Оскар Уайлд

Прочетох "Портретът на Дориан Грей" на незабравим писателя Оскар Уайлд. Книгата започва със среща на художника Басил, за който Дориан е идол с красотата си. Басил му прави портрет. Но в този момент се присъединява към тях лорд Хенри. Той е неповторим импровизатор, дава пълна свобода на въображението си. Започва да си играе с Дориан. Междувременно той се влюбва в актрисата Сибил Вейн. По страните му бе избили трескава руменина... Но като иска да покаже своята актриса, става провал. Тя също го обича, но вечерта става много лошо... Дориан прави скандал пред Сибил...Тя се самоубива. Дориан се вцепенява... Започва да води двоен живот. Междувременно портрета му изчезва. Дориан иска да се запомни толкова красив като на портрета и затова го прибира на тавана. Започва да се отдава на опиума, но тайно, с други дрехи. Басил иска да се срещне с Дориан преди да замине за Париж. Отива в къщата му, но Дориан не иска да му я покаже този портрет. На 40 години той е така красив, но портретът му - не! В крайна сметка той убива художника. Вика един от приятелите си, който купува вещество, което за няколко часа разтваря и художникът изчезва без следа. Отново опиум... Когато отива да навести образа си, се ужасява, няма го Дориан. Взема нож, който да го прободе портрета...Но всъщност ножа го прободе, а портрета му се запази красив. А Дориан е развалина...

МОПАСАН

Ги дьо Мопасан е и в разкошните си разкази. Аз се спирам на "Лоената топка". Пътуващите френски аристократи с една уличница попадат в едно село, завзето от немци.Спират ги с една неочаквана заповед от немец да прекара нощта с уличницата. Като тръгнали без багаж, без храна. Но уличницата има всичко и ги нахранва и даже им дава вино. Като се колебаеше, в крайна сметка прекарва нощта с немеца. Когато всички въздъхват, тръгват отново. Но уличницата няма време да си вземе хляб. Аристократите не я поглеждат. В разказа за "Мустаците" Мопасан е ненадминат френски класик. "Страх" е разказ, в който пише как се е срещнал Тургенев и отишли у Гюстав Флобер. Ненадминат разказвач.

Издадена е книга на албанеца Намик Докле

"Там, където слънцето изгрява два пъти" е книгата на писателят от Албания Намик Докле. Авторът е бил министър и председател на парламента. На 76 години е. Аз познавам лично хората, които са наричат горани, особено от фамилията Докле. Със Зехрудин се запознахме във връзка с неговия роднина Назиф Докле, който дойде в София да отбележи речника, който за 20 години създаде - горанския и албанския езици. Издание на БАН. Зехрудин е актьор и добър предприемач, живее в София, на ул. "Оборище". Намик е негов брат. Книгата показва, че от Гора стават добри политици, но и разказвачи. Намик Докле е от същия джинс. Книгата се издава със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина. Преводач е Зоя Костадинова.