Дон Кихот - 2 част

Прочетох втората част на Сервантес "Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча". Препоръчвам я. Още в началото въвежда мавърът, който на своя език и християнинът на своя са имали грижата да предадат най-живо изящния ви образ в "платоническата любов ваша милост към сеньора доня Дулсинея дел Тобосо". Едни препрочетат приключението с вятърните мелници, други с тепавиците, трети с двете армии, които се оказали стадо овце, други - каторжници, пък някои са за срещата с великани-бенедиктинци. Струва си да прочетете за Санчо Панса, че не е от мълчаливите, а от пословиците, за които се сеща постоянно. Издигат го за губернатор на остров, който не съществува. Херцогският кръг започва да си прави шеги. Но той се справя добре. И изведнъж започват метежи. Горкият Санчо стига до извода, че му "отива да държи в ръката сърп, от колкото губернаторски жезъл." Дон Кихот и Санчо виждат за пръв път морето. Продължават техните приключения. До момента, когато Дон Кихот пада, а условието е, че ще се върне в селото си за една година. Той отива на село и внезапно идва умът му. Но без да види Дулсинея, той си отива с разума си.