понеделник, 12 септември 2016 г.

ПО ПЪТЯ НА БЮРЕКА

Няма страна на Балканите, в която да не съм яла бюрек, най-уни- версалната балканска храна, която прилича на българската баница. Има го в различни варианти в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Турция, Гърция, Босна и Херцеговина. В бивша Югославия и Албания има какви ли не видове бюрек – с месо, гъби, спанак, картофи. Най-вкусното нещо се нарича „кромпируша“ и се прави на Баш Чаршията в Сараево, където е старият център от османско време. Разбира се, от горани. В Босна на баницата с месо казват бюрек, има „сирница“ със сирене, „зеляница“ със спанак и „кромпируша“ с картофи. Там бюрекът се пече на жарава и сач, захлупен с капак с въглени отгоре, като верига вдига капака. Пръстите да си оближеш! Тъкмо в една от бюрекчийниците на Баш Чаршията в Сараево през 2003 се запознах с Веиз Несими от село Радеша и по говора му веднага познах, че е от Гора, Косово. „Аз съм торбеш, говоря македонс- ки“, представи ми се той. Работил е в България, Македония, Турция, Гер- мания и Сараево. Тогава ми хрумна, че понеже гораните са бозаджии и бюрекчии, и техният бюрек се прави навсякъде из Балканите, най-лес- ният начин да ги проуча е, като тръгна по пътя на бюрека. Книгата ми е написана по подробните записки, които си водих от 2003 г. до 2008 г., пътувайки из балканските друмища. Имам много пътувания из Балканите като журналист и това ми даде възможност да проуча това малцинство в далечните планини на Косово и Алба- ния. Намерих гораните в бюрекчийниците из някогашна Югославия, от която вече се родиха нови държави и протекторати. Цитираните стихове и проза са фонетично редактирани от мен, някои са кирилизирани. Черно-белите снимки в глава първа са от лични архиви на нашенци в Косово. Васил Кънчов дава информация, че в началото на XX в. в столи- цата на България е имало горански дюкяни. „В София дохождат от Приз- ренска Гора бозаджии, които държат 3–4 дюкяна. С тях всяка година дохож- дат малки 10–12-годишни деца, някои за пръв път. От тях би могло да се проучи тамкашното наречие“ (Васил Кънчов, „Избрани произведения“, том 2, 1970). Разпитвах нашенци за връзките с България, която не е била далечна и непозната за тях в началото на XX в. Много горани в Косово и Албания разказаха семейни истории за дядовци и прадядов- ци, които са пътували и работили в България. В планинските села на Гора човек все още може да се натъкне на възрастни нашенци, които 10 са работили в България. Някои от героите на писателя Садик Идризи от книгата му „Гора – далечна и сама“ са живели в България, където са имали дюкян за боза и бюреци. Тъжно отбелязвам, че днес гораните нямат много информация за България. Те пътуват повече до Белград, Сараево, Санджак и Скопие, отколкото до София. Когато тръгнах да обикалям нашенци в Косово и Албания, все още не беше издаден „Горанско (нашенски) – албански речник“ (Reçnik Goranski (nashinski) – Allbanski, Fjalor Gorançe (Nashke) – Shqik“, монумента- лен труд на изследователя Назиф Докле от Кукъс, нашенец от село Борйе. През 2007 г. Академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ отпечата речника, съдържащ 1383 страници с 43 000 думи и изрази на диалекта на деветте горански села в североизточна Албания. В пред- говора Назиф Докле пише, че този диалект принадлежи към крайни- те български говори в Северозападна Македония. „В тези девет села в Албания живее компактно помохамеданчено население от български произ- ход, което и днес говори български диалект. Неговите членове сами се нари- чат нашинци или горани, а албанците, живеещи в съседство с тях, ги нари- чат торбеш, горан или ги характеризират като потур“. В предговора изс- ледователят от Кукъс благодари на Емил Миланов, който има заслуга речникът да види бял свят. Всъщност Емо беше първият българин след 1989 г., който отиде при гораните в Косово и Албания и направи публикации за тях. И до ден-днешен в Гора към него се отнасят с голя- ма симпатия. Търсех пари за пътуванията ми и благодаря на Бога, че винаги намирах. Пътешествах с автобуси, маршрутки, коли, на магаре, на стоп и това го знаят приятелите ми и дъщеря ми Елена, която тър- пеливо ме чакаше да се върна от планините на Косово и Албания. Нашенските села в Гора, Косово и Албания са етнографски ре- зервати, в които може да се чуе архаичен български диалект отпреди столетия. През тези няколко години на пътувания из Косово и Алба- ния, но също и в Сърбия и из бившите югославски републики, разговарях със стотици горани. Книгата ми е документален разказ за нашенци през XXI в.

Няма коментари:

Публикуване на коментар