Този гергьовски уикенд отново прекарахме сред родопчани, на гости в Широка Лъка, която въплъщава духа на Родопите, и сред нашите в Ксантийско. В търсене на розово фламинго стигнахме до Порто Лагос, Бяло Море. За 3 дни, 5 до 8 май, преминахме през четирите сезона - тръгнахме в мрачен дъжд, на Гергьовден сутринта осъмнахме в заснежената Широка Лъка и се изкатерихме до Превала, който беше се превърнал в зимна картичка.
На празника Едрелес на гръцките помаци в Лъджата (Термес на гръцки) посрещнахме пролетта. Някои от нашите ме помнеха от миналата година, когато за първи път отидох на Едрелес. Непознати ме спираха да ме заговарят на напевен родопски диалект, който тук наричат "помацки". Така се запознах с Исмаил Кехая, ходжа, който прави "муски". В къщата му в Ксанти идват хора от цяла Гърция, чак от Атина и Солун да им развяля магии. Следващият път ще му гостувам в Скеча, за да ми предскаже бъдещето.
Тази година на 6 май на Лъджата има глъч, но са дошли по-малко хора заради "джумаята", все пак е петък. В повечето таверни звучи предимно турска музика, само в една от кръчмите певица от Златоград пее на български родопски песни. Срещам много родопчани от Мадан, Златоград, Смолян, Бенковски, които се радват на гостоприемните си гръцки роднини, които наричат "наши".
В Будала текке (дервишки храм) на Лъджата се запознавам с 85-годишна жена от едно от планинските села в Ксантийско, която говори само старовремския български диалект, който тук наричат "помацки". Не знае нито "урумски" (гръцки), нито турски. Притихнала се моли в теккето, останала сам-сама вдовица, има дъщеря и внуци. Медитирам с нея и запечатвам мига на нейния "намаз" (молитва). Доста нашенки идват да се моля в теккето.
Пътувайки на стоп към Ксанти, където сме си уговорили среща с моите приятели, попадам на Баки, нашенец от Гьокче бунар (Глафки на гръцки),най-модерното нашенско в Ксантийско. Младите момичета се отличават на "волтата" (стъргалото) с красова, елегантни шамии и прилепнали дънки или поли, откриващи краката . Край черквата на Лъджата снимам младежи рокери, единият направо носи духа на "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет".
Баки е на 53 години, разведен нашенец, гурбетчия в Германия, собственик на кафене в малък градец. Търси си булка. Не иска да има вземане-даване с германки, "Не търся за една нощ", а жена, която да "галям" (обичам), казва Баки. Подчертава, че има бизнес и "коща" в Германия. Развесели ме много, когато ме подпитва дали не искам да му стана жена. После позира за фото, с артистичен маниер отнякъде извади лула.
На другата заран усетихме лятото на Бяло море, в търсене на розово фламинго на Порто Лагос. На езерото няма много птици, нежели розово фламинго, ала все пак срещнахме пеликани. Пътят обратно е убийствен със завоите из гръцките Родопи.
На другия ден сме на курбан в село Стойките и се катеря на едно бърдо, за да снимам църквата с изглед към кулата "Снежанка". Макар че има претенции да развива селски туризъм, и тук няма туристи. Горе на дерето край табелата, предупреждаваща да не се изхвърлят боклуци и за глоба от 500 лева, е пълно с боклук.
На "Пампорово" е като пустиня - празни претенциозни хотели и недовършени сгради от бетон.
Едрелес се празнува на много места в гръцките Родопи. Моите приятели са снимали деца на люлки в село Ясмос, до град Комотини, или Гюмюрджина, както му казват нашенци. Българският още звучи в гръцките Родопи, но планината е като разделена с нож - в България е опустошена и обезлюдена, а в Гърция е пълна с живот - из планинските бърда пасат стада овце и кози.
За повече снимки вижте моята фейс бук страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар