неделя, 20 януари 2019 г.

Фантома на Операта

Завърших френския роман "Фантома за Операта", публикуван от Гастон Льору. Има си много информация относно "Операта" в Париж. Все пак авторът е журналист, юрист и писател на криминални романи. Романът не те оставя на мира - Персиеца и виконт Шани, започват да следят Фантома и певицата Кристин. Внезапно Фантама се оказва Ерик, който има ужасно грозно лице... Разбира се, препоръчвам книгата.

петък, 11 януари 2019 г.

Лекари кураж!

Снощи по френската телевизия беше невероятно. Лекар от север Бертранд Льогранд свидетелства за пациент, който бил агресивен срещу него. Други медици се оплакваха, че в кабинета ги ограбвали, нападали, заплашвали и психически агресия... Някъде над хиляда са случаите... Това започна да изглежда като в България. Какао, деца на мушка Кот д ивоар е първият световен производител на какао. В страната са издигнати училища, навсякъде по телевизията върви съобщение срещу работа на децата. Но те все още съществуват... Далече в гората, в изолирани части, френските журналисти откриха деца в плантациите. Те са отделени от родителите, някъде има случаи на продадени от трафикантите. Техните спечелените пари са взети от въоръжени групи. Накрая журналистът не бе допуснат на събрание на производителите с какао. Все пак излезе някакъв пиар да се чуди и мае как децата работят в Кот д ивор...

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Солженицин

Прочетох 2 част на "Архипелаг Гулаг" на Александър Солженицин, станал Нобелов лауреат. Как е събирал материали в каторгата!? Единствен руснак, който е издал 1200 страници, посветени на Архипелаг! Не искам да се спирам над милиони избити люде или са отишли в различни лагери или каторги. Не става дума само за руснаци, а за всички националности. Започвам от страница 303, където авторът с дребен шрифт е написал "Определени области на левия бряг безусловно са на Русия; А това че Хрушчов приписа Крим на Украйна, минава всички граници". На 528 страница има за прогресивния френски писател Сартр, който отива в Москва, "за да се приобщи към нашия възходящ живот. Шумно и пищно се чества 300-годишната от присъединяването на Украйна към Русия." Солженицин пиши и за заточението на Радишчев. Той отива в селището Уст-Илимски Острог и си купува двуетажна къща за 10 рубли и живее със своите по-малки деца и балдъзата си, заменила жена му. Можел да пътува из целия Илимски окръг. А Пушкин е заточен в Михойловское, като екскурзиантите можели да поговорят. Пише на Жуковски през 1824 от селото "за този земен рай". Дейци и писатели като Тургенев в Спаское-Лутовиново, на Аксаков - във Варварино по негов избор. С декабриста Трубецкой в затвора легжи и жена му, след няколко години той е преместен в Иркутск, където има огромна градска къща, със собствена карета, лакеи, френски гувернантки за децата. А заточеният Херцен в Новгород запази своето губернско положение, като чете рапорти на полицейския началник... Съветвам ви да прочетете "Архипелаг".

петък, 14 декември 2018 г.

Франция

Снощи гледах разширен репортаж за 3 жени и двама мъже от жълтите жилетки.Тези хора са недоволни от изявлението на президента- Ще протестират тази събота. Най ми стана тъжно за полицията, която разполага с бомба. На млад човек от протестиращите му бе откъсната едната ръка. На друг младеж му разкъсаха лицето. Когато журналистката разпитваше пи ара на полицията нима е стигнало да се употреби бомба, този мръсник защити полицията.

петък, 7 декември 2018 г.

Франция


Снощи изгледах подробен репортаж за въстанала Франция. Естиблишментът се събрали и се отказали от непосилни сметки, такси. Въпросът е, че в събота пак народът ще се събере в Париж да протестира отново. Премиерът и президентът са на различно мнение. Започна с историята на жълтите жилетки извън Париж. Безработни са, но французите им носят храна, кроасани, за подкрепа. А хората не искат президента. Той с богат, много богат. Това се нарича журналистика

вторник, 27 ноември 2018 г.

Марсел Пруст

Посветих време за двете книги на Марсел Пруст
"По следите на изгубеното време" с под заглавието "На път към Суан" и после "Запленен от момичета в цвят". Издадена от "Народна култура" с преводачка Лилия Сталева. Да си призная, открих автора чрез френската телевизия с голям биографичен филм. Роден е на 10 юли 1871-а в парижкото предградие Отьой, в семейството на известен лекар и наследница на богат елзаски род. Марсел е слабо и болнаво дете, поради което между него и майка му се изгражда специфична, много силна връзка. Той отбелязва, че представата му за нещастие е да е разделен от майка си. Може би заради прекалената му сериозност, или поради факта, че страни от съучениците си в лицея „Кондорсе“. Обича да вечеря сам сред множеството в луксозния хотел „Риц“ Учи право в Сорбоната и попада в елита на обществото, където завързва сложни взаимоотношения. В литературните салони, така популярни по онова време, му се носи слава на сноб, самотник и гениален особняк. Никога не признава своите хомосексуални наклонности, въпреки че са документирани. Тези книги трябва да се изчетат бавно, защото са за любовта. Важни са детайлите, още повече че става дума за аристокрацията. Суан - лебед, е главният герой. Красив, богат и малко сноб. Когато среща Одет, не се влюбва веднага. Но я изпраща всяка вечер. Веднъж не я намира при "кръга" и изпада в недоумение и започва да я търси в цял Париж. Одет е кокотка. Праща кочияша да я намери. Най-сетне си отдъхва, като я вижда. Започва любовта му. С толкова слова я замайва... Книгата е изпъстрена с любими страни, много съм развълнува спомена за София да Париж, Петербург, Милано...И разбира се споменава България, с оръжието й. В първата част се развива в Комбре и в Париж, а във втората книга - в Балбек, курортно селище. В първата част се намира и влюбва главния герой с Жилбе, дъщерята на Суан, в Париж. Във втората част се влюбва в три девойки - Албертин, Андре и Розмарин. Всеки детайл е обрисуван. Художникът Елстир.... Не мога да предам всички подробности. Действието се развива през 18 век. Развълнува ме написания предговор от Богдан Богданов. В студентските ми години имахме лекция от Богдан по културология в журналистиката. Бяха ме предупредили да не издаваме звуци, но аз бях до Хела. Той разбра, и ни помоли да напуснем. В цялото ми следване не е имало човек, който ме е гонил. Аз ходех на Исак Паси и по философия на най-интересните преподаватели като Цочо, Попов, дори Райчев....

събота, 17 ноември 2018 г.

Бамако

По френския канал беше отразен децата в Бамако, столица на Мали, Африка. След смъртта на своя съпруг, мадам Фесток дари 2 милиона евро за "Надежда", които пари се даряват за деца, които имат сърдечни малформации. Асоциацията отвари две блокови операции по сърдечния хирургия в Бамако. Участват лекари пенсионери от Франция. Доброволно! През 19-век страната е колонизирана от Франция. При обявяването на независимостта на Мали, градът е обявен за столица.