Дон Кихот - 2 част

Прочетох втората част на Сервантес "Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча". Препоръчвам я. Още в началото въвежда мавърът, който на своя език и християнинът на своя са имали грижата да предадат най-живо изящния ви образ в "платоническата любов ваша милост към сеньора доня Дулсинея дел Тобосо". Едни препрочетат приключението с вятърните мелници, други с тепавиците, трети с двете армии, които се оказали стадо овце, други - каторжници, пък някои са за срещата с великани-бенедиктинци. Струва си да прочетете за Санчо Панса, че не е от мълчаливите, а от пословиците, за които се сеща постоянно. Издигат го за губернатор на остров, който не съществува. Херцогският кръг започва да си прави шеги. Но той се справя добре. И изведнъж започват метежи. Горкият Санчо стига до извода, че му "отива да държи в ръката сърп, от колкото губернаторски жезъл." Дон Кихот и Санчо виждат за пръв път морето. Продължават техните приключения. До момента, когато Дон Кихот пада, а условието е, че ще се върне в селото си за една година. Той отива на село и внезапно идва умът му. Но без да види Дулсинея, той си отива с разума си.

Баските във Франция

Баските бяха на прицела на френската телевизия. Това малцинство е в Испания и Франция. Живеят в планината. Гледат си животни - свине, които са половината черни и розови, и се хранят в планината. Овце и кози се гледат по стръмните планински места. Затова всичко е био. Бутовете на свинете се отглеждат няколко месеца. А също и кашкавала, който се оформи като като пита, с четка една жена го изчегърта. Защо в Родопите нямаме такива стада?

За Франция лечение

По френската телевизия "Франс2" проследиха какво става с една французойка. Тя е епилептичка. 31-годишна от няколко седмици се бори за медикаменти, способни да я утешат, но това е невъзможно, не може да намери лекарство в никоя аптека. Във Франция хиляди пациенти като жената се страхуват че не могат да се грижат за себе си. Епилепсия, ревматизъм или рак... Лечението съществува, но става много трудно да гледат и невъзможно да се подобрят. Около 1200 медикаменти с терапевтични свойства, днес трябва да се намерят в аптеките и болниците. 30 пъти повече трудно става отколкото преди 10 години. Кой е виновен?

МЕСОТО НЕ Е МЕСО

Снощи гледах френската телевизия и останах озадачена. Екип от журналисти опитваха бургери. На вкус е задоволителен, но тези бургери нямат месо. В Израел отидоха и се запознаха с екип, който прави бургери, без да слага месо. След това отидоха в САЩ и се оказа, че това е вече пазар. Да продаваш вегетариански бургери без месо. Направиха конференция от 800 участници за това как се правят без месо бургери, с химически участия. Това ми прилича на Оруелс. Да ядеш химия. Щели да правят фабрики, без да съобразяват, че това ще причини затопляне.

Врява и безумство

Уилям Фокнър е автор на романа "Врява и безумство", който прочетох благодарение на преводача Кръстан Дянков. Разделен е на четири части. В първата е описан Бенджамин, 33-годишен, имбецил, с умствено увреждане. Във втората част е посветена на Куентин, брат на Бенджи, който се самоубил. Третата глава е на Джейсън, по-малък брат на Куентин. Последната част е посветена на Дилси, негър, един от цветнокожите слуги. Не разбрах защо в няколко страници се лее слово, без препинателни знаци. Но си струва четенето. Фокнър получава наградата на Нобел и на Пулицър. Известен е с използването на дълг и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник, Ърнест Хемингуей. Истински американски белетрист на 1930-те, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман.

Холивуд

Изчетох книгата на Гор Видал „Холивуд“. Става дума за периода след 1917 докъм 1925 година. В началото на около 100 страници пише какви са новините в политическия живот на Белия дом. Но най-сполучлив е образът на Каролайн, която се явява главен редактор на „Трибун“. Внезапно тя отива в Холивуд като вдовица, на 40 години. Започва шеметен живот във филмовата индустрия. Блез, който има висок пост в Белия дом, се оказва гей. Той си прави среща с млад войник, 20 годишен. Напоследък се бе отдавал на „мъжки удоволствия, че почти беше забравил насладата от допира с тяло, което е като неговото и в същото време е съвършено различно и младо“. Щабът на кампанията за президент изчислява, че цената на един делегат от Юга вече е пет хиляди долара. Президента Уилсън стои зад Мирната конференция. Той отива в Париж, за да защити документа за прекратяване на войната. Връща се в Америка, но внезапно му става зле, получава удар. Лявата половина на лицето му е пада надолу, докато дясната отива нагоре. Стои на количка. Със заговори сенаторите подкрепят Хардинг за президент. Чарли Чаплин е споменат твърде малко в частта за Холивуд. Каролайн с подкрепата на Тим, който е режисьор и неин млад любовник, правят успешни филми. Забравя „Трибюн“ и се отдава на кариера в „Холивуд“. Внезапно заминава в Париж и се подлага на хирургическа операция на лицето. Сваля 10 години. Когато се завръща, Тим подсвирва, виждайки новото й лице. Каролайн се усмихва много внимателно. Почувства кожата около устата си все още леко опъната, но я убедили, че ще й премине, новото й лице се намествало. Президента умира от удар.

Животът ми без пластика

Френската телевизия посвети на опит да престанат с хвърляне на стоки, в хладилника и най-вече консумирането на пластика. Обръща се внимание на малките дози мляко, полуфабрикати, консерви, които се предлагат и целта е да се консумира още и още. Невероятно хвърляне на продукти, 7 килограма на жител французин. Семейство от Авиньон с две деца участват в приемане на тест - да се хранят единствено на база разрешени продукти. "Животът ми без пластика", това налагат журналистите. Всичко е опасано в хвърчащи пластики. По-лесно е да се замени всичко в кухнята, банята, ежедневието. Например стъклото в млечните продукти, сирене, боб, леща, всичко. Да се махне пластиката в гел-душа и да се замени със сапун "Марсей". Това у нас в България е още трудно в големите пазари. Пиша от личен опит. Журналистите от Франция отидоха в Малазия, където се свалят контейнери с боклук в света. 870 000 тона общо от САЩ, Канада и също от Франция. Преди това в Китай палели боклука, но сега отказват да го правят. Засега в Малайзия има хора със здравословни проблеми. Гори се нелегално боклука. А в България къде се изгаря боклука?

"Последните Шишмановци"

Днес завърших книгата на Вера Мутафчиева "Последните Шишмановци". Има няколко издавания през годините. Вера разглежда последните години, в които османските пълчища обсаждат България. Български царе, на първите робски години, на трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. В книгата са включени малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на османските завоеватели и ежедневието в завоюваните земи. Шишман е последният български цар в Търново. Разглежда първите робски години, трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. Техен фон са малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на завоевателя, както и черното ежедневие вече в завоюваните земи. Между героите на романа изпъква Фружин, намерилият спасение в изгнание син на Иван Шишман. Другият син на царя — Искендер — е изменил на рода си и приел висок османски сан. В поляризацията между тези две сюжетни линии — съдбите на Фружин и на Искендер — са разкрити двата пътя на болярството на поробените народи: борбата и измяната. Като историческо градиво са използвани османски и западни хроники, както и някои нови изследвания. "Константин се тровеше. За това - че заслугите и името му не искат да съвпаднат - винеше своя покоен баща - Страцимир бе седял в сянка, завършил безславно. Всички помнеха Шишмана, заради саможертвата му." Фружин работи за маджарския крал Сигизмунд като посредник. В края на живота си посещава Дубровник и му идва друга мисъл. На практика той отива при въстаналите срещу османските албанци, да ги подкрепи само на думи. Маджарският крал не ги покрепя с войска. Фружин се завръща. След няколко години, когато се събират кръстоносци, Фружин решава да продаде имот за златни 400 форинта. Те му служат да събере около 50 души с коне, доспехи, оръжие. След битката при Варна, където беше покосено западното рицарство, намериха гроба си новите българи. След лутане и съмнения той се вля в в нея. За България Фружин бе последният Шишмановец - последният, чийто живот бе свързан с България. Изчетох най-старата книга от 1969. За съжаление няколко страници се повтаряха. Но си струва да се прочете. Има и илюстрации.

Хазарски речник

Прочетох първата книга „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Роман-лексикон в 100 000 думи. Книгата не е унисекс. Купила съм я за 5, 80 лева през 1999 г., сега интернет ми показа 20 лева цена, 3 пъти по-скъпа. Павич е развил хазарите , еретиците, в три отделни книги – червена, християнството, зелената – мюсюлманството, и жълтата – евреите. Хазарите трябвало да изберат една от тези 3 религии. Милорад е представен като балкански магически реалист. Той умело си служи с ловци на сънища. Представя Методий Солунски – 815 – 885 гръцки хронист на хазарската полемика. Свети Кирил, или Константин Философ, светец на източноправославното християнство, гръцки представител в хазарската полемика. В безграниците, където обитават принцеса Атех, кир Аврам Бранкович, Смуел Коен, Исайло Сук, Абу Кабир Муавия, Дорота Шулц, и всички ликове на съдбата в този роман. Хазарите на Павич са обременени от скиталческото в космоса на душата. Ликовете на съдбата напомнят мъдреците на Андрич, „мост през времето“ на православния, католическия и ислямския характер. В този предговор се е подписал Константин Оруш, славист, завършил Софийския университет, превежда много езици и починал. Милорад Павич трябва да бъде четен и издаван.

Джоузеф Конрад

Джоузеф Конрад е английски писател от полски произход, мореплавател, капитан в търгоския флот, пътешественик. Роден е на 3 декември 1857 г. в украинско имение на благородници, умира на 3 август1924 г. в Лондон. През 1874 г. седемнайсетгодишният Коженьовски заминава за Марсилия, където започва работа като моряк. През лятото на 1878 г. тръгва за Англия и започва служба в Британския флот. След 8 години получава британско поданство. Като моряк посещава пристанища в Далечния изток, Австралия и Океания, Средна Америка и Конго. През 1894 г. напуска флота и се установява трайно край Лондон. През 1889 г. започва да пише първия си роман “Лудостта на Алмайър”, който излиза от печат шест години по-късно (на 29 април 1895 г.). Въпреки добрите отзиви на критиката, Конрад все още не е популярен като писател. Едва през 1916 г., когато излиза „Игри на съдбата”, авторът е признат и от широката публика. Накрая успява да разреши и неотстъпно съпътстващите го финансови проблеми. Всичките му книги имат автобиографична основа, свързани с всичко, което е преживял, чул или видял по пристанищата на Изтока. Този поляк успява да научи английски след 17-годишна възраст. В книгата му "По суша и море" разглежда 6 истории. Всички се развиват по морето. Невероятен разказвач на невероятни истории. На мен ми хареса "Странноприемницата на двата вещици". Става дума за джудже гном, Том, Бърн, две старици - ужасни, съсухрена, която се подкрепя с бастун и подпухнала. Другата повест е "Фрея от Седемте острова". В нея се показва холандеца Хемскирк, който е дебел, отпуснат, мърморко и отмъстителен. Англичанинът Джаспър е добър и обожава младата Фрея.Третият е старият баща Нелсън. Има и други персонажи в тропиците. А колко термини, свързани с корабите и моретата... Заслужава си да прочетете Джоузеф Конрад!

Флеминг

Завърших книгата на Андре Мороа "Живътът на сър Александър Флеминг. Това е името на човека открил пеницилина. Роден в Шотландия, където израстнал в чифлика на родителите си. Мълчалив, но наблюдателен. Когато станал достатъчно оправен, го насочили в Лондон да учи медицина. Пръв по оценки, решава да работи в "Сен Мери", в лабораторията. Започва да експериментира, така през 1928 добива пеницилин. Докато го изчисти, му помагат колеги от Оксфорд. Започват да организират производството. Получава Нобелова награда и започва да пътува - Във Франция, Испаня, Италия, САЩ, Гърция... Навсякъде го приемат като спасител, с медали, лекции. Поклон!

Тревога - фалшиво ядене?

Френската телевизия запита какво ядат обикновените хора. С този въпрос се обърнаха към Патрик преди една година. Тогава той обожавал кухнята, в която за 2-3 минути си стопля пиле, бързо действал, но вече тежал 103 килограма. Един лекар го посъветвал да спре да купува "Ултра-трансформ". Той отиде заедно с лекаря и видя шарени кутии с етикет "Е...", които забранил да ги купува. След това отидоха на пазара и купиха риба сьомга, истински моркови, зеленчуци и плодове, истинско месо. Резултатът - Патрик отслабна 13 килограма за 2 месеца. Днес промени храненето си и се чувства по-добре. Той се вслуша в съветите на лекаря да спре онова, което професионалистите наричат "ултра-трансформ". Продукти, създадени в хранителна индустрия, подозиращи че са виновни за увеличаване на броя на болестите на сърцето и случаи на диабет.

Сладкарница в Цюрих

Днес когато се замислих моите приятели Джунайдер и Биго са в Цюрих. Прекараха няколко години в Петрич, България. Там откриха сладкарница "Боем", която е в центъра на градчето. Посетих ги с дъщеря ми Елена и хапнахме веднага от вкусния бюрек. След това сладкишите на моите приятели гораните от Косово. Но те решиха да се преместят в Швейцария, в Цюрих. Там отвориха "Патисри горанци" - сладкарница на гораните. Веднага им потръгна този бизнес с бюрека, сладкишите и тортите. Направиха си уеб-сайт. Аз зная, че в Цюрих има доста българи, които работят там. Станете почитатели на сладкарницата на моите приятели от местността Гора, която се намира в Косово, Албания и Македония. www.Goranac patisserie www.facebook.com/goranac.cirih.5

Доматите не са домати

По френската телевизия надълго обясняваха, че доматите не са домати. Почти са изчезнали от Франция. Сега големите фирми ги правят пластмасови, над 2 метра, със червен цвят и много, много наведнъж... Тук-таме в провинцията отглеждат домати за ресторанти. Новите домати имат намалени витамини. В Израил е същото... С пшеницата е подобно. Разни американски фирми пръскат и дават двойно реколта. Къде вървим?

Английски хумор!

Днес изчетох "Празни мисли на един празен човек" на британския писател Джеръм К. Джеръм. Английският хумор до побъркване. Хареса ми главата за котките и кучетата. Кучето Густи срещу котката Тайтъмс. Интересно и аз мисля така за музиката. Покойният Вагнер кара публиката "неспособна да следва 3 отделни мелодии едновременно". В главата "За голямата полза от това да се придържаме към нещата, които сме искали да направим" ме впечатли със списанието "Любител". Какви са всички коркови тапи около портрета на на бащата?! Що се отнасяше до трапезарията на неговия приятел две кутии от яйца се превръщаха в декоративен плот над камината, 4 кутии от яйца плюс огледало - в бюфет, докато 6 кутии от яйца с подплата и един метър кретон оформяха така наречения "Уютен ъгъл". Тези коркови тапи и кутии от яйца препоръчвам на Кристо. Той отговаря само на френски.

Препоръчвам го!

Вера Мутафчиева, София, Таня Мангалакова

2009, Осерваторио суи Балкани Великата писателка на най-продаваните исторически романи Вера Мутафчиевапочина на 80 години. Тя остави над 30 исторически романи, преведени на много езици, както и есета. Българските читатели ще я запомнят като талантлива писателка, а историците – с многобройните й научни публикации в османистиката, взривили традиционните представи за живота на българите по време на Османската империя.Вера Мутафчиева смята, че задачата на историята е да я насели с хора, да я очовечи подир тъй дълго безлюдие. Сред нейните най-известни романи са: “Последните Шишмановци”, “Книга за Софроний”, “Аз, Анна Комнина”,“Предречено от Пагане”, спомените й “Бивалици”, “Разгадавайки баща си” и др.Тя е сценарист на най-гледания български филм “Хан Аспарух”. Тя е дъщеря на известния историк Петър Мутафчиев.През 1965 г. тя издава първия си художествен роман “Летопис на смутното време”, който представя живота на българите по време на феодалните размирици в Османската империя в края на 18 и началото на 19 век. Още в първата си книга Вера Мутафчиева вгражда в повествованието материал отоманските архиви. Тезата й, че въпреки злините, които причинява анархията в Османската империя, именно тя играе положителна роля за националното осъзнаване на българите, среща съпротивата на научните и писателски среди по онова време. Следва “Случаят Джем”, който от 1967 досега е една от най-продаваните исторически книги. С оригинално повествование се разказва съдбата на принц Джем, брат на султан Баязид Втори. Дворът на шехзаде Джем (син на султана) не се състои от войници, а от певци. От целия Изток към град Коня се стичат певци и поети, за да бъдат чути от Джем. Той пиянства с поезия. Майката на Джем е сръбска княгиня и навярно затова той никога не казва “неверници”, а “християни”. След смъртта на султана Джем, който е по-малкия му син, става изгнаник. Книгата описва странстването на Джем из цяла Европа и това както навсякъде той остава чужденец – “сърбин или неверник при мюсюлманите,сарацин или мавър – у християните” (“Случаят Джем”) В описанията си и обобщенията писателката напомня на прочутия френски историк Бродел, чието име е табу по време на комунистическия режим в България. Каноните на историческата наука в България преди 1989 година изцяло отричат географския фактор, смятат го за буржоазен. В есето си“ Планината” Вера Мутафчиева пише, че тя заслужава главна буква, защото на нейно име е наречен целия Балкански полуостров – Хемус – Хем – Коджа Балкан – и се чуди защо в новобългарския превод планината не е голяма, а Стара. Всъщност султаните се примиряват с превъзходството на Планината и са принудени да признаят на част от българите един вид свободна територия –дервентджийските села (от дервент, проход). Прецизна и сладкодумна Вера Мутафчиева описва как султанските фермани обещават в дервентджийските села да не замръква турчин, да не спира войска. Балканът е основен мит за българите. Тази държава в държавата, която почивала на обичайното право,умеела сама да управлява свободата си, приемала нови поданици и без шум затривала враговете си, проживявала дълги векове. Цитаделата на България – Балканът, не бе превзета до 1878 година, когато България възстановява държавността си. Вера Мутафчиева е недолюбвана от историците националисти в България и обожавана от читателската публика. Пет века турско робство не е правилен термин от научна гледна точка и точно Вера Мутафчиева обясни, че точното название е “османско владичество”. В едно от знаменателните си есета от книгата “Навиканите Балкани” Вера Мутафчиева пише, че е добре да съществува не една и единна българска история, а множество. Толкова, колкото и автори. А публиката да има добрината да си избере кому да вярва. Стилът на Вера Мутафчиева е живописен и пълнокръвен, а богатата й култура позволява с лекота да се плъзга из различни епохи, да прави интересни географски паралели. Знаменателно е есето й “Дуендето и кефът”. В Иберия арабското господство трае повече от седем века (711 – 1492 година). “Целият период от 7 до 15 век се оказва необичайно пъстър, динамичен дял от испанската история, който не бихме определили, освен като прогресивен разцвет на икономиката, строителството и особено на културата. Още по-важно: като създаване на испанската нация. Подобно на Балканите и тя се е формирала под мюсюлманска власт.”Писателката се позовава на есето на Гарсия Лорка “Дунде”, за да опише синкретичната култура на Андалусия, омайваща и плашеща с нехристиянска страст. На Балканите обаче не е създаден синкретизъм, аналогичен на културата на Ал Андалус, с различния тип ислям. Ислямът на тюрките е различен от онзи, който разнасяли арабите. Тюркският изглежда по-земен,битов, състоящ се по-скоро от ритуали и забрани, отколкото от философска интерпретация. Той не стимулира у самите османци духовно производство. На иберийското състояние на духа, дуендето, противопоставяме нашенския подобен плод – кефа. “Кефът обаче се отнася главно към яденето ипи пиенето, към изобилната почивка, докато из Испанско той услажда очите и слуха”, пише писателката (“Навиканите Балкани”, издателство “Балкани”). Самата Вера Мутафчиева е познала дуендето. Нейни приятели са ми казвали,че когато говори, импровизациите й приличат на джаз. Несъмнено Вера е една от най-големите интелектуалци на България. Обожавана от читателите от няколко поколения, тя е по своему самотна в сърдечните си трепети. Вече болна, споделя със своята ученичка, че Джем е бил мъжът на живота й, донесъл й е най-много късмет, поискала на гроба му в Бурса да остави пръстен.Не ще да е било каприз! В парка със султански гробници “Мурадие” (Muradiye) в Бурса има 12 гробници, в които почиват шехзаде, синове на султани и други роднини от различни периоди. Гробницата на Джем султан е като в приказките– преобладаващо венециански синьо, венециански витражи, стените са покрити с шестоъгълни тюркоазени плочки – това не е случайно, Джем султан е пътувал много из Изтока и Запада. За Вера са ми разказвали, че също обича да пътешества. Дори и да не го знаех от първа ръка, това личи от стоплящото сърцето описание на класическия пътник в есето й “Пътят”: “Оня, който е тръгнал заради откритието на света и тайнственото си съвокупление с чудесата му – върви сам. Той не обича да дели своята наслада; страх го е да не се разсее, та спътниците му досаждат. Бавно, бавно – като всяко сладострастие –вкусва той неизвестността на залъци, смила я в известност. Бавно – защото си знае, че Пътят е винаги по-прекрасен, по-богат от своята цел. ”Вера Мутафчиева отиде на небето при своя Джем султан точно на 9 юли,когато приятелката и ученичката й Антонина Желязкова беше на гроба му и предаде думите на своята учителка, че скоро ще отиде при него. На 24 юли прахът на Вера Мутафчиева бе разпръснат във водите на Егейско море пред нос Сунион, описан от голямата писателка в главата “Храмове” на книгата й “Белият свят” като “създаден за олтар на безкрая”. Снимка: Гробницата на Джем султан в комплекса “Мурадие”, Бурса

Танту за танту

Отидох да се видя с родителите ми в село Яворово. При разговор с татко той ми разказа, че в гимназията съм била като робот - на памук, ягоди, домати... Това го забелязали в училище "Иван Вазов" и ме наградили с екскурзия до Москва. Много неудобно! Аз и родителите ми се срещнали с г-н Димов,класния ръководител, който направо ни обясни, че зам.-директорката искала друг да замине. Предложи ми да дадат 300 лв. Да, аз бях забравила, но баща ми помни още. Танту за танту.

"Дон Кихот"

Като ученичка прочетох романа "Дон Кихот де ла Манча". Оказа се, че е съкратен. При едно ходене до Мадрид видях скулптурата на дон Кихот и Санчо Панса. Сега приключих том 1 на "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча". Преводът е перфектен, в бележки са дадени термини и латински фрази,има предговор от Тодор Нейков. Старата генерация! Мигел де Сервантес Сааведра е забележитен писател в Испания. Късно написва романа. Има много труден живот. Първо се записва като войник, но го раняват, лявата му ръка се парализира. Следва пленяване в Алжир, след няколко години го пускат срещу откуп. Всяка дейност го затварят заради недоглеждане на финанси. Публикува 1 тон на "Дон Кихот" на 50 години. Книгата е веднага преведена на английски, френски, немски, португалски. Мигел де Сервантес успява само с усмивка нанася смъртен удар на странстващите рицари, според Байрон. Той избира пародията и спечелва читателя. Господарят е висок и мършав, Санчо е къс и набит, имат си кон Росинант и Сивчо магарето. Лудият Кихот се впуска във въртежа на измислените си персонажи - в хана вижда замък и започва да си въобразява... Разбира се обича Дулсинея.

Странстващата лекарка във Франция

Силвана е касиерка. Има проблеми в рамото, предпочита да стои вкъщи с одеяло. Остават й 7 години работа. Лус и Жули са млади медицински сестри - омъжени, те решават да се спрат. Фатима е станала жертва на обирджии - в супермаркета, по време на смяната. Травматизирана, тя не излиза от къщата си, трябва да напусне предприятието... Мариел е лекар. Френски журналисти пътуват с лекарката, в един камион, трансформиран като медицински кабинет. Два пъти тя контактува с хора, които нямат медик в работата си. Лекарката се опитва да им помогне...

Поредната книга на Амос Оз "Познание за жена". На мен не ми хареса, има повторения. Имах по-големи очаквания.

"Вълшебната планина"

Прочетох книгата на нобелиста Томас Ман "Вълшебната планина", 925 страници. Първо започва с Ханс, който отпътува за Давос. Книгата е писана и излиза през 1925. По това време Давос е курорт в Швейцария, но тепърва ще се превърне в световен център на политици и икономисти и НПО активисти. Ханс отива за 3 седмици при своя братовчед Йоахим, който се лекува. Той е учуден, че хората "горе" си лежат определени часове във хоризонтално положение в "лоджия". Храната е божествена- по много и в изобилие. Има и джудже, сервитьорка. Ханс обаче има температура и се подлага на лекаря съветник Беренс. Оказва се, че трябва да остане, в последствие 7 години. Междувременно той се влюбва в една жена, мадам Шоша, която ходи на "добрата руска маса". Но никой не знае вътрешното преживяване на Ханс. При един карнавал той се обяснява в любов на Шоша на френски, а на другия ден тя заминава. С братовчед си Йохан обикалят планината. Отиват до селото купуват 2 одеяла от кашмир и други принадлежности, но Йохан си отива на ниското. Но след няколко месеца се връща пак, след военните преживявания, на "горе". Но издъхва. Книгата е представена при други люде, от различни нации. Ханс се сближава с италианеца Сетембрини хуманист и Нафта, йезуит. Започват да се конкурират за душата на Ханс. В крайна сметка Нафта призова на дуел Сетебрини. И йезуитът се самоубива . Следва нов развой с мадам Шоша. Тя пристига за втори път, като придружителка на стария богаташа Минхер - арабски - Пеперкорн. Започва един запой с вина, ядене, шампанско... В крайна сметка си отива и Пеперкорн. Започват да слушат класическа музика от грамофон. Излишна е тази глава, защото представят "Кармен", "Аида", от други опери, всичко е бледо, все пак са други времена... В края на романа избухва Първата Световна война. Ханс решава да се включи и заминава на "ниското". Там обстановката е пагубна за него. Като предисловие прочетох Любен Дилов и ми се доизясниха различни подробности.

Другото лице на канабиса

Става дума за 9-годишното момиче от Франция. Откакто се роди тя страда от епилепсия. Първите години са белязани от кризи чести въпреки медикаментите, поставяйки живота й в опасност. Родителите й опитат всичко, накрая решават да й дадат канабис. През декември 2018 Научен комитет постави зелена улица заедно Националната агенция по сигурност на медикаментите да употребява канабис терапевтично за някои пациенти във Франция. Докато момичето взема няколко капки, кризата отминава и тя води щастлив живот.

Майчинство

По френската телевизия разгледаха проблема със затваряне на майчинството. Франция разчита на 488 майчинства, докато през 1975 действал 1369. Жените , които действали като акушерка, постепенно изчезват. Мнозина живеят в изолирани зони. Жените трябва да пътуват 1 час, докато отидат на лекар, при гинеколог. Някои нямат време и раждат по пътя. С това "затваряне" на майчинството не рискуват ли бъдещите майки и децата им? Има жени, които се чувстват изоставени. 80 километра трябва да предприемат, за да стигнат до лекаря. Това е риск.

Донорки

Снощи бях учудена, че във Франция има хора - млади и стари, които се борят са оцеляване. Много фактури се изсипват всеки месец и някъде към 1000 евро отиват там. Остават само 360 евро за храна. Няма филм, опера, балет, класическа музика... Някои са пенсионери и работят допълнително. Чак ми стана мило, като даваха как 70-годишна жена проследяваща промоциите и после отива да купи месо.Мислех, че във Франция са отпаднали принтирани брошурки, но не би... Като в България разни брошури се дават. Това оскъпява храните и машините, да се печатат...Имаше и млади хора, останали без работа. Втората част беше за майките донори. Ужасна картина - плащат се между 20 хиляди и 40 хиляди евро, ако искаш бебе от донор майка. Интернет е включен с пълна скорост. Има и гей двойки, които си поръчаха бебе. Но това е дейност, забранена. Интервюираха лекар, който каза, че е по-добре да сменят правосъдието, да не е наказуемо. Така ще мога да наблюдават бременните. В САЩ това струва от 100 хиляди - 150 хиляди за жената, която става донорка.

АТИНА

Много съм щастлива, че Атина подкрепи договора на Македония в Преспа! Сега Македония ще кандидатства в НАТО и Евпейския съюз.

Фантома на Операта

Завърших френския роман "Фантома за Операта", публикуван от Гастон Льору. Има си много информация относно "Операта" в Париж. Все пак авторът е журналист, юрист и писател на криминални романи. Романът не те оставя на мира - Персиеца и виконт Шани, започват да следят Фантома и певицата Кристин. Внезапно Фантама се оказва Ерик, който има ужасно грозно лице... Разбира се, препоръчвам книгата.

Лекари кураж!

Снощи по френската телевизия беше невероятно. Лекар от север Бертранд Льогранд свидетелства за пациент, който бил агресивен срещу него. Други медици се оплакваха, че в кабинета ги ограбвали, нападали, заплашвали и психически агресия... Някъде над хиляда са случаите... Това започна да изглежда като в България. Какао, деца на мушка Кот д ивоар е първият световен производител на какао. В страната са издигнати училища, навсякъде по телевизията върви съобщение срещу работа на децата. Но те все още съществуват... Далече в гората, в изолирани части, френските журналисти откриха деца в плантациите. Те са отделени от родителите, някъде има случаи на продадени от трафикантите. Техните спечелените пари са взети от въоръжени групи. Накрая журналистът не бе допуснат на събрание на производителите с какао. Все пак излезе някакъв пиар да се чуди и мае как децата работят в Кот д ивор...

Солженицин

Прочетох 2 част на "Архипелаг Гулаг" на Александър Солженицин, станал Нобелов лауреат. Как е събирал материали в каторгата!? Единствен руснак, който е издал 1200 страници, посветени на Архипелаг! Не искам да се спирам над милиони избити люде или са отишли в различни лагери или каторги. Не става дума само за руснаци, а за всички националности. Започвам от страница 303, където авторът с дребен шрифт е написал "Определени области на левия бряг безусловно са на Русия; А това че Хрушчов приписа Крим на Украйна, минава всички граници". На 528 страница има за прогресивния френски писател Сартр, който отива в Москва, "за да се приобщи към нашия възходящ живот. Шумно и пищно се чества 300-годишната от присъединяването на Украйна към Русия." Солженицин пиши и за заточението на Радишчев. Той отива в селището Уст-Илимски Острог и си купува двуетажна къща за 10 рубли и живее със своите по-малки деца и балдъзата си, заменила жена му. Можел да пътува из целия Илимски окръг. А Пушкин е заточен в Михойловское, като екскурзиантите можели да поговорят. Пише на Жуковски през 1824 от селото "за този земен рай". Дейци и писатели като Тургенев в Спаское-Лутовиново, на Аксаков - във Варварино по негов избор. С декабриста Трубецкой в затвора легжи и жена му, след няколко години той е преместен в Иркутск, където има огромна градска къща, със собствена карета, лакеи, френски гувернантки за децата. А заточеният Херцен в Новгород запази своето губернско положение, като чете рапорти на полицейския началник... Съветвам ви да прочетете "Архипелаг".