вторник, 24 август 2010 г.

BG Passports & Traffic: Reload

През последния месец пътувах в Република Македония и Косово, срещнах се с много етнически българи от тези страни. Какво става с българското гражданство, подал съм документи, до кога ще чакам, беше най-често задавания въпрос. Срещнах се с хора в Косово, които вече пета година чакат за български паспорт. На практика нито един от моите познати горани в Косово, а те са доста, не е получил българско гражданство, след като миналото лято на власт дойде правителството на ГЕРБ.

Интервютата на министъра без портфейл Божидар Димитров за придобиване на български паспорт срещу дарение от 100 бона подейства като студен душ за нашенци в Косово. Миналият петък мой приятел горанин от Косово, който живее от 20 години в България, има собствен бизнес, съпруга българка и син, ми се обади, за да слушам интервюто на министъра без портфейл за Българското национално радио как България дава гражданство за заслуги на спортисти, за дарения за българската култура. Човекът, който между другото е фен на Божидар Димитров и преди година имаше големи надежди, че процедурата ще стане прозрачна и ще получи български паспорт, вече няма никакви илюзии. Този нашенец от Косово беше шокиран! Тази зима аз лично го посъветвах да си извади сръбски паспорт или косовски паспорт, защото моите опасения, че гръмко обявените добри намерения са само празен пи ар, а действията са подмяна на старите муцуни в трафика с „правилните другари”. На високи постове в Държавната агенция за българите в чужбина имаше трансфер от кабинета на министъра без портфейл. Профилът на новите висши функционери в агенцията е, че са бивши служители на ДАНС (тайните служби). Каква може да бъде целта? Един клан от ДАНС (тайните служби) разчиства терена за свои хора в институциите, които се занимават с процедурата по българско гражданство. Презареждане на трафика с българското гражданство, който този път ще се контролира от „наши хора”.

Днес в процедурите за получаване на бг гражданство мирише на милиционерщина много повече, отколкото при „тройната коалиция”. Системата за получаване на бг гражданство изобщо не е станала по-прозрачна. Министър Божидар Димитров има интересни съветници, някои от тях са донасяли още в гимназията за Държавна сигурност. Няма ли кой да му каже, че пи ар кампаниите, в които сам се хвали колко много българи са получили гражданство, го правят смешен? Дори едно време, преди повече от 20 години, хората не вярваха на кухите цифри и празните лозунги, измисляха вицове, анекдоти. Днес в българския кабинет самият министър без портфейл е анекдот!

Нашенци в Косово вече нямат свръхочаквания към новото правителство. Лошото е, че те вече нямат и емоции към България. Моят приятел например е дал много повече пари на държавата със своя бизнес в сферата на строителството – плащал е осигуровки, давал е хляб на много строители, като ги е наемал на работа. Моят приятел нашенец от Косово иска да живее в България, защото тук има жена, която обича, и син, който вече е студент. Това са два различни свята – на емоциите и на бездушните чиновници, изпаднали в административен възторг. Защото какво друго, ако не административен възторг може да покаже мушмурокът, работил в ДАНС, който живее в света на празни лозунги като „патриотизъм” и „национален интерес”, придава си излишна важност, само защото има власт, с която може да влияе на човешки съдби. Впрочем след като Косово обяви независимост през февруари 2008 г. точно представители на ДАНС бяха тормозили горанин от Косово, който вече имаше български паспорт.

Има няколко критерия, по които аз лично прекратявам комуникацията с някого. Бягам надалече, чуя ли някой да ми говори за патриотизъм, македонските работи и „възродителния процес” (гаврата с българските мюсюлмани). Мирише на ксенофобия и омраза към „другите”, различните. И трите впрочем са любими на много едновремешни доносници и техните приятели, които днес претърпяват удивителен ренесанс и се изживяват като меценати благодетели на целия български народ (справка частните колекционери), експерти по македонския въпрос и тути куанти.

За министър Божидар Димитров може да е смешно, но много хора изпитват емоции към България, искат да живеят и да работят тук. Отдавна съм предупредила моите приятели в Македония и Косово колко апетитна хапка е трафикът на паспорти за бившите и настоящи ченгета в България и че като граждани на България те трябва да участват в предизвикателството за борба с милиционерщината.

Има и нещо друго, което министърът без портфейл трябва да си спомни (в ерата, когато е вземал нормални хонорари за своите книги, а не 59 бона за книга copy – paste style. Колко бизнесмени биха дали с лека ръка, парите които печелят по честен път, а не с далавера, за археологически разкопки и строителство на храмове? Не е ли перверзия и рекет държавата да кара нашенец, който не е православен, а мюсюлманин, да финансира строителство на църкви?

четвъртък, 5 август 2010 г.

Из Еврос, Скеча и Ксанти




Още през май реших да отида на панаира Сечек в Еврос, на хълма "Хилия". Речено сторено! На 1 август независимо от стачката на бензиностанциите в Гърция стигнах до Еврос. Първо, минах през казълбашкото текке между Руса и Бабалар. Бях единствената жена в отделението за ВИП на панаира в Хилия, наречено Сечек аги. Не че бях ага, но някак си се намъкнах и аз барабар с мъжете:)))


СЕЧЕК
Панаирът Сечек е невероятно изживяване, на хълма до перките на билото на планината се събраха хиляди помаци. Доста хора ме познаваха от предишното пътуване. Срещнах жената от село Бабалар, с която се запознах на автогарата в Гюмюрджина преди няколко месеца и която ме насочи, че именно в Гонико и Руса е крайната точка на българския говор в Гърция. Имаше пехливански борби,пехливани от България и Турция, зурни и тъпани, много ресторанти с чевермета и във всеки ресторант пищят зурни и думкат тъпани. Кеф!
Ангел Хаджиев, мюсюлманин от българското село Горно Юруци, е дошъл на панаира и с голяма гордост и вълнение ме запознава с роднините си от село Хлое, Кехрос. Запознавам се със стогодишната Зенира, която е чакала 7 години мъжа си Ахмет Далдеман да се върне от България. Възможна ли е такава любов в днешно време, питам жената, а тя се смее. Нищо не казва и хващам ръката й, която е само кожа и кости.
Нощувах в "мейдан еви" (молитвената зала) на теккето в Руса. Сънувах...Фамилията къзълбаши ме прие в къщата си, късметът не ме напусна оттогава.

НИЕ СМЕ ЕДНО
Тръгнах на стоп към село Мандра, откъдето взех автобус за Дедеагач, оттам през Гюмюрджина за Скеча. Ахрян махала е пълна с помаци, българският звучи на много места в Скеча и врит села. До реката и до помашката Кърши махала виждам трима майстори да зидат стара къща. Кой друг ще работи под палещите лъчи на августовското жарко слънце в Скеча освен нашенци! Ахмет Имам, лидерът на Общогръцкия помашки съюз и главен редактор на в. "Загалиса" (каква хубава дума за любов), ми помогна да пътешествам из нашенските села в Скеча. Говорим за турцизацията, за това, че помаците в Гърция искат да учат български език, за падането на границите и за преоткриването на хората от Родопите "Ние сме едно", казва Ахмет.

Все още по пътищата има табели за контролирана зона, зоната на помашките села е била изолирана по време на "студената война". Край село Глафки (Гече бунар) има военна караулка, военни сноват с джипове, по пътя така си стоят бункерите.
В село Мустафчово (Мики на гръцки) мирише на тютюн, както и на много места из нашенските села. Малкото село Теотоо беше досущ като българските планински села из Родопите. И милата Емине. Хаджи Халил е роден през 1930 година и по икиндия отива да се моли в джамията. В това малко село има и училище.

По-надолу край реката има воденища с даща и кюприя, оттук минавал старият път от България за Скеча. Дядо Ахмет е на 71 години, но носи голямо дърво километри из планината за селото си Брлатанково (Горгона на гръцки).
Из гората се чува шум от креч, Скеча е парфюмиран със съхнещия тютюн. Зад автогарата на Ксанти има два стари склада, които още миришат на тютюн. Много нашенци са работили там.

ДЯДО МИ
Кавала има специално място в историята на моята фамилия. Дядо Киро Мангалака много пъти ми е разказвал за Гърция, Кавала и о. Тасос, жалко, че не записах историите от Втората световна война. Останала е само една стара фотография, на която той е застанал най-вляво. Катеря се по крепостта на Кавала и се сещам за героинята на Димитър Димов от "Тютюн" и декадантските нрави от края на войната, когато тук са били "новите територии" на България. Снимам, после пия кафе на пристанището на Кавала и съзерцавам Бяло море...