СПОРЪТ В КАФЕНЕ “ШАР”
В Брод има осем кафенета и във всичките тях отколе не стъпва женски крак. Те са важно средище на социалния живот и в тях направих много от моите интервюта. Не е прието жените да ходят в кафенето. На моя милост, разбира се, беше простено, след като разбраха, че интересът ми е чисто изследователски и не съм “разтурена”.
Кафене “Шар” пази атмосферата на старото време в прихлупена къщичка на два ката. На чаша турско кафе се заговорих с възрастен мъж, бивш учител, който не пожела да си каже името. Доста наивно се е надявал на анонимност в селото, където всички се познават. Още на другата сутрин не само знаех, че се казва Кемал Лика, но дори и че взема 500 евро пенсия от Сърбия. “Той е сърбоман”, с три думи го характеризира местен мъж. Кемал Лика е подготвил книга за Гора и негов рецензент е професорът с черногорско потекло Славенко Терзич – стар мой познайник от Белград, славянофил от Сръбската академия на науките и изкуствата.
Според Кемал Лика в Гора се заселват стари славянски племена, сръбски, в края на 6 и началото на 7 век. Корените на българите и сърбите са славянски. Но сега има бягане от славянското ни потекло. Брод е най-старото село в бивша Югославия, по-старо от Призрен. В миналото е било спирка на керваните, пътували от Дубровник за Тирана през Тетово и Битоля. За първи път се споменава през 1348 г. в “хрисовула” (дарителска грамота – бел. авт.) на сръбския цар Стефан Душан, дарил на манастира “Св. Архангел” в Призрен седем горански села. Когато турците превземат Призрен през 1455, в Брод има 50 християнски къщи. Гора е ислямизирана от 18 век до средата на 19 век, вероятно е имало и насилие. През 1913 Брод е провъзгласено за варошица. Бил малък град с около 500 къщи, 36 дюкяна, имало е пазарен ден, на който са идвали от Тетово и Кукъс, за да купуват жито, дърва, катран. Търговците от Брод купували стоки от Гърция.
“Ние сме различна етническа група със своя територия”, смята Кемал. След 1999 много са мигрирали в Белград, Нови Сад, Скопие. Най-голяма миграция на горанците е след Първата световна война в Истанбул, както и през 50-60-те години. Много горани са работили и в България – в Бургас, Пловдив, Кюстендил, София, Плевен. В рода на Кемал Лика също е имало хора, работили в България. Питам го “Страх ли ви е от албанците?”, на което той веднага отвърна: “Как да не ни е страх!” Бъдещето ни зависи от статута на Косово, ако има независимо Косово....” Последва дълга пауза.
Кемал Лика се спира подробно на необходимостта гораните да имат отново своя община Гора, каквато са имали до 1999. “Сега искаме да имаме община Гора, но “те” (албанците – бел. авт.) искат чрез мултиетничност да ни асимилират.” Той разказва, че в Прищина е имало 17 специалисти лекари от Гора, а сега няма нито един. Всички интелектуалци са избягали заради У Че Ка (съкращение на албанската Армия за освобождение на Косово – бел. ред.). Кемал коментира и кампанията за побосанчване на гораните. Според него лидерът на “Вакат” и депутат в парламента в Прищина Садик Идризи трябва да знае, че никой не бяга от добро от Гора. “Свидетели сме на салто мортале на интелигенцията. “Садик пише на босански “ке”, което го няма в нашия език. Ние устояхме на сръбския език, а сега той иска да наложи босански език.” Списание “Алем”, което се издава на босански език, вреди на гораните. Партията “Гражданска инициатива Гора”, която има депутат в Прищина, достойно защитава националните интереси на гораните.
Докато разговарям с Кемал, мъжете в кафенето са притихнали и попиват всяка дума. Скоро се намесва един от слушателите, който иска да ми обясни правилната теза. Според него Милошевич е манипулирал Гора. “Ние сме посърбени с училище от 1945. Ние говорим български, а учим сръбски”. В този момент взема думата симпатизант на Партията на демократично действие (със същото име е най-голямата партия на мюсюлманите в Босна и Херцеговина): “Горанец е географски термин, ние сме част от Б и Х, от бошняците (босненски мюсюлмани – бел. авт.)”, казва той. Това прелива чашата и започва кавга. Бошняци в Косово няма, смятат повечето мъже в кафене “Шар”. Нурче, пенсионер, работил 45 години в Кьолн, настоява, че хората тук са горанци.
На такива спорове ще съм свидетел всеки ден в Брод.
“НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ С ИСЛЯМСКА РЕЛИГИЯ”
ОВЧАР И ХОДЖА Един човек от село Кръстец отишъл в Призрен, но нямало къде да пренощува. Видял, че свети в джамията и попитал ходжата дали може да спи там. Ходжата го попитал откъде е. “От Гора, от Кръстец”. “Мюсюлманин в Кръстец?”, ядосал се ходжата и го набил. Попитал го колко правила има в исляма. “Десет”, казал човекът – бой, “20” – пак бой, “30” – пак бой. Все пак го съжалил и го оставил да пренощува. На сутринта горанецът си отишъл в селото. Жена му и баща му го попитали защо е целия насинен. “Спах при ходжата и той ме претрепа от бой. Пита ме колко правила има в исляма, аз казах – 10”. “А защо не му каза, че са 5”, попитали го двамата. “Е, той на 30 не кандиса, па на 5. Щеше да ме утрепе”, отговорил горанецът. Но същото се върнало и на ходжата, който отишъл в село Кръстец да види как е. Гледа го овчарят и го познал. Взел от стадото едно агне и го попитал: “Ходжа, ти като си толкова учен, кажи коя е майката на това агне?” “Тази”, почнал да показва ходжата. “Не, не е”, рекъл овчарят и го ударил, “онази”, посочил друга овчарят. “Не, не е и онази”, пак бой. “Абе, синко, ти ме утрепа, кажи ми коя му е майката”. “Нека го пуснем, то само ще си каже”, отвърнал овчарят. (Разказано от Исмаил Бойда, село Брод, Косово)
В едно от кафенетата се запознах с бай Исмаил Бойда, който ме кани на гости. У тях се запознавам с майка му, жена му, внучетата и двете му снахи. Майка му е приятна възрастна жена, която говори нашенски без сръбски примеси. Спомня си как ходила на гости в Пловдив.
Исмаил Бойда е председател на Съюза на македонците с ислямска религия, неправителствена организация със седалище в Скопие, пада се братовчед на Джунайдер, който се смята за етнически българин. Бай Исмаил твърди, че гораните са македонци мюсюлмани. Според него “прави македонци” са и помаците в България. Те са като гораните по език, вяра, носия. Бай Исмаил отраз ме нарече “права македонка”, като подчерта, че “в България българите са малцинство, защото има много турци, роми и над 800 000... македонци”?!
Той е пенсионер, работил е като машинен инженер, живее в Скопие от 1964, в Брод си е построил къща в долния край, край футболното игрище. Помага на много хора в селото, като непрекъснато изтъква, че тяхната идентичност е македонска.
Семейството му имало дюкян в Скопие. Един ден Исмаил нахокал някакъв циганин: “Айде, бе, циганино, махай се!”. Отговорът го пронизал право в сърцето: “По-добре циганин, отколкото торбеш!” Исмаил казва, че името “торбеш” е нарицателно, така както гяурин за турците. Историята с циганина е преломен момент в живота на Исмаил, той започва да проучва своята националната принадлежност, за да открие истината за идните поколения.
Смята се за македонец “не за хатъра на някой, а заради истината”. Преди да си македонец с ислямска религия сред православните македонци е създавало проблеми. На бай Исмаил му е болно, че в учебниците за първо отделение никъде не пише как Имер е откраднал моливчето на Ана. Според него македонските деца с ислямска религия ги няма никъде, още от първи клас са дискриминирани заради мюсюлманските имена и религия. “Едни ни викат торбеши от скопската торбешка група, други - пенеканци, трети – дринковци, четвърти – естовци, пети – помаци, шести – горанци...Ние искаме да обединим всички общности в Косово с еднаква религиозна, езикова и национална принадлежност – македонци-мюсюлмани. Ако вземем за критерий религията, в Македония може да сме трети народ по големина след македонците и албанците.”
В Македония живеят около 1000 фамилии от Призренска Гора, в Скопие те са над 500. Работят предимно в частния сектор – главно бюрекчии, сладкари, кафеджии и ресторантьори. До 15 септември 2002 г. Македония им дава без проблем гражданство като на “македонци по потекло”. След това при управлението на Бранко Цървенковски и Владо Бучковски (левицата, Социалдемократически съюз на Македония), това основание е преформулирано като “в интерес на държавата”. Държавната такса в Македония за гражданство е по-скъпа от българската. “Аз съм по-скъп македонец от Киро Глигоров (първия президент на независима Република Македония – бел. авт.)”. Той разказва как през 1992 подал молба за македонско гражданство и платил такса от 50 долара. До декември 1993 Македония дава македонско гражданство на всички, които са в държавата. Съюзът на македонците с ислямска религия се застъпва гораните да получат македонско гражданство на основа на потеклото си.
Бай Исмаил смята, че в Косово нашенци трябва да сътрудничат с Прищина, а не с Белград. “Не трябва да отричаме процеса при албанците. Дали това е иредентизъм или национален подем, ние трябва да намерим начин да живеем в Косово и да участваме в косовското правителство, а не да търсим решаването на проблемите си със сръбското правителство. Гораните и сърбите трябва да намерят начин да участват в косовското правителство... Има горански неправителствени организации в Белград, които гледат проблемите на Гора от Белград, а не искат да идват тук. Вземат по някой динар от сръбското правителство и се крият. Казах на гораните, свързани с Белград – на Севдалихи, Ибро, Харун Хасани, да не плачат повече на чужди гробища, да дойдат да плачат на своите си. Харун Хасани казва, че не му е гарантирана сигурността в Гора. Но на кого изобщо е гарантирана безопасността на Балканите? Казах му: “Ако дойдеш в Гора, като председател на община, както беше преди, ще ти направим паметник, ако те утрепят. А в Белград си никой, ще те забравим”. Тук в Косово се създават бошняци от небошняшко население. В Югославия беше създадена мюсюлманска нация и тя е използвана от Ферид Мухич (интелектуалец в Македония, който се самоопределя като бошняк – бел. авт.) и Джезаир Мурати (лидер на Демократическата партия на бошняците в Косово, депутат в Прищина), които твърдят, че всички мюсюлмани в бивша Югославия са бошняци. Ние искаме да разграничим религията и нацията. Не трябва да се измисля нова национална принадлежност бошняк. Ако ще се измисля, по-добре е да са горанци, отколкото бошняци. Нашите хора по българската граница имат и нещо българско, барем в говора, обичая, измешани са.”
В началото на 2006 Исмаил Бойда организира международна конференция в Скопие за македонците мюсюлмани. Издигнати са искания за образование на македонски или горански език в Косово, за провъзгласяването на Гора за еврорегион. Според него Гора е била част от НР Македония до 1946, когато сръбският парламент решава да я присъедини към Сърбия заедно с района на манастира “Прохор Пчински”, Буяновац, Прешево и Медведжа. През 1947 има петиция за образование на македонски език в Гора, събрани са 3000 подписа и са внесени в Собранието на Македония. Чак до 1953 в Македония има документи, на които за човек, роден в село Брод, е записано “НР Македония”.
Бай Исмаил помага на много хора от родното си село да се устроят в Македония. На 10 май 2008 в къщата си в село Брод той отвори канцелария на македонската горанска общност. Камил Елези, председател на македонската горанска общност, заяви на откриването, че основната цел на общността е защита на македонската етническа, верска, езикова, културна и историческа идентичност. На откриването на офиса в Брод има представители на македонското външно министерство, правителството и президентството. 13 000 горани са получили македонско гражданство през изминалите години, по данни на македонските медии.
“НИЕ СМЕ МАКЕДОНЦИ С ИСЛЯМСКА РЕЛИГИЯ”
ОВЧАР И ХОДЖА Един човек от село Кръстец отишъл в Призрен, но нямало къде да пренощува. Видял, че свети в джамията и попитал ходжата дали може да спи там. Ходжата го попитал откъде е. “От Гора, от Кръстец”. “Мюсюлманин в Кръстец?”, ядосал се ходжата и го набил. Попитал го колко правила има в исляма. “Десет”, казал човекът – бой, “20” – пак бой, “30” – пак бой. Все пак го съжалил и го оставил да пренощува. На сутринта горанецът си отишъл в селото. Жена му и баща му го попитали защо е целия насинен. “Спах при ходжата и той ме претрепа от бой. Пита ме колко правила има в исляма, аз казах – 10”. “А защо не му каза, че са 5”, попитали го двамата. “Е, той на 30 не кандиса, па на 5. Щеше да ме утрепе”, отговорил горанецът. Но същото се върнало и на ходжата, който отишъл в село Кръстец да види как е. Гледа го овчарят и го познал. Взел от стадото едно агне и го попитал: “Ходжа, ти като си толкова учен, кажи коя е майката на това агне?” “Тази”, почнал да показва ходжата. “Не, не е”, рекъл овчарят и го ударил, “онази”, посочил друга овчарят. “Не, не е и онази”, пак бой. “Абе, синко, ти ме утрепа, кажи ми коя му е майката”. “Нека го пуснем, то само ще си каже”, отвърнал овчарят. (Разказано от Исмаил Бойда, село Брод, Косово)
В едно от кафенетата се запознах с бай Исмаил Бойда, който ме кани на гости. У тях се запознавам с майка му, жена му, внучетата и двете му снахи. Майка му е приятна възрастна жена, която говори нашенски без сръбски примеси. Спомня си как ходила на гости в Пловдив.
Исмаил Бойда е председател на Съюза на македонците с ислямска религия, неправителствена организация със седалище в Скопие, пада се братовчед на Джунайдер, който се смята за етнически българин. Бай Исмаил твърди, че гораните са македонци мюсюлмани. Според него “прави македонци” са и помаците в България. Те са като гораните по език, вяра, носия. Бай Исмаил отраз ме нарече “права македонка”, като подчерта, че “в България българите са малцинство, защото има много турци, роми и над 800 000... македонци”?!
Той е пенсионер, работил е като машинен инженер, живее в Скопие от 1964, в Брод си е построил къща в долния край, край футболното игрище. Помага на много хора в селото, като непрекъснато изтъква, че тяхната идентичност е македонска.
Семейството му имало дюкян в Скопие. Един ден Исмаил нахокал някакъв циганин: “Айде, бе, циганино, махай се!”. Отговорът го пронизал право в сърцето: “По-добре циганин, отколкото торбеш!” Исмаил казва, че името “торбеш” е нарицателно, така както гяурин за турците. Историята с циганина е преломен момент в живота на Исмаил, той започва да проучва своята националната принадлежност, за да открие истината за идните поколения.
Смята се за македонец “не за хатъра на някой, а заради истината”. Преди да си македонец с ислямска религия сред православните македонци е създавало проблеми. На бай Исмаил му е болно, че в учебниците за първо отделение никъде не пише как Имер е откраднал моливчето на Ана. Според него македонските деца с ислямска религия ги няма никъде, още от първи клас са дискриминирани заради мюсюлманските имена и религия. “Едни ни викат торбеши от скопската торбешка група, други - пенеканци, трети – дринковци, четвърти – естовци, пети – помаци, шести – горанци...Ние искаме да обединим всички общности в Косово с еднаква религиозна, езикова и национална принадлежност – македонци-мюсюлмани. Ако вземем за критерий религията, в Македония може да сме трети народ по големина след македонците и албанците.”
В Македония живеят около 1000 фамилии от Призренска Гора, в Скопие те са над 500. Работят предимно в частния сектор – главно бюрекчии, сладкари, кафеджии и ресторантьори. До 15 септември 2002 г. Македония им дава без проблем гражданство като на “македонци по потекло”. След това при управлението на Бранко Цървенковски и Владо Бучковски (левицата, Социалдемократически съюз на Македония), това основание е преформулирано като “в интерес на държавата”. Държавната такса в Македония за гражданство е по-скъпа от българската. “Аз съм по-скъп македонец от Киро Глигоров (първия президент на независима Република Македония – бел. авт.)”. Той разказва как през 1992 подал молба за македонско гражданство и платил такса от 50 долара. До декември 1993 Македония дава македонско гражданство на всички, които са в държавата. Съюзът на македонците с ислямска религия се застъпва гораните да получат македонско гражданство на основа на потеклото си.
Бай Исмаил смята, че в Косово нашенци трябва да сътрудничат с Прищина, а не с Белград. “Не трябва да отричаме процеса при албанците. Дали това е иредентизъм или национален подем, ние трябва да намерим начин да живеем в Косово и да участваме в косовското правителство, а не да търсим решаването на проблемите си със сръбското правителство. Гораните и сърбите трябва да намерят начин да участват в косовското правителство... Има горански неправителствени организации в Белград, които гледат проблемите на Гора от Белград, а не искат да идват тук. Вземат по някой динар от сръбското правителство и се крият. Казах на гораните, свързани с Белград – на Севдалихи, Ибро, Харун Хасани, да не плачат повече на чужди гробища, да дойдат да плачат на своите си. Харун Хасани казва, че не му е гарантирана сигурността в Гора. Но на кого изобщо е гарантирана безопасността на Балканите? Казах му: “Ако дойдеш в Гора, като председател на община, както беше преди, ще ти направим паметник, ако те утрепят. А в Белград си никой, ще те забравим”. Тук в Косово се създават бошняци от небошняшко население. В Югославия беше създадена мюсюлманска нация и тя е използвана от Ферид Мухич (интелектуалец в Македония, който се самоопределя като бошняк – бел. авт.) и Джезаир Мурати (лидер на Демократическата партия на бошняците в Косово, депутат в Прищина), които твърдят, че всички мюсюлмани в бивша Югославия са бошняци. Ние искаме да разграничим религията и нацията. Не трябва да се измисля нова национална принадлежност бошняк. Ако ще се измисля, по-добре е да са горанци, отколкото бошняци. Нашите хора по българската граница имат и нещо българско, барем в говора, обичая, измешани са.”
В началото на 2006 Исмаил Бойда организира международна конференция в Скопие за македонците мюсюлмани. Издигнати са искания за образование на македонски или горански език в Косово, за провъзгласяването на Гора за еврорегион. Според него Гора е била част от НР Македония до 1946, когато сръбският парламент решава да я присъедини към Сърбия заедно с района на манастира “Прохор Пчински”, Буяновац, Прешево и Медведжа. През 1947 има петиция за образование на македонски език в Гора, събрани са 3000 подписа и са внесени в Собранието на Македония. Чак до 1953 в Македония има документи, на които за човек, роден в село Брод, е записано “НР Македония”.
Бай Исмаил помага на много хора от родното си село да се устроят в Македония. На 10 май 2008 в къщата си в село Брод той отвори канцелария на македонската горанска общност. Камил Елези, председател на македонската горанска общност, заяви на откриването, че основната цел на общността е защита на македонската етническа, верска, езикова, културна и историческа идентичност. На откриването на офиса в Брод има представители на македонското външно министерство, правителството и президентството. 13 000 горани са получили македонско гражданство през изминалите години, по данни на македонските медии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар