четвъртък, 5 август 2010 г.

Из Еврос, Скеча и Ксанти




Още през май реших да отида на панаира Сечек в Еврос, на хълма "Хилия". Речено сторено! На 1 август независимо от стачката на бензиностанциите в Гърция стигнах до Еврос. Първо, минах през казълбашкото текке между Руса и Бабалар. Бях единствената жена в отделението за ВИП на панаира в Хилия, наречено Сечек аги. Не че бях ага, но някак си се намъкнах и аз барабар с мъжете:)))


СЕЧЕК
Панаирът Сечек е невероятно изживяване, на хълма до перките на билото на планината се събраха хиляди помаци. Доста хора ме познаваха от предишното пътуване. Срещнах жената от село Бабалар, с която се запознах на автогарата в Гюмюрджина преди няколко месеца и която ме насочи, че именно в Гонико и Руса е крайната точка на българския говор в Гърция. Имаше пехливански борби,пехливани от България и Турция, зурни и тъпани, много ресторанти с чевермета и във всеки ресторант пищят зурни и думкат тъпани. Кеф!
Ангел Хаджиев, мюсюлманин от българското село Горно Юруци, е дошъл на панаира и с голяма гордост и вълнение ме запознава с роднините си от село Хлое, Кехрос. Запознавам се със стогодишната Зенира, която е чакала 7 години мъжа си Ахмет Далдеман да се върне от България. Възможна ли е такава любов в днешно време, питам жената, а тя се смее. Нищо не казва и хващам ръката й, която е само кожа и кости.
Нощувах в "мейдан еви" (молитвената зала) на теккето в Руса. Сънувах...Фамилията къзълбаши ме прие в къщата си, късметът не ме напусна оттогава.

НИЕ СМЕ ЕДНО
Тръгнах на стоп към село Мандра, откъдето взех автобус за Дедеагач, оттам през Гюмюрджина за Скеча. Ахрян махала е пълна с помаци, българският звучи на много места в Скеча и врит села. До реката и до помашката Кърши махала виждам трима майстори да зидат стара къща. Кой друг ще работи под палещите лъчи на августовското жарко слънце в Скеча освен нашенци! Ахмет Имам, лидерът на Общогръцкия помашки съюз и главен редактор на в. "Загалиса" (каква хубава дума за любов), ми помогна да пътешествам из нашенските села в Скеча. Говорим за турцизацията, за това, че помаците в Гърция искат да учат български език, за падането на границите и за преоткриването на хората от Родопите "Ние сме едно", казва Ахмет.

Все още по пътищата има табели за контролирана зона, зоната на помашките села е била изолирана по време на "студената война". Край село Глафки (Гече бунар) има военна караулка, военни сноват с джипове, по пътя така си стоят бункерите.
В село Мустафчово (Мики на гръцки) мирише на тютюн, както и на много места из нашенските села. Малкото село Теотоо беше досущ като българските планински села из Родопите. И милата Емине. Хаджи Халил е роден през 1930 година и по икиндия отива да се моли в джамията. В това малко село има и училище.

По-надолу край реката има воденища с даща и кюприя, оттук минавал старият път от България за Скеча. Дядо Ахмет е на 71 години, но носи голямо дърво километри из планината за селото си Брлатанково (Горгона на гръцки).
Из гората се чува шум от креч, Скеча е парфюмиран със съхнещия тютюн. Зад автогарата на Ксанти има два стари склада, които още миришат на тютюн. Много нашенци са работили там.

ДЯДО МИ
Кавала има специално място в историята на моята фамилия. Дядо Киро Мангалака много пъти ми е разказвал за Гърция, Кавала и о. Тасос, жалко, че не записах историите от Втората световна война. Останала е само една стара фотография, на която той е застанал най-вляво. Катеря се по крепостта на Кавала и се сещам за героинята на Димитър Димов от "Тютюн" и декадантските нрави от края на войната, когато тук са били "новите територии" на България. Снимам, после пия кафе на пристанището на Кавала и съзерцавам Бяло море...

Няма коментари:

Публикуване на коментар