вторник, 1 август 2017 г.

Договор с Македония

Днес е 1 август 2017, когато България ще подпише договор с Македония към обяд. Най-сетне!

неделя, 16 юли 2017 г.

ДЕЦА ЧУДО

Снощи гледах по френската телевизия "Чудото". В зала 10 000 души настървено аплодират. И как да не се радват на всеки. Като на симфонична музика свиреха 10-14-годишни хлапета. От 10 часа докъм 12,30 часа вечерта. Това са изключителни деца, които
пееха като големи. В програмата участваха балет от Петербург. И "Кармен", "Травиата", Бетовен, Шостакович, Чайковски... Това е Франция....

четвъртък, 13 април 2017 г.

МИЛКА

Искам да споделя с вас моите впечатления. "Милка" - шоколад - върви отлично, но от известно време те от телевизиите в паузите използват някакви сексуални сцени - "Ох, ох споделя" някакъв младеж. Моля ви престанете със сексуалните сцени. Иначе ще престане покупко - продажбата на "Милка".

сряда, 5 април 2017 г.

Пари, пари....

Вчера бях в болницата в София. Поискаха ми магнитно поле, което бях платила - 480 лева на СБАЛ, Онкологична болница в София. Сега просто ми копираха магнитното поле, на Си Ди. Струваше ми 5 лева. Това нещо струва стотинки. Възмутена съм. Отделно трябваше да пратя 480 лева. Иначе здравеопазването безплатно?!

вторник, 14 февруари 2017 г.

ФРАНЦИЯ

ФРАНЦИЯ ПОМАГА НА БЕДНИТЕ Снощи гледах по френската телевизия как различни бедни хора се подпомагат от неправителствени организации. Енергийни помощи дават главно дърва за отопление. И бедните използва дърва за студената зима. Първата млада двойка си е загубила апартамента. Живее само в каравана си и кола. Понякога им пращат пица. Втората живее сама с малчугана си. На майката се изпраща дърва. На третата жена се изпращат от разни неща за ядене- Една неправителствена организация се заема с ремонт, защото ходиха на оглед и видяха мухъла. Без газ, минимално осветление... Франция се занимава е бедните. А в България как сме?

неделя, 1 януари 2017 г.

НАЙ-ГОЛЯМОТО КАБАРЕ В СВЕТА

Снощи не можах да се откъсна по френската, която даваше след словото на президента от 21,30 и няколко часа на Патрик Севастиен в най-голямото кабаре в света. Само да гледам програмата – първа беше руската група на шарени дрехи, последваха 4-5 куклен театър, но направен почти не се виждаха хората, балет чрез светлини предадоха такси, Айфеловата кула, какво ли още предадоха… имаше корейци, италианци, еквадорци... Просто се насладих.

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Нашенското “Кане”, което е “да”

ПЕСНИТЕ НА БАЙ МУНИР И в кръчмата в село Борйе времето сякаш не съществува. Вечер няма много посетители, преди да се прибере добитъка и да се приключи с работата. “А ти работа дюкянот?”, питат собственика Джафер. “Има работа, нема люди”, отвръща той и кани на силна ракия. 73-годишният дядо Мунир Далячи е един от най-атрактивните посетители. Той не пропуска да сложи росно цвете на дрехата си, намира китка и през най-лютите зимни дни. Мунир е един от изворите на горански песни, записани от Назиф Докле. Запява Зенепа и Курто Будала, в която Курто отива на гурбет, а Зенепа остава в селото. Идва време за косене и тя започва да го вика, приканва го да си дойде за Джурджевден. Бай Назиф ми обяснява, че песните за Курто Будала и Зенепа нямат точен текст, а са импровизации. “Зенепите пеят за Курто сред природата, това са полифонични песни, оригинален принос от времето на славянската култура. Няма такива песни нито в Македония, нито в България, те са родени в Шар планина”. Певецът на Борйе запя песента и за Расим и Хамида – хубава, но невярна мома. Българите дошли и я харесали и така тя намерила по-хубав живот, сменяла премяната си всяка неделя. Бай Мунир пя около един час. С голям кеф изпя песента за Осман паша край Плевен. Гораните знаят Плевен, защото са се били там на страната на турците, пояснява бай Назиф. Край Плевен загинали 73 души и цялото село потънало в траур, жените ходели в черно. “Заплакала шекер Гюла, Осман Паши, верна люба: “Ой, Османе, дже си море, За тебе ми сърце гори.” “Ево мене око Плевле, Око Пловле и Софийе, У Бугарско кърф се лийе.” (Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни, бре ашик, севни бре душо...”, Narodne pesne ot Gora I Gollobërda, Tiranë, 2004) Последната вечер, преди да си тръгна, отидох на гости у Ремзия. Съпругата му Биляна се беше постарала, като гледах специалитетите, отрупали масата – сърми, мазник (гюзлими), пълнени чушки... Явно беше, че е готвила цял ден, за да ни нагости. България е възприемана като “земя на трендафИлите”, а културното влияние е чрез музикалния телевизионен канал “Фен”. Нашенци често изпращат sms-и за музикален поздрав и знаят наизуст много песни от българския поп фолк. Дъщерите на Биляна и Ремзия са доста учудени, че не се познавам лично с българските фолк-певици. Самата Биляна ме попита защо певиците от България са толкова разголени и дали ходят така и по улиците. Понеже непрекъснато разпитвах за какво ли не, домакините решиха да извадят от дървената ракла празничното “халище” (носия) на Биляна и да ме пременят. Помогнаха ми двете им дъщери и след 15 минути бях напълно преобразена с ярката носия, пъстрата кърпа, герданите. “Баш нашенка!”, единодушно решиха и комшиите, които веднага дойдоха да ме поздравят. Станах гостенка на цялото село и всички се надпреварваха да ме канят на Джурджевден. И как няма да стана, след като още след първия ден, когато се запознавах с нашенци от селото и те ме питаха традиционното: “А дали си добро?”, аз вече им отговарях с нашенското “Кане”, което е “да” и което си употребявам и досега, когато си говоря с нашенци. На сутринта, когато си вземахме “до виждане”, те свойски ме изпроводиха с нашенското “Айде со здраве! Селям дома!”