"Човешка комедия"

"Човешка комедия. Изгубени илюзии" отново се върнах към Оноре дьо Балзак. Голям майстор на книгата. Започва с "Двамата поети". Старият Сешар е бил "мечок" на жаргона на словослагателите.Натрупва доста пари. Но голям скъперник! Синът му завършва с отличие Ангулемския колеж. Изпраща го в Париж, без никакви пари. Но се оправя. Старият Сешар има мечешка физиономия, "носът му се беше развил във формата на главно А, бузите му с червени жилки напомняха лозови листа прошарени с виолетови, пурпурни или пъстроцветни грапавини, все едно че виждате чудовишна гъба сред обагряни от есента лози." Приятелят на Давид беше 21-годишен Люсиен Шардон, който бе син на бивш военен хирург. Химик по призвание, г-н Шардон стана аптекар в Ангулем. Направи усилия да възпита сина Люсиен си и дъщеря Ев. Почина в Париж. Изпитваше силна любов към жена си, която бе последна издънка на семейство Рюбампре. Децата като всички деца на любовта получиха наследство чудната хубост на майка си. Люсиен реши да отиде в Париж, красотата му завладя и една дама на около 40 години.Неговата сестра и майка събраха 2 хиляди франка. Много място е отделено на метаморфозата от Париж. Започва да харчи като безумен средствата - най-вече за дрехи, наем... Но трябва да прочетете Балзак и да разберете как се оправяха с малко пари и с голям късмет.

"Старият гринго"

Прочетох книгата "Старият гринго" на мексиканеца Карлос Фуентес. Подсети ме книгата "Игра на дама", където героите го споменават. Има магически реализъм. Например още на първия ред пише за "жената с кръглото като луна лице" и до края няма конкретно име. Става въпрос за Мексико, революционния период. Веднага постави, на глава втора, изречението "Старият гринго дойде в Мексико да умре".... Ако си падате по испанските герои, това е книгата!

"Фараон"

Завърших книгата на поляка Болеслав Прус "Фараон" , който я завърши на 2 май 1895. Мислех, че е повече информация за Египет, в периода на царуването на Рамзес 12, но уви. Иначе са публикувани и цветни фотоси от Египет. Започва и сина му Рамзес, който е претендент за фараонската корона. Той си хареса еврейката Сара и я взема за своя жена срещу откуп. Той се обява срещу жреците, които вземат дарове, а в хазната няма постъпване. Рамзес става и баща, има син от еврейката... След като фараонът се влюби в поредната жена Хеврон, става така, че Ликон го издебва и се втурва да го убие. Полякът в края на книгата може би преводачът пише за шут, който "се преструва на рицар"?! Който има нерви да прочете 740 страници, ще разбере ролята на жреците.

Борбата на жените

Полша, борбата на жените. Това е бунт на жените от всички поколения: от октомври 2020 г. насам огромните демонстрации разклатиха Полша. В основата на това популярно движение е затягането на закона за правото на аборт.

"Игра на Дама"

Прочетох великолепния роман на Хулио Кортасар „Игра на дама“. Книгата може да се прочете откъдето си искате. Е, има пасажи, които са нарочно с грешки. Но повярвайте си струва. Половината книга разказва от Париж. Въвежда първо Мага. Орасио Оливейра е от Аржентина и се запознава с тази жена и обикалят моста, на терасата, в кафенетата, в Латинския квартал. Понякога се събират членовете на Клуба на змията, най-големите философи. И всичко е с мате. Една вечер са заедно с Роналд и Етиен в ресторанта на улица „Скриб“ и там Оливейра изтървава бучка захар. Той се хвърля и търси бучката между обувките на хората. Той лази от маса към маса, „кокошките кудкудякаха, деловите мъже петли ме кълвяха по гърба“. Иронията личи от тази сцена. Не са говорили за Рокамадур. Мага „като естественото на Рокамадур към чиния претоплени спагети, смесвайки виното с бира с бира и лимонада“. С Клуба се срещат почти всяка вечер и осъмват с песните и блуса… Но една вечер бебето умря и всичко се разпадна. Мага изчезва, а Оливейра замива за Буенос Айрес. Следва посрещане от Травълър и Талита. „Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки- тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за препрочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу – Земята.“ Да се прочете!

Французите ни поучават

По френската телевизия показаха около 70 хиляди души в селското производство. Как произвеждат свежи салати, праз, гледат крави и кози, пуйки, кокошки. След това ходят на около 50 километра да ги продават. Хубави са и евтини. Това ми напомня времето на Тодор Живков. Ядяхме вкусотии, правехме всичко био. Вече го нямаме в България. Евентуално в Женския пазар в София. Иначе възрастните си гледат стока за собствена консумация.

"Тенекиеният барабан"

Препоръчвам книгата "Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас, взел Нобелова награда през 1999. Той е роден в Гданс, семейството му е немско-полско. Пише на немски, но полската жилка го прави интернационален писател. Преводът е на Надя Фурнаджиева. Фантастична книга!