четвъртък, 9 юни 2011 г.

ЧАСТ ТРЕТА: ИЗ ХЕРЦЕГОВИНА. ОТ РАДИМЛЯ ДО ТЕККЕТО В БЛАГАЙ












ДЕН ПЕТИ: Богомилският некропол в Херцеговина

„Стечките” са част от културното и историческото богатство на Босна и Херцеговина и такива надгробни камъни са изложени в градините на Националния исторически музей в Сараево. Те датират от епохата на средновековната босненска държава и босненска църква, т. нар. църква на еретиците. Грамадните каменни надгробни плочи са свидетелство за архаичния култ към мъртвите в една християнизирана среда. На някои има епитафии, написани на „босанчица”, както в средновековна Босна наричали глаголицата, азбуката, на която пишели. Картата на „стечките”, изложена в музея в Сараево, показва богомилските следи в района – Босна и Херцеговина, Далмация, Черна гора и Западна Сърбия.
Изследователи смятат, че „стечките са свързани с бързото разпространение на богомилството в Босна през 11 и 12 век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България, това че видимият свят е сътворен от Сатаната. Богомилите отричали християнските ритуали като кръщаване с вода, както и кръста. Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия, която е обявена за ерес от Рим и Константинопол. Заради ненавистта към официалната църква и общи ритуали някои изследователи и историци смятат, че част от населението на Балканите, и особено в Босна, приема доброволно исляма след идването на османските турци. Днешните мюсюлмани в Босна и Херцеговина са потомци на богомили, така както и много славяноезични мюсюлмански общности на Балканите – помаците, торбешите, гораните.
Вземам автобус от източната страна на град Мостар, където е старият град и живеят мюсюлманите, за град Столац, където се намира известният некропол от средновековна Босна със „стечки” от 14-15 век. Пътувам в раздрънкан автобус почти час в компанията на селяни от херцеговско-неретванския кантон. През целия път се виждат насаждения от лози, от които правят пивки херцеговски вина Автобусът бавно започва да се изкачва по планински път, богомилите, които са били преследвани еретици, са бягали от преследвачите си и са намирали убежище по високите планини на Западните Балкани. Днес богомилски паметници има в района на бивша Югославия, в Херцеговина, Далмация, Хърватска, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Пътят Чаплина – Столац е граден по време на австро-унгарските власти и минава през некропола. Наблизо е река Брегана.
Богомилският некропол край река Радимля е разположен в началото на град Столац, сред кипариси. Ограден от меките карстови планини на Херцеговина, излъчва силна енергия. В некропола Радимля се усеща вечността и тук е подходящо за медитация.
Макар че „стечките” са един от най-известните символи на Босна и Херцеговина и присъстват на всички туристически каталози, в Радимля няма туристи. Край комплекса все още няма музей, има само една табела на пътя край Столац, показваща, че наблизо има некропол. Случайно заинтригувани туристи от Америка бяха спрели и се чудеха какви са тези паметници. Няма табела, която да описва подробно какъв е този некропол, от кога датира. Некрополът се пази от бодигард, който ми подари диплянки за „стечките” и обяснява, че в една все още зала предстои да се отвори музей.
Макар че в каталозите е отбелязано, че в Радимля има 133 стечки, след построяването на пътя днес има само 63, а три от тях остават от другата страна на шосето, потънали в бурени.
Повечето от надгробните камъни в Радимля се намират от южната страна на пътя, 11 са останали в северната страна, а около 20 надгробни камъни са унищожени при построяване на пътя. „Стечките” са ориентирани в посока североизток-югозапад. Издялани са от мек карстов камък. Някои са се разпаднали през вековете, други са разрешени, някои са използвани като строителен материал.
Повечето богомилски паметници в Радимля са украсени с богати орнаменти – стилизирано слънце и месец, розети, гайтани, щитове, арки и стрели, копия, кръстове, човешки и животински фигури. На четири „стечки” е изобразена една и съща огромна фигура на мъж с вдигната нагоре лява ръка, с свита пред тялото дясна ръка. От дясната ръка на човешката фигура е изобразен лък, от лявата – слънце. Вероятно става дума за изображение на владетел, войн. На една от „стечките” е има изобразена и по-малка фигура на човек. Някои надвишават 2 метра и половина, тежат по цял тон.
В некропола Радимля са откроява гигантска стечка, над 2 метра, изсечена във форма на кръст, в който е изобразена същата фигура на човек, от дясната му страна има лък, а от лявата – слънце. Тази човешка фигура с лък и слънце е вплетена в логото на сп. „Дани”, едно от най-качествените списания, издавано в Сараево.
Българските изследователи на изкуството намират културни паралели. Екатерина Папазова в книгата си „Богомилски надгробни паметници в БиХ”(издадена, 1971) намира прилики между украсата на сгради от стария Преслав със „стечка” от Босна, която е намерена Доня Жгошица, край Какань. Днес този богато украсен с розети саркофаг, известен като „Кулина Бана”, е изложен в сбирката на музея Сараево Според Видка Николова, авторка на книгата „Богомилството: Предобрази и идеи”, от гледище на живота на идеите „стечките” въобще не са излизали от българското етнокултурно пространство, само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.

Сърбите в Житомисличи. Пропадналият референдум на Република Сръбска

Житомисличи е смесено село на двадесетина километра от Мостар. В селото пътят разделя двата основни етноса, сърбите живеят край православния манастир, разрушен по време на войната и построен отново през 2005 г., от другата страна са хърватите, които са бежанци. Брат Константин ни обяснява, че сръбската държава не е върнала всички земи на манастира и че монашеското братство се грижи за собствено стопанство.
Край манастира се запознаваме с мъж и жена, сръбски пенсионери. По време на войната те са били бежанци в Невесине, планинско село близо до Житомисличи.
Те обясняват, че пенсиите на сърбите изплаща Република Сръбска. Когато посетихме манастира, новината за това, че босненските сърби от Република Сръбска няма да правят референдум беше съвсем прясна. Ето как сърбите край манастира „Житомисличи” коментират референдума: „Щом искат референдум в Република Сръбска, те си знаят защо, иначе нямаше да искат да правят референдум. Те просто искат да предупредят мюсюлманите . да спазват Детънското споразумение. Мюсюлманите искат да потискат всички останали в Босна и Херцеговина.”
Милорад Додик се противопостави на съдебното преследване на военни престъпления, извършени от сърби по време на юговойните. През април парламентът на Република Сръбска реши да насрочи референдум против законите на върховния представител за съда и прокуратурата на Босна и Херцеговина. Босненските сърби смятат, че тези съдебни институции са пристрастни към делата за военни престъпления с участието на сърби. Международната общност категорично отхвърли плана за референдум на Република Сръбска. Европейските институции и влиятелните политици в Западна Европа упражниха натиск срещу плана за референдум на Република Сръбска, за тях той е сепаратизъм и радикализиране на ситуацията в БиХ. Докладчикът за Босна и Херцеговина Дорис Пак открито заяви на среща с шефа на парламента на Република Сръбска, че този референдум няма да реши проблемите на страната. На среща Додик върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън обеща диалог за реформиране на съдебната система.
Сърбите в Босна повтарят тезата на Додик, че референдумът е за съблюдаване на Дейтънските споразумения, които гарантират равни права на трите народа. Сърбите се опасяват, че бошняците искат да контролират цяла Босна и Херцеговина, като орязват правата на сърбите.


Теккето в Благай
„Зар мислите да ђе човјeк постиђи оно шо жели?”
(„Дервиш и смрт”, Меша Селимовиђ)


Дервишите в БиХ са обединени в Тарикатски център в Сараево, който е част от Ислямската общност на страната. Свещено място за тях е дервишкият манастир в Благай (16 век), разположено на едно от най-мистичните места в Босна, вграден в планински скали и извора на Буна (Врело Буне), река, дълга само десетина километра, преди да се влее в Неретва. Буна е една от най-мощните подземни карстови реки, извиращи от 200-250 метра дълбочина с дебит около 30-45 кубични метра на секунда.
Теккето в Благай привлича религиозни поклонници и обикновени туристи. Край прохладните изумрудени води на извора на Буна, сред аромати на билки и красни дървета нар са разположени малки ресторанти, които предлагат пъстърви от местните рибарници.
В момента теккето в Благай е затворено поради ремонт за и разширяване на дервишкия комплекс. Строителните работи не спират поклонниците и мюсюлманите, от цяла БиХ, дошли на религиозен туризъм в сърцето на Херцеговина. В малките ресторантчета обядват големи групи жени с шамии. Местните туроператори разчитат на проекта за разширяване на дервишкия комплекс за привличане на още повече туристи. Развитието на туризма в района на Херцеговина среща и бариери. Енис Шпаго, туроператор бошняк от Мостар, сравнява Мостар и Дубровник. В Дубровник има тълпи от туристи, докато в Мостар също идват чужденци, но разглеждат за час и два и си отиват, без дори да обядват. Около 500 хил. туристи посещават Мостар годишно, а теккето в Благай идват около 100 хил. души на поклоннически туризъм. Енис обяснява, че туристически поток е ориентиран към Дубровник и в това са замесени лобистки интереси на политици от Мостар. Общинският съвет в Мостар прави всичко възможно на летището в Мостар да не кацат самолети, за да пренасочат туристите към Дубровник. Под претекст, че атмосферните условия не позволявали. Как е възможно това, като за цяла година в Мостар има само един ден без слънце, пита се Енис. Като туроператор той често пътува часове наред до Дубровник, на чието летище кацат самолети със западни туристи. А от Дубровник до Мостар има доста път и туристите пътуват с автобус, нямат време за Мостар и затова не оставят много пари в града, обяснява той. Целта е да се дава приоритет на Дубровник. Той смята, че бизнес интереси лобират и подкупват общинарите в Мостар, за да може от туризма да печели Дубровник, сиреч хърватите, а не хората в Мостар. Едва наскоро е отворена самолетна линия Пескара – Мостар за религиозен туризъм на италианци в Меджугорие, където на местно дете се явила Богородица (20 км от Мостар). Това е единственият пробив в привличане на чартърни полети в Мостар.
Медитирахме край теккето, измихме се в студените води на Буна, които прорязват като нож, и в размисъл тръгнахме към Мостар.

Няма коментари:

Публикуване на коментар