четвъртък, 29 септември 2011 г.

МОИТЕ НЕВОЛИ С ЦИГАНИТЕ

Пиша този текст заради случая в Катуница като продължение на моя текст от 10 септември миналата година (виж текста "Хубава работа, ама циганска"), в който обясних как в центъра на Пловдив ме обраха циганки, но аз успях да ги хвана и извиках полиция. Случаят намери естественото си продължение и ясно показва вината на полицията и съдебната система в толериране на кражбите. Моят случай е конкретен и нагледно показва, че те улесняват циганските кражби.

Дъщеря ми Елена беше права, че по-хубаво беше да се разправим с циганките благодарение на тълпата от минувачи, която се събра в центъра на Пловдив. Повечето хора настояваха за линч на крадлите, една жена дори призова да се въведе своеобразен шериат: „Да им отсечем ръцете!”.
В полицейското управление циганките си признаха за кражбата, парите бяха намерени при обиск, но надлежно прибрани като доказателство. Започнах да съжалявам горко, че съм извикала полицаите. И без друго закъсняха един час и ме гледаха като гръмнати. Вместо да се саморазправя с циганките с помощта на тълпата, да си взема парите и да забравя за случая, аз тръгнах да защитавам правдата. Законът обаче се обърна срещу мен! Твърдя, че циганите в съучастие с полицаите, които проявиха небрежност и ме дискриминираха (бяла сама жена с дете).
Две-три седмици след случая ми се обади полицаят от Пловдив Титов (Второ РПУ), който описа и прибра парите, и ме покани да ходя до Пловдив да си ги прибера. Така и не разбрах какво доказателство са парите и защо трябваше да стоят цял месец в полицията. Предложих му да дам моята банкова сметка, за да си спестя 40 лева транспорт, но той каза, че трябвало лично да отида, да се подпиша. В 21 век нямаше как да убедя български полицай "Нашата полиция ни пази!", че като ми преведе парите на банковата ми сметка, това е доказателство, че съм ги получила. Платих към 40 лева, за да отида от София до Пловдив да си взема парите. Излишно е да подчертавам, че за мен това са много пари. За да ги изкарам, аз съм им платила и данъци!

Почти бях забравила за случая, когато точно преди Коледа миналата година ми връчиха постановление за частично прекратяване на наказателно производство срещу две от циганките. Даже срещу една от джепчийките бяха отнели взетата мярка за неотклонение „подписка”.
На 3 февруари тази година получих призовка от Районния съд в Пловдив да се явя на дело (НОХД, номер 488 от 2011) като пострадал на 11 март в 9 часа сутринта. Написах възражение, в което настоявах съдът да назначи друг час за делото, по-късен, за да може поне да спестя от нощувките в Пловдив. Подчертах, че дъщеря ми е на 15 години и не мога да я оставя сама.
Ни вест, ни кост! Съдийката или съдията от Пловдив си е отдъхнала и е класирала делото, а циганките продължават да крадат из магазините.
Да, това е битова престъпност, дребна наглед, но прави впечатление факта, че полицията и съдът толерират циганките да крадат. Ако случайно някой гражданин успее да хване циганския крадец, полицията не съдейства на гражданина. Няма как да компенсирам стреса на моята дъщеря Елена, която оттогава просто мрази циганите. Разбирам я напълно!

Кой ще ми компенсирам разходите по това да си прибера собствените пари, това, че циганките бяха откраднали и два автобусни билета до Девин, безсмислени пътувания до Пловдив, да си взема парите, това, че нощувах насила в Пловдив, защото автобусът ми за Девин беше на другия ден, а билетите „изгоряха” заради това да чакам полицията?

На онези, които декламират лозунги за толерантност, искам да препоръчам нещо по-безболезнено. Нарича се експеримент и изисква любопитство, кураж, скрита камера, журналистът сменя професията си, а не само да се показваме колко сме „обективни”.
В автобус 11 в София по късните часове може да се види за каква толерантност иде реч. Автобус 11, който върви край квартал „Красна поляна” и „Факултета”, по късните часове, някъде към 23 часа, е напълно разделен на българска и циганска част. Скандалите на пияни и дрогирани цигани са почти всяка нощ. Една вечер някакъв дрогиран до козирката циганин започна да бие пътник в автобуса (излишно е да споменавам, но беше бял мъж). Шофьорът не реагира изобщо. Когато отидохме да се жалваме на двамата полицаи на бул. „Монтевидео” да се върнат на предишната спирка и да озаптят дрогирания циганин, който дори неговите мургави събратя не можеха да усмирят, те изобщо не реагираха.

60 хил. души е „нашата полиция”. Повечето от тях приличат на карикатури, на милиционерите от времето на бай Тошо. Не че няма свестни хора и там, но аз лично не ги виждам. Едно време все пак законите се спазваха, а сега те се стоварват с цялата си сила избирателно само и единствено срещу обикновените хора. Не смятам, че престъпността е само циганска, но претендирам, че в малка държава като България точно този проблемът с битовата престъпност може да се реши лесно. Вотът на циганите обаче е сладко нещо при изборите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар