четвъртък, 29 декември 2011 г.

ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО В КРУМОВГРАД

Проектът за златна мина на компанията „Болкан минерал енд майнинг“, дъщерната компания на канадския инвеститор „Дънди прешъс металс“ в района на Ада тепе, Крумовград, нажежи страстите в Родопите. Летящите цени на златото на борсите превъзбуди не само борсовите играчи, но и българското правителство. През ноември проектът получи „зелена светлина” от министъра на околната среда и водите Нона Караджова, която разреши на „Дънди” да добива и преработва златните руди от района на Ада тепе край Крумовград, както беше препоръчал Висшият екологичен експертен съвет към министерството. Летящите цени на златото на международните борси превъзбудиха и българското Министерство на еколната среда и водите, което допусна канадската компания да строи рудника, докато решението се обжалва от съдебните инстанции.

1 милиард под земята на Ада тепе
Родопчани направиха Инициативен комитет срещу добива на злато в района. Върви протестна подписка в Крумовград и 80 села и махали в региона. Инвестициите са за 130 милиона долара за 9 години живот на златната мина, а златното съкровище се оценява на 2 милиарда лева. Родопчани обаче са против, те организират протестна подписка, готови са да правят живи вериги против проекта за открит рудник, който ще бъде само на 3 километра южно от центъра на Крумовград и един километър от река Крумовица, от която черпи вода за пиене и напояване за почти цялата община.
Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед, обясни, че местните хора се страхуват за чистота на околната среда: "Общинският съвет и кметовете продължаваме да сме против златодобива заради рисковете, които крие за природата и здравето на хората", смята тя. Повечето родопчани са против проекта за златна мина, сред малкото поддъжници са общински съветници в Крумовград, които са от управляващата партия ГЕРБ. Родопчани смятат, че правителството подкрепя проекта за златна мина в Крумовград, дори златотърсачите от „Дънди” станаха официален спонсор на националния отбор по художествена гимнастика.

Златото блести, но не се пие
В момента върви обжалване пред Върховния административен съд на проекта. Първото заседание на съда е насрочено за 1 февруари 2012 г. „Златото блести, но не се пие”, заявява природозащитната организация „ЗА земята”, една от организациите, подала жалбата. Драгомира Раева от „За земята” обясни за „Осерваторио” нарушенията в проекта: „Министър Нона Караджова по молба на инвеститора, позволи предварително изпълнение, т.е.дори да има спорове, проетът може да започне да се реализира, а на по-късен етап да се вземе решение. Смятаме, че тук са засегнати фундаментални граждански права от Орхунската конвенция, за достъп до правосъдие по въпроси за околната среда, която е ратифицирана и от България. Тя дава право на заинтересованата общественост да има достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда.”
Този проект влоши качеството на околната среда и ще ограби възможността за алтернативно земеделие на местните хора, смятат еколозите. Специално за „Осерваторио” Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения, България, на фирмата „Дънди” обясни, че твърденията на някои екологични НПО, че водата в Крумовград ще се замърси с арсен не са научно обосновани и са неоснователни. „Проектът предвижда 98% от производствените води да бъдат в затворен цикъл. Вода от предприятието ще бъде зауствана в река Крумовица много рядко, при обилни валежи, като преди това ще бъде пречистена до качество на питейна вода. Заустването ще бъде след санитарно-охранителната зона на Крумовград. С други думи, вероятността да се замърсят водоизточниците на Крумовград от дейността на рудника е нулева”, обяснява Алекс Нестор.

Съмнения и страхове
Родопчани и екологичните организации обаче се страхуват, че откритата мина ще използва огромно количество вода и че твърдението, че 98 % от водата ще се рециклира не е неалистично. „Никъде по света няма мина, която да е постигнала такава ефикасност на рециклиране на водити. Река Крумовица в момента е пресъхнала. Пълноводието й е от декември до март, за това време Крумовград и околните села трябва да се запасят с вода”, коментира за „Осерваторио” Драгомира Раева.
Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград, обяви, че родопчани са готови да спрат взривяванията на Ада тепе дори с гражданско неподчинение и живи вериги. Тя обясни за „Осерваторио”, че има подозрения, че при сондажите е скрита информация за водите. „В тази част на Родопите има много изворна вода, чешми, минерални извори. В село Звънарка бликна изворна вода, която изчезна и една махала остана без вода. При сондажите в Дъждовник бликна топла вода. Ако там има минерална вода, може да се развие и СПА-туризъм. На възвишението на Ада Тепе археолозите са открили най-ранният известен златен рудник в Европа от времето на траките. Не е вярно твърдението на „Дънди”, че в района на Крумовград няма перспектива. Устойчиво развитие не означава само развитие на бизнес за 9 години, какъвто срок има проекта за добив на злато на Ада Тепе”.
Много от местните хора гледат зеленчуци по попречието на река Крумовица и се страхуват, че отнемането на водата от мината ще затрудни поливането на градините. Проектът за златна мина на Ада Тепе провокира и социални проблеми, понеже махалите на Скалак, Сърнак и Звънарка трябва да се изселят. „Това са живи села, около 300 домакинства, на които традиционният поминък е земеделието и тютюна. „Дънди” са предявили иск към общината за вземане на терен и построяване на къщи за тези хора. Не е ясно обаче на какви цени ще бъдат платени”, обяснява Драгомира. Част от собствениците на земеделските земи в района живеят в Турция. За „Осерваторио” Алекс Нестор категорично заяви, че не става дума за 300 къщи. „Сигурно имате предвид махалите „Чобанка 1” и „Чобанка 2” на село Овчари, които са изцяло обезлюдени. Мога да ви уверя от името на компанията, че собствениците ще бъдат добре компенсирани.”
Повечето местни хора са турци, поминъкът им е свързан с тютюна и се страхуват, че никой няма да купува тютюн, зеленчуци или животни в район, в който има мина. В момента регионът е екологично чист, овце пасат из планината, има много пчелари, развива се екологичен туризъм и био-земеделие.

Здраве и икономически интереси
В края на ноември в. „Стандарт” публикува информация за десетки работници в завода на „Дънди” в Намибия, които са се разболели от рак следствие на отравяне с арсен и серен диоксид. Болестите са причина от медния концентрат, който се внася от Българи. 60 тона концентрат годишно пристигат от българската мина в Челопеч, собственост на „Дънди”. Драгомира Раева коментира, че макар че фирмата „Дънди” са се отказали да добиват злато с цианиди, а ще получават концентрат, който ще изпращат в Челопеч и после в Намибия, но това е прехвъряне на проблема от нашия двор в чужбия и не е глобално отношение към човешкото здраве.
Условията, които България предоставя за концесия, не са изгодни. „И в най-корумпираните страни концесионната такса е 50 %, а у нас е между 1, 44 и 4 %, което е пладнешки обир”, коментира евродепутатът Слави Бинев, който е внесъл две питания до Европейската комисия срещу дейността на „Дънди” в Челопеч и Крумовград”. Според доклада на Сметната палата от 2010 контролът е много слаб, приходите от концесиите отиват за изпълнение на тези договори. На местно ниво ще има приходи от осигуровки, заплати, но тази компанията „Дънди” ще работи само 9 години в Крумовград, което не може да даде устойчиво развитие, смятат еколозите. Ще опазим ли природното богатство на Родопите, където хората трябва да развият малки екологични проекти за селски туризъм, или треската за злато ще погуби уникалната природа, това са все въпроси, на които тепърва ще се даде отговор.

Статията е публикувана в "Осерваторио суи Балкани е Кауказо"
http://www.balcanicaucaso.org/aree/Bulgaria/Bulgaria-febbre-dell-oro-a-Krumovgrad-109645

Няма коментари:

Публикуване на коментар