Тунизийците прогониха най-сетне техния Тато. Президентът Зин Ал Абидин Бен Али, бащицата на нацията, след почти 24 управление тоталитарен режим рухна.
Имам особена тръпка към тази малка страна от Магреба, мястото, където растат поне 5 вида жасмин, от който любимият ми ухае само през нощта. Там минаха две години от живота ми, роди се дъщеря ми, изобщо Тунис не ми е безразличен.
Когато се заселих в Тунис през 1994 г., бях смаяна от броя на полицаите, които са на всяка крачка и от култа към личността на президента – образът на Бен Али висеше навсякъде – по големия бул. „Мохамед V” до най-малкото дюкянче на „Авеню дьо ла Либерте” в столицата. Тунис е светска държава. Бен Али, който е един от близките сътрудници на Бургиба (нещо като Георги Димитров в националната митология на тунизийците), провеждаше прозападна политика. Бях поразена от уважението на тунизиеца към възрастните хора, бременни жени и любовта, с която отглеждат децата си. Повечето ми приятелки в Тунис имат по 3 – 4 деца!
На Франция и на САЩ им харесваше тоталната война на ислямския фундаментализъм на Бен Али в Средиземноморието. В Тунис ислямът няма толкова голямо значение. По време на постите в периода на Рамадана например в столицата, а и по провинцията си пиех кафето през деня заедно с куп пушещи и пиещи кафе тунизийци. Просто тези заведения пускат щорите по време на поста и вътре се яде, пие, пуши. Така и не свикнах впрочем с италианския тип малко кафе, което се пие на крак и е толкова силно, че те удря в петите. В страната алкохолът е безбожно скъп, но се продава в магазините в определени два дни седмично и наша милост се редяхме на едни дълги опашки с местните сладури. По хотелите алкохол се сервира денонощно. Впрочем в столицата Тунис има специални алкохолни турове на либийци, които идват и на секс туризъм. Мъжете от Либия обсаждаха хотелите на тумби и се разпознават по това, че носят калеври на бос крак.
Тунис има много по-развит туризъм от категорията low cost, отколкото България. Още през 1994 г. икономиката беше много по-развита от българската. Услугите на туризма в Тунис са на много по-високо ниво от тези в България. За французите от средната ниска класа това е най-евтиният вариант да почиват на Средиземноморието. Много французойки ходят на 3-дневни турове естетическа хирургия за уголемяване на бюста, отсядайки в луксозен хотел на брега на Средиземноморието в Хамамет или Сус.
Страната е била френска колония и този прекрасен език е официален език наред с арабския. Дори обикновените хора и в най-далечните селища на Тунис имат хубав френски. Повечето говорят и италиански, в страната има все още голяма колония от италианци. Сравнението с България също е доста тъжно - Все още у нас хората гледат с телешки възторг на някой, който говори два езика, без да си дават сметка, че ако въпросната особа се яви на интервю за работа, ще се провали с гръм и трясък (недоразумението Румяна Желева).
Моделите на икономика имат много общи черти – и Тунис, и България имат кланово патриархална структура. Неслучайно авторитарните режими (Тато и Бен Али) в двете страни виреят десетилетия наред. Икономиката и в двете държави е в ръцете на роднини и приятели на бащицата, предимно „назначени” бизнесмени.
Контрабандата процъфтява и в двете държави. През 90-те години френският „Монд” публикува разследване за брата на Бен Али, замесен в контрабанда с цигари. Преди 3 години френският канал излъчи журналистическо разследване за изчезването на луксозна яхта от пристанище на о. Корсика, открадната от престъпна група, в която участва и крупен бизнесмен от Тунис, братовчед на президента Бен Али. Яхтата бе намерена на пристанището в Сиди Бу Саид, курортно селище край Тунис.
За контрабандата в България няма да пиша, тя е безкрайна. Един приятелски кръг се сменя с друг приятелски кръг. След мутробарока живеем в бодряческия оптимизъм на пожарникарските другари – Лъчо Мозъка, ЦЦ, цецки, фисоски (тази мадама няма как да се пласира и в Тунис, където няма особена конкуренция, защото жените не са хубавици. За справка президентшата Лейла). Говори се само за неща, които ще станат в бъдеще време. Изобщо соцът е жив!
Режимът на Бен Али гарантираше две думички, които са мантра на западния свят – стабилност и сигурност в Средиземноморието. Неслучайно в интернет има клипове, в които Бен Али се прегръща със Сарко, френският президент изговаря празни думи за дружба и приятелство, на музикалния фон на интернационала. Западните държави имат икономически интереси и досега Бен Али беше техния watch-dog. Опозиционно настроени тунизийци обаче не харесват двуличието на Запада, сляпото копиране на ценностите му. Впрочем през 1994 Тунис вече беше в капна на потребителското общество – моловете вече бяха построени, народът граби стоки на лизинг, плаща с кредитни карти и чекове луксозни стоки, които не са му от първа необходимост... Мои приятели тунизийци смятаха, че това акцентиране на западните ценности задушава местната идентичност. Имах познати от севера, които бих определила като по-консервативни във възгледите си. Един ден с изненада ми обясниха, че са онова, което Бен Али заклеймява като „ислямски фундаментализъм”, за да разчиства пътя си от политическата конкуренция. Клишето обслужва авторитарния режим. А всъщност основният проблем на страната не е национална сигурност, а социална сигурност, равни възможности за всички, работа и качествен живот.
Свобода на медиите в Тунис на практика не съществува. В. „Ла прес”, издаван на френски, е тяхното „Работническо дело”. Разбира се, и там излиза по някой „критичен материал”, но всичко е контролирано от Министерството на информацията. Голяма част от елита живее във Франция и това влияе по някакъв начин на процесите в родината им. Ако цензурата контролира всичко в Тунис, има мрежи на роднини, приятели, интернет платформи, които не могат да бъдат овладени.
Промяната, която беше неизбежна в Тунис, се случи благодарение на интернет платформите. В You tube, facebook, опозиционни сайтове и форуми е пълно с музикални клипове срещу Бен Али. Прави впечатление, че голяма част от рап песните срещу президента са на арабски език. Преди време всичко това предизвика експлозия. Интернет и новите платформи за обмен на информация, блогърите изиграха основна роля за свалянето на режима. Стихийният социален бунт обхвана страната на север и на юг, към Габес.
Наблюдателите сега се питат дали Тунис няма да поеме по пътя на хаоса и да залитне към някои фундаментални принципи на исляма. Аз обаче се питам не е ли време местните хора да бъдат оставени сами да решат съдбата си, а не да живеят като заложници на ценности, които са удобни на Запада, но които не правят живота им по-добър и хармоничен?
Моя снимка от столицата на Тунис, католическата катедрала, когато на посещение беше папата. На 200 метра от паметника на големия пътешественик Ибн Калдун, близо до любимата ми казба
Карикатури на Лотфи Бен Саси, който е тунизийския Комарницки. Художник с невероятно чувство за хумор в сатиричните си рисунки, в текстовете си и изобщо в живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар