БАЙ ГАНЮ – ШОФЬОР В НСО

В петък край Плевен станал лек пътен инцидент между кола на НСО и кола на гражданка. От НСО твърдят, че е станал неволно, че колата на Яна Петрова рязко завила вляво и двете коли се закачили. „В момента, в който джипа ме изпреварваше, приближи максимално до мен, ожули ми вратата - лявата на колата, огледалото се сви и се прибра навътре, показа се една ръка от прозореца, която удари с юмрук по тавана. Всичко стана за броени секунди, даже не можех да осъзная какво се случва", разказа потърпевшата Яна Петрова пред БНТ.
Това е един от малкото инциденти с коли на НСО, които не се покриха. Преди година имаше катастрофа на колата на военния министър. Проблемът не е безобиден, свързан е с критериите за наемане на персонал в НСО – Националната служба за охрана, наследник на тодорживковото УБО. Днес с допълнителните бонуси и с по един пищов днес тези еничари на номенклатурата са по-разпасани от байтошово време.
Да удариш с юмрук! В нашата мила родина в НСО се назначават хора с връзки, които щом се качат на луксозна кола и хванат пищова, почват да си избиват комплексите.
Наскоро сърбах попарата на един такъв Бай Ганю, който в отсъствието на своя шеф, на своя глава, се отби да прави шопинг в два града и да яде някакъв специален джигер, после мина през половин България, за да не се мъчела някаква негова приятелка да пътува с автобус. Разбира се, горивото беше държавно. Гавазинът парира протестите ми с това, че ми мислел доброто – покрай него и аз да се уредя с евтино “Версаче” и “Гучи”. Изнервен от моите ехидни подмятания, той удряше върху скоростния лост: “Е, няма да е на твоето! Няма!” Не знам през какви психологически тестове е преминал този човек, но изведнъж се заинати, стана агресивен и демонстрира онова, което Достоевски нарича административен възторг. Този човек носи и оръжие, значи иде реч за държавен служител.
Всеки гражданин може да се “наслади” на милата картинка, която представляват шофьорите от НСО, ако мине през карето зад Президентството – скупчени като ято как люпят семки в или до луксозни коли, изтупани в елегантни костюми (тази група покрай всички привилегии има и безплатни дрехи).
Случвало ми се е да се убедя от собствен опит, че бодигардове и шофьори на политици от съседна Румъния говорят приличен английски. Такива в Булгаристан не съм срещала. Масовият типаж шофьор от НСО поназнайва 4 – 5 лафа на английски, които гарнира с ръкомахане. Силата му обаче е в друго нещо – да гони келепира, да разказва гръмогласно вицове с казармен хумор, да ругае, дори да псува, да люпи семки. Разбира се, не в присъствието на големия началник, а на някоя “дребна риба”, която няма пищов, нито специална карта и безплатно гориво, което се отчита по непрозрачни критерии. Така всеки комплексар с връзки, на който са дали специална карта, луксозна кола и пищов, почва да удря с юмрук .
Привилегиите не умряха след падането на комунизма през 1989 година! Особено в НСО, наследника на тодорживковото УБО – служба, обвита с липса на прозрачност. Манталитетът на голяма част от гореописаните гавази не са е променил, а процъфтява и се подхранва от връзкарството, което явно е основен фактор за назначаване на персонал в тази нереформирана и непрозрачна система.
Народната полиция ни пази! 20 години след падането на тоталитарния режим в България има реставрация на привилегиите, милиционерщината и подслушването. Правителството на Бойко Борисов е соц, много соц, като гласува 100 млн. допълнителен бюджет на МВР. С тези пари България заприлича на „Биг Брадър”, подслушва се тотално. Пари за култура и наука обаче няма!
Обществените пари потъват като в пясъка в репресивни структури като МВР, ДАНС, НСО, които вече са заприличали на паразитните институции от соц. времената. Днес дори обикновен полицай, дори гавазинът от НСО получава заплата, плюс бонуси и привилегии и тути куанти в пъти повече от един учител. Така беше и в соц. времената. Полицаите, гавазите получават сигурни гарантирани пари, плюс осигуровки, които плащаме ние. Вместо да реформира репресивния апарат на МВР и НСО, държавата изсипва един вагон пари за щедри заплати на тъмни балкански субекти, които се държат като еничари.
Нашите пари трябва да се харчат за по-добро образование и образование. Пиша тези редове като обикновен гражданин и родител, който години наред спонсорира с личните си пари училищата, в които учи дъщеря ми. Както всички родители, впрочем. В основното училище спонсорирахме обзавеждането на цял кабинет, сега в гимназията продължаваме да даряваме.
В условията на криза онези, които имат най-много привилегии – военни, полицаи, еничари от НСО, драпат със зъби и нокти за запазване на заплати и бонуси. Не съм наивна и знам, че те едва ли ще бъдат намалени. Номенклатурата има интерес да назначава персонал, точно от типа Бай Ганю Балкански.