ПЕВИЦАТА ЕМИНЕ: „В НАШИТЕ СЕЛА НЯМА МОДЕРНО”

Ксанти Xanthie, последната джума (джума, петък, бел. ред.) на юли 2011. Броени дни преди постите на Рамазана се срещам с Емине Буруджи Emine Buruci, 30-годишна певица на родопски песни от Гърция. Щеше да е типична помакиня от Гърция, със своите сини очи, руса коса и млечнобяла кожа, ако беше забулена с чембер (шамия). Емине обаче е модерна жена, може да се каже, дори феминистка. Преди 5 години престанала да се забражда с чембера, загърбвайки патриархалните канони на своята мюсюлманска общност, в която все още жената е изцяло подчинена на мъжа.
Оженила се съвсем малка, на 13 години, защото я откраднали от Димарио Dimario (местните го наричат Демерджик), високопланинско село в гръцките Родопи, близо до границата с България, населено с помаци (мюсюлмани, приели исляма по време на Османската империя). Всички села на помаците в Гърция имат имена на гръцки език и названия на местния диалект. Когато се оженила, Емине знаела само своя майчин език, старинен български диалект, който наричат „помацки”. Едва през 2006 година, когато станала на 25 години и махнала чембера, решила да завърши образованието си и се записала на училище, за да научи гръцки и турски език. Така научила гръцки заедно със своя малък син. Планира да научи и немски език, защото съпругът й е на гурбет в Германия и вижда бъдещето на трите си деца в тази европейска страна. „Искам да отида в Германия с децата, защото тук няма нито пари, нито работа”, казва тя.
Емине е активна жена, която се занимава с много дейности. Работи като гид на туристи в Турция и България. Тя е една от най-популярните певици на родопски песни в Гърция в you tube, с видео клип от сватба, на която тя пее родопските песни „Кукувичкана кукова” и „Торнала момка на вода” с кавал и гайда на сватба в Ксанти, аплодирана от публиката (http://www.youtube.com/watch?v=uBAAtF0Fnzk&feature=related)

Пее песните на майчини си език и вече има издадени няколко диска. Фолклорът на гръцките помаци е като този на техните роднини в българската част на планината Родопи. С една особеност, че малката периферна общност в на гръцките помаци (около 35 хиляди души) забравят своя фолклор.
Емине станала певица съвсем случайно. Работела в едно кафене в Ксанти и една вечер, докато се чудела как да изгони пийнали клиенти помаци, от мъка запяла песен от планината Родопи на своя майчин език. Сред клиентите бил Nikkos Kokkas, местен грък, фен на фолклора на гръцките помаци. Идвал да я слуша често в заведението и една вечер й предложил да продуцира диск с нейни песни. Съвместно издали няколко диска с песни на помаците от Гърция, в момента подготвят диск с 13 нови песни в съпровод с гайда, кавал, акордеон и тъпан.
Емине научила родопските песни от своята майка и по-старите роднини. Фолклорът на тази малка планинска общност се пази само от по-възрастните помаци, младите не го знаят и по този начин е осъден на забрава. Има и още една опасност, която разкрива Емине. Помаците не искат да пеят песни на своя език заради турцизацията. „Турците са ни внушили, че да се казваш помак, не е хубаво, искат да сме турци. Правят ни на турци. Казват, че щом сме мюсюлмани, трябва да сме турци. От осем години не пеем нашите песни по сватби. Помаците пращат децата си да учат в Турция и те говорят вече на турски. Имам познати, които ми казват: „Не е хубаво да ходиш в Турция като малък, защото там ти промиват мозъка, правят те фанатик.”
Турците упражняват голям натиск, когато помаците празнуват своя празник Едрелес (6 май, ден на настъпването на земеделския сезон), искат да се пее само на турски език. Емине разказва: „Турците ходят от село от село в района на Ксанти по джамиите и казват: „Който ходи да празнува Едрелес, той е грък, той е гяур (презрително за християнин, бележка на редактора). Според турците който не празнува Едрелес, той е мюсюлманин, турчин.”
Защо трябва нашите помаци, като са мюсюлмани, да казват, че са турци, пита Емине. „Ако някой каже, че е помак, може да го изхвърлят от селото. Не дават да си пеем песните. Казват, че сме турци”.
Емине е председател на неправителствена организация за съхраняване на културата на помаците, в която има още шест активни членове от планинските села, населени с помаци, в Ксантийския район - Кетенлик Ketenlik (Kentavros на гръцки), Шахин Shahin (Еchinos на гръцки), Исьорен Isioren (Oreon на гръцки). В сдружението има и други жени, но те не искат да са афишират, защото живеят по селата. Феминизмът още не е стигнал до помакините в планинските села на Ксантийско. Начинът на живот е патриархален с консервативни нрави, жената е в подчинено положение на мъжа, семейството определя дали тя да учи. „При нас в селата няма модерно”, обяснява Емине. Общността разполага със с ефикасни механизми на контрол върху поведението на жената, включително и върху облеклото. Всички жени носят чембер и мантия. „По селата момите не се образоват. Те учат как да готвят и метат, как да се грижат за мъжете...При нас по селата става това, което казва бащата, каквото казва мъжът. Мъжът може и да си има любовница, но жена му трябва да е вкъщи. Мъжът работи по Германия, изкарва пари, праща по 600 евро или 1000 евро на месец, или пък 3000 евро, за жената тези пари са много. Когато дойде Байряма, ще си купи нови дрехи. Когато ходя в село Пашевик (помашко село, което се казва Pachni на гръцки) на стъргалото момичетата са две по две, никога сами. Жените в тези села работят по градините, отглеждат картофи, гледат животни, събират се с приятелки и одумват другите, шият си чембери... Нашите като видят, че една жена си е махнала чембера, викат тя ще махне и друго нещо...Ако живее в Ксанти и Атина и по други големи градове, нашата жена може да ходи без мантия и чембер”.
Разговарям с Емине в кафене на открито до часовниковата кула в град Ксанти. Моля я да ми попее на своя майчин език, но тя се страхува да пее на публично място и предлага да отидем на друго място. „Ще ми скъсат дрехите, ще ме замерят с камъни. Не искам да ми кажат нещо”. Отиваме в малко кафене, което още не е отворило. Емине ми запява песен от своя нов албум, която „нашите”, както се наричат гръцките помаци, пеят в три села в Ксантийско– родното й село Dimario (Демерджик), Glavki (Гьокче бунар) и Pachni (Пашевик). Разказа ми как по време на едно нейно пътуване в България, в заведение чула българите да се веселят с гръцки песни. Спонтанно започнала да пее на своя майчин език от планината Родопи и всички започнали да пея с нея песента, която се пее и в България „Бела съм, бела, юначе”.
Емине е ревностна мюсюлманка, но смята, че молитвите, постите по време на Рамазана са нещо интимно. „Когато се моля, не го правя, за да ме видят, а заради мен самата. Ако искам да постя на Рамазана, ще си постя за мен самата. Хубаво ми е да постя, но не знам дали ще мога да издържа толкова дни. Аллах, ако ми помогне, ще го сторя. Ако искаш да сториш нещо, ако е вътре в теб, ще го направиш”.

Статията е публикувана в „Осерваторио Балкани и Кауказо” на 1 септември
http://www.balcanicaucaso.org/aree/Grecia/Emine-Buruci-una-donna-tra-passato-e-futuro-102111