четвъртък, 13 април 2017 г.

МИЛКА

Искам да споделя с вас моите впечатления. "Милка" - шоколад - върви отлично, но от известно време те от телевизиите в паузите използват някакви сексуални сцени - "Ох, ох споделя" някакъв младеж. Моля ви престанете със сексуалните сцени. Иначе ще престане покупко - продажбата на "Милка".

сряда, 5 април 2017 г.

Пари, пари....

Вчера бях в болницата в София. Поискаха ми магнитно поле, което бях платила - 480 лева на СБАЛ, Онкологична болница в София. Сега просто ми копираха магнитното поле, на Си Ди. Струваше ми 5 лева. Това нещо струва стотинки. Възмутена съм. Отделно трябваше да пратя 480 лева. Иначе здравеопазването безплатно?!

вторник, 14 февруари 2017 г.

ФРАНЦИЯ

ФРАНЦИЯ ПОМАГА НА БЕДНИТЕ Снощи гледах по френската телевизия как различни бедни хора се подпомагат от неправителствени организации. Енергийни помощи дават главно дърва за отопление. И бедните използва дърва за студената зима. Първата млада двойка си е загубила апартамента. Живее само в каравана си и кола. Понякога им пращат пица. Втората живее сама с малчугана си. На майката се изпраща дърва. На третата жена се изпращат от разни неща за ядене- Една неправителствена организация се заема с ремонт, защото ходиха на оглед и видяха мухъла. Без газ, минимално осветление... Франция се занимава е бедните. А в България как сме?

неделя, 1 януари 2017 г.

НАЙ-ГОЛЯМОТО КАБАРЕ В СВЕТА

Снощи не можах да се откъсна по френската, която даваше след словото на президента от 21,30 и няколко часа на Патрик Севастиен в най-голямото кабаре в света. Само да гледам програмата – първа беше руската група на шарени дрехи, последваха 4-5 куклен театър, но направен почти не се виждаха хората, балет чрез светлини предадоха такси, Айфеловата кула, какво ли още предадоха… имаше корейци, италианци, еквадорци... Просто се насладих.

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Нашенското “Кане”, което е “да”

ПЕСНИТЕ НА БАЙ МУНИР И в кръчмата в село Борйе времето сякаш не съществува. Вечер няма много посетители, преди да се прибере добитъка и да се приключи с работата. “А ти работа дюкянот?”, питат собственика Джафер. “Има работа, нема люди”, отвръща той и кани на силна ракия. 73-годишният дядо Мунир Далячи е един от най-атрактивните посетители. Той не пропуска да сложи росно цвете на дрехата си, намира китка и през най-лютите зимни дни. Мунир е един от изворите на горански песни, записани от Назиф Докле. Запява Зенепа и Курто Будала, в която Курто отива на гурбет, а Зенепа остава в селото. Идва време за косене и тя започва да го вика, приканва го да си дойде за Джурджевден. Бай Назиф ми обяснява, че песните за Курто Будала и Зенепа нямат точен текст, а са импровизации. “Зенепите пеят за Курто сред природата, това са полифонични песни, оригинален принос от времето на славянската култура. Няма такива песни нито в Македония, нито в България, те са родени в Шар планина”. Певецът на Борйе запя песента и за Расим и Хамида – хубава, но невярна мома. Българите дошли и я харесали и така тя намерила по-хубав живот, сменяла премяната си всяка неделя. Бай Мунир пя около един час. С голям кеф изпя песента за Осман паша край Плевен. Гораните знаят Плевен, защото са се били там на страната на турците, пояснява бай Назиф. Край Плевен загинали 73 души и цялото село потънало в траур, жените ходели в черно. “Заплакала шекер Гюла, Осман Паши, верна люба: “Ой, Османе, дже си море, За тебе ми сърце гори.” “Ево мене око Плевле, Око Пловле и Софийе, У Бугарско кърф се лийе.” (Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни, бре ашик, севни бре душо...”, Narodne pesne ot Gora I Gollobërda, Tiranë, 2004) Последната вечер, преди да си тръгна, отидох на гости у Ремзия. Съпругата му Биляна се беше постарала, като гледах специалитетите, отрупали масата – сърми, мазник (гюзлими), пълнени чушки... Явно беше, че е готвила цял ден, за да ни нагости. България е възприемана като “земя на трендафИлите”, а културното влияние е чрез музикалния телевизионен канал “Фен”. Нашенци често изпращат sms-и за музикален поздрав и знаят наизуст много песни от българския поп фолк. Дъщерите на Биляна и Ремзия са доста учудени, че не се познавам лично с българските фолк-певици. Самата Биляна ме попита защо певиците от България са толкова разголени и дали ходят така и по улиците. Понеже непрекъснато разпитвах за какво ли не, домакините решиха да извадят от дървената ракла празничното “халище” (носия) на Биляна и да ме пременят. Помогнаха ми двете им дъщери и след 15 минути бях напълно преобразена с ярката носия, пъстрата кърпа, герданите. “Баш нашенка!”, единодушно решиха и комшиите, които веднага дойдоха да ме поздравят. Станах гостенка на цялото село и всички се надпреварваха да ме канят на Джурджевден. И как няма да стана, след като още след първия ден, когато се запознавах с нашенци от селото и те ме питаха традиционното: “А дали си добро?”, аз вече им отговарях с нашенското “Кане”, което е “да” и което си употребявам и досега, когато си говоря с нашенци. На сутринта, когато си вземахме “до виждане”, те свойски ме изпроводиха с нашенското “Айде со здраве! Селям дома!”

сряда, 23 ноември 2016 г.

ДЖУРДЖЕВДЕН

ДЖУРДЖЕВДЕН “Лиляна платно белеше, на два извор броджански. Оздола идет вилани, вилани београджани. - Лиляно, моме убава, не бели платно край пута. Вилани, београджани, кротко терайте карванот. Кротко терайте карванот, да не ми платно згазите. Да не ми платно спрашите, ел ми йе платно даровно. - Лиляно, моме, калешо, ако ти платно спрашиме Скупо ке ти го платиме, со вино и с люта ракия. - Вилани, жупски граджани, я не ви сакам виното, Я не ви сакам виното, токо ви сакам момчето...” (Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни бре ашик, севни бре душо...”, Narodne pesne ot Gora I Golloberda, Tiranë, 2004) И в албанска Гора най-големият празник е Джурджевден, с него се отбелязва началото на лятото. От Джурджевден има 3 месеца до Митровден. Джурджевден е свързан и с гурбета, благодарение на който гораните оцеляват след западане на занаятчийството. Нашенци тръгвали на пут на Митровден (Димитровден) и задължително трябвало да се върнат на Джурджевден. Нашенци в Албания празнуват Джурджевден четири дни. Празникът започва на 4 май, наричан “свечина”. На 5 май, “травке”, младите момчета берат треви и събират билките бътъля, змиин лук, морач, за да украсят с тях животните за берекет. На 6 май ,“потке”, младежите късат върбови клонки и ги оставят през нощта на портите на девойките си и се казва, че има “потка”. Млади и стари отиват на нивите сутринта и оставят върбови клонки за берекет. На 7 май е “теферич” и цялото село отива на голяма поляна на печено агне, вино, ракия и хора. Жените вадят от раклите и обличат традиционните си пъстри “халища” (носии), които са ръчно ушити и са напълно автентични, без стилизирани промени. ЦЪРНЕЛЕВО 66-годишната Исма жъне със сърп и прибира ръкойките на бахчата край каменната си къща край село Църнелево (400 души население, 80 домакинства). Като всички горански жени и тя ходи с традиционна пъстра носия и шамия. “Горани сме, нашенци”, ми вика засмяната Исма. Снимам тази работна нашенка, която е сякаш от народните приказки със стрелкащия се като змия сърп под палещите лъчи на обедното слънце. Правя панорамна снимка на Църнелево. И тукашната джамия е съборена по времето на Енвер Ходжа, преди около 40 години. Хората още помнят на кое място край пътя е бил храмът им, но нямат пари да го възстановят. В кафенето на селото няма ток, което често се случва из нашенските села в Албания. “Като робите в България сме”, се пошегуваха мъжете, щом разбраха откъде съм. Взеха да ми обясняват, че нямат ток, защото нямат пари да си плащат сметките. Впрочем в Албания много хора не си плащат тока, на много места все още няма фактури, ефикасна данъчна система. Бай Назиф обясни на всеослушание, че България е европейска държава с правила, в която цари ред и законност и където не може да не изпълняваш задълженията си. Според него българите са много по-дисциплинирани, с европейски манталитет, по-питомни и по-мъдри от останалите народи на Балканите. Мъжете в кафенето се оживиха и един от тях се пошегува: “Да ни вземете в България, да оставим тук тази територия и да дойдем при вас”. От пръв поглед си личи колко трудно свързват двата края, макар че живеят изключително скромно. Някои ходят да работят в горанските села в Косово, други – като хамали “на черно” в Гърция и други европейски страни. По обяд мъжете са в кръчмата, където убиват времето в сладки приказки и билярд. От време на време се майтапят с ходжата, искат да го черпят с алкохол. Ходжата на това село без джамия ходи да прави “намаз” (молитва при мюсюлманите – бел. авт.) в съседното село Орешек, а в петък е в село Млике за “джума намаз”, голямата петъчна молитва на мюсюлманите. “Ние сме горани, нашенци. Овде во село нема мелези, всички сме горани. Само този там е арнаутин от село Стрежево (Струже на албански)”, обясняват мъжете. По някое време в кръчмата влиза Бесим от село Орешек. Той свири стари горански песни и не се разделя с тамбурата си. Работи по кафенетата в село Рестелица, Косово. Артист по душа, музиката е в кръвта му, оставил в Тирана жена си и къщата си и обикаля из планините на Гора. В Църнелево стана дума и за една горска “бабица” – жена от селото, чийто мъж починал рано и тя започнала да се облича като мъж. Носела мъжки пояс, но тъчела на стан. Обичаят “бабица” – жена, която се дегизира като мъж, съществува в района на Гора и Люма, Северна Албания, през 50-те и 60-те години на 20 век. Мъжете си спомниха за случай, в който една “бабица” отишла на война вместо брат си, тя била с аскера, но не я усетили. “Бабица” се казва и на девойка, чието семейство не й дава да се задоми, както и на стара мома. “Яз бабица че останем, оно не го вземам”, се сопва някоя девойка на предложението за брак на момък, който не й харесва. “Имаш да видиш, бабица че ти останем”, също е популярна фраза в нашенския говор.

