Източна Тракия: В сянката на миналото

Божана Богданова е приветлива жена на средна възраст, потомка на бежанци от Одринска Тракия. В очите й напират сълзи, когато разказва за драматичната съдба на своите предци, насилствено прогонени от родните си места от турците през 1913: „Отгледаха ме баба и дядо, едни от малкото оцелели бежанци село Булгаркьой, Одринска Тракия, на 20 километра от Мраморно море. Баба Божана имала бебе на 40 дни, когато турски войници нападнали селото на 7 юли 1913 г. и убили баща й и двамата й братя. Дядо ми Димитър Гаджалов бил козар и затова е един от малкото мъже от Булгаркьой, който се е спасил от турците. Като много други жени баба оставила бебето си на една люлка в гората, за да не ги издаде с плача си. До края си тя вярваше, че бебето й е оживяло. Цялото мъжко население на Булгаркьой, около 400 души, било събрано на Бойдановия мост и избито от турците. За този ужас знам от Карамфил, мъж на сестрата на баба ми, един малкото мъже, оцелели при масовото убийство на мъже в Булгаркьой. Оцелелите роднини избягали в България. Всички фамилни имоти, земи и злато останали в Одринска Тракия. Баба Божана тъчеше черги на дървен стан, за да си докара малко пари към пенсията. Никога не свали черните дрехи и забрадка.” Село Булгаркьой е едно от села, в които има масови убийства на българи от турската армия, описани в свидетелствата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913”. От Булгаркьой са и предците на Волен Сидеров, лидера на партия „Атака”. На 8 април 2011 българските депутати гласуваха неговото предложение правителството да ускори работата си по искането Турция да компенсира наследниците на тракийските бежанци. Кабинетът трябва да ускори работата си в Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция, която се занимава с документите, удостоверяващи претенциите на потомци на бежанците от Източна Тракия. Този проблем засяга над 800 хиляди българи, наследници на бежанците от Източна Тракия, заяви Волен Сидеров, лидер на националистическата партия „Атака”, коалиционен партньор на управляващата партия „ГЕРБ” на премиера Бойко Борисов. Българските историци подчертават, че в Одринска Тракия е имало геноцид – 250 хил. българи са живеели там, от които 50 хил. са избити, а 200 хил. са прогонени от домовете си, според проф. Георги Марков. В Държавна агенция „Архиви” от януари 2009 година експерти издирват документи за изоставените и заграбени имоти на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия на територията на днешна Турция. Намерени са документи за 4, 8 милиона декара земи и около 20 хил. сгради, собственост на български бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Сред тях има 2 манастира, 32 църкви и 58 читалища. Повечето сгради са били собственост на Българската екзархия, други са собственост на обществени организации, акционерни дружества. Интересът на потомците на тракийските бежанци е огромен. До този момент архивите са издали около 20 хил. копия на документи за имоти на тракийски бежанци. Eксперт в дирекция „Централен държавен архив”, обяснява, за „Осерваторио суи Балкани”, че вече е създадена база данни за българските имоти в чужбина. В архивите има няколко вида документи за тракийските бежанци: домакинските карти - държавен документ, оформен от анкетьори, които са обикаляли местата в България, където са били настанени бежанците от Източна Тракия и Мала Азия; клетвените декларации на тракийските бежанци при бюрата на Съюза на тракийските дружества. Архивите разполагат и с документи от архива на Министерството на външните работи от 20-те години на ХХ век, както и с архива на Българската екзархия. През май 2008 проблемът с правото на собственост на българските тракийски бежанци бе вписан в доклад относно напредъка на Турция по пътя към ЕС на Европейския парламент по предложение на български депутати в Европейския парламент. При преговорите с Турция за стойността на компенсациите една от ябълките на раздора е сумата на имотите. Според Ангорския договор от 1925 г. те стават собственост на Турция, която трябва да плати обезщетение, но не го е направила. Политикът националист Волен Сидеров смята, че България трябва да претендира пред Турция за 10 милиарда лева компенсации (около 5 милиарда евро). В началото на 2010 тогавашният министър без портфейл Божидар Димитров предизвика скандал с интервю, в което заяви, че решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от условията за приемане на Турция в Европейския съюз. Според него Турция дължи 20 милиарда долара на България за имотите на българите бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия. Последва извинение за дипломатическия гаф. СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ 10 или 20 милиарда, цифрите са огромни! Реален шанс за реституция на наследниците или по-скоро предизборен ход за наближаващите избори през октомври е проблемът с имотите на тракийските бежанци? Лозунгите на политиците печелят популярност и симпатии сред избирателите, но се премълчават важни практически детайли. Като например, че повечето бежанци са избягали, без да си вземат документи за собственост. Стоян Райчевски е историк, бивш депутат, по чийто законопроект бяха изплатени държавните облигации на бежанците от Западна Тракия (Гърция), водещ на телевизионното предаване „Прокудени от бащин край”, в което често потомци на бежанци от Източна Тракия, разказват как дедите им са бягали панически от турците и са изоставяли имотите си. Той подчертава, че тракийските бежанци трябва да бъдат обезщетени за своите имоти в Турция с пълно основание, но това може да стане само чрез споразумение между двете държави. „В Турция има копия на нотариални актове и ако има междудържавно споразумения, тя може да отвори своите регистри, да задължи с закон местната администрация да направи справки и потомците на бежанците да получат копия на нотариалните актове. Правата за собственост са индивидуални и обезщетение трябва да имат хората, които докажат собственост. Трябва да има споразумение между правителството на България и Турция. Не мога да коментирам сумите на компенсация, защото собствеността е индивидуална, това са били частни имоти на граждани. Не бива на предно място да се изнасят парите. Важно е да се опазят българските паметници в Източна Тракия, да се възстановят родовите спомени.” СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ Докато Анкара протака преговорите по спорните проблеми на Смесената българо-турска комисия, обикновените хора на днешна България и Турция се опознават. Булгаркьой днес се казва Yenimuhacir и в него живеят турци, дошли от България през 20-те години на ХХ век. Божана разказва, че сегашните турци първоначално ги посрещнали със страх, че идват за имотите, но сега се отнасят гостоприемно. Потомците на тракийските бежанци от 1993 г. всяка година посещават родното място на своите деди. „Очаквам проблемът да се реши спрямо правните норми. Когато отидем там, усещаме духа на нашите предци. Попитаха ме дали не знам къде е златото на моите деди, тракийците заравяли златното си имане в тенекии...Ако може да се намери мъжкото бебе на баба ми, ако е оцеляло, това искам... Искам да стъпя на земята на това село, да си взема керемида, камък и пръст.” Божана не изпитва мъст към турците, живеещи днес в селото на нейните предци. Завръщането към корените по родните места в Одринска Тракия и общуването на Божана и други потомците на тракийските бежанци с местните жители е запечатано на фотографии в изложбата „Споделена Тракия”. Миналата година даже играли тракийско хоро с местните турци. Образите на днешните хора свързват нишките на историята.