сряда, 2 ноември 2011 г.

ДРУГИЯТ КУПОН ЗА ДЕСЕТИ


Скъпи приятели и фенове, очаквам ви купон за 10 ноември, когато ще представя новата ми книга "Нашите в Гърция. Сред помаците на Западна Тракия" - 18 часа, Столична библиотека, Мраморна зала. Очаквам приятели и хората от моето изгубено в прехода поколение да отбележим Десети с алтернативен купон на площод "Славейков".
Ще свирят гайдари от Смолян с певицата Кристина Енгерова.
Докато официалните медии отразява митове и легенди за прехода на номенклатурата, ние ще празнуваме издаването на моята нова книга за гръцките помаци в Родопите с каба гайди и чаша вино на площад "Славейков".
Това е Другия купон, не на познати до втръсване изхабени политици, а на хората от моето поколение на 45-годишните, повечето от които не са в България.
Проектът "Нашите в Гърция" за изложба и документална книга за гръцките помаци се основава на моите пътешествия през 2010-2011 в Западна Тракия, които имам възможност да споделя благодарение на г-н Станимир Илчев, един наистина европейски човек, който не е забравил корените си и помага за популяризиране на българската култура.

ЗА КНИГАТА МИ
„Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия” е пътешествие в Родопите, сред помаците в Гръцка Тракия и техните роднини в България. “Нашите в Гърция” е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Тя е документална, писана е между Гърция и България и се основава на пътни бележки, интервюта и срещи на журналистката по време на пет експедиции в Западна Тракия през 2010-2011.
Книгата разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на “Студената война” и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат “наши”, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите” в Гърция го наричат „помацки”. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти.
В новата ми книга очертавам географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области - Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от “нашите” Гюмюрджина). В гюмюрджинските села “нашите” са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница.
В книгата има свидетелства и човешки истории за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите” в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.
Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция. При преброяването от 2001 в Гърция като помаци се определят 36 хил. души, според местни организации те са 80 хил. души.
Пътувайки сред гръцките помаци, изследвах техните традиции, обичаи, старинен български език, религията и кухнята и открих как след половин век изолация те намират своите български роднини от другата страна на Родопите.
Уникалното в текста на книгата е вплетения автентичния говор на “нашите” в Гърция. Гръцките помаци все още общуват на своя майчин говор, но постепенно губят своите песни. Книгата описва как пътешествайки из Западна Тракия, по пътя на родопската песен. В края на пътуването открих 30-годишната Емине Буруджи от Ксантийско, която пее песни на майчиния си език.
„Нашите в Гърция” показва мястото на исляма в ежедневието на общността, откроявайки сунитския тип ислям в Ксантийско и къзълбашите в Еврос. Имах шанса да вляза в сърцето на къзълбашите в Еврос, които все още пазят своя стар български говор. Разказите на “нашите” в Еврос разкриват непознати за туристическите агенции маршрути на поклоннически туризъм из дервишките теккета на България и Турция.
Книгата показва разбулването на планината Родопи, преоткриването на роднините от двете страни на границата след края на “Студената война”, как в началото на ХХІ век е осъществена мечтата на много българи да пият кафето си на Бяло море.
„Нашите в Гърция” показва надеждите на хората от Родопите за присъединяване на България към Шенген.
Книгата е 150 страници, богато илюстрована с фотографии от ежедневието, празниците и съборите на гръцките помаци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар