четвъртък, 23 декември 2010 г.

ЕВРОПЕЙСКИ КИВОТ - БЪЛГАРИЯ

http://www.youtube.com/watch?v=bhhc-ss43R4

Скъпи приятели,
В you tube вече е качена българската част на документалния филм Ark of Europe за смесени семейства с турци на Балканите.
Очаквам вашите коментари.
Весели празници!

сряда, 22 декември 2010 г.

Snowy London










Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.
Британският национален музей е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.
В Националната галерия на площад “Трафалгар” видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и “Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.
Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt” – под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.
В Лондон снегът е изключение. Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете - в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци. В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.
Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани. Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата "Hispanola" на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекоха Tiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.
So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени – панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!
На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова успях да вляза на неделната служба в Устминстърското абатство. Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие - communion.
На малкото летище Лутън, където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.
Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!

вторник, 7 декември 2010 г.

Промоция на "Ark of Europe" („Eвропейски кивот”, 50 мин.) в София





"ЧЕРВЕНАТА КЪЩА" Е МНОГО СОЦ!

На 6 декември имаше промоция на "Ark of Europe" („Eвропейски кивот”, 50 мин.) в София в Център за култура и дебат "Червената къща". Излъчени бяха филмите за смесени семейства от България, Румъния и Македония, в които взех дейно участие.
След прожекцията имаше дебат с участието на Метин Казак, депутат в Европейския парламент, който подпомогна организирането на събитието, и създателите на филма: моя милост като сценарист и Константин Кирилов (монтаж). Модератор на дискусията бе доц. Михаил Груев, преподавател в Историческия факултет на СУ, автор на книгата „Възродителният процес: Мюсюлманските общности и комунистическият режим”.
Филмът представи смесени двойки с турци от България, Румъния и Република Македония. Зрителите харесаха много "българската част" - житейските истории на три българо-турски семейства (Реджеп и Силва Башови от село Гьоврен; Тодор и Севинч Момчилови от Кърджали и Селчук и Людмила Алипиеви от София).
По време на излъчването на филма от Румъния се появи елементарен технически проблем, но от "Червената къща" не реагираха адекватно. Срещу 500 лева наем зала се почувствах като преди 20 години, в ерата на дефицита "Ние нямаме лаптоп, трябва да си донесете", на няколко пъти подчерта служителката. Уж нямали такова оборудване по проект. Мигар нямат 20 - 30 лева, за да сключат лизингов договор, както правят много българи?!
Лаптоп си носехме, но номерата на "Червената къща" продължиха и в самия ден на промоцията. Макар че моят приятел монтажист Коцето им обясни, че трябва да копират файла с филма на хард диска на компютъра, а не да го излъчват от DVD player, техникът половин час издевателства над зрителите. Мъка! И безхаберие като в "доброто старо соц време". Но това не е чудно. Гледайки дългия списък със спонсори и с донори в сайта на "Червената къща", се вижда как след 10 ноември 1989 ката година потъват огромни ресурси в бездънната каца на неправителствения сектор, развит ловко от бивши синове и дъщери на соц. номенклатурата. "Червената къща" се стопанисва от жената на Иван Кръстев и там широко се рекламират по добър стар обичай "правилните" другари, пардон господа и На няколко пъти подчертах, че НИЕ НЕ ИСКАМЕ БЕЗПЛАТНА УСЛУГА. Информацията беше качена в сайта на "Червената къща", едва след като протестирах с мейл. И то вечерта преди самото събитие. Липсваше от мейлинг листата, която се изпраща всяка седмица. Искаха прожекцията да бъде underground. Все едно действаше старата комунистическа номенклатура.
Впрочем препоръчвам по темата изследването на Достена Лаверн "Експертите на прехода", издадено от "Изток - Запад", в което подробно се обяснява защо в България НЕ СЕ създадоха либерални институции и свободна критическа публичност.
Въпреки неохотата на "Червената къща" да изпълни ангажимента с осигуряване на нормална техника и екип, промоцията мина много добре. Дебатът беше интересен.
Навръх Никулден, рано сутринта в 10 часа залата се напълни. Дойде първият демократично избран президент на България д-р Желю Желев, чийто мандат беше в бурните години на прехода 1990 - 1997 година. Той се изказа много ласкаво за филма, както и изследователите, експертите, журналистите, балканистите и съмишлениците, които уважиха събитието. Темата предизвика интерес сред зрителите, беше отразена от няколко електронни медии. Дойде развълнуван гражданин, който беше чул по БНР информация за събитието - турчин, женен за българка. На промоцията присъстваше една от героините на филма - Люси Алипиева от София, както и Сия Джанева от София, която ми помогна да намеря смесени двойки. Това хич не е лека задача и затова сравних намирането на смесени фамилии с игла в купа сено.
Създаването на филма е подкрепено от Европейската културна фондация (Амстердам) по проект „Ark of Europe”. Документалният филм има промоции през ноември - декември 2010в Букурещ, София и Битоля.
Прожекцията и дебатът в София се осъществява с подкрепата на Метин Казак, депутат в Европейския парламент от АЛДЕ - ДПС. В неделята по Коледа филмът ще бъде излъчен по Ви Ти Ви, който е медиен партньор на прожекцията.