За Франция лечение

По френската телевизия "Франс2" проследиха какво става с една французойка. Тя е епилептичка. 31-годишна от няколко седмици се бори за медикаменти, способни да я утешат, но това е невъзможно, не може да намери лекарство в никоя аптека. Във Франция хиляди пациенти като жената се страхуват че не могат да се грижат за себе си. Епилепсия, ревматизъм или рак... Лечението съществува, но става много трудно да гледат и невъзможно да се подобрят. Около 1200 медикаменти с терапевтични свойства, днес трябва да се намерят в аптеките и болниците. 30 пъти повече трудно става отколкото преди 10 години. Кой е виновен?

МЕСОТО НЕ Е МЕСО

Снощи гледах френската телевизия и останах озадачена. Екип от журналисти опитваха бургери. На вкус е задоволителен, но тези бургери нямат месо. В Израел отидоха и се запознаха с екип, който прави бургери, без да слага месо. След това отидоха в САЩ и се оказа, че това е вече пазар. Да продаваш вегетариански бургери без месо. Направиха конференция от 800 участници за това как се правят без месо бургери, с химически участия. Това ми прилича на Оруелс. Да ядеш химия. Щели да правят фабрики, без да съобразяват, че това ще причини затопляне.

Врява и безумство

Уилям Фокнър е автор на романа "Врява и безумство", който прочетох благодарение на преводача Кръстан Дянков. Разделен е на четири части. В първата е описан Бенджамин, 33-годишен, имбецил, с умствено увреждане. Във втората част е посветена на Куентин, брат на Бенджи, който се самоубил. Третата глава е на Джейсън, по-малък брат на Куентин. Последната част е посветена на Дилси, негър, един от цветнокожите слуги. Не разбрах защо в няколко страници се лее слово, без препинателни знаци. Но си струва четенето. Фокнър получава наградата на Нобел и на Пулицър. Известен е с използването на дълг и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник, Ърнест Хемингуей. Истински американски белетрист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман.

Холивуд

Изчетох книгата на Гор Видал „Холивуд“. Става дума за периода след 1917 докъм 1925 година. В началото на около 100 страници пише какви са новините в политическия живот на Белия дом. Но най-сполучлив е образът на Каролайн, която се явява главен редактор на „Трибун“. Внезапно тя отива в Холивуд като вдовица, на 40 години. Започва шеметен живот във филмовата индустрия. Блез, който има висок пост в Белия дом, се оказва гей. Той си прави среща с млад войник, 20 годишен. Напоследък се бе отдавал на „мъжки удоволствия, че почти беше забравил насладата от допира с тяло, което е като неговото и в същото време е съвършено различно и младо“. Щабът на кампанията за президент изчислява, че цената на един делегат от Юга вече е пет хиляди долара. Президента Уилсън стои зад Мирната конференция. Той отива в Париж, за да защити документа за прекратяване на войната. Връща се в Америка, но внезапно му става зле, получава удар. Лявата половина на лицето му е пада надолу, докато дясната отива нагоре. Стои на количка. Със заговори сенаторите подкрепят Хардинг за президент. Чарли Чаплин е споменат твърде малко в частта за Холивуд. Каролайн с подкрепата на Тим, който е режисьор и неин млад любовник, правят успешни филми. Забравя „Трибюн“ и се отдава на кариера в „Холивуд“. Внезапно заминава в Париж и се подлага на хирургическа операция на лицето. Сваля 10 години. Когато се завръща, Тим подсвирва, виждайки новото й лице. Каролайн се усмихва много внимателно. Почувства кожата около устата си все още леко опъната, но я убедили, че ще й премине, новото й лице се намествало. Президента умира от удар.

Животът ми без пластика

Френската телевизия посвети на опит да престанат с хвърляне на стоки, в хладилника и най-вече консумирането на пластика. Обръща се внимание на малките дози мляко, полуфабрикати, консерви, които се предлагат и целта е да се консумира още и още. Невероятно хвърляне на продукти, 7 килограма на жител французин. Семейство от Авиньон с две деца участват в приемане на тест - да се хранят единствено на база разрешени продукти. "Животът ми без пластика", това налагат журналистите. Всичко е опасано в хвърчащи пластики. По-лесно е да се замени всичко в кухнята, банята, ежедневието. Например стъклото в млечните продукти, сирене, боб, леща, всичко. Да се махне пластиката в гел-душа и да се замени със сапун "Марсей". Това у нас в България е още трудно в големите пазари. Пиша от личен опит. Журналистите от Франция отидоха в Малазия, където се свалят контейнери с боклук в света. 870 000 тона общо от САЩ, Канада и също от Франция. Преди това в Китай палели боклука, но сега отказват да го правят. Засега в Малайзия има хора със здравословни проблеми. Гори се нелегално боклука. А в България къде се изгаря боклука?

"Последните Шишмановци"

Днес завърших книгата на Вера Мутафчиева "Последните Шишмановци". Има няколко издавания през годините. Вера разглежда последните години, в които османските пълчища обсаждат България. Български царе, на първите робски години, на трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. В книгата са включени малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на османските завоеватели и ежедневието в завоюваните земи. Шишман е последният български цар в Търново. Разглежда първите робски години, трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. Техен фон са малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на завоевателя, както и черното ежедневие вече в завоюваните земи. Между героите на романа изпъква Фружин, намерилият спасение в изгнание син на Иван Шишман. Другият син на царя — Искендер — е изменил на рода си и приел висок османски сан. В поляризацията между тези две сюжетни линии — съдбите на Фружин и на Искендер — са разкрити двата пътя на болярството на поробените народи: борбата и измяната. Като историческо градиво са използвани османски и западни хроники, както и някои нови изследвания. "Константин се тровеше. За това - че заслугите и името му не искат да съвпаднат - винеше своя покоен баща - Страцимир бе седял в сянка, завършил безславно. Всички помнеха Шишмана, заради саможертвата му." Фружин работи за маджарския крал Сигизмунд като посредник. В края на живота си посещава Дубровник и му идва друга мисъл. На практика той отива при въстаналите срещу османските албанци, да ги подкрепи само на думи. Маджарският крал не ги покрепя с войска. Фружин се завръща. След няколко години, когато се събират кръстоносци, Фружин решава да продаде имот за златни 400 форинта. Те му служат да събере около 50 души с коне, доспехи, оръжие. След битката при Варна, където беше покосено западното рицарство, намериха гроба си новите българи. След лутане и съмнения той се вля в в нея. За България Фружин бе последният Шишмановец - последният, чийто живот бе свързан с България. Изчетох най-старата книга от 1969. За съжаление няколко страници се повтаряха. Но си струва да се прочете. Има и илюстрации.

Хазарски речник

Прочетох първата книга „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Роман-лексикон в 100 000 думи. Книгата не е унисекс. Купила съм я за 5, 80 лева през 1999 г., сега интернет ми показа 20 лева цена, 3 пъти по-скъпа. Павич е развил хазарите , еретиците, в три отделни книги – червена, християнството, зелената – мюсюлманството, и жълтата – евреите. Хазарите трябвало да изберат една от тези 3 религии. Милорад е представен като балкански магически реалист. Той умело си служи с ловци на сънища. Представя Методий Солунски – 815 – 885 гръцки хронист на хазарската полемика. Свети Кирил, или Константин Философ, светец на източноправославното християнство, гръцки представител в хазарската полемика. В безграниците, където обитават принцеса Атех, кир Аврам Бранкович, Смуел Коен, Исайло Сук, Абу Кабир Муавия, Дорота Шулц, и всички ликове на съдбата в този роман. Хазарите на Павич са обременени от скиталческото в космоса на душата. Ликовете на съдбата напомнят мъдреците на Андрич, „мост през времето“ на православния, католическия и ислямския характер. В този предговор се е подписал Константин Оруш, славист, завършил Софийския университет, превежда много езици и починал. Милорад Павич трябва да бъде четен и издаван.