събота, 7 септември 2019 г.

Животът ми без пластика

Френската телевизия посвети на опит да престанат с хвърляне на стоки, в хладилника и най-вече консумирането на пластика. Обръща се внимание на малките дози мляко, полуфабрикати, консерви, които се предлагат и целта е да се консумира още и още. Невероятно хвърляне на продукти, 7 килограма на жител французин. Семейство от Авиньон с две деца участват в приемане на тест - да се хранят единствено на база разрешени продукти. "Животът ми без пластика", това налагат журналистите. Всичко е опасано в хвърчащи пластики. По-лесно е да се замени всичко в кухнята, банята, ежедневието. Например стъклото в млечните продукти, сирене, боб, леща, всичко. Да се махне пластиката в гел-душа и да се замени със сапун "Марсей". Това у нас в България е още трудно в големите пазари. Пиша от личен опит. Журналистите от Франция отидоха в Малазия, където се свалят контейнери с боклук в света. 870 000 тона общо от САЩ, Канада и също от Франция. Преди това в Китай палели боклука, но сега отказват да го правят. Засега в Малайзия има хора със здравословни проблеми. Гори се нелегално боклука. А в България къде се изгаря боклука?

сряда, 28 август 2019 г.

"Последните Шишмановци"

Днес завърших книгата на Вера Мутафчиева "Последните Шишмановци". Има няколко издавания през годините. Вера разглежда последните години, в които османските пълчища обсаждат България. Български царе, на първите робски години, на трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. В книгата са включени малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на османските завоеватели и ежедневието в завоюваните земи. Шишман е последният български цар в Търново. Разглежда първите робски години, трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. Техен фон са малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на завоевателя, както и черното ежедневие вече в завоюваните земи. Между героите на романа изпъква Фружин, намерилият спасение в изгнание син на Иван Шишман. Другият син на царя — Искендер — е изменил на рода си и приел висок османски сан. В поляризацията между тези две сюжетни линии — съдбите на Фружин и на Искендер — са разкрити двата пътя на болярството на поробените народи: борбата и измяната. Като историческо градиво са използвани османски и западни хроники, както и някои нови изследвания. "Константин се тровеше. За това - че заслугите и името му не искат да съвпаднат - винеше своя покоен баща - Страцимир бе седял в сянка, завършил безславно. Всички помнеха Шишмана, заради саможертвата му." Фружин работи за маджарския крал Сигизмунд като посредник. В края на живота си посещава Дубровник и му идва друга мисъл. На практика той отива при въстаналите срещу османските албанци, да ги подкрепи само на думи. Маджарският крал не ги покрепя с войска. Фружин се завръща. След няколко години, когато се събират кръстоносци, Фружин решава да продаде имот за златни 400 форинта. Те му служат да събере около 50 души с коне, доспехи, оръжие. След битката при Варна, където беше покосено западното рицарство, намериха гроба си новите българи. След лутане и съмнения той се вля в в нея. За България Фружин бе последният Шишмановец - последният, чийто живот бе свързан с България. Изчетох най-старата книга от 1969. За съжаление няколко страници се повтаряха. Но си струва да се прочете. Има и илюстрации.

събота, 17 август 2019 г.

Хазарски речник

Прочетох първата книга „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Роман-лексикон в 100 000 думи. Книгата не е унисекс. Купила съм я за 5, 80 лева през 1999 г., сега интернет ми показа 20 лева цена, 3 пъти по-скъпа. Павич е развил хазарите , еретиците, в три отделни книги – червена, християнството, зелената – мюсюлманството, и жълтата – евреите. Хазарите трябвало да изберат една от тези 3 религии. Милорад е представен като балкански магически реалист. Той умело си служи с ловци на сънища. Представя Методий Солунски – 815 – 885 гръцки хронист на хазарската полемика. Свети Кирил, или Константин Философ, светец на източноправославното християнство, гръцки представител в хазарската полемика. В безграниците, където обитават принцеса Атех, кир Аврам Бранкович, Смуел Коен, Исайло Сук, Абу Кабир Муавия, Дорота Шулц, и всички ликове на съдбата в този роман. Хазарите на Павич са обременени от скиталческото в космоса на душата. Ликовете на съдбата напомнят мъдреците на Андрич, „мост през времето“ на православния, католическия и ислямския характер. В този предговор се е подписал Константин Оруш, славист, завършил Софийския университет, превежда много езици и починал. Милорад Павич трябва да бъде четен и издаван.

Джоузеф Конрад

Джоузеф Конрад е английски писател от полски произход, мореплавател, капитан в търгоския флот, пътешественик. Роден е на 3 декември 1857 г. в украинско имение на благородници, умира на 3 август1924 г. в Лондон. През 1874 г. седемнайсетгодишният Коженьовски заминава за Марсилия, където започва работа като моряк. През лятото на 1878 г. тръгва за Англия и започва служба в Британския флот. След 8 години получава британско поданство. Като моряк посещава пристанища в Далечния изток, Австралия и Океания, Средна Америка и Конго. През 1894 г. напуска флота и се установява трайно край Лондон. През 1889 г. започва да пише първия си роман “Лудостта на Алмайър”, който излиза от печат шест години по-късно (на 29 април 1895 г.). Въпреки добрите отзиви на критиката, Конрад все още не е популярен като писател. Едва през 1916 г., когато излиза „Игри на съдбата”, авторът е признат и от широката публика. Накрая успява да разреши и неотстъпно съпътстващите го финансови проблеми. Всичките му книги имат автобиографична основа, свързани с всичко, което е преживял, чул или видял по пристанищата на Изтока. Този поляк успява да научи английски след 17-годишна възраст. В книгата му "По суша и море" разглежда 6 истории. Всички се развиват по морето. Невероятен разказвач на невероятни истории. На мен ми хареса "Странноприемницата на двата вещици". Става дума за джудже гном, Том, Бърн, две старици - ужасни, съсухрена, която се подкрепя с бастун и подпухнала. Другата повест е "Фрея от Седемте острова". В нея се показва холандеца Хемскирк, който е дебел, отпуснат, мърморко и отмъстителен. Англичанинът Джаспър е добър и обожава младата Фрея.Третият е старият баща Нелсън. Има и други персонажи в тропиците. А колко термини, свързани с корабите и моретата... Заслужава си да прочетете Джоузеф Конрад!

петък, 12 юли 2019 г.

Флеминг

Завърших книгата на Андре Мороа "Живътът на сър Александър Флеминг. Това е името на човека открил пеницилина. Роден в Шотландия, където израстнал в чифлика на родителите си. Мълчалив, но наблюдателен. Когато станал достатъчно оправен, го насочили в Лондон да учи медицина. Пръв по оценки, решава да работи в "Сен Мери", в лабораторията. Започва да експериментира, така през 1928 добива пеницилин. Докато го изчисти, му помагат колеги от Оксфорд. Започват да организират производството. Получава Нобелова награда и започва да пътува - Във Франция, Испаня, Италия, САЩ, Гърция... Навсякъде го приемат като спасител, с медали, лекции. Поклон!

петък, 28 юни 2019 г.

Тревога - фалшиво ядене?

Френската телевизия запита какво ядат обикновените хора. С този въпрос се обърнаха към Патрик преди една година. Тогава той обожавал кухнята, в която за 2-3 минути си стопля пиле, бързо действал, но вече тежал 103 килограма. Един лекар го посъветвал да спре да купува "Ултра-трансформ". Той отиде заедно с лекаря и видя шарени кутии с етикет "Е...", които забранил да ги купува. След това отидоха на пазара и купиха риба сьомга, истински моркови, зеленчуци и плодове, истинско месо. Резултатът - Патрик отслабна 13 килограма за 2 месеца. Днес промени храненето си и се чувства по-добре. Той се вслуша в съветите на лекаря да спре онова, което професионалистите наричат "ултра-трансформ". Продукти, създадени в хранителна индустрия, подозиращи че са виновни за увеличаване на броя на болестите на сърцето и случаи на диабет.

вторник, 25 юни 2019 г.

Сладкарница в Цюрих

Днес когато се замислих моите приятели Джунайдер и Биго са в Цюрих. Прекараха няколко години в Петрич, България. Там откриха сладкарница "Боем", която е в центъра на градчето. Посетих ги с дъщеря ми Елена и хапнахме веднага от вкусния бюрек. След това сладкишите на моите приятели гораните от Косово. Но те решиха да се преместят в Швейцария, в Цюрих. Там отвориха "Патисри горанци" - сладкарница на гораните. Веднага им потръгна този бизнес с бюрека, сладкишите и тортите. Направиха си уеб-сайт. Аз зная, че в Цюрих има доста българи, които работят там. Станете почитатели на сладкарницата на моите приятели от местността Гора, която се намира в Косово, Албания и Македония. www.Goranac patisserie www.facebook.com/goranac.cirih.5