петък, 17 юни 2011 г.

ДЕН ШЕСТИ И СЕДМИ: САНДЖАК










Пътуваме седем безкрайни часа от Сараево до Санджак. След Вишеград навлязохме в дебрите на гъста гора. Явно бяхме объркали пътя, няма ни табели, ни движение, само в далечината мярнахме няколко покрива на къщички или на хижа. Пусто като в Северна Албания! Добре че мина автобус с горски работници и шофьорът ни обясни къде е пътят за границата и понеже не му вдъхвахме особено доверие, че пак няма да се залутаме, почти ни ескортира до пътя от Вишеград и ни упъти за верния разклон. Хората са изключително дружелюбни към чужденците. Поредното пресичане на границата между две бивши юго-републики, които са в две отделни държави – БиХ и Сърбия.
Пътят към Санджак минава през красива планина с гигантски борове, която напомня на планината Рила. Все едно сме в Швейцария. Край пътя и направо по шосето бавно се движат планински крави и стадо кози. Тук-там в девствената пустош се виждат новопостроени църкви. Пътят става лош, има дупки, но е много по-добър от пътя към Пампорово в българските Родопи в нашата мила родина, която е член на ЕС. Знаем от нашите сръбски приятели, че Санджак е царството на известни производители на сирене, масло. Санджаклии се гордеят и с някаква местна марка прошуто, но след като го опитахме, разбрахме, че иде реч не за прошуто, а за солена пастърма с доста съмнителен начин на опушване. Санджаклии се оплакват, че районът е най-изостаналия в Сърбия, но сравнявайки инфраструктурата и бизнес-начинанията, смятам, че един друг периферен граничен район на Сърбия е още по-изостанал, всъщност най-изостаналия – Босилеград в онази част на източна Сърбия, която ние, българите наричаме, Западните покрайнини.
След Вишеград, пътувайки към Санджак, трафикът изведнъж намаля в тази част на периферна Сърбия. Отново сме сами на пътя. След час стигаме в Сиеница, където е пълно с млади хора и деца, добитък има много. Такива живи селища в българските планини има само при нашите мюсюлмани помаците. А ние сме сред сръбските мюсюлмани, бошняците на Санджак.
Икономиката на Санджак е загубила динамичното си развитие отпреди 15 години, когато в този район на Сърбия беше център на текстила в Югоизточна Европа, местните цехове шиеха дънките за целия пазар в бивша Югославия, имаше износ дори за Западна Европа. Днес Санджак вече не може да се конкурира със световната работилница Китай. В Нови Пазар се произвежда съвсем малко дънки, обувки, дървесина, млечни произведения. Тук са най-качествените крави и овце, но те намаляват. Преди е голяма кланица в Рашка, производство в Сиеница, но тези отрасли са в застой. Местните хора се оплакват, че държавата не подпомага селското стопанство. Тук има сръбски културни паметници като манастира Сопочани, манастира Джурджеви стубови, Милешево, екологични чисти планини и реки.
В Нови Пазар се настаняваме в хотел „Тадж”, който е толкова западнал, че веднага си личи, че контрабандата е на изчезване. „Има шверц, но некой ситен”. За десетина години „Тадж”, който все още стои в категорията на 4-звезден хотел (нощувката е 28 евро самостоятелна стая), е изпаднал не само до нивото на соц хотелите. Чаршафите са толкова прокъсани и с дупки, че все едно спим в дрипи, хавлиите са разнищени. В ресторанта ги няма веселите компании на преминаващи някога през Нови Пазар контрабандисти на рояци. Разпитваме сервитьорите за пътя към София. „Ейтам, питайте шверцерите”, той директно ни посочва един от редовните клиенти на хотел „Тадж”, явно е последен мохикан на шверцерството в Санджак.
И така, даваме най-краткия път Нови Пазар – София, препоръчан директно от „Шверц комерц”: Нови Пазар-Рашка-Балявац-Биляновац-Брус-Купоник-Прокуплйе. Питаме и за по-дългия път по магистралата: Рашка-Кралево-Крушевац-Ниш-София.
Уникален изник слънце в Нови Пазар, събуждам се от напевните гласове на мюезините от джамиите. Пеят един след друг с нежни гласове. Това е музикално събуждане, напомня ми на Средиземноморието в Тунис, където от всяка джамия един след друг мюезините подемат молитвите към небето.
По улиците на Нови Пазар се виждат много повече забулени млади жени сравнение с последния път, в който посетихме града през 2004 г. В общината живеят 120 хил. души, половината население в основния град Пазар, както го наричат местните мюсюлмани, е на възраст до 28 години. Това е най-младият град в Сърбия. Човешки мравуняк, много млади хора, пълни с енергия. Прилича на Тетово, Македония, и с малките дюкянчета с кафе, месо, зеленчуци по тесните сокаци в старата част на града, където живеят мюсюлманите.
Пазар е зоната на „кафечайниците”. Интересно е, че думата е изчезнала от самите заведения. Но няма как да не ги различим, това е зона, запазена само за мъжете мюсюлмани. Край тях са и местните „муджахидини”, мъже с бради като на Мохамед и панталони до кокалчето. Не са повече от последния път преди няколко години, когато бяхме в града. В старата чаршия има улица на златото, бижутерски магазинчета, които преливат от злато и пак злато. Санджаклийките се кичат с много злато. Има доста бутици за дамска мода – пищни ориенталски рокли в ярки цветове, както и дюкяни за празнични дрехи и аксесоари за „сюнет”.
От другата страна на реката край църквата са сърбите и заведенията с алкохол и пиво. Веднага се разпознава зоната на православните, която е по-малко населена, къщите са овехтели и неремонтирани, няма толкова много деца. Сърбите не виждат перспектива да останат да живеят в Санджак, област, която те подчертават, че се нарича Рашка. Но и мюсюлманите от областта мигрират към големите градове или просто към Западна Европа, където мнозина имат роднини. Безработицата е основния проблем в Санджак. Най-младият град в Сърбия Пазар, е пълен с младежи, които не завършват училище, не работят, стоят вкъщи, нищо не произвеждат. „Нито имат работа, нито да пътуват, стоят си вкъщи и родителите им ги хранят. Контрабандата вече намаля драстично. Няма производство в Санджак”, жалва се местен пенсионер мюсюлманин в една от „кафечайниците”. В община Санджак живеят 120 хил. души. Населението мигрира в централна Сърбия и ЕС. В Белград сега живея 1/3 от населението на Сърбия.
В мъжко кафене в Нови Пазар бошняк, който е пенсионер и активен състезател по шахмат, обяснява, че роднините в Западна Европа пращат пари на своите в Санджак, колкото да преживеят. „Тези гледах абитуренти, млади хубави, замислих се с какво ще се занимават, няма работа. Ние в Нови Пазар сме най-младият град в Сърбия. Младите нямат перспектива тук. Преди се раждаха много деца, по 7-8 имаше в брачна двойка сега се планират, няма от какво да живеят. Частниците, които имат фабрики, не плащат осигуровки за пенсии, плащат мизерно. В частния сектор средната заплата няма и 200 евро, не плащат осигуровки, за стаж. Само бюджетните държавните институции плащат добри и сигурни пари с осигуровки за стаж и пенсия. Тук няма инвестиции, закърпят някой път и толкова.
Санджак заслужава някаква степен на автономия, защото исторически е бил един регион. Но автономията няма шансове. Шансът е да влезе в ЕС, да се въведат европейски норми и закони. Турците обещаха и се опитаха нещо да направят, обещаха инвестиции. Турците са си в право, до 1912 г. са владели този дял. След изтеглянето на Турция оттук, са мигрирали много бошняци. Днес в Турция има много повече бошняци, отколкото тук. Заедно с Босна, Черна гора. И турците си гледат интереса. В Сърбия построиха пътища. Да не са луди тук да инвестират, не знам дали знаете Сиеница горе, тутинската община. Говореха да създадат работни места, но това бяха само приказки, няма нищо...
От войната в Босна тук се появиха тези с брадите. Това са групи, ето там вижте един си купува вестник. Главният мюфтия на Санджак беше някъде на визита в ислямска държава и тук се договориха и създадоха риасет. Той като се върна, се ядоса. Мисля, че не вярвам, че за новия раис има и 20 вярващи. Джамиите са разделени между верниците. Тук джамиите са разделени, знае се кои вярващи в кои джамии ходят. В старата част са верниците на Зуркорлич, има други 2-3 джамии, където ходят други. Разделението направиха политиците. ЕС казва, че ние между нас не можем да се договорим. Над 80 % от хората са за мюфтията Зукорлич. Народът видя политическата игра и се разбунтува... Не съм вярващ...
Имаме два министри в Белград – Углянин и Ляич, са осигурили добра работа за себе си и за роднините си. Те са в коалиция с Тадич, трябваха му гласове и му дадоха. Ляич е най-популярен в Санджак, обича да се показва.
Мюфтията няма партия, а тя е на брата на втората му жена. Вероятно на следващите избори ще получи добра подкрепа. На изборите за Национален съвет се видя, че има голяма подкрепа.”

АИДА VS. МЮФТИЯТА

В Източна Сърбия е катастрофа, разказва Аида Чорович, социолог и журналист, директор на неправителствената организация, базирана в Нови Пазар „Урбан Ин”. Не е имало случай да минем през Санджак и да не видиш Аида. Познаваме се още от времето на режима на Слободан Милошевич, приятелки сме от повече от 10 години, свърза ни един проект с НПО от бивша Югославия, който осъществихме с организация, базирана в Черна гора. Аида заслужава специално представяне заради конфликта си с мюфтията Зукорлич, което стана новина в медиите на няколко държави от бивша Югославия този февруари.
Тя е родена през 1961 г. в Нови Пазар. През 80-те години води културна рубрика във в. „Ликовни живот”, след което работи за Радио и телевизия „Политика”, „Студио В”, „Канал 3”. През 1997 основава неправителствената организация „Урбан Ин”, открито критикува режима на Свободан Милошевич. Аида живее в Нови Пазар, води кампании за защита на правата на жените и светския характер на държавните институции в Санджак срещу религиозния фундаментализъм. През февруари 2011 публикува в сръбския в. „Данас” критична статия „Хиджаб като политика” за положението на жените в Санджак. носенето на шамия в Санджак като политическа акция на мюфтията Муамер Зукорлич , който нажежава и без това напрегнатата ситуация в района. Според Аида Чорович напоследък млади мюсюлманки се покриват демонстративно на обществени места, вместо в традиционно семеен кръг. Този текст предизвиква гневно критично писмо от зам.-председателката на Мюсюлманския младежки клуб Аида Рашлянин, която я нарича незадоволена жена, която няма ни куче, ни коте. Следва серия от нападения и заплахи срещу Аида Чорович, които са осъдени от президента на Сърбия Тадич, който се среща с нея в Белград. Известно време тя се движи с полицейска охрана. Аида е нещо като неофициален Омбудсман на Санджак. След статията й в „Данас” става медийна звезда в Нови Пазар, Белград, Сараево и Подгорица. Хората я спират често по улиците на Нови Пазар за помощ. В момента ръководената от нея НПО „Урбан ИН” изготвя препоръки към Белград за предприемане на мерки за интеграция на малцинствата.
Аида смята, че мюфтията Зукорлич е замесен в трафик, ходи с джип, на който пише „Мюфтия”, охраняван е от бодигардове. Според нея мюфтията има политически амбиции, вероятно иска да бъде градоначалник, неговите амбиции са да наследи мюфтията на Босна и Херцеговина еф. Церич. Създавайки политическа партия, Зукорлич иска да влияе в политиката. Оглавявайки листата на изборите за Националния съвет, той тества дали общественото мнение ще приеме това, че един верски лидер преминава в сферата на политиката и обществената област. Зукорлич смята, че има това право и се сравнява с Далай Лама, Мандела, Ганди...
Аида Чорович твърди, че е получила информации, че мюфтията Зукорлич получава пари от уахабити чрез Виена, че все повече се забърква в афери, свързани с наркотици и оръжие и вероятно сътрудничи на някои кръгове на сръбските тайни служби.
Преди повече от 3 години мюфтията Зукорлич е задържан няколко часа от сръбската полиция, в колата му са намерили много пари и дипломатически паспорт, даден му от Джинджич. Паспортът му е отнет. Оттогава той е променил своята реторика и е станал по-краен, коментира Аида. „Смятам, че се е договорил със сръбските тайни служби да не го закачат в бизнес начинанията му. Той използва религията само за манипулация”.

Мюфтията има голяма подкрепа от необразовани хора от селата и младежите. Той е популист, има много интервюта по телевизията, където говори само на политически теми, за автономия на Санджак предимно, не засяга нищо, свързано с религията. Мюфтията критикува постоянно, че Сърбия не прави нищо за малцинствата, че Санджак не е развит икономически, че министрите в правителството на Белград от Санджак Углянин и Ляич не са направили нищо за бошняците. Зукорлич обещавал, че ако той дойде на власт, в Санджак санджаклиите ще заживеят като в Дубай и Монако. Зукорлич е подкрепян от еф. Церич от Сараево. Догодина предстоят избори за реис уллема и понеже Церич вече няма право да се кандидатира за нов мандат, му се иска на това място да бъде избран Зукорлич. Преди няколко дни самият Зукорлич обяви, че има още време, но ще се кандидатира на инат. Според Аида Чорович Зукорлич няма голяма подкрепа в самата Босна и Херцеговина, той се опитва предимно да влияе на санджаклиите, живеещи в Босна.
В Нови Пазар, Санджак, по улиците е видно, че се е увеличил броят на младите жени, забулени с шамии, които тук се наричат „марама”. Според Аида това е само мода, отдолу жените са с дънки, пушат цигари, имат лак на ноктите. Ще отшуми като всяка друга мода. Според нея в Босна мюсюлманките носят на главата нещо като тюрбан, изглеждат екзотично дори, не е строга мода, цветовете са елегантни и ярки.
Уахабитите в Санджак не са единна общност, не са чак толкова много. Те са главно хора от изостаналите села на Санджак, стават все по-малко и малко. Преди 7-8 години от Босна са дошли уахабити.
Аида обяснява конфликта между мюфтията Зукорлич и уахабитите с борба за парите, които идват от Виена и Рим за промоция на исляма. Вероятно Зукорлич не им е дал от парите, които е получил от Виена. Затова уахабитите го обвиняват, че не е добър мюсюлманин.

Според Аида мюфтията Зукорлич има подкрепа от неправителствени организации в Белград, Хелзинкския комитет на Соня Бисерко. „Зукорлич дава пари на Соня Бисерко, за да го подкрепя”. Мюфтията Зукорлич говори срещу държавата, обвинява Борис Тадич в геноцид. „Питам го аз къде беше, като управляваше Милошевич, защо си траеше тогава? Едва преди 2 години той каза нещо за Сребреница, събития, станали преди 16 години. Защо си е траял толкова много, та чак сега се сети.
Мюфто говори, че сръбската държава не се отнася добре към мюсюлманите и Хелзинкският комитет твърди същото. Да, държавата има проблем с малцинствата, но Борис Тадич не е Милошевич. Сега можеш да критикуваш полицията, армията. Във времето на Милошевич това беше невъзможно. За съжаление и Либералната демократична партия на Чедомир Йованович също подкрепа партията на мюфтията (Бошняшко демократична общност). Сега те заедно ще участват в изборите. Чедомир има малко влияние и ще се опита да получи подкрепа на гласовете на малцинствата. Мюфтията има и НПО - Бошняшко културна общност, която участва в изборите за Национален съвет. Преди няколко дни хората на мюфтията Зукорлич са направили институт за проучването на геноцида. Питам се 20 години след войната не е ли късно за такова проучване.”

ЗА АВТОНОМИЯТА НА САНДЖАК
Аида е критична към лозунгите за автономия на Санджак от Сърбия и Черна гора. Мюфтията на Ислямската общност в Сърбия Муамер Зукорлич заяви, че автономията на Санджак е неизбежна и призова за диалог с Белград и Подгорица. Той смята, че моделът Южен Тирол е подходящ за автономия на Санджак.
„Тук имаше радикални приказки, а в Белград Зукорлич говори, че се бори за правата на бошняците, мюсюлманите. В Белград много хора го харесват, но със случая с мен и приказките за автономия рейтингът му падна.
Обещанията за автономия на Санджак са изиграли лоша шега на мюфтията. Какво значи автономия, децентрализация, регионализация, да, но автономия – това отцепване от Черна гора ли е? Мюфтията Зукорлич е влязъл в конфликт с политици от Босна, скарал се с Бекир Изетбегович, синът на покойния президент на БиХ Алия Изетбегович, който каза, че няма повече нови граници на Балканите (Бекир Изетбегович е член на колективното босненско председателство, бел. авт.). Според Бекир Изетбегович Зукорлич може да разговаря само с Белград, той няма какво да говори със Сараево. Зукорлич веднага обвини Изетбегович, че не е бошняк и мюсюлманин, че е предател. Той премного обещаваше и хората ще почнат да се питат къде е автономията, която им обеща, къде са парите, които им обеща, инфраструктурните инвестиции. Доста бързо ще изгуби влиянието си.
Групата на мюфтията нарочно провокира полицията в Нови пазар, на една такава провокация има 40 ранени полицаи, а от групата на мюфтията – нито един, само и само да направят провокация и хората да си кажат, че държавата и наемниците на Ляич и Углянин малтретират мюфтията. Има над 50 жалби срещу тези групи, но делата само се отлагат и отлагат, съдиите са корумпирани.

Клинтън преди дни в Будва на честването на 5-годишнината от независимостта на Черна гора се пошегува, че Ню Йорк е 1 милионен град. Да си представим само разликата в демографията, та Черна гора е към 600 хил. Всеки си мисли, че е важен. Коя е държава Косово, Македония, Черна гора? Като нямаш пари, инфраструктура какво си ти? Зукорлич иска автономия, а няма хора, които да му напишат проекти.”
Когато преди няколко месеца Аида се среща с Борис Тадич, му казва, че мюфтията за 10 години има 4 – 5 млн евро в брой, суха пара в джоба, няма никакви банкови следи, всичко е кеш: „Неговият Международен университет на Нови пазар бълва доктори на науките, 50 души за миналата година! Чрез този пара-университет мюфтията е станал много богат. Той е сива икономика, всичко се плаща кеш, купуват се дипломи. Маргинални преподаватели идват и четат лекции, плащат им на ръка. Плащат си и веднага получават докторат. Студенти от Гърция плащат и получават докторат. Този бизнес е за милиони. Това е университет с 4500 студенти, 1200 евро кеш струва таксата за една година на студент. За университета мюфтията казва, че е стълб на исляма. В този университет нищо не минава през банкови сметки, само в брой. 10 години мюфтията Зукорлич работи по този нелегален начин и твърди, че държавата го малтретира.”
Аида Чорович смята, че сръбската държава няма диалог с малцинствата. Има голяма пропаст между сърбите и малцинствата, нито не се прави, за намаляването й, да се промени програмата, да се говори за друг начин в медиите за малцинствата, да има повече медии на малцинствените езици. Политиците ни се обръщат към малцинствата само като има избори.
Зукорлич е удобен на политиците в Белград, защото те не знаят нищо за исляма, страхуват се да не ги обвиняват в дискриминация. Борис Тадич трябва да каже, че иска да говори не само с политиците на малцинствата, но и с НПО, синдикатите, предприемачите, производители на дънки за решението на проблема със Санджак.
„Урбан ИН” разработва стратегия с препоръки към държавата, местната власт и към НПО, стратегическо планиране за работа с малцинствата. Държавата не знае, не умее и гледа само да не наруши малцинствените права, верските права, нищо друго не прави. Зукорлич използва цялата тая ситуация. Предстои гореща есен, когато най-вероятно през октомври ще се проведат очакваните и отлагани избори за Национален съвет на бошняците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар