Тази седмица в София слушах традиционна персийска музика на живо. Музикантите от Иран Мехди Ростами и Сохейл Разаги изнесоха етноконцерт със ситар, уду, шурангиз и тонбак. Открих ги на прожекцията на иранския филм "Празникът на огъня" (Fireworks Wednesday, Chaharshanbe-soori на фарси, 2006) в "Евро синема" този понеделник в рамките на фестивала "Цветята на Корана". Отидох най-вече заради персийската музика - вълшебен половин час. Перкусионистът (с червената риза на снимката) направо приличаше на българин. Стоях като упоена от изпълнението на струните на саз и ритъма на уду, така се нарича голяма глинена делва, на която има допълнително отверстие отстрани с кожа.
Изпълниха традиционна музика от Иран, без модерен аранжимент, какъвто от години се прави от проекта "Буда бар". Музиката е за наргиле и метитация. Филмът не ме впечатли - ориенталски сюжет със сплетни и клюки, ставащи на фона на Навруз, иранската Нова година, която съвпада с пролетното равноденствие. Очевидно е правен за експорт, защото на една от героините (всички са с чадори) камерата срамежливо показа пищни форми под блузата.
В сряда имаше концерт и отидох да медитирам с персийски ритми и уду-делвата в Младежкия културен дом, някогашния "Лиляна Димитрова". Организаторите от Иранския културен институт в София и Дружеството за приятелство с Иран осигуриха безплатен концерт. Публиката в залата беше предимно от студенти, както и почитатели на Персия. Записах част от концерта, за да мога някой ден (или нощ) да медитирам с нея. Изпълнителят на шурангиз и ситар (вид саз, виж на снимката мъжа със синята риза), към края на концерта изпя песен на фарси, иначе тихият му глас се оказа емоционален и драматичен. Винаги съм завиждала на музикантите заради онзи миг на съприкосновение с божественото, когато притворят очи и се пренасят в някаква друга реалност.
В паузата направих и доста снимки, разгледах екзотичната делва уду. След концерта със студенти иранисти се снимахме с двамата музиканти, изпросих си автографи на фарси. Нямах подходяща книга или дори чисто бял лист хартия и автографите са върху текст на мои материали за помаците къзълбаши от Гърция.
За повече снимки вижте моя фейсбук профилhttp://www.facebook.com/album.php?aid=299320&id=629498965&saved
Няма коментари:
Публикуване на коментар