10 ноемри 2011. Каква е моята лична равносметка за живота ми 22 години след знамения пленум, на който беше свален Тодор Живков?
Датата 10 ноември за представяне на третата ми книга "Нашите в Гърция" е символична, но не е свързана с мита за падането на комунизма на Десети ноември. Смятам, че в България комунизмът изобщо не е падал. Съобръженията ми не са идеологически, а почерпени от живота. За това време ловко и умело някои бивши комунисти се трасформираха в червена олигархия. Да, олигархия не толкова по размер на богатство, все пак България не е Русия, а по кланова система.
Като икономика: Едно време нашите бащи и майки страдаха от комунистите от ЦК на БКП, а днес, хората от моето поколение, което през 1989 г. бяхме на по 20 и нещо години, се сблъскваме навсякъде със старите динозаври е тяхното поколение - новата реколта на синове, дъщери, внуци. Около днешния естаблишмънт кръжат като акули "бели якички", експерти на Прехова, с други думи "техните" слуги. Заплатите в България, която беше приета по милост в ЕС, са най-ниските в цяла Европа. В момента ни заблуждават дори, че сме най-добре от всички държави в ЕС. Нямали сме дългове. Това да ви напомня нещо? Плашат ни с гърците, макар че повечето българи вече са ходили на работа или почивка в Гърция и усещат измамата. Хубавото на днешното време е, че имаме избор между Терминал 1 и Терминал 2 на летището. Благодарение на интернет можем да направим живота си по-лек, дори да работим дистанционно. Разпознавам комунистите по това, че не обичат много интернет и фейс-бук, нито интернет-банкирането. Следите остават...
В журналистиката има цензура и особено авто-цензура, в резултат на което българските медии са "копи-пейс" теми, интервюта, репортажи. При комунизма беше същото, много трудно беше човек да намери списание, вестник от Запада или забранена от цензурата книга. Журналистите бяха специално подбиране по кланов принцип. Хубавото е, че днес няма забрани и по интернет и сателит, кабелна телевизия може да се хващат канали на информация от цял свят. Журналистите пак се подбират на принципа на клановата система. Моето поколение беше ощетено от тази гледна точка. Прецакаха ни, макар че якои забогатяха превръщайки се от журналисти в пи ар и лобисти, лобиращи за какво ли не, включително за Азис. Хубавото е, че някои се опитваме да работим за по-хубави пари за западни медии и организации.
Преди 22 години "Нашите в Гърция" беше невъзможна книга. Първо, заради "желязната завеса", която разделяше България и Гърция. Второ, дори и някой да беше подхванал темата, комунистическата пропагандна машина щеше да възложи поръчката на "правилния" човек в идеологическо отношение. Затова датата Десети тази година за мен е знакова, точно на тази дата представих в Столична библиотека книгата за помаците в Западна Тракия от поредицата за българоезичните мюсюлмани на Балканите. Знам,че нямашеда мога да направя този културен проект без Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент, който не е забравил, че е българин. В днешно време са възможни и положителни обрати, трябва да се работи и настоява.
След "Нашенци в Косово и Албания" и "Нашенци в Македония. Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания" то си стана цяла библиотека!
Въпреки че агенция "Фокус" не разпространи поканата за премиера на книгата и фото-изложбата в Халите чрез интернет и социалните мрежи хората научиха. За изложбата писа френския авторитетен сайт Le Courrier des Balkans, за книгата излязоха текстове във в. "Класа" и "24 часа".
Предлагам ви снимки от купона, на който дойдоха специално каба кабадайлиите от Смолян с певицата Кристина Енгерова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар