Оскар Уайлд

Прочетох "Портретът на Дориан Грей" на незабравим писателя Оскар Уайлд. Книгата започва със среща на художника Басил, за който Дориан е идол с красотата си. Басил му прави портрет. Но в този момент се присъединява към тях лорд Хенри. Той е неповторим импровизатор, дава пълна свобода на въображението си. Започва да си играе с Дориан. Междувременно той се влюбва в актрисата Сибил Вейн. По страните му бе избили трескава руменина... Но като иска да покаже своята актриса, става провал. Тя също го обича, но вечерта става много лошо... Дориан прави скандал пред Сибил...Тя се самоубива. Дориан се вцепенява... Започва да води двоен живот. Междувременно портрета му изчезва. Дориан иска да се запомни толкова красив като на портрета и затова го прибира на тавана. Започва да се отдава на опиума, но тайно, с други дрехи. Басил иска да се срещне с Дориан преди да замине за Париж. Отива в къщата му, но Дориан не иска да му я покаже този портрет. На 40 години той е така красив, но портретът му - не! В крайна сметка той убива художника. Вика един от приятелите си, който купува вещество, което за няколко часа разтваря и художникът изчезва без следа. Отново опиум... Когато отива да навести образа си, се ужасява, няма го Дориан. Взема нож, който да го прободе портрета...Но всъщност ножа го прободе, а портрета му се запази красив. А Дориан е развалина...

МОПАСАН

Ги дьо Мопасан е и в разкошните си разкази. Аз се спирам на "Лоената топка". Пътуващите френски аристократи с една уличница попадат в едно село, завзето от немци.Спират ги с една неочаквана заповед от немец да прекара нощта с уличницата. Като тръгнали без багаж, без храна. Но уличницата има всичко и ги нахранва и даже им дава вино. Като се колебаеше, в крайна сметка прекарва нощта с немеца. Когато всички въздъхват, тръгват отново. Но уличницата няма време да си вземе хляб. Аристократите не я поглеждат. В разказа за "Мустаците" Мопасан е ненадминат френски класик. "Страх" е разказ, в който пише как се е срещнал Тургенев и отишли у Гюстав Флобер. Ненадминат разказвач.

Издадена е книга на албанеца Намик Докле

"Там, където слънцето изгрява два пъти" е книгата на писателят от Албания Намик Докле. Авторът е бил министър и председател на парламента. На 76 години е. Аз познавам лично хората, които са наричат горани, особено от фамилията Докле. Със Зехрудин се запознахме във връзка с неговия роднина Назиф Докле, който дойде в София да отбележи речника, който за 20 години създаде - горанския и албанския езици. Издание на БАН. Зехрудин е актьор и добър предприемач, живее в София, на ул. "Оборище". Намик е негов брат. Книгата показва, че от Гора стават добри политици, но и разказвачи. Намик Докле е от същия джинс. Книгата се издава със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина. Преводач е Зоя Костадинова.

Джони почина!

Джони почина! Какъв изтънчен мъж рядко се намира! Когато бях на представянето на книгата му, за рода му, направих две минути за македонската телевизия А1. После го видях на събиранията на Балканския политическия клуб на д-р Желю Желев. Поклон!

Един живот

Приключих книгата "Един живот" на Ги дьо Мопасан. Започва с Жана, която си събира куфарите си от манастира, излиза напълно свободна. Тя е благородница и с цялата си същност мечтае да отпътува с татко си и майка си, благородници. Нейният баща барон Симон-Жак льо Пертюн де Во е поклонник на Жан-Жак Русо, на природата, полята, горите, животните...Действието се развива в Нормания. Жана има свръх-очаквания от живота. Обича майка си и решава да я омилостиви и да решат да си ходят от "Сакре кьор", (свято сърце). В СЕМЕЙСТВОТО е млечната сестра на Жана, Розали. Основното и задължения да подкрепя при ходене госпожа Аделаид, който от няколко години, вследствие хипертрофия на сърцето, бе станала огромна и се оплакваше. По пътя баронът им каза, че продължава да разпродава някои чифлици, "Елто" за да има пари за "Тополите". От 31 наследствени цифлици продаваха вече деветия.Те пропиляваха големи суми от добро сърце. Но за няколко месеца Жана се влюби в един младеж Жулиен, който нямаше достатъчно пари, но я ухажваше успешно. Тя се хвърли безразсъдно в брак с Жулиен. Имаха пътуване до Корсика, където Жана се влюби в природата. Пътуваха с коне, но Жулиен беше смешен с животното. Обиколиха част от Италия и се върнаха вкъщи. Жулиен се показа доста стиснат, като габровец. Започна Жана да се възмущава от разправиите за пари. Започна да се пита какво става с Розали. Един ден тя стана майка. Жана започна до я разпитва кой е бащата. Но Розали мълчеше. Майка й и баща й решеха да й подарят един чифлик за около 20 000. Жулиен вдигна скандал. Но никой не го питаше. Със зестрата си Розали стана добра партия и веднага стана булка за един младеж. Тя призна на Жана, че е била любовница на Жулиен от първия ден на запознаване. След връщането от медения й месец Жулиен ползуваше за секс Розали. Стана скандал. Но Жана реши да си затвори очите. И стана чудо, забременя. Роди Пол. Но Жулиен продължи да ходи по една тяхна съседка. В крайна сметка мъжът й заподозря жена си и ги хвана на калъп. В една колиба, се усети, като видя 2 коня. Отиде и ги заключи и ги хвърли в един дол. Така единствено развлечение на Жана стана Пол или Пули, пиле на български. Той растеше ли растеше, баща й реши да го запише в колеж. Майката в началото не искаше, но се нави, ако ходи редовно в колежа. Но той реши да избяга и майка му получи писмо за пари. Междувременно майка й почина, после баща й. А Жана получаваше все искане за пари. Вече всичко бе без мисъл, но реши да го продаде. Тогава дойде ново писмо, но Жана реши да отиде в Париж... Майстор, голям майстор е Мопасан!

Силвио Берлускони

През съботната вечер ме плени един филм "Те. биографичен". Режисьор е Паоло Сорентино" . Продукция между Италия и Франция. Силвио Берлускони е все още жив, на 86 години. Предаден е фантастично с чара му, във вилата му в Неапол, с младите момичета, които го заобикалят, дори 17 годишни... Едно от тях му каза, че дъхът му е като дъха на нейния дядо... Препоръчвам го.

"Капитан Михарис"

Прочетох книгата "Капитан Михарис" на Никос Казандзакис. Преводът е на Георти Куфов, издател е "Народна култура". Прави ми впечатление много турски думи, с които се служат гърците. Капитанът Михалис е 100 процента грък. Действието е от о. Крит, след много въстания през 1821. Остров Крит все още е под ботуша на Турция. Атина вече е независима държава. Другото, което се набива е очи са гърците, които носят фесове, и турците. Аглая, Талия и Фросина по цял ден дебнат... Имат очи като заешки... Капитан Михарис отива при Нури бей и открива, че там "мирише на турско". Но е завладян от неговата черкезка Емине. Стават побратими. Трябва да се прочете!