петък, 23 септември 2016 г.

РУСТЕМ ИБИШИ IN MEMORIAN

“Отишоф Сайбии на гости, млогу убаф чуйек биф” (Хамид Ислями, “Юсуф и Джемила” ) Посвещавам тази глава на Рустем Ибиши, който вече не е между живите. Рустем Ибиши беше лидер на “Гражданска инициатива Гора”, депутат в парламента на Прищина. Когато през юли 2006 отидох в родното му село Млике, той току-що беше излязъл от болница и празнуваше със своите приятели. Бог беше отредил да се срещнем и да поговорим, преди да си го прибере само след няколко месеца. Операция на белия дроб, обясни ми Рустем, а също че го чака още една операция. Макар да не беше изречена, диагнозата рак витаеше във въздуха. Така за първи и последен път говорих с този умен и почтен нашенец с големи будни очи. Къщата на Рустем в село Млике бе от малкото места в Гора, където мъжете открито се черпеха с вино. “Ние пием явно, те – тайно”, шегува се Рустем и ми показва богата колекция от вина. “Имаме българско вино, ама българи не сме”, казва един от приятелите му. “А какