събота, 31 март 2012 г.

У Любка Рондова

На гости сме заедно с доц. Гешев и доц. Младенова на певицата на народни песни Любка Рондова. Невероятна жена, очите й греят! Започва да ни разказва за съдбата си на "изпандени" деца, както се нарича на Костурски диалект изгонването на около 29 хил. българи от Гърция след Втората световна война. Разделена със семейството си, тя живее в детски дом в Полша и Чехия, събира се с фамилията си в България през 60-те години. За първи път посещава родното си село Шестево в Гърция на 6 ноември 2006. "Оставихме пълна къща, заварих празно всичко. Намерих подкова, ключа на баба Велика, който виси на дъска в антрето 57 години. Нося си подковата и ключа, и песните", обяснява Любка. Когато отишли в общината в Шестево за тях прогонените нямало документи. Вълнува се и се обажда по телефона в Шестево и разговаря половин час със своя роднина Паскал на костурски диалект. Разбираме, че селото е на 7 км от Костур, има 140 души население "в момента, наши са. По нашия език сборим" От Паскал Любка разбира, че все още на рибарището селяните в Костур сборуват "по наше", но младите вече - на гръцки. Млади хора в Гърция казвали: „Все разбервам, ама не мога да сборя.” В Битоля ни позват по лафовите, споделя Паскал. Любка Рондова обяснява как е издирила песните на Беломорието. "Онова, което помня от масата, огнището, лозето...Като студентка ходих да записвам баби, от бежанците, от бежанците от Пазарджик, открих моя братовчедка в Шуменско. Аз самата направих мелодията на много песни." Певицата на народни песни е емоционална натура. Като филолог тя не може да се примири с обедняването на българския език. "Дошла съм в България като парашутист. Но нося песните на баба ми и дядо ми, традициите, езика. Всяка стара дума носи своята енергия. Говорите са богатство. За съжаление медиите налагат лош език, срам ни е да сложим наблюдение, използваме мониторинг. Боли ме как мачкаме родния ни език, потопихте българския език." В Костур ние викаме „Отде гредиш?” (идеш), на куково лято - "на цървена среда", не ми хрумва нищо - "не ми текнува нищо",слагам - "клавам", тънка и висока - "кночка и висока". Любка е пяла на 5 континента и навсякъде събира овациите на публиката. За чужденците е сложно да разберат, че в Гърция има хора, които до ден днешен говорят на български, език, който учат от своите баби и дядовци. Но и на Балканите потомците на бежанците от Беломорието са смятани за гърци, македонци, българи, егейци. "Като ме награждаваха в Бани, им казах. ”И ние не знаем какви сме.", разказва Любка. "Тук казвате, че сме гърци, в най-добрия случай - македонци. В Скопие ни викат егейци, в Гърция ни викат българи. Коя съм аз?”

Няма коментари:

Публикуване на коментар