Издадена е книга на албанеца Намик Докле

"Там, където слънцето изгрява два пъти" е книгата на писателят от Албания Намик Докле. Авторът е бил министър и председател на парламента. На 76 години е. Аз познавам лично хората, които са наричат горани, особено от фамилията Докле. Със Зехрудин се запознахме във връзка с неговия роднина Назиф Докле, който дойде в София да отбележи речника, който за 20 години създаде - горанския и албанския езици. Издание на БАН. Зехрудин е актьор и добър предприемач, живее в София, на ул. "Оборище". Намик е негов брат. Книгата показва, че от Гора стават добри политици, но и разказвачи. Намик Докле е от същия джинс. Книгата се издава със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина. Преводач е Зоя Костадинова.

Джони почина!

Джони почина! Какъв изтънчен мъж рядко се намира! Когато бях на представянето на книгата му, за рода му, направих две минути за македонската телевизия А1. После го видях на събиранията на Балканския политическия клуб на д-р Желю Желев. Поклон!

Един живот

Приключих книгата "Един живот" на Ги дьо Мопасан. Започва с Жана, която си събира куфарите си от манастира, излиза напълно свободна. Тя е благородница и с цялата си същност мечтае да отпътува с татко си и майка си, благородници. Нейният баща барон Симон-Жак льо Пертюн де Во е поклонник на Жан-Жак Русо, на природата, полята, горите, животните...Действието се развива в Нормания. Жана има свръх-очаквания от живота. Обича майка си и решава да я омилостиви и да решат да си ходят от "Сакре кьор", (свято сърце). В СЕМЕЙСТВОТО е млечната сестра на Жана, Розали. Основното и задължения да подкрепя при ходене госпожа Аделаид, който от няколко години, вследствие хипертрофия на сърцето, бе станала огромна и се оплакваше. По пътя баронът им каза, че продължава да разпродава някои чифлици, "Елто" за да има пари за "Тополите". От 31 наследствени цифлици продаваха вече деветия.Те пропиляваха големи суми от добро сърце. Но за няколко месеца Жана се влюби в един младеж Жулиен, който нямаше достатъчно пари, но я ухажваше успешно. Тя се хвърли безразсъдно в брак с Жулиен. Имаха пътуване до Корсика, където Жана се влюби в природата. Пътуваха с коне, но Жулиен беше смешен с животното. Обиколиха част от Италия и се върнаха вкъщи. Жулиен се показа доста стиснат, като габровец. Започна Жана да се възмущава от разправиите за пари. Започна да се пита какво става с Розали. Един ден тя стана майка. Жана започна до я разпитва кой е бащата. Но Розали мълчеше. Майка й и баща й решеха да й подарят един чифлик за около 20 000. Жулиен вдигна скандал. Но никой не го питаше. Със зестрата си Розали стана добра партия и веднага стана булка за един младеж. Тя призна на Жана, че е била любовница на Жулиен от първия ден на запознаване. След връщането от медения й месец Жулиен ползуваше за секс Розали. Стана скандал. Но Жана реши да си затвори очите. И стана чудо, забременя. Роди Пол. Но Жулиен продължи да ходи по една тяхна съседка. В крайна сметка мъжът й заподозря жена си и ги хвана на калъп. В една колиба, се усети, като видя 2 коня. Отиде и ги заключи и ги хвърли в един дол. Така единствено развлечение на Жана стана Пол или Пули, пиле на български. Той растеше ли растеше, баща й реши да го запише в колеж. Майката в началото не искаше, но се нави, ако ходи редовно в колежа. Но той реши да избяга и майка му получи писмо за пари. Междувременно майка й почина, после баща й. А Жана получаваше все искане за пари. Вече всичко бе без мисъл, но реши да го продаде. Тогава дойде ново писмо, но Жана реши да отиде в Париж... Майстор, голям майстор е Мопасан!

Силвио Берлускони

През съботната вечер ме плени един филм "Те. биографичен". Режисьор е Паоло Сорентино" . Продукция между Италия и Франция. Силвио Берлускони е все още жив, на 86 години. Предаден е фантастично с чара му, във вилата му в Неапол, с младите момичета, които го заобикалят, дори 17 годишни... Едно от тях му каза, че дъхът му е като дъха на нейния дядо... Препоръчвам го.

"Капитан Михарис"

Прочетох книгата "Капитан Михарис" на Никос Казандзакис. Преводът е на Георти Куфов, издател е "Народна култура". Прави ми впечатление много турски думи, с които се служат гърците. Капитанът Михалис е 100 процента грък. Действието е от о. Крит, след много въстания през 1821. Остров Крит все още е под ботуша на Турция. Атина вече е независима държава. Другото, което се набива е очи са гърците, които носят фесове, и турците. Аглая, Талия и Фросина по цял ден дебнат... Имат очи като заешки... Капитан Михарис отива при Нури бей и открива, че там "мирише на турско". Но е завладян от неговата черкезка Емине. Стават побратими. Трябва да се прочете!

Мергез - от Магреба до Франция

https://www.youtube.com/watch?v=kkQF99KZWYA В Магреб - Тунис, Алжир, Мароко, се кефят на "мергез", наденички с агне и телешко. Във Франция също има. Аз живях 2 години в Тунис и се радвах на "мергез"

Жорж Санд

Жорж Санд, френската бунтарка, която загърби аристократичната жилка, изписва се с мъжко име. Като писателка е добра. Като жена обхожда сума ти мъже. С Шопен е най-добра във Венеция... Но книгите "Мопра" и "Орас" не ми допаднаха. Но пък "Индиана" е много много добра книга.