Макиавели

Николо Макиавели –1469-1527 - италиански политик и писател. Прочетох книгата му "Мисли". Споделям с вас "В политиката и изборът рядко е между доброто и злото, а между злото и по-малкото зло" "Когото няма единно управление и мненията на властниците са различни, рядко се взимат полезни решения" "Природата е вдъхнала у човека стремежа да обхване всичко, но не го е надарила със силата да го осъществи." "Хората са повече склонни към злото, отколкото към доброта." "Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да бъде лошо" "Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото." "Победата заличава злодеяние." "Най-трудното положение е, когато мирът е необходим, а войната - неизбежна."

Лао-Дзъ

Прочетох книгата "Пътят" на китайския мислител Лао-Дзъ. Той е основател на даоизма. Роден е през 6 век пр. Хр. "Достигнеш ли до успеха - оттегли се". "Поражението е основа на успеха." "Твърде далеч на изток - това е запад." "Който говори много, често е принуден да мълчи." "Истинският пътник няма предначертана посока, нито намерение да стигне нейде." "Човечен си, ако обичаш хората. Мъдър си, ако ги познаваш." "Добре е да знаеш и да си казваш, че не знаеш." "С милосърдие небето въоръжава онези, които не иска да бъдат унищожени." "Щастието почива върху нещастието, нещастието тлее под щастието. Който е наясно кога те са във възход?" "Който е господар на себе си, не ще има друг господар." "Който превъзхожда другите, не влиза в спор - той овладява познанието си и мълчи." "Умееш ли да се задоволяваш с каквото имаш - богат си." "Когато небето иска да спаси някого, дарява му за за пазителка обичта."

"Далече от безумната тълпа"

"Далече от безумната тълпа" е поредната книга, която прочетох. На Томас Харди. Започва с фермера Габриер Оук, млад мъж със спокойни обноски и кротък нрав. На пътя се сблъсква с каруца, с много покъщнина и една красива девойка. Докато пътниците от каруцата и пазачът на бариерата спореха за 2 пенса, Габриел се намеси и даде тези 2 пенса. Веднага се заинтересува от девойката. Един ден я видя да отива с кон до мелница. Без дамско седло, тя седна по мъжки и препускаше. Фермерът имаше тежък ден и като се прибра в къщичката си , запали печката си, затвори отдушника и заспа. Така и не разбра колко време е бил в безсъзнание. Като се пробудил, кучето му виеше, някой го разтърсваха. Оук правеше всичко да продължи тази близост с девойката. Поразпита съседите и разбра, че красавицата се казва Батшеба Евърдийн. И започва един романс. Фермерът Габриел се разори, а Батшеба получи една ферма, наследство от чичо й... История на независимата и своеволна Батшеба, която привлича съвсем различни по типаж ухажори - единият е овцевъд, привлечен от манипулиращите го нейни желания; другият е Франк Трой, очарователен и безразсъден сержант; а Уилям Болдуд е проспериращ ерген в зряла възраст. Мисля че си заслужава поредната книга на Томас Харди.