четвъртък, 29 юли 2010 г.

ЕВРО НОМАДИТЕ

Иванка работи вече пета година в частна клиника в Лондон. На всеки два месеца симпатичната 44-годишна българка взема самолета и каца на летище София, където я чака нейният съпруг Красимир, за да я отведе по най-бързия начин до родния град Стара Загора. В Стара Загора Иванка и Красимир прекарват заедно една седмица. Дъщеря им Емануела завършва хиндология в Софийския университет и планира да защити магистратура в Лондон. Иванка е направила график на low cost самолетни полети почти за цяла година напред по дестинацията Лондон – София – Лондон. „Разделени сме за по 2 – 3 месеца със съпруга ми, но бракът ни не страда, нямаме време да се караме за 10-те дни, които прекарваме заедно в България. Мъжът ми не може да се настрои да живее в Лондон, а аз не искам да изпускам шанса за добре платена работа. След 1 януари 2007 моят статут във Великобритания се подобри, тъй като България стана член на ЕС и на пазара на труда аз съм равноправна с англичаните”, разказва за „Осерваторио” Иванка по skype, който е нейната връзка с приятелите в България и по света. Със съвременните електронни средства за комуникация и достъпния бърз самолетен транспорт пространствените граници падат за новите евро-номади, сред които е Иванка.
Евро-номадите променят формата на брака, по начин, по който по-възрастните българи не могат да приемат. Мария е пенсионерка от София, която миналата зима прекара 70-ия си рождения си ден на гости на дъщеря си в Йоханесбург. Като човек от по-старото поколение тя гледа с недоверие на брака на сина си Николай – 42-годишен лекар, който работи в Париж като лекар, а съпругата му е базирана в Русе, където управлява шивашката си фабрика. Всеки месец Николай хваща самолета за Букурещ, който е само на 70 км от Русе, за да прекара няколко дни със семейството си.
Според анализаторката Маргарита Карамихова при гурбетчийските семейства съществува моделът на „двойно домакинство” – базирана „тук” (в България), и „там” (в чужбина). Финансовата помощ за близките и стратегията да се поддържа недвижима собственост в родното място на практика формират базата на този вид домакинства. Феноменът на българите, които са евро номади, включва не само квалифицирани специалисти като Иванка и Николай, но също и сезонни работници в селското стопанство на Гърция, Испания, Италия и Португалия, благодарение на чиито месечни преводи по Western Union преживяват семействата в България.

ОБРАТНО В ЕВРОПА
Крахът на комунизма се състоя във време, в което глобализацията обхвана целия свят. Българите, които живееха зад „желязната завеса” и не можеха да пътуват свободно, преоткриха Европа и заеха мястото си на Стария континент. През 90-те години на ХХ век около 1 млн. българи мигрираха в развитите западни страни, за да потърсят по-добър живот. През ХХІ век феноменът на миграцията доведе до разделение на България на две големи групи. От една страна са новите номади, които стават все повече и повече и в чиято група влизат не само студентите и добре образованите хора, които търсят по-добра професионална реализация, ползват благата на глобализацията, пътуват непрекъснато с low cost, постоянно са заети и нямат време. Сред номадите са и гурбетчиите, които нямат университетска диплома, но са намерили ниша на пазара на труда в много страни от Европейския съюз, предимно в строителството, селското стопанство, услугите. Семействата на тези нови номади са от нов вид – много двойки живеят разделено, пътуват между България и други страни от ЕС, за да се виждат, децата им учат в университети в Брюксел, Лондон, Виена.
Но има и една друга група българи, населяващи противоположния свят. Това е групата на локализираните и маргинализираните, ако използваме анализа на социолога Зигмунд Бауман, тези хора живеят „под бремето на постоянния излишък от време”. Обикновено го запълват с телевизионни сапунени сериали. Локализирани по родните си места, те преживяват с мизерни пари. В тази група са голяма част от българските пенсионери, за които е проблем пътуването дори вътре в страната, с мизерни пенсии от 100 – 200 евро, локализирани по съдба, а не по избор, те едва покриват разноските за отопление и оскъдна храна. Тук са и социално слабите, голяма част от които са роми. Първият свят е на новите модерни номади, ставащи все по-космополитни и надтериториални, вторият е на маргинализираните бедни, които не могат да се възползват от предимствата на глобализацията и на членството на България в Европейския съюз.

МНОЖЕСТВЕНА ИДЕНТИЧНОСТ
Етнографката Маргарита Карамихова изследва миграционните процеси и палитрата от множествената идентичност на българите мюсюлмани в района на Сатовча след масовата трудова миграция на помаците след 1998 г. Основните миграционни посоки са Испания, Португалия, Гърция, Кипър, Италия и САЩ. Според изследователката всеки човек разполага с палитра от идентичности, които проявява според ситуацията. Минавайки границата, в чуждите страни те са български граждани, лесно се включват в мрежи, най-вече на славяни от Балканите. Интересни наблюдения има върху идентичностите на българските мюсюлмани, помаците. В емиграция се утвърждава устойчива, доброволно избрана българска идентичност, а латентната турска не се активира. Емигрантите в Западна Европа от Сатовча се възползват от предимствата да бъдат български граждани, в смисъл на принадлежност към европейска страна, но с гордост афишират и своята локална идентичност. Изследователката отбелязва, че случаят Сатовча показва „силна локална идентичност, необвързана с пространството, реално-виртуалният й център е в селото в България – там, където са гробовете на дедите.”
Според етнографката Мила Маева, българските турци предпочитат да мигрират в Германия заради големия брой турци, които ги приемат добре и ги наемат бързо на работата и защото комуникацията с тях се осъществява на турски език, както и заради доброто заплащане – 60 евро на ден. След Германия турците предпочитат Холандия и Белгия. Турците работят в Западна Европа предимно в строителството, земеделието и оранжериите в Холандия. Изследвайки промените в набора от идентичности на турците, тя обобщава, че в повечето случаи част от турците предпочитат да пътуват с паспорти с български имена, заради негативното отношение към мюсюлманите на Запад. Според нейни проучвания гурбетът се отразява върху усещането за принадлежност към турската общност, но на втора място подпомага и затвърждава мюсюлманската идентичност. След етническото и религиозното в йерархията на идентичността турците поставят националната идентичност „българин” и регионалното „европеец”.
Свободното пътуване в Европа дава палитра от няколко идентичности за българите. От една страна, те имат българска идентичност, локална идентичност, религиозна идентичност, най-трудно се усеща новата идентичност – европейската, която е наднационална. За нея все още няма изследвания. Живеейки „тук” – в България, и „там”, в Европейския съюз, най-доловима е локалната идентичност на емигрантите. На сайта на една от виртуалните организации например www.emigrant-bg.com четем интересна покана за първи български събор в Испания на 20 юни тази година, в 11 часа, парка на атракциите в Мадрид. „В навечерието на огнения празник 21 юни, най-дългия ден в годината, символ на Бога Слънце в цялото му великолепие, древните българи се събрали на свещени места, извършвали ритуали, молели се за благото и здравето на народа... Убедени сме, че в днешна Европа без граници, ние, българите, повече от всякога трябва да ценим и пазим своята духовна идентичност... Повече от всякога трябва да мислим и работим за възпитанието на нашите деца, за да могат един ден те да поемат нашите отговорности и на свой ред да ги предадат на своите деца”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар