събота, 19 декември 2015 г.

Какао преди Коледа


Коледа наближава и това се усеща и по предаванията на френската телевизия, France2. Какао-то беше основната тема при последното предаване, в четвъртак. Представиха местен инженер и агроном Бело, работи за швейцарска фирма, който отвори врата на плантация, но не като на другите. В този случай „какао мерцедес” заменя традиционното какао. Тази класификация се дължи на селяните от Кот д Авоар, както немските коли са най-бързи за тези селяни. Продукцията е готова за 18 месеца, докато традиционно се работи 3 години. В Западна Африка плантации често са застарели, а производителите нямат пари да дадат за по-младите растения. „Има още една цел. Това е ангажимента на НЕСТЛЕ да разпространи 12 милиона растения за 10 години”, изтъква инженерът. Във всеки случай ми прави впечатление, че в България шоколад „Милка” го свързвам с шир потребата. Какао има мизерно количество в „Милка” продукцията. От малкото какао продукция в България ми харесва швейцарския „Линд”. В моловете в България се предлага френски шоколад, но за бройка струва 90 стотинки. Във Виена в известната сладкарница "Демел" предлага кутии бонбони - най-евтините струват
30 евро. Струва си!

петък, 11 декември 2015 г.

ЖЕНИТЕ В САУДИТСКА АРАБИЯ


Жените в Саудитска Арабия никога не са гласували. На практика те нямат право да си отворят лична банкова сметка. Не могат да шофират кола, нито да пътешестват сами, а задължително трябва да бъдат с мъж от семейството. Когато ходят на лекар, задължително са придружавани с мъж от фамилията. Френска телевизионна журналистка, също пребрадена като местните жени, се среща с жени от Саудитска Арабия в ежедневието. На обществени места, например в ресторантите и в моловете - всичко е разделено, отделно мъже и жени. Една жена се качи на кола и е с присъда от 2 месеца в затвора. Някои бягат в Дубай, където е по-свободно. Алкохолът е забранен, но някои местни хора го правят вкъщи.

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Съседна България


На 1 декември 2015. С доц. Гешев, преди да гледаме филма "Нашенци в Косово и Албания" в БАН, при етнографите. За проекта "Съседна България"

неделя, 29 ноември 2015 г.

ИНДОНЕЗИЯ - НАЙ МРЪСНАТА РЕКА


В Индонезия, река Читарум, дълга 300 километра, е най-мръсната в света. Тук индонезийците живеят сред боклук, пластмасови бутилки и найлон навсякъде. Рибарите няма какво да хванат и мизерстват. Наблизо има фабрика за тениски, която продължава да замърсява околностите. Хората не употребяват дори водата...

неделя, 22 ноември 2015 г.

АГРЕСИЯ: СЕКС В МЕТРОТО


Френската телевизия 2 пусна скрита камера в метрото в Париж, за да се фиксира агресия. Или по-специално секс агресия към младите момичета. При това първоначално никой не се намеси. Мисля, че в метрото в София няма такъв феномен.

събота, 7 ноември 2015 г.

„Направено в Китай”


По втория канал на френската телевизия излъчиха репортаж за
във Франция. В Обервилие живеят китайци, те са около 3500 души. Много от тях работят в текстила. За 10 години град Обервилие измести квартал Сентие. 1500 на едро в текстила предлагат ризи, рокли, какво ли не на ниски цени. За съжаление производството сред китайките е нелегално. Не са регистрирали фирми, просто експлоатират бедните китайки.

петък, 30 октомври 2015 г.

КЕБАП НА ГРИЛ


Миналата година са продадени 300 милиона сандвичи във Франция. Кебап е търсен предимно в бързия ресторант. Екип от журналисти се занимаваха с този моден сандвич, а също така питаха не е ли прекалено калоричен...
Ходиха в Марсилия да видят при каква лоша хигиена се произвежда. Караха собствениците да хвърлят продуктите – салата и кебапа. Продукцията може да бъде опасна за консуматорите. В момента ресторантьори се опитват да променят образа на сандвича във Франция. Младият Хаким е начело на 80 магазини с кебапи в условията на хигиена и сертифицирани. В Берлин се намериха турци с разкошен кебап. Това ми напомни за срещата през 2001 в Бурса с приятелката ми. Хела ме заведе в града да опитам кебап. Много беше хубав!

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Опасно ли е да се носи кипа по френските улици?


Днес евреин, който носи открито кипа –малка шапчица – се вижда по улиците във Франция. Телевизията отначало показва евреи в Париж и в други градове, които без страх носят традиционната шапчица. Но в последствие разкрива религиозния проблем на евреите на пъпа на Париж. До такава степен, че цялата фамилия от евреи си отива от Париж и отива в Израел.

петък, 9 октомври 2015 г.

КЛЪЦНИ СРЕЖИ


КЛЪЦНИ СРЕЖИ  Естетичната хирургия навлиза в българското ежедневие, особено след като през есента започна излъчването на телевизионното шоу “Пълна промяна” по Нова телевизия, което е българския аналог на американското реалити “Лебед”. Общо 26 жени и мъже се оперират при известни български пластични и естетични хирурзи и пред очите на зрителите стават по-млади и по-красиви. През последните години звездите от българския шоу бизнес, актриси, певици и заможни българи демонстрират нови придобивки като силиконови бюстове, изваяни с липосукция (изсмукване на тлъстини) бедра и дупета, подмладени лица с ботокс или лифтинг, сочни устни, налети с “филъри” (пълнители). Манията да изглеждат по-млади и по-красиви постепенно завладява и обикновения човек в България. Често завършващите гимназии младежи получават като подарък за абитуриентския си бал естетическа корекция на някоя част от тялото. Съпрузи теглят банкови кредити, за да подарят нова по-пищна гръд на половинките си. Цените на пластичната и естетичната хирургия в България са в пъти по-евтини от тези в Западна Европа. В страната вече има около 20 частни клиники за естетична хирургия, но пазарът все още е стихиен и крие рискове за пациентите. 40 ПЛАСТИЧНИ ХИРУРЗИ, 20 КЛИНИКИ В България има около 40 сертифицирани пластични хирурзи, от които 30 души членуват в Българската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Нейният председател доц. д-р Димитър Евстатиев не крие, че има хирурзи, които извършват разкрасителни операции, без да имат сертификат за това. “На практика всеки, който има медицинска диплома, може да си отвори частен кабинет. Това е проблем не само за България, но и за целия свят. Такива лекари се наричат на жаргон каубои. Преди да се оперира, човек трябва добре да се информира при кой хирург да отиде. Дразня се, когато ми се обаждат да ме питат колко струва операция на нос, без да се интересуват кой ще извърши операцията. Сякаш става дума човек да си купи сирене от бакалницата”, обяснява д-р Евстатиев пред “Осерваторио”. Той има 40-годишна практика и ръководи Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Университетска Александровска болница в София. Обстановката тук е семпла, цените са най-евтините, защото клиниката е държавна. Средно на година в нея се правят между 500 и 800 операции. Според д-р Евстатиев има тенденция за увеличаване на пластичните и естетични операции. “В днешно време българите живеят по-добре, сравнение с живота преди 50 години. Много хора от средна ръка може да си позволят тези операции. В държавната клиника операция на горни и долни клепачи струва около 600 евро, което е смешна цена за страна като Гърция, но също и за съседна Македония. Корекция на носа струва около 1000 евро и обикновено е операция, която се прави за абитурентския бал на завършващи младежи.”” Д-р Евстатиев е отказал да участва в телевизионното шоу “Пълна промяна”, което смята за рекламно шоу, което не гледа медицинската страна. Двата месеца според него са недостатъчни за толкова много операции, не е предложена застраховка, освен това държавната клиника не може да си позволи да финансира материалите за операциите. Неговият колега обаче д-р Ильо Стоянов, директор на частната “Есте клиник”, направи пред камерите на “Нова телевизия” няколко пластични операции. Намирам го зает в луксозната му клиника, разположена на последния етаж на четиризвездния хотел “Вега” в София. Общо в България има 20 – 30 места, където се извършват операции за разкрасяване. Д-р Стоянов е инвестирал 680 000 евро банков кредит в модерна апаратура и хирургически инструменти, решен да заеме откриващата се в момента ниша на естетична хирургия. “Есте клиник” работи вече една година и досега има 438 операции. Разбира се, повечето му клиенти са жени, но не само богати българки идват тук. “Такава жена като българката няма. Тя работи средно за 250 евро на месец, носи дрехи за 2500 евро, прави си пластични операции, изглежда добре и е секси. Мъжете в България също се поддържат – те са елегантни, грижат се за телата си, епилират се. Това е нормално, човек винаги е искал да спре времето”, обяснява енергичният д-р Стоянов до репродукция на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи. Д-р Стоянов смята, че естетичната хирургия е изкуство. Започва да се занимава с естетична хирургия случайно. Той работи като кардио хирург, но през 1995 година, когато банките в България фалират и инфлацията започва да галопира, той напуска България. Тогава заплатата му е 37 долара, а в Прага си намира работа за 1000 ДМ като асистент-хирург клиника за естетична хирургия. Там е изкушен от естетичната хирургия. После продължава да се обучава в клиники в Лондон и Бон. Когато се връща в България през 2001, започва да търси начин да отвори своя клиника за естетична хирургия. В “Есте клиник” има два сектора – за естетична хирургия и за дерматология. Цените тук са по-скъпи от държавната клиника, но въпреки това привличат чуждестранни клиентки. От есента досега д-р Стоянов е оперирал 22 души от Англия, които му изпращат фирми, набиращи чуждестранни пациенти по Интернет. “Получаваме подробни изследвания, история на пациентите, снимки. Операцията и възстановяването траят около 10 дни. Цялостен лифтинг на лицето с повдигане на вежди в Англия струва 16 хил. паунда най-малко, а в България цената е около 6000 евро, или 3 – 4 пъти по-евтино”, обяснява той. Но не само богати чужденци и българи идват да се оперират в “Есте клиник”. Често идват и българите от зараждащата се “средна класа”. Младо семейство дошло в клиниката с комплексирана жена, която имала разлика в големината на бюста, която се коригирала с две различни имплантанти. Операция нов бюст струват около 4000 евро. Хирургът случайно разбрал, че това семейство е взело банков заем, за да заплати операцията. Банките в България дават потребителски кредите и с парите клиентите могат да финансират и естетична операции. В редки случаи банките операция за нов бюст. Например през 2004, за да се снима в “Плейбой” бивша “Мис България 1999” Виолета Здравкова тегли банков кредит, за да сложи имплантати в бюста си, деформиран от рязко увеличаване на килограми по време на бременност и драстично отслабване след това. КАПАНИТЕ НА ЕСТЕТИЧЕСКАТА ХИРУРГИЯ Ботоксът – медикамент, който се инжектира в лицевите мускули и ги парализира, изглаждайки бръчките, може да се намери за 150 евро и за 300 евро в България. Хилуроновата киселина, която се инжектира за запълване на бръчки, не се продава в България. Всъщност естетичните хирурзи гледат с пренебрежение и на ботокса, и на хилуроновата киселина, защото ефектът им е временен като боядисването на косата например. Д-р Стоянов обяснява, че с инжектирането на ботокс дерматолозите навлизат във водите на хирурзите. Но не там е проблемът.Според него “опасният пазар не е на ботокса, а на силиконовото олио, бразилския гел, хидрогела, колагена, който се инжектира в тялото. Често тук идват момичета, които искат да им инжектирам силикон в устните. Този метод е забранен в Европа, но в България се прави от повечето колеги. Това не е забранено в България, но не и разрешено. Това е най-лошото, което един лекар може да причини на един пациент. В България няма нито един осъден пластичен хирург и аз искрено се надявам скоро това да стане. През последните няколко месеца ми омръзна да правя поправки на грешки на недобросъвестни лекари, които в повечето случаи не мога да поправя. Аз категорично отказвам да инжектирам силикон в устните или гел. Всички доктори знаят, че това не е разрешено, но мнозина го правят. Това е нелегален пазар, сива икономика. Гелът се внася нелегално с куфарна търговия и е с неясен произход. Инжектират го в устните, в бръчките, и то тръгва по тялото. За 100 или 200 лв. или 300 лв. се инжектира и хората понеже не знаят охотно се подлагат на такива процедури.” Д-р Ильо Стоянов обяснява, че в естетичната хирургия има и капани. За съжаление има хирурзи, които обещават всичко и са готови да удовлетворят всякакви капризи на пациентите, като преднамерено спестяват информацията за евентуалните усложнения. “Аз съм връщал пациенти, ако виждам, че нямат нужда. Върнах 21-годишно момиче, което искаше лифтинг на лицето. Това момиче бе оперирано от друг колега и 2 месеца след операцията дойде при мен с изкривено лице. Момичето искаше коренна промяна на лицето, но аз й обясних, че за това са нужни 3 години, много операции, чупене на кости, и в крайна сметка трябва да се информира полицията за такава трансформация. Някои т. нар. “колеги” работят в гаражи.” Оказа се,че в България някои хирурзи правят разкрасителни операции, без да дават епикриза. Никой от лекарите, с които разговарях, няма представа какъв е размерът на парите, които се “въртят” в естетическата хирургия, но са единодушни, че пазарът се създава в момента. Въпросът е кой всъщност контролира естетическите хирурзи и как законът ще предпази пациентите от недобросъвестни лекари.

петък, 2 октомври 2015 г.

Края на очилата?


Близо 40 милиона французи страдат от очите, едни си носят очила, други си слагат лещи. Благодарение на използването на лазера и импланти, очната хирургия днес прави чудеса и позволява да се коригират многобройните французи. Питаме се дали използването на лазер при проблем с очите не представлява опасност?
При някои случаи лазер означава сухота в очите и влошаване на зрението.

сряда, 30 септември 2015 г.

Източна Тракия: В сянката на миналото


Божана Богданова е приветлива жена на средна възраст, потомка на бежанци от Одринска Тракия. В очите й напират сълзи, когато разказва за драматичната съдба на своите предци, насилствено прогонени от родните си места от турците през 1913: „Отгледаха ме баба и дядо, едни от малкото оцелели бежанци село Булгаркьой, Одринска Тракия, на 20 километра от Мраморно море. Баба Божана имала бебе на 40 дни, когато турски войници нападнали селото на 7 юли 1913 г. и убили баща й и двамата й братя. Дядо ми Димитър Гаджалов бил козар и затова е един от малкото мъже от Булгаркьой, който се е спасил от турците. Като много други жени баба оставила бебето си на една люлка в гората, за да не ги издаде с плача си. До края си тя вярваше, че бебето й е оживяло. Цялото мъжко население на Булгаркьой, около 400 души, било събрано на Бойдановия мост и избито от турците. За този ужас знам от Карамфил, мъж на сестрата на баба ми, един малкото мъже, оцелели при масовото убийство на мъже в Булгаркьой. Оцелелите роднини избягали в България. Всички фамилни имоти, земи и злато останали в Одринска Тракия. Баба Божана тъчеше черги на дървен стан, за да си докара малко пари към пенсията. Никога не свали черните дрехи и забрадка.” Село Булгаркьой е едно от села, в които има масови убийства на българи от турската армия, описани в свидетелствата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913”. От Булгаркьой са и предците на Волен Сидеров, лидера на партия „Атака”. На 8 април 2011 българските депутати гласуваха неговото предложение правителството да ускори работата си по искането Турция да компенсира наследниците на тракийските бежанци. Кабинетът трябва да ускори работата си в Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция, която се занимава с документите, удостоверяващи претенциите на потомци на бежанците от Източна Тракия. Този проблем засяга над 800 хиляди българи, наследници на бежанците от Източна Тракия, заяви Волен Сидеров, лидер на националистическата партия „Атака”, коалиционен партньор на управляващата партия „ГЕРБ” на премиера Бойко Борисов. Българските историци подчертават, че в Одринска Тракия е имало геноцид – 250 хил. българи са живеели там, от които 50 хил. са избити, а 200 хил. са прогонени от домовете си, според проф. Георги Марков. В Държавна агенция „Архиви” от януари 2009 година експерти издирват документи за изоставените и заграбени имоти на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия на територията на днешна Турция. Намерени са документи за 4, 8 милиона декара земи и около 20 хил. сгради, собственост на български бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Сред тях има 2 манастира, 32 църкви и 58 читалища. Повечето сгради са били собственост на Българската екзархия, други са собственост на обществени организации, акционерни дружества. Интересът на потомците на тракийските бежанци е огромен. До този момент архивите са издали около 20 хил. копия на документи за имоти на тракийски бежанци. Eксперт в дирекция „Централен държавен архив”, обяснява, за „Осерваторио суи Балкани”, че вече е създадена база данни за българските имоти в чужбина. В архивите има няколко вида документи за тракийските бежанци: домакинските карти - държавен документ, оформен от анкетьори, които са обикаляли местата в България, където са били настанени бежанците от Източна Тракия и Мала Азия; клетвените декларации на тракийските бежанци при бюрата на Съюза на тракийските дружества. Архивите разполагат и с документи от архива на Министерството на външните работи от 20-те години на ХХ век, както и с архива на Българската екзархия. През май 2008 проблемът с правото на собственост на българските тракийски бежанци бе вписан в доклад относно напредъка на Турция по пътя към ЕС на Европейския парламент по предложение на български депутати в Европейския парламент. При преговорите с Турция за стойността на компенсациите една от ябълките на раздора е сумата на имотите. Според Ангорския договор от 1925 г. те стават собственост на Турция, която трябва да плати обезщетение, но не го е направила. Политикът националист Волен Сидеров смята, че България трябва да претендира пред Турция за 10 милиарда лева компенсации (около 5 милиарда евро). В началото на 2010 тогавашният министър без портфейл Божидар Димитров предизвика скандал с интервю, в което заяви, че решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от условията за приемане на Турция в Европейския съюз. Според него Турция дължи 20 милиарда долара на България за имотите на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Последва извинение за дипломатическия гаф. СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ 10 или 20 милиарда, цифрите са огромни! Реален шанс за реституция на наследниците или по-скоро предизборен ход за наближаващите избори през октомври е проблемът с имотите на тракийските бежанци? Лозунгите на политиците печелят популярност и симпатии сред избирателите, но се премълчават важни практически детайли. Като например, че повечето бежанци са избягали, без да си вземат документи за собственост. Стоян Райчевски е историк, бивш депутат, по чийто законопроект бяха изплатени държавните облигации на бежанците от Западна Тракия (Гърция), водещ на телевизионното предаване „Прокудени от бащин край”, в което често потомци на бежанци от Източна Тракия, разказват как дедите им са бягали панически от турците и са изоставяли имотите си. Той подчертава, че тракийските бежанци трябва да бъдат обезщетени за своите имоти в Турция с пълно основание, но това може да стане само чрез споразумение между двете държави. „В Турция има копия на нотариални актове и ако има междудържавно споразумения, тя може да отвори своите регистри, да задължи с закон местната администрация да направи справки и потомците на бежанците да получат копия на нотариалните актове. Правата за собственост са индивидуални и обезщетение трябва да имат хората, които докажат собственост. Трябва да има споразумение между правителството на България и Турция. Не мога да коментирам сумите на компенсация, защото собствеността е индивидуална, това са били частни имоти на граждани. Не бива на предно място да се изнасят парите. Важно е да се опазят българските паметници в Източна Тракия, да се възстановят родовите спомени.” СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ Докато Анкара протака преговорите по спорните проблеми на Смесената българо-турска комисия, обикновените хора на днешна България и Турция се опознават. Булгаркьой днес се казва Yenimuhacir и в него живеят турци, дошли от България през 20-те години на ХХ век. Божана разказва, че сегашните турци първоначално ги посрещнали със страх, че идват за имотите, но сега се отнасят гостоприемно. Потомците на тракийските бежанци от 1993 г. всяка година посещават родното място на своите деди. „Очаквам проблемът да се реши спрямо правните норми. Когато отидем там, усещаме духа на нашите предци. Попитаха ме дали не знам къде е златото на моите деди, тракийците заравяли златното си имане в тенекии...Ако може да се намери мъжкото бебе на баба ми, ако е оцеляло, това искам... Искам да стъпя на земята на това село, да си взема керемида, камък и пръст.” Божана не изпитва мъст към турците, живеещи днес в селото на нейните предци. Завръщането към корените по родните места в Одринска Тракия и общуването на Божана и други потомците на тракийските бежанци с местните жители е запечатано на фотографии в изложбата „Споделена Тракия”. Миналата година даже играли тракийско хоро с местните турци. Образите на днешните хора свързват нишките на историята.

събота, 26 септември 2015 г.

Изкуство и новобогаташи


През 2006 публикувах този мой текст. По моите критерии не беше нищо особено. В "Осерваторио суи Балкани" беше на италиански. Но след един месец във в "Монитор" го публикуваха на първа страница. Години наред се позоваваха на "Осерваторио". Журналистката Патрашкова в "24 часа" ме обяви за вредна, а Васил Божков бе обявен от дамата за патриот. Но какво става с Васил Божков? През 2008 затвори част от бизнеса си. ТАНЯ МАНГАЛАКОВА 'ОСЕРВАТОРИО СУИ БАЛКАНИ'

вторник, 22 септември 2015 г.

ИЛИЯ ТРОЯНОВ ОПИСА РЕВОЛЮЦИЯТА МЕНТЕ


Вижте едно интервю с Илия Троянов, през 2008 година за Осерваторио суи Балкани на Италиански Таня Мангалакова, София Илия Троянов, е писател и журналист, роден в България през 1965. Емигрира с родителите си през 1971 в Германия, където получават политическо убежище. Илия Троянов живее в Найроби, учи в Париж, завършва право и етнология в Мюнхен. През 2001 за три месеца прекосява пеша Танзания по стъпките на английския изследовател сър Ричард Бъртън. Пише на немски език, автор на книгите “За свещените извори на исляма”, “Събирачът на светове”, “Номад на четири континента” и др. Троянов е смятан за явление в съвременната европейска литература. Носител на литературните награди “Бертелсман” (1997), “Адалберт фон Шамисо” (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006), Берлинската награда за литература (2007). През март Илия Троянов беше в България за премиерата на филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (режисьор Стефан Командарев, с Мики Манойлович в главната роля, ко-продукция на България, Германия, Словения, Унгария), основан на автобиографичния му роман. Илия Троянов се срещна със свои читатели на промоцията на пътеписа си “По пътя на Ганг”, който е сред 86-те книги за пътешествия, повлияли най-много върху възгледите на човечеството за населението и културата на дадена страна (издателство “Сиела”), и романа “Кучешки времена” (издателство “Балкани”). В интервю за “Осерваторио” писателят говори за революцията менте в България през 1989, за агентите на Държавна сигурност, за пътуването пеша, без карта и без предразсъдъци.
- Пишете книгите си на немски. Чувам от вас много жив български независимо от годините на изгнание. Как запазихте българския език? - Вкъщи с моите родители говорехме винаги на български. Израснах с няколко езика. По едно време в Кения всеки ден говорех на три, понякога и на четири езика – учех в немска гимназия, във всекидневието използвах английски, понякога – кисуахили, а вкъщи – български. На 16 години реших да се науча да чета на български и баба ми изпрати буквар за първо отделение. Прочетох много творби на българските класици. - На 6-годишна възраст сте напуснали България и сте живели на няколко континента. Кое ви помогна да разберете българската действителност и да я опишете така добре в книгите си за България? - Най-важно за един писател е способността да слуша, да се среща с колкото се може повече хора, да събере много преживявания и да не построява писането си върху предразсъдъци, да има отворен дух. Ако един автор на романи не е в състояние да влезе в кожата на хора, които водят съвсем друг живот, по-добре да смени професията. Даже да не го съзнавам, има различни влияния върху мен от детството, които може би ми позволяват по-лесно от един западен журналист или писател да разбера българските работи. - След падането на комунизма вие сте се върнали веднага в България и сте живели тук до 1990. Всяка година оттогава си идвате тек два пъти годишно. Кое ви впечатли най-силно първия път? Съгласен ли сте, че преходът в България е свършил, както обявиха български социолози? - Декември 1989 беше може би най-драматичното време човек да се завърне Опитах се да помогна на опозицията в България, имах мое издателство и чрез него осигурих факс-машини, компютри... След няколко седмици ми направи впечатление, че хората от опозицията зависеха от държавата или номенклатурата, а много от тях са имали сериозни позиции преди 1989. Не ми беше ясно как някой изведнъж може да си смени моралът, позициите и етиката. Липсваше чувството, че са нужни големи усилия, за да се отървем от наследството на комунистическата диктатура. Когато реших да напиша книга и започнах да събирам статии, да пътувам из България, да сравнявам прехода с други източноевропейски страни, съмненията се засилиха. Реших да опиша тази революция менте. Стана ми ясно, че историята не може да се разкаже, ако се започне от 1989, а трябва да се върна поне 10 години назад. Тогава ние не знаехме, че номенклатурата е започнала целенасочено да търси връзки с капиталистическия свят, че са изнасяни капитали от България, че са правени инвестиции на Запад. Тези хора явно са знаели, че вървят към фалит и разруха. През 80-те години драматично нараства външният дълг на България, западните елити са отпускали охотно кредити. Твърдя, че в България няма преход в положителния смисъл на думата, на властта и на икономическите привилегии, което нормално дефинира истинския преход. - Как приемате носталгията към комунизма, която съществува в момента? - Има лична носталгия към детство, юношество, младостта. В цяла Източна Европа се създава митология за миналото, която си служи с полуистини. Вчера бях с родителите ми и техни приятели. Имаше три жени, родили по едно и също време, през 1965 - 1966. Едната разказа как родила в коридора при мизерни условия. Често се говори, че при комунизма здравеопазването е било безплатно, но не се казва какво е било качеството. Изваждат се единични факти, които звучат привлекателно, но са извън контекста. - На 12-ото издание на София филм фест беше показан вашият документален филм “Давай напред и не забравяй! Една балада за българските герои”, излъчен през 2007 по TV канали 3sat и ZDF. Филмът разказва за политическите затворници, лежали в комунистическите лагери и затвори като Георги Саръиванов, който има три смъртни присъди, като взривилия паметника на Сталин Георги Константинов, който бе маргинализиран и не беше допуснат да участва в Комисията по досиетата, както и за един от последните политически затворници Янко Янков. Сега се отварят досиета избирателно и хората, разкрити като агенти на някогашната Държавна сигурност обясняват, че всъщност са патриоти и се гордеят дори. Как приемате проблема с досиетата? - Има обръщане на действителността, на жертвите и виновните. Това се дължи на факта, че няма цялостно разглеждане на диктатурата. В разговори със студенти разбрах, че младите хора в България не разбират същността на комунистическата система. В учебниците няма никаква информация за този период. Новата история не се преподава в училищата и университетите. В учебниците и медиите трябва да се даде точно описание на тази система. Въобще не се повдига въпросът как може да си патриот, ако си служил на една чужда държава. Всички агенти на тоталитарната Държавна сигурност са служили на СССР. Във всички служби на Държавна сигурност е имало полковник от КГБ, информацията винаги е била предоставена на КГБ. Ако г-н Първанов (президентът – бел. ред.) твърди, че е събирал информация за защита на родината, моля да обясни как тази информация е предоставяна на една чужда държава. Всъщност тези хора могат да бъдат съдени за предателство, защото са предавали тайни на чужда държава. - Романът ви “Събирачът на светове” е като приказки от “1001 нощи”. Главният герой сър Ричард Бъртън е британски офицер, шпионин, антрополог, географ, преводач, пътешествал из Индия, Арабия, Източна Африка. В Индия той е Бъртън Сахеб, говори със синдхи, белуги и пенджаби от всички класи, после приема исляма в Арабия, прави хадж като Мирза Абдулах, в Африка е Буана Бъртън. Когато умира, свещеникът, който чете молитви, се съмнява в религията му. Каква религия всъщност е имал този човек? - Той е no man’s land по отношение на религията. Целта на романа е да покаже, че не е възможно той да бъде сложен в една единствена категория. - Шейх Абдулах описва щастието да си на път, в кервана. Вие самият пътувате между няколко континента. Как? - Опитвам се да пътувам бавно, много обичам да вървя пеша и на по-дълги разстояние. Убеден съм, че пътувайки пеша, човек възприема най-много. Опитвам се да нося колкото се може по-малко багаж, да тръгна без предразсъдъци и предварителни убеждения, да позволя на хората, които срещам, да оставят отпечатък върху моето мислене и съзнание. - Какви карти използвате във вашите пътувания из държавите от няколко континента? - Опитвам се да не използвам карти, защото и те представят едностранно действителността. Не е много трудно човек да намери пътя, само трябва да се огледа и да попита хората наоколо. Това е лесен начин човек да се запознае с местните хора. Интересува ме историята на картите. И картите са въпрос на догма, идеологическа аксиома. В Европа т. нар. меркурна карта представя европейската земя много по-голяма от реалността. Африка е 3 пъти по-голяма реално, отколкото е представена на тази карта. Човек трябва да гледа скептично и на картите.

събота, 19 септември 2015 г.

КЮРДИ В ИРАК - ЖЕНИ ЗАТВОРНИЧКИ


През август 2014 година Синжар в северо-запад в Ирак попада в ръцете на джихадистите. Групата т. нар. „държава ислям” слага знамето върху постройки на града и хваща хиляди души. Първите жертви са от религиозното малцинство, язиди, кюрдска общност, които стават цел на джихадистите. Тази религия съдържа елементи на зороастризма, както и на древните Месопотамски религии. Те са дискриминирани, като ислямска секта на исляма. Религиозен център на язиди е в Северен Ирак. Язидите са религиозна група предимно от кюрдски етнически произход, чиято религия смесва елементи на зороастризма, юдаизма, християнството и исляма. Смятани за „безбожници” и атеисти, мъжете са убити, а жените стават затворнички на джихадистите. Сред тях някои са успели да избягат и да се придружат към лагери на бежанци, след месеци държани като затворнички. Журналистката от френския ти ви канал2 питаше дали е верен документ за цената на млади момичета – 150 евро за 10 – 12-годишни момичета. Много жени затворнички се оказват изнасилени.

събота, 12 септември 2015 г.

БАЛКАНСКА ЕЛЕГИЯ


Марин Троянов е автор на книгата „Балканска елегия”, издадена през 2008 от „Стигмати”. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ, а от 1994 година е техен в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Черна гора рефлектират в тази книга. „Балканска елегия” е документален разказ за събития и действителни лица, чиито имена, с редки изключения, са променени. Марин е роден през 1941 в Плевен.Работи като инженер, преди да имигрира през 1971 година. В Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища на света, но най-дълго остава в Кения. Синът му е Илия Троянов, невероятен писател, който пише на немски, има отличен български През 2008 година ме покани Антонина Желязкова за среща с Марин Троянов в ИМИР. Пихме по едно вино, взех си от книгата. Малина Томова, шеф на „Стигмати”, все още беше жива... Пускам корицата на книгата, защото в интенет я няма...

петък, 11 септември 2015 г.

БЕЖАНЦИТЕ


БЕЖАНЦИТЕ Във Франция има 24 хиляди бежанци, които държавата приема през последните 2 години, обяви Франсоа Оланд на прес-конференция от 7 септември. Едно мнозинство французи се противопоставя на приема на територията. Защо нашите французи са разделени по този начин? Германия очаква до 800 хиляди, които искат убежище през 2015 година. Обаче Франция трябваше да интегрира многобройни вълни от мигранти в миналото, те дойдоха от Испания, Италия и от Източна Европа... Днес близо 1 милион души, които тръгнаха по морето от африканската страна, за да намерят убежище в Европа, до края на 2016 според Върховния комисарият на ООН за бежанците. Зад цифрите се крият хуманитарни драми на Балканите и Средиземноморието, или 2400 души са си намерили смърт тази година по пътищата на бежанците. По френската телевизия снощи журналистите проследиха във Франция и в Мюнхен приема на бежанците от Сирия. Първи са емигрирали християните от Сирия – католици и православни. Последваха мюсюлманите от Сирия. Започват да учат френски бежанците в Франция. В Швеция и Германия са бежанците най-много... А България стои най-зле в цялата тази картина...

събота, 5 септември 2015 г.

ПРАВОПИСЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ


ПРАВОПИСЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ ЦЕНАТА НА ГРЕШКИТЕ Грешките на правописа във Франция се колекционира от Силван, който е на 22 години. Той ги вижда в публикации в Интернет, в логата, но преди всичко в телевизиите, и това го накара да създаде сайт в интернет, където се коригират. Днес този сайт има 400 000 фенове. Днес близо 78 % от големите правят грешки в правописа (orthographe). Този език - френски, е пълен с ударения. Това е моето мнение. Не е като английския. Понякога става истински боза, особено в професионалната сфера. Случаят на Франсис, 54 годишен, шеф на предприемачество, се оказва невъзможно да напише текст без грешка от своето детство. В течение на кариерата си, трябваше да се крие за да не го „демаскират”клиентите. Съществуват методи да се стигне нивото, но те са скъпи и изискват време. Но те остават необходими, в предприемачеството не се колебаят да отхвърлят кандидатите, правещи грешки, правописът си остава критерий за основна селекция.

петък, 28 август 2015 г.

СИНГАПУР И ЯБЪЛКИ


СИНГАПУР, ФАЛШИФ РАЙ? Отново френската телевизия снощи... Бившата британска колония Сингапур през 2015 отбелязва годишнина на независимост. Островът се радва на извънредно много милионери на квадратен метър и да представлява туристическа атракция. Пристигайки със самолет на невероятния международен терминал на Шанги, който е най-големия в Азия. Той свързва 300 града и повече от 70 страни и 60 милиона на пътници и транзитни всяка година. Изненадващо, космополитно, луксозно, Сингапур има с какво да примами. Същевременно Сингапур все още държи на смъртното наказание, правото на стачка не съществува, пресата е под контрол...Това диктатура ли е? Не, авторитарна демокрация която търси да постави икономическия успех – с цената на системата на банките, които гарантират острова дълго да привлича третия фискалния световен рай. ЯБЪЛКИТЕ
Ябълките са предпочитан плод за французите, които изяждат 19 килограма годишно. Те винаги са хубави, по-заоблени, захарни или кисели, според вкуса. Но зад тази съвършена пластика се крие тайна. Журналистите откриват, че плодовете са с пестициди – 30 пръскания на химически продукти. След тези субстанции, консервиране, това помага да пазят ябълките за 12 месеца. В Лимусен, където е люлката на златната ябълка, къщите са на 100 метра от пръскането с химия, а хората се питат наистина ли е здравословно. В България никой не проверява състата на ябълките.

понеделник, 24 август 2015 г.

ГЪРЦИЯ - ЗДРАВЕТО ФАЛИРА


Гърция - когато здравето фалира Предаването по френската телевизия - france2, проследи Гърция, по-специално здравето. Гърците днес са в агония, ако попаднат болни. Ако са безработни, липсва социалното покритие. Дребните бизнесмени нямат средства да платят за здравето си. ВСЕКИ ЧЕТВЪРТИ ГРЪК грък не си плаща социална сигурност. Ако се разболее и няма пари, започва ад. Френски журналисти отидоха на остров , където имат модерна поликлиника, но тя е празна. По проект е построена преди кризата, сега виждаш, че няма лекари. Някакви хора пътуват и ходят на острова, носят лекарства. Нямат акушер дори. Трябва да се отиде до Атина да се направи раждане...

петък, 21 август 2015 г.

В РЕКАТА, СИЕСТА,T-SHIRT


Продължавам френските емисии по Франция
2 В РЕКАТА Те просто мечтаеха за ваканция във водата. Да се потопят в природата. Франция има най-дългата „мрежа” в Европа – 8 500 километра. Яхта, в която си зарязал мобилните връзки. Може да качиш в лодката семейството или пък приятели в дългия канал, дори няма нужда от питане. Ако предпочитате „конфорт и гастрономия” в туризма, круиз с други международни клиенти да се носите по река Сена или Рон. Спокойно да се возите. Само че при круизите става интересно при заплащането. Най-ниско са платени жени от Източна Европа. Цитираха жени румънки, които вземат 900 евро. По официялни данни минималните пари във Фанция са 1 150 евро... СИЕСТАТА Изкуството да живееш или да си губиш времето? На плажа, в хамак или дори в леглото сиестата остава символ на ваканциите. Обаче в Испания е символ и за останалите сезони. От 14 часа до 17 часа цялата страна си почива. Но днес симпатичния навик е критикуван. Друга държава е малко позната – Китай. В производствата, пазарите и улиците се опъват, понякога лягат на земята, за да си откраднат малко сън след обяда. Визия към антипод на клишетата относно първата мощ на световната икономика! Ако китайците имаха право? От Варселона през Пекин и минавайки през Ню Йорк, малък тур на света на сиестата. T-SHIRT Продажбата наТ-shirt в Щатите и Западна Европа предизвиква двойна търговия. Производството в Бангладеш и Етиопия има ниска стойност, а дистрибуторите го продават на завишени цени, маржът е 70 %! Консуматорът не знае винаги какво всъщност става в бутика. Две години след трагедията при Рана Плаза – 2600 работници бяха ранени в сблъсъка с индустрията в Бангладеш, все още има какво да се направи, за да се подобрят условията на производството.

сряда, 19 август 2015 г.