ДЕН ТРЕТИ: МОНТЕНЕГРО. „ЛУК ОЙЛ”, ТРАКТИР И МЕДРЕСЕ
Черногорците рекламират своята екологична република като „Монтекарло на Балканите”. Днес туризмът на Черна гора е печеливш благодарение на богатите руснаци, за които девствените плажове с изумрудено море на малката адриатическа държава се е превърнала в място, сравнимо с Монако. Черногорският адриатическо пейзаж прилича на Средиземноморието, без да е пренаселено с къщи и вили, нито да е бетонирано като българското Черноморие. Цените на парцелите и къщите с изглед към залива на Будва и Бока Которска (Которския залив) са главозамайващи – към 3500 евро на квадратен метър. Най-голямо е търсенето на каменни къщи в традиционен черногорски стил, парцели до морето, вили с изглед към морето, които струват над 1, 5 млн евро. Обновени вили от 18 век в живописния Которски залив стигат до 2 млн. евро. В Будва и Котор могат да се видят луксозните яхти за милиони евро.
Руснаците са най-големите инвеститори в малката адриатическа държавица. Руска реч може да се чуе навред - по ресторантите, кафенетата, край луксозните яхти в пристанището на Будва и Бока Которска. Маркер за руското влияние в Черна гора личи са бензиностанциите на „Лук ойл”, които са навсякъде. Докато си вземам първата баня в Будва, чувам поръчките на руските новобогаташи в кафенето на плажа. Из цялото крайбрежие на Черна гора се срещат реклами за продажба на апартаменти и вили на руски език. Руско, твърде руско е в Черна гора, щом след Херцег Нови видяхме реклама и на традиционна руска кръчма „трактир”. Така казват руснаците на долнопробните кръчми, в които се напиват до козирката. Край този град на Адриатическото крайбрежие Тито имал вила, заради което много сърби са си закупили къщи.
Туристите от Западна Европа се срещат по-рядко. В Цетине попаднахме на група френски пенсионери, обикалящи черногорската ривиера и старините на старата черногорска столица. Снимах и после ги показах на майка ми, която не можеше да се начуди как беловласи баби и дядовци от Париж се радват на живота и на старини обикалят екзотични места, докато с нейната пенсия тя не може да си позволи такъв лукс.
Докато снимам табелата на сградата на градската кафана, където през 1878 България първа отворила посолство в малката държавица, получила суверенитет от Османската империя по време на Берлинския конгрес, се запознавам с черногорско семейство, което продава и рекламира Нйегушко прошуто и кашкавал, произвеждани в семейната им ферма в околината. Вече втори ден цяла Черна гора празнува пет години от провъзгласяването на независимост след референдум през 2006, когато се разделя мирно със Сърбия. Фермерите от Цетине се радват, че снимам малката им дъщеричка, облечена в традиционна носия и подаряват на нашата група прошуто, което се оказа много вкусно.
Храната в Черна гора е вкусна, най-разумно е тук да се яде прясна риба и морски дарове, която местните рибари ловят от Ядран, както на сръбски се нарича Адриатика.
Докато събира улова от мрежата си в залива Улцин рибарят Арбен се тюхка, че тази година няма много риба, успял да хване в мрежата си само килограм и половина скариди. В кокетния ресторант „Базар” в центъра на Улцин се предлагат пресни риби и морски дарове, уловени от местните рибари албанци. Скариди от сутрешния улов може да се хапнат за 12, 50 евро, килограм риба струва минимум 20 евро в местните ресторанти.
В Улцин може да се намерят по-умерени цени по джоба на средната класа. Той е предпочитано място за летен туризъм на албанците от Косово, за които новата автомагистрала до Дуръс и изобщо Адриатика става близка дестинация. Туризъм в Черна гора е в криза, споделя Сава, черногорец от Улцин на средна възраст, който дава вила под наем. Срещам го една сутрин край бекташийското текке до пристанището на Улцин, където албански рибари се връщат от риболов. В годините на Югославия той е бил мениджър в туристическа фирма, която е давала около 600 легла в Улцин. Според него албанците от Косово, които наводняват Улцин, не са добри туристи, защото търсят легло за 5 евро.
На 15-ина км от градчето се намира черногорският Long Beach, „Велика плажа”, както се казва на сръбски 14-километровата плажна ивица, където е и един от най-големите нуди плажове в Европа.
Край малкия населен компактно с бошняци град Тузи, разположен близо до столицата на Черна гора Подгорица, посещаваме построеното преди три години модерно оборудвано медресе, което все още не е признато от държавата. В училището за изучаване на ислям има паралелки, в които млади мюсюлмани от Черна гора и близките държави, учат на босански или арабски. Около 70 % от изучаваните предмети са общообразователни, изучават се езици като турски, арабски, английски и дори факултативно латински. Има 39 преподаватели, завършили факултети в Кайро, Ливан, Турция.
Медресето и джамията в комплекса в Тузи са построени с дарение на ТИКА (Турската агенция за международно сътрудничество и развитие) в сътрудничество с Ислямската общност на Черна гора и Ислямската банка за развитие. Медресето е модерно оборудвано. Преподавателите обясниха, че се финансира от училищни такси от 20 евро на месец и дарения. Социално слаби ученици получават стипендии.
България не е непозната дестинация за преподавателите в медресето. Учителят Садмир Хаджйич, бошняк от Плав, Черна гора, през февруари е бил в София заедно с главния мюфтия на Черна гора като гости на конференцията, която избра за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Садмир е завършил медресе в Турция, през 2007 г. се е дипломирал в Ислямския факултет в Бейрут, говори арабски и турски език.
„Женени ли сте?”, попита Садмир, като обясни странния си въпрос, че е ерген и си търси жена. Веднага го попитахме за мнението му за полигамията, за това, че мюфтията в Нови Пазар Зукорлич има две жени. Садмир започна да се шегува за темата. Според него само някои уахабити имат две жени. По законите на шериата мъжът има право на четири жени, но това се е отнасяло за други времена. „В Черна гора няма случаи на полигамия като мюфтията на Санджак. Ние гледаме да се нагодим към начина на живот на местните хора. За повечето мюсюлмани полигамията е неприемлива.”
ДЕН ЧЕТВЪРТИ: СРЕЩА С ИМАМА НА ДУБРОВНИК
Да отидеш в Дубровник и да се срещнеш... с имама му. Тълпи от туристи са наводнили „перлата на Адриатика”, която е умалено копие на Венеция. Неслучайно, защото Рагуза, както казвали на града, попада под венецианска власт. В сърцето на стария град в Дубровник се намира Ислямската верска общност на Дубровник, където има молитвената зала („месджит”). Имамът на Дубровник Салкан Херич е завършил Ислямски факултет в Сараево и педагогика.
Според данни от преброяването през 2001 година от 4, 437 460 души население в Хърватска има 1, 3 % мюсюлмани (57 687), 20 хил. от тях се определят с националност мюсюлмани, около 20 хил. бошняци и 10 хил. като хървати с ислямска вяра. В Хърватска има 300 турци, роми мюсюлмани и албанци. Според имама на Дубровник в Хърватска има 1100 мюсюлмански домакинства. „Ние сме малка общност сред силна християнска традиция... Не сме турци, нито араби, а предимно бошняци, има малко албанци, малко роми. Националната ни структура е предимно бошняшка, имаме и мюсюлмани, които се определят като хървати по националност. В Хърватска има 1100 мюсюлмански домакинства.”
В Ислямската общност в Дубровник се намира архивна снимка на разрушената от комунистическия режим на Хърватска Пагодичевата джамия в Загреб, днес там е възстановен Арт павилионът на Иван Мещрович. През 1933 е построен Арт Павилионът на Иван Мещрович, който е превърнат в джамия по време на фашисткия режим в Хърватия (1944-1947). Минаретата са разрушени през 1948 г. по време на комунизма. Днес сградата отново е изложбена зала. Днес в Загреб се намира една от най-големите джамии в Европа.
Ислямската общност в Дубровник съществува вече 75 години. По време на Османското царство в стария град на Дубровник не е действала нито една религиозна общност, в това число и ислямската общност. В началото на 20 век в Дубровник се заселват първите мюсюлмани. До 30-те години се заселват около 30 мюсюлмански домакинства. Офисът на Ислямската общност в Дубровник е отворен в стария град през 1934, назначен е първият имам. През 1943 се настанява в сградата, в която е и в момента. През 1963 Ислямската общност закупува цял етаж от сграда в сърцето на стария град в Дубровник. Днес в Дубровник живеят неколкостотин мюсюлмански семейства.
Хърватският Сабор признава исляма като държавна религия през 1916. тя е една от четирите държави в Европа, която го е сторила.
Правителството на Хърватия дефинира право на верско и културно образование на ислямската общност. Имамите може да венчават мюсюлманите. Учи се ислямско вероизповедание в основното и средното училище.
До 1992 Ислямската общност в Хърватска се самоиздържа. От 1992 е решено правителството на подкрепя финансово всички общности, включително и ислямската. Бюджетът се определя според броя на верските служители и броя на мюсюлманите. Верските служители са и държавни служители, учителите по вероучение са подчинен на Министерството на образованието, така както всички останали учители в Хърватска.
Попитах имама на Дубровник дали има много смесени бракове между мюсюлмани и християни в Хърватска. „Съществуват смесени бракове, католическата църква забранява много повече женитбата с мюсюлмани. Ние не забраняваме женитба с християнка или еврейка. Този район на Балканите не търпи смесени бракове по традиция. И в България не се толерират смесени бракове. Нашият район е доста смесен, има смесени бракове с отец мюсюлманин, майка християнка....
Преди войната в Босна имаше смесени бракове. Все пак има период от 50 години съвместен живот, но се стигна до стрелба...За такъв брак Коранът предписва свободната воля, но ако има обективни причини. Проблемът не е в общността. Първият проблем възниква при раждането на дете от такъв брак. Друг проблем е какво име да се даде на детето Ахмет или Анте. Ако е момче, трябва да има сюнет, да се обреже. Децата стават жертви и стават атеисти, агностици...Проблем е как да се венчаят. Трябва да признаем пред самите себе си, че на нито една общност не й харесва да й се разсипе стадото.”
От Дубровник пътуваме за Мостар, Босна и Херцеговина. Пътят в Хърватска е покрай морето, минаваме през впечатляващия мост „Д-р Франьо Туджман”, от който се виждат гигантски кораби за круизи. Пътуваме в Хърватска покрай морето и преди Неуман влизаме в Босна и Херцеговина, тук е двадесетина километровия й излаз на Адриатическо море. Единственият морски курорт на Босна Неуман е хотел връз хотел. Няколко пъти пресичаме границите на Хърватска и Босна и Херцеговина. След минути отново влизаме в Хърватска, и малко след това следва поредният граничен граничен пункт, дървена барака при Меткович, откъдето сме отново в Босна и Херцеговина. Царина до Царина! (митница). Пътуваме из Херцеговина, която представлява китна градина, пълно е с лозови насаждения, от които се правят известните вина „Жилавка” (бяло) и „Блатина (червено).
Следва пътешествие до богомилските стечки в Радимля и до дервишкото текке в Благай, Херцеговина
Повече снимки на моя фейс бук профил
Няма коментари:
Публикуване на коментар