вторник, 22 ноември 2016 г.

БОЖИЧ

СИНАН ПАША ТОПОЛСКИ Бай Назиф вижда богомилска следа в легендата за Синан Паша, който изгорил и изхвърлил в Дунава костите на Св. Сава. Синан паша Тополски е смятан за нашенец. Той има символичен гроб в Тополяне, който се почита със странни ритуали – нито църковни, нито мюсюлмански. “През 1590 Синан паша в Белград разкопал гроба на Св. Сава и хвърлил костите му в Дунав. Може и да не е така, но цялата тази работа с костите на мъртвеца е много лоша. Св. Сава Сръбски е проклел горани, торбеши и бабуни на събора на Сръбската църква през 1222 г. Според сръбска хипотеза това е станало още по времето на Стефан Неманя. Така че този инат на Синан Паша – нашенец, богомил, може да се тълкува като акт на отмъщение на нашенци – да го извадят от гробищата, да го запалят и изхвърлят.” “Все е халал, Курто будала, сал летуене не халал” (горанска песен от Албания) И до ден-днешен нашенци празнуват Божич, както наричат православната Коледа. Варят “пачунке” (пача), замесват “коломбач” – пресен царевичен хляб, който на другия ден не може да се яде. По време на Османската империя нашенци в Кукъска Гора са били добри оръжейници, тюфекчии, железари, ковачи. През 1685 гораните са споменавани като майстори ковачи на сабя Дамаскиня. Споменават се по-късно и като майстори пушкари (в Призрен). В народната памет има много имена за барут. Тук е произвеждан барут от филизите на “леска”, лешниково дърво. В село Борйе има патроним Барутовци и Топивце, свързан с препитанието на стари майстори. Навлизането на индустрията води до отмирането на този вид занаяти. Нашенци се ориентират към сладкарството, стават бозаджии, халваджии, сладкари. Започват да ходят на гурбет в съседни земи. Нашенци от Пакиша, Очикле, Запод, Кошарище ходят на гурбет предимно в България, в тези нашенски села и досега се говори за град Сливен. Боряните и орешаните работят главно в Босна и Херцеговина, в Сърбия, а жителите на Шищейец – в Гърция и Турция. В албанска Гора се казва не гурбет, а “пут”, а гурбетчията е “путник”. Когато мъжът не се завърне 2 –3 лета, се казва “летуене”. В по-ново време нашенци в Албания са загърбили занаятите и залагат на доброто образование. В Кукъс има доста нашенци, които са добри инженери, учители, актьори, художници, музиканти, както и спортисти – футболисти, пехливани. Офицерите нашенци масово са уволнени от албанската армия. “Нашенец и со рогови да е, нема шанса”, коментират мъжете. Навремето нашенци са се женили само помежду си, но сега има и смесени бракове с албанци. Едно време казвали “люманище” и не искали да се смесват с арнаутите, а те на свой ред не искали да се женят за “торбеши”. “Кеф ми е да взема горанка за жена, но няма пречка да вземем и люмка. Старите хора искат да се вземе нашенка, де...”, обяснява философията на брака мъж на средна възраст. Годежът тук се нарича “свършеница”, той се прави по стари правила и няма връщане назад. В село Шищейец младите се женят помежду си, макар че повечето работят в чужбина, като се върнат юли – август при родителите си по родните села, се бендисват (харесват – бел. авт.). Почти 700 души от селото – млади и стари, работят в Англия. В Шищейец няма корзо. Сватбите са традиционни, със свирли и тупани, траят по 5 дни, истински спектакъл и радост за цялото село. На семейството на момичето се плаща мито, обикновено към 2000 евро. Невястата носи традиционно ръчно ушита носия (халище), шари се с къна, боядисват лицето й, украсяват го с брокат, на главата си носи малък фес със златни дукати, предавани от поколение на поколение. Повелята е булката да бъде на кон. Морач е млад нашенец от Шищейец, който работи в Лондон, в строителството. Оженил се за нашенка, защото баща му казал, че ако се ожени за англичанка, по-добре да не му се мярка пред очите. През лятото на 2005 Морач се върнал в родното си село и направил голяма сватба с момиче от селото. Морач и негови приятели са направили уеб-сайт на село Шищейец... Морач веднага позна по говора ми, че съм от България, защото в Англия нашенци дружат с българи, с които общуват лесно заради липсата на езикова бариера. Името на Морач значи вечнозелена билка, която расте из планините на нашенци в Албания и която трае много месеци.