"Последните Шишмановци"

Днес завърших книгата на Вера Мутафчиева "Последните Шишмановци". Има няколко издавания през годините. Вера разглежда последните години, в които османските пълчища обсаждат България. Български царе, на първите робски години, на трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. В книгата са включени малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на османските завоеватели и ежедневието в завоюваните земи. Шишман е последният български цар в Търново. Разглежда първите робски години, трагичните изменения в българското общество непосредствено след падането на Търново и Видин. Техен фон са малко известните събития в европейския Югоизток пред лицето на завоевателя, както и черното ежедневие вече в завоюваните земи. Между героите на романа изпъква Фружин, намерилият спасение в изгнание син на Иван Шишман. Другият син на царя — Искендер — е изменил на рода си и приел висок османски сан. В поляризацията между тези две сюжетни линии — съдбите на Фружин и на Искендер — са разкрити двата пътя на болярството на поробените народи: борбата и измяната. Като историческо градиво са използвани османски и западни хроники, както и някои нови изследвания. "Константин се тровеше. За това - че заслугите и името му не искат да съвпаднат - винеше своя покоен баща - Страцимир бе седял в сянка, завършил безславно. Всички помнеха Шишмана, заради саможертвата му." Фружин работи за маджарския крал Сигизмунд като посредник. В края на живота си посещава Дубровник и му идва друга мисъл. На практика той отива при въстаналите срещу османските албанци, да ги подкрепи само на думи. Маджарският крал не ги покрепя с войска. Фружин се завръща. След няколко години, когато се събират кръстоносци, Фружин решава да продаде имот за златни 400 форинта. Те му служат да събере около 50 души с коне, доспехи, оръжие. След битката при Варна, където беше покосено западното рицарство, намериха гроба си новите българи. След лутане и съмнения той се вля в в нея. За България Фружин бе последният Шишмановец - последният, чийто живот бе свързан с България. Изчетох най-старата книга от 1969. За съжаление няколко страници се повтаряха. Но си струва да се прочете. Има и илюстрации.