В края на пътешествието сред помаците в Гърция съм драга гостенка в дома на моя гид Ахмет Имам. Къщата е на стратегическо място в Ксанти, под прозорците й е прочутият съботен пазар, една от атракциите на града. Няма начин да не се събудиш от пазара, предупредиха ме в петък вечер щерката на моя гид Фазилет и съпругата му Шукрия.
Още на изник слънце в последната събота на юли в просъница чувам глъч и подвиквания. От голямата тераса на семейство Имам виждам изникналите през нощта стотици шатри върху железни конструкции. Съботният пазар прилича на мравуняк, в който се е изсипал целият град. С Фазилет слизаме на пазара да правим снимки с Фазилет.
Съботният пазар на Ксанти е душата на града. Типично ориенталско стълпотворение на хора от всякакъв етнос и религия, гърци, помаци, турци, роми, дори руснаци, носещи се на талази сред тезгяхите, от които сякаш се е изсипал рог на изобилието от храни, екзотични подправки и всякакви стоки. Пробиваме си път сред възпълничките гъркини, с очи, пълни с левантийска сласт. Те пуфтят под тежестта на кошници, преливащи от свежи плодове и зеленчуци, ориенталски подправки, риби и маслини от Беломорието, също и мед, картофи и зелен боб, донесени от помаците от техните високопланински села в Родопите. Гръцки свещеник невъзмутимо пазарува от щанда с ориенталски сладости и ядки. По-нагоре от колички с разхладителни напитки сервитьори разнасят с табли студено фрапе. Сред калабалъка на пазара на групи по две-три се носят забулени с чембер и мантии „наши”, които се отличават със своите светли лица и сини очи с открит поглед. В това човешко море се носят и туркини, също забулени, но с очи, пълни с особена нега, типична за жените в Ориента. Звуковият фон на това човешки стълпотворение е особено жужене, смес от гръцки, турски, „помацки”, ромски. Продавачите се провикват на гръцки и турски един през друг да предлагат дрехи, обувки, храни, а 1 евро и 5 евро са най-често срещаните цени, с които привличат клиенти. Най-много народ се тълпи край купчините с дрехи втора употреба, Все пак Гърция е в криза.
На съботния пазар всеки етнос има запазена територия, ромите държат търговията с дрехи и обувки, помаците - плодове и зеленчуци, гърците продават риби и маслини, в най-горната част на пазара са руснаците. Според Фазилет импозантната жена, която продава дънки и се представи за туркиня от Шахин, всъщност е турчееща се ромка. Тя обяснява, че разпознава „нашите” по физиономиите, дори по дизайна на чембера и начина, по който се забраждат. Фазилет среща и поздравява много хора от Лъджата на турски език. Купувам вкусни маслини, като преди това опитвам няколко сорта. Отскачам да купя турско кафе армаган за домакинята Шукрия от малък дюкян на главната улица, която винаги е оживена, но сега е замряла. Точно там се натъквам на нашенеца Исмаил Кехая от Лъджата, прочут с това, че прави „муски”, амулети срещу пиянство, зъл дух джин, уплаха, невроза. Лекува любовни драми на жени и моми, на които прави заклинания за севдалък. При него идвали и гърци чак от Атина и Солун, имало и християни, които се излекували с неговите „муски”. Не взема пари, защото е грехота да се прави добро „за файда”.
Шаманът ме кани в своя офис до пазара, за да ми покаже старите турски кетапи, от които преписва текстове за „муските”. Снимам този нисък на бой човечец, седнал на земята до купчината турски кетапи и Корана, написани на староосманския. Показва ми две малки книжки от Турция, които са на 400 години, семейно наследство, което „вече зело да се кърши”. Исмаил Кехая обяснява, че прави „муски” от 49 години, като ми записва цифрата, защото и той като всички „наши” знае да брои само на турски.
След вълнуващата фотосесия на пазара се прибираме в къщата на моите домакини, където ставам свидетел на това как всички роднини на семейство Имам от Лъджата се изреждат да посетят Шукрия, 52-годишната съпруга на моя гид. Впечатляваща съботна церемония е как едни след други групи по 5-6 жени, „ватрешни” се изреждат да гостуват у семейство Имам, пият турско кафе и „шушулки”, резлив студен сок от сушени ябълки. Така е всяка събота, уверява ме Фазилет. Семейството се преселило преди 25 години от Лъджата (с. Термес, до българската граница). По онова време в града имало само три семейства от „нашите”. Шукрия обсъжда новините за семействата на всички „ватрешни”, близки и далечни родни, на „помацки” говор, сходен с диалекта, на който разговарят възрастните хора в района на Златоград. Жените говорят от време на време и на турски, за да не се чувства изолирана Фазилет.
Дъщерята на моя гид Фазилет не се забулва с чембер, макар че и тя е мюсюлманка. Тя е образована модерна жена на 31 години, следвала е в Турция, където е живяла самостоятелно. Работи на няколко места, за да помага финансово семейството си. Можеше да бъде като всяка друга своя връстница гъркиня или дори еманципирана българка, ако не беше се родила в малката периферна планинска общност на помаците в Гърция. Родителите се притесняват, че все още не е омъжена. Тя ми споделя, че изборът не е голям, защото е мюсюлманка, а гърците имат предразсъдъци към религията и е невъзможно да си намери брачен партньор православен грък. Отделно, че в патриархалното все още общество на помаците, „нашенките” рядко се образоват и се женят твърде млади. Фазилет мечтае да се измъкне от провинциалната атмосфера на Ксанти, да пътува и да работи в чужбина. Защо не и в Лондон, където има братовчеди.
С Фазилет разговаряме на английски език, от време на време тя използва някоя дума на майчиния си език. Българският говор, който гръцките помаци наричат „помацки” е изтрит от съзнанието й.... от нейния баща:
„Баща ми забраняваше да казвам, че сме помаци, да говорим на помацки. От 25 години казваше, че сме турци. Израснах с турския език. Затова сега се чувствам като туркиня и не говоря помацки. Когато бях на 5 годинки и говорех на майчиния език, той ме биеше и казваше: „Няма да говориш помацки!” слагаше вестници в устата ми и ме насилваше да пия вода, за да спра да говоря на помацки. Още усещам този гаден вкус в устата ми и това ми създаде комплекс. Израснах с турския, учех на турски език, семейството ми ме изпрати да уча в Турция. Сега се чувствам туркиня, а не помакиня. Баща ми осъзна какво е сторил едва преди 3-4 години, промени се много.
Има двойственост и лицемерие в политиката на Турция да казва, че ние сме турци. Тук, в Гърция, твърдят, че сме турци, но когато отидем в Истанбул, усещаме различно отношение към нас, сякаш не сме турци. Имах шанса да живея в Турция и да видя как стоят нещата, ние не сме нищо за тази държава. Турция ни използва като маша да прокарва свои политически интереси. Те не ни приемат като турци, за тях ние не сме турци. Баща ми също го разбра и осъзна какво е сторил. Политиката на Турция да ни представя за турци се прокарва чрез ходжите, които учат децата на Кората. Гръцкото правителство не прави нищо за помаците и турците използват нашата общност за своите политически игри.”
Асли, 22-годишната братовчеда на Фазилет, също не говори „помацки”. С чичо си общува на турски. Моят гид Ахмет Имам е убеден, че само месец-два й трябват да живее в България, за да проговори забравения майчин си език. Турцизацията на младото поколение е лична драма за моя гид, защото преди години той самият е учил „нашите” да говорят турски. Днес той говори на със своите деца и с децата на своите близки роднини на турски език. Интервюто с него се превръща в мъчителна изповед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар