"Игра на Дама"

Прочетох великолепния роман на Хулио Кортасар „Игра на дама“. Книгата може да се прочете откъдето си искате. Е, има пасажи, които са нарочно с грешки. Но повярвайте си струва. Половината книга разказва от Париж. Въвежда първо Мага. Орасио Оливейра е от Аржентина и се запознава с тази жена и обикалят моста, на терасата, в кафенетата, в Латинския квартал. Понякога се събират членовете на Клуба на змията, най-големите философи. И всичко е с мате. Една вечер са заедно с Роналд и Етиен в ресторанта на улица „Скриб“ и там Оливейра изтървава бучка захар. Той се хвърля и търси бучката между обувките на хората. Той лази от маса към маса, „кокошките кудкудякаха, деловите мъже петли ме кълвяха по гърба“. Иронията личи от тази сцена. Не са говорили за Рокамадур. Мага „като естественото на Рокамадур към чиния претоплени спагети, смесвайки виното с бира с бира и лимонада“. С Клуба се срещат почти всяка вечер и осъмват с песните и блуса… Но една вечер бебето умря и всичко се разпадна. Мага изчезва, а Оливейра замива за Буенос Айрес. Следва посрещане от Травълър и Талита. „Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки- тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за препрочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу – Земята.“ Да се прочете!

Французите ни поучават

По френската телевизия показаха около 70 хиляди души в селското производство. Как произвеждат свежи салати, праз, гледат крави и кози, пуйки, кокошки. След това ходят на около 50 километра да ги продават. Хубави са и евтини. Това ми напомня времето на Тодор Живков. Ядяхме вкусотии, правехме всичко био. Вече го нямаме в България. Евентуално в Женския пазар в София. Иначе възрастните си гледат стока за собствена консумация.