понеделник, 7 февруари 2011 г.

MADE IN ДЕЛЧЕВО











В България февруари е месеца на фестивали на кукерите и виното. През последните години има истински ренесанс на старите езически традиции, които водят до развитие на селския и културен туризъм в малки обезлюдени села. Такова място е малкото село Делчево, разположено в полите на планината Пирин, на 8 км от град Гоце Делчев и на 50 км от гръцкия град Драма.

МОМЕРА, ТАНЦУВАЩАТА С ОГЪН, ИНТЕРНЕТ И ТУРИЗЪМ

На 5 и 6 февруари стотици туристи буквално наводниха Делчево за фестивала на виното Трифон Зарезан. Туристи от България и Гърция дойдоха да участват в шествието на кукерите от село Мосомища, да играят хоро под звучите на зурни и тъпани да обикалят селото, за да прогонят злите духове. Кукерското шествие беше предвождано от магична жена, танцуваща с огнени факли. Нарекохме я Танцуващата с огъня. Млади и стари играха и пяха на бабугерската сватба, която разиграха кукерите от Мосомища.
На 5 февруари вечерта имаше арт-фест в Туристическия център – представяне на моята книга “Нашенци2” и лекция на математика Илиян за глаголицата. Беше пълно с млади хора, повечето от които случайно се оказаха в Туристическия център, но те проявиха голям интерес към книгата ми и най-вече към метода на изследване и писане. Навярно спечелих симпатиите с това, че често пътувам на стоп. Няколко студенти ме разпитваха подробно за маршрутите ми из Македония и планираха да ги повторят.
“Г-жо, вие сте в пълна заблуда за Македония и македонците”, ми каза накрая гост от съседното с. Мосомища, който ми подари вестника на македонистите в България “Народна воля”. Този мой опонент обаче не използва възможността да задава въпроси и да коментира публично, а ходеше от човек на човек да убеждава колко много македонци има в България. Държеше да ми покаже, че ме е снимал с видео-камера. Не знам за какво ще послужи този запис, може да последва коментар в този екзотичен вестник за моята скромна персона. Вероятно човекът не се беше къпал от доста време и с дългите си засукани мустаци имаше вид на такъв, който ще се пише като македонец на преброяването, но няма да го направи електронно, а когато дойде преброител вкъщиJ)))
На този семинар дойдоха и всички чужденци с къщи в Делчево и се присъединиха към нашата арт компания в Павловата механа. Последва международна кръгла маса на тема идентичност, “за” и “против” глобализацията, автентични разкази на Илиян за това как в Тибет нас, българите, ни чувстват близки духовно, за пещерата на Платон, теория на конспирацията... Получи се своеобразна Вавилонска кула, говорехме български, английски, френски, полски. Не знам чужденците какво разбраха, но и аз си спомням твърде малко и то не заради божественото мерло от изба в с. Катунци, толкова много теми дискутирахме...

Повечето гости на фестивала бяха научили за това магическо село от интернет. Момера Здравкова е навярно най-популярния български блогър, свързан с идеята за организиране на културен и фестивален туризъм. Тя е жената-фестивал, която умее да реализира оригиналните си проекти благодарение на интернет и своите арт приятели. Започва своя проект „Слънце Луна” преди 10 години първоначално в Родопите, където лансира фестивал с древни орфически мистерии край Триград.
Преди 4 години Момера попада в района на град Гоце Делчев и решава да се премести в района на Пирин планина, за да организира фестивали на древни езически ритуали, комбинирани със съвременен арт и местен фолклор. Вече няколко години чрез своя блог „Слънце Луна” http://sluncemoon.blogspot.com/ и фейс бук, както и чрез своите приятели артисти от цяла България Момера е превърнала малкото село Делчево в предпочитана арт дестинация. Момера използва успешно своя интернет-сайт, за да разширява мрежата на приятелите на Делчево, които идват на зимния празник на виното Трифон Зарезан и на летния фестивал на древните тайнства Еньовден. На празниците идват нестинари, певци, диджеи, философи, художници, поети и писатели, много млади хора, а също и любители на приключенския туризъм.
Съборите в Делчево можеха да бъдат и снобски като много други напарфюмирани масови туристически дестинации в България. Но това не е така благодарение на местните баби. Възрастните жени в Делчево са част от колорита на селото, облекли своите народни носии и пеещи старите песни от този край на България.
Благоприятно стечение на обстоятелствата е финансирането по европейски проекти за развитие на местния туризъм. Осъществени са проекти за 5 млн. лв, с които е асфалтиран пътят от Годе Делчев до селото, обновен е площадът, направени са еко-пътеки. В селото има 15-20 къщи за гости, които местни хора предлагат на туристите срещу 35-40 лв. за стая. Чужденци са харесали селото и са си направили къщи, станали са почетни жители на селото, учат български от местните. Бизнесмен е направил най-луксозното заведение „Шапковатъ кръмчъ” върху общинско място.
В това райско място е има Туристическо информационен център, който обаче трябва да се разработи. Създаден е по проект, на мястото на старото училище. Архивът е изхвърлен, а вместо да се реновират старите мебели, в сградата на два ката са сложени етажерки. В сградата няма интернет, нито работещи компютри. За съжаление общината не е организирала работата така, че да се заплаща труда на местен човек, който да работи в този център. Днес този център изглежда напълно безлюден. Както много други проекти, замислени с идеята да продължат да работят и след приключването и отчитането пред донорите.
Младите хора са напуснали Делчево заради безработицата, повечето са в близкия град или гурбетчии в чужбина. По-младите от района на Гоце Делчев и населения предимно с българи мюсюлмани Чеча работят сезонна работа в Гърция – предимно садят, копаят и берат тютюн. „Яка да ви е душата на вас, младите. Животът ви не е по-лек от нашия. Ние старите имаме поне пенцийка”, ми казва баба Петра Янчева. Опитвам се да си купя домашно сирене, а баба Петра обяснява, че само от една жена през зимата може да се купи домашно сирене и кисело мляко, защото животните драстично са намалели.
Докато снимам селото, виждам млади мъже как мерят стара каменна плевня. От 20 квадратни метра планират да направят ремонт и да превърнат наследствената плевня в къща за гости. Видели са, че този модел за селски туризъм е успешен за техните съселяни и за чужденците, които са направили къщи за гости в Делчево.
Архитект от София, който е останал в селото да работи и релаксира със съпругата си от новогодишните месеци, смята, че Делчево е едно от малкото места по света, където има автентични хора, храна и култура и които са заплашени от изчезване. „Когато от селото си отиде и последната баба, вече няма да е същото. Селото не бива да се застроява повече, защото ще заприлича на една обикновена парфюмирана реклама. Още няколко години можем да ядем истинско българско кисело мляко с български бацил, да пием истинско вино тук. После глобализацията ще погълне и този малък остров на нашата български идентичност”, обяснява той.

НЕВРОКОП - ДРАМА
Тази година за първи път във фестивала в Делчево участват гости от Гърция на конкурса за дегустация на най-добро вино. Специални гости на винения фестивал беше делегация от Гърция, зам.-областният управител на областта Източна Македония и Тракия Янис Ксантопулос, туристи от Драма и Кавала.
Гръцката граница е само на 20 км от Гоце Делчев. Вече се усеща положителният ефект от това, че преди 5 години бе отворен граничният пункт „Илинден - Ексохи”. На петъчния голям пазар в Гоце Делчев идват гръцки граждани, привлечени от евтините цени. И не само! Старият град Неврокоп, както е било името на Гоце Делчев, исторически е свързан с Драма и Кавала. Златка Тюмбелекчиева, уредник в Историческия музей в Гоце Делчев, разказва как при нея често се отбиват гръцки туристи, за да снимат сградата на музея, която е била собственост на богат търговец на тютюн от града, който през 1912 мигрира в Драма и дарява красивата сграда в бароков стил от 19 век на общината. Благодарение на новия граничен пункт гърци и българи стават все по-близки, казва уредничката на музея. Когато местните хора отиват на туризъм в близкия град Драма, установили, че местните гърци говорят и разбират български. Мнозина българи имат роднини в Драма, града за който се пее в старата градска песен “Ако зажалиш някой ден за драмска ракия, прескочи вечер с коня шарколия...”
Илинден е първият граничен пункт в централната част на българо-гръцката граница, затворен след Втората световна война, когато България влиза в сферата на влияние на комунистическата система. По време на комунизма тук са убивани хора при опитите им да избягат отвъд „желязната завеса”. Днес миналото вече е забравено и местните хора очакват да се възползват от предимствата на влизането на България в Шенген.

Снимки на моята фейсбук страница

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150094437168966&set=a.10150094412118966.283567.629498965#!/album.php?aid=283567&id=629498965&fbid=10150094412118966

Няма коментари:

Публикуване на коментар