села, в които има масови убийства на българи от турската армия, описани в свидетелствата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913”. От Булгаркьой са и предците на Волен Сидеров, лидера на партия „Атака”. На 8 април 2011 българските депутати гласуваха неговото предложение правителството да ускори работата си по искането Турция да компенсира наследниците на тракийските бежанци. Кабинетът трябва да ускори работата си в Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция, която се занимава с документите, удостоверяващи претенциите на потомци на бежанците от Източна Тракия. Този проблем засяга над 800 хиляди българи, наследници на бежанците от Източна Тракия, заяви Волен Сидеров, лидер на националистическата партия „Атака”, коалиционен партньор на управляващата партия „ГЕРБ” на премиера Бойко Борисов. Българските историци подчертават, че в Одринска Тракия е имало геноцид – 250 хил. българи са живеели там, от които 50 хил. са избити, а 200 хил. са прогонени от домовете си, според проф. Георги Марков. В Държавна агенция „Архиви” от януари 2009 година експерти издирват документи за изоставените и заграбени имоти на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия на територията на днешна Турция. Намерени са документи за 4, 8 милиона декара земи и около 20 хил. сгради, собственост на български бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Сред тях има 2 манастира, 32 църкви и 58 читалища. Повечето сгради са били собственост на Българската екзархия, други са собственост на обществени организации, акционерни дружества. Интересът на потомците на тракийските бежанци е огромен. До този момент архивите са издали около 20 хил. копия на документи за имоти на тракийски бежанци. Eксперт в дирекция „Централен държавен архив”, обяснява, за „Осерваторио суи Балкани”, че вече е създадена база данни за българските имоти в чужбина. В архивите има няколко вида документи за тракийските бежанци: домакинските карти - държавен документ, оформен от анкетьори, които са обикаляли местата в България, където са били настанени бежанците от Източна Тракия и Мала Азия; клетвените декларации на тракийските бежанци при бюрата на Съюза на тракийските дружества. Архивите разполагат и с документи от архива на Министерството на външните работи от 20-те години на ХХ век, както и с архива на Българската екзархия. През май 2008 проблемът с правото на собственост на българските тракийски бежанци бе вписан в доклад относно напредъка на Турция по пътя към ЕС на Европейския парламент по предложение на български депутати в Европейския парламент. При преговорите с Турция за стойността на компенсациите една от ябълките на раздора е сумата на имотите. Според Ангорския договор от 1925 г. те стават собственост на Турция, която трябва да плати обезщетение, но не го е направила. Политикът националист Волен Сидеров смята, че България трябва да претендира пред Турция за 10 милиарда лева компенсации (около 5 милиарда евро). В началото на 2010 тогавашният министър без портфейл Божидар Димитров предизвика скандал с интервю, в което заяви, че решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от условията за приемане на Турция в Европейския съюз. Според него Турция дължи 20 милиарда долара на България за имотите на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Последва извинение за дипломатическия гаф. СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ 10 или 20 милиарда, цифрите са огромни! Реален шанс за реституция на наследниците или по-скоро предизборен ход за наближаващите избори през октомври е проблемът с имотите на тракийските бежанци? Лозунгите на политиците печелят популярност и симпатии сред избирателите, но се премълчават важни практически детайли. Като например, че повечето бежанци са избягали, без да си вземат документи за собственост. Стоян Райчевски е историк, бивш депутат, по чийто законопроект бяха изплатени държавните облигации на бежанците от Западна Тракия (Гърция), водещ на телевизионното предаване „Прокудени от бащин край”, в което често потомци на бежанци от Източна Тракия, разказват как дедите им са бягали панически от турците и са изоставяли имотите си. Той подчертава, че тракийските бежанци трябва да бъдат обезщетени за своите имоти в Турция с пълно основание, но това може да стане само чрез споразумение между двете държави. „В Турция има копия на нотариални актове и ако има междудържавно споразумения, тя може да отвори своите регистри, да задължи с закон местната администрация да направи справки и потомците на бежанците да получат копия на нотариалните актове. Правата за собственост са индивидуални и обезщетение трябва да имат хората, които докажат собственост. Трябва да има споразумение между правителството на България и Турция. Не мога да коментирам сумите на компенсация, защото собствеността е индивидуална, това са били частни имоти на граждани. Не бива на предно място да се изнасят парите. Важно е да се опазят българските паметници в Източна Тракия, да се възстановят родовите спомени.” СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ Докато Анкара протака преговорите по спорните проблеми на Смесената българо-турска комисия, обикновените хора на днешна България и Турция се опознават. Булгаркьой днес се казва Yenimuhacir и в него живеят турци, дошли от България през 20-те години на ХХ век. Божана разказва, че сегашните турци първоначално ги посрещнали със страх, че идват за имотите, но сега се отнасят гостоприемно. Потомците на тракийските бежанци от 1993 г. всяка година посещават родното място на своите деди. „Очаквам проблемът да се реши спрямо правните норми. Когато отидем там, усещаме духа на нашите предци. Попитаха ме дали не знам къде е златото на моите деди, тракийците заравяли златното си имане в тенекии...Ако може да се намери мъжкото бебе на баба ми, ако е оцеляло, това искам... Искам да стъпя на земята на това село, да си взема керемида, камък и пръст.” Божана не изпитва мъст към турците, живеещи днес в селото на нейните предци. Завръщането към корените по родните места в Одринска Тракия и общуването на Божана и други потомците на тракийските бежанци с местните жители е запечатано на фотографии в изложбата „Споделена Тракия”. Миналата година даже играли тракийско хоро с местните турци. Образите на днешните хора свързват нишките на историята.

събота, 26 септември 2015 г.

Изкуство и новобогаташи


През 2006 публикувах този мой текст. По моите критерии не беше нищо особено. В "Осерваторио суи Балкани" беше на италиански. Но след един месец във в "Монитор" го публикуваха на първа страница. Години наред се позоваваха на "Осерваторио". Журналистката Патрашкова в "24 часа" ме обяви за вредна, а Васил Божков бе обявен от дамата за патриот. Но какво става с Васил Божков? През 2008 затвори част от бизнеса си. ТАНЯ МАНГАЛАКОВА 'ОСЕРВАТОРИО СУИ БАЛКАНИ'