Джони почина!

Джони почина! Какъв изтънчен мъж рядко се намира! Когато бях на представянето на книгата му, за рода му, направих две минути за македонската телевизия А1. После го видях на събиранията на Балканския политическия клуб на д-р Желю Желев. Поклон!

Един живот

Приключих книгата "Един живот" на Ги дьо Мопасан. Започва с Жана, която си събира куфарите си от манастира, излиза напълно свободна. Тя е благородница и с цялата си същност мечтае да отпътува с татко си и майка си, благородници. Нейният баща барон Симон-Жак льо Пертюн де Во е поклонник на Жан-Жак Русо, на природата, полята, горите, животните...Действието се развива в Нормания. Жана има свръх-очаквания от живота. Обича майка си и решава да я омилостиви и да решат да си ходят от "Сакре кьор", (свято сърце). В СЕМЕЙСТВОТО е млечната сестра на Жана, Розали. Основното и задължения да подкрепя при ходене госпожа Аделаид, който от няколко години, вследствие хипертрофия на сърцето, бе станала огромна и се оплакваше. По пътя баронът им каза, че продължава да разпродава някои чифлици, "Елто" за да има пари за "Тополите". От 31 наследствени цифлици продаваха вече деветия.Те пропиляваха големи суми от добро сърце. Но за няколко месеца Жана се влюби в един младеж Жулиен, който нямаше достатъчно пари, но я ухажваше успешно. Тя се хвърли безразсъдно в брак с Жулиен. Имаха пътуване до Корсика, където Жана се влюби в природата. Пътуваха с коне, но Жулиен беше смешен с животното. Обиколиха част от Италия и се върнаха вкъщи. Жулиен се показа доста стиснат, като габровец. Започна Жана да се възмущава от разправиите за пари. Започна да се пита какво става с Розали. Един ден тя стана майка. Жана започна до я разпитва кой е бащата. Но Розали мълчеше. Майка й и баща й решеха да й подарят един чифлик за около 20 000. Жулиен вдигна скандал. Но никой не го питаше. Със зестрата си Розали стана добра партия и веднага стана булка за един младеж. Тя призна на Жана, че е била любовница на Жулиен от първия ден на запознаване. След връщането от медения й месец Жулиен ползуваше за секс Розали. Стана скандал. Но Жана реши да си затвори очите. И стана чудо, забременя. Роди Пол. Но Жулиен продължи да ходи по една тяхна съседка. В крайна сметка мъжът й заподозря жена си и ги хвана на калъп. В една колиба, се усети, като видя 2 коня. Отиде и ги заключи и ги хвърли в един дол. Така единствено развлечение на Жана стана Пол или Пули, пиле на български. Той растеше ли растеше, баща й реши да го запише в колеж. Майката в началото не искаше, но се нави, ако ходи редовно в колежа. Но той реши да избяга и майка му получи писмо за пари. Междувременно майка й почина, после баща й. А Жана получаваше все искане за пари. Вече всичко бе без мисъл, но реши да го продаде. Тогава дойде ново писмо, но Жана реши да отиде в Париж... Майстор, голям майстор е Мопасан!

Силвио Берлускони

През съботната вечер ме плени един филм "Те. биографичен". Режисьор е Паоло Сорентино" . Продукция между Италия и Франция. Силвио Берлускони е все още жив, на 86 години. Предаден е фантастично с чара му, във вилата му в Неапол, с младите момичета, които го заобикалят, дори 17 годишни... Едно от тях му каза, че дъхът му е като дъха на нейния дядо... Препоръчвам го.

"Капитан Михарис"

Прочетох книгата "Капитан Михарис" на Никос Казандзакис. Преводът е на Георти Куфов, издател е "Народна култура". Прави ми впечатление много турски думи, с които се служат гърците. Капитанът Михалис е 100 процента грък. Действието е от о. Крит, след много въстания през 1821. Остров Крит все още е под ботуша на Турция. Атина вече е независима държава. Другото, което се набива е очи са гърците, които носят фесове, и турците. Аглая, Талия и Фросина по цял ден дебнат... Имат очи като заешки... Капитан Михарис отива при Нури бей и открива, че там "мирише на турско". Но е завладян от неговата черкезка Емине. Стават побратими. Трябва да се прочете!

Мергез - от Магреба до Франция

https://www.youtube.com/watch?v=kkQF99KZWYA В Магреб - Тунис, Алжир, Мароко, се кефят на "мергез", наденички с агне и телешко. Във Франция също има. Аз живях 2 години в Тунис и се радвах на "мергез"

Жорж Санд

Жорж Санд, френската бунтарка, която загърби аристократичната жилка, изписва се с мъжко име. Като писателка е добра. Като жена обхожда сума ти мъже. С Шопен е най-добра във Венеция... Но книгите "Мопра" и "Орас" не ми допаднаха. Но пък "Индиана" е много много добра книга.

Магнетичният Белмондо

Магнетичен и несравним, това беше Жан Пол Белмондо за френското кино за 1970 и за 1980. Починал е на 6 септември 2001 във френското си жилище. Отиде се и с него и страница от френското кино. С него си спомняме големите имена за Франция - Бурвил, Жан Габен, Лино Вентура, Ален Делон, Бернар Блие, Катрин Деньов, Франсоаз Дорлеак, Клаудиа Кардинале, Ана Карина. Той игра с режисьорите - Жан-Люк Годар, Франсуа Трюфо, Жорж Лотнер, Филип де Брока, Клод Льолуш... За мен лично бе участието му в "Професионалистът". Музиката - божественият Енио Мориконе. Той участва лично в каскадите. Поклон!

"Индиана"

Прочетох книгата "Индиана" на Жорж Санд. Става дума за французойка писателка, която е от аристокрацията. Но решава да си измисли името на Жорж Санд. Облича се с мъжки дрехи, използва лула, и това през 1830, освен това има доста любовници сред които е Шопен... Освен това пише доста бързо, не променя написаното. Започва с описание на един стар полковник Делмар, който е женен за млада и красива жена., на 19 години, Индиана. .В малък замък в Бри. Третият обитател на този уединен дом стои до камината, в разцвета на младостта си, сър Ралф. Госпожа Делмар като всички креолки е била болезнено нервна, преследвана от суеверия... Нуи беше млечна сестра на госпожа Делмар, пращаше от здраве, креолка с буйна кръв. Присъстват на непознат човек, който полковника стреля... Струва си да се прочетете книгата. Когато авторката пише за креолките, които са много красиви жени. Имах щастието да се озови през 1993 година на пътешествие във Венецуела. Там на живо видях креолките със съвършената си красота.

Грехът на Микеланджело

Снощи гледах един филм случайно. Но изглежда не е случайно. Режисьорът Андрей Кончаловски обяви бюджета на своя руско-италиански филм „Грехът на Микеланджело”, разказващ за великия ренесансов творец Микеланджело. Фамилията Кончаловски не е случайна. Той е брат на режисьора Никита Михалков, но приема псевдонима Кончаловски по моминското име на майка си. Има доста руски филми. Андрей Тарковски пише сценариите на режисираните от Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961) и „Андрей Рубльов“ (1966). После емигрира в САЩ. Работи с Холивуд, успешно. Пред 90-те години се връща в Русия. При срещата си с папа Франциск, руският президент Владимир Путин му подари икона и диск с филма „Грехът на Микеланджело”. Тогава Кончаловски коментира, че е бил приятно изненадан.

Пак Карлос Фуентес

Завърших книгата "Най-прозрачната област" на мексиканеца Карлос Фуентес. Препоръчвам я! В началото описва своите персонажи и годините от 1900 до 1952 година. В книгата са описани ярки мъже и жени от Мексико. Най ме впечатли Норма, която е кабаретна танцьорка, Но се прехвърля към банкера Роблес заради екстрите и "сладкият живот". Тя се нахвърли върху мъжа Икска Сиенфуегос и преживят бурна любов и секс в Акяпулко...

"Човешка комедия"

"Човешка комедия. Изгубени илюзии" отново се върнах към Оноре дьо Балзак. Голям майстор на книгата. Започва с "Двамата поети". Старият Сешар е бил "мечок" на жаргона на словослагателите.Натрупва доста пари. Но голям скъперник! Синът му завършва с отличие Ангулемския колеж. Изпраща го в Париж, без никакви пари. Но се оправя. Старият Сешар има мечешка физиономия, "носът му се беше развил във формата на главно А, бузите му с червени жилки напомняха лозови листа прошарени с виолетови, пурпурни или пъстроцветни грапавини, все едно че виждате чудовишна гъба сред обагряни от есента лози." Приятелят на Давид беше 21-годишен Люсиен Шардон, който бе син на бивш военен хирург. Химик по призвание, г-н Шардон стана аптекар в Ангулем. Направи усилия да възпита сина Люсиен си и дъщеря Ев. Почина в Париж. Изпитваше силна любов към жена си, която бе последна издънка на семейство Рюбампре. Децата като всички деца на любовта получиха наследство чудната хубост на майка си. Люсиен реши да отиде в Париж, красотата му завладя и една дама на около 40 години.Неговата сестра и майка събраха 2 хиляди франка. Много място е отделено на метаморфозата от Париж. Започва да харчи като безумен средствата - най-вече за дрехи, наем... Но трябва да прочетете Балзак и да разберете как се оправяха с малко пари и с голям късмет.

"Старият гринго"

Прочетох книгата "Старият гринго" на мексиканеца Карлос Фуентес. Подсети ме книгата "Игра на дама", където героите го споменават. Има магически реализъм. Например още на първия ред пише за "жената с кръглото като луна лице" и до края няма конкретно име. Става въпрос за Мексико, революционния период. Веднага постави, на глава втора, изречението "Старият гринго дойде в Мексико да умре".... Ако си падате по испанските герои, това е книгата!

"Фараон"

Завърших книгата на поляка Болеслав Прус "Фараон" , който я завърши на 2 май 1895. Мислех, че е повече информация за Египет, в периода на царуването на Рамзес 12, но уви. Иначе са публикувани и цветни фотоси от Египет. Започва и сина му Рамзес, който е претендент за фараонската корона. Той си хареса еврейката Сара и я взема за своя жена срещу откуп. Той се обява срещу жреците, които вземат дарове, а в хазната няма постъпване. Рамзес става и баща, има син от еврейката... След като фараонът се влюби в поредната жена Хеврон, става така, че Ликон го издебва и се втурва да го убие. Полякът в края на книгата може би преводачът пише за шут, който "се преструва на рицар"?! Който има нерви да прочете 740 страници, ще разбере ролята на жреците.

Борбата на жените

Полша, борбата на жените. Това е бунт на жените от всички поколения: от октомври 2020 г. насам огромните демонстрации разклатиха Полша. В основата на това популярно движение е затягането на закона за правото на аборт.

"Игра на Дама"

Прочетох великолепния роман на Хулио Кортасар „Игра на дама“. Книгата може да се прочете откъдето си искате. Е, има пасажи, които са нарочно с грешки. Но повярвайте си струва. Половината книга разказва от Париж. Въвежда първо Мага. Орасио Оливейра е от Аржентина и се запознава с тази жена и обикалят моста, на терасата, в кафенетата, в Латинския квартал. Понякога се събират членовете на Клуба на змията, най-големите философи. И всичко е с мате. Една вечер са заедно с Роналд и Етиен в ресторанта на улица „Скриб“ и там Оливейра изтървава бучка захар. Той се хвърля и търси бучката между обувките на хората. Той лази от маса към маса, „кокошките кудкудякаха, деловите мъже петли ме кълвяха по гърба“. Иронията личи от тази сцена. Не са говорили за Рокамадур. Мага „като естественото на Рокамадур към чиния претоплени спагети, смесвайки виното с бира с бира и лимонада“. С Клуба се срещат почти всяка вечер и осъмват с песните и блуса… Но една вечер бебето умря и всичко се разпадна. Мага изчезва, а Оливейра замива за Буенос Айрес. Следва посрещане от Травълър и Талита. „Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки- тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за препрочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу – Земята.“ Да се прочете!

Французите ни поучават

По френската телевизия показаха около 70 хиляди души в селското производство. Как произвеждат свежи салати, праз, гледат крави и кози, пуйки, кокошки. След това ходят на около 50 километра да ги продават. Хубави са и евтини. Това ми напомня времето на Тодор Живков. Ядяхме вкусотии, правехме всичко био. Вече го нямаме в България. Евентуално в Женския пазар в София. Иначе възрастните си гледат стока за собствена консумация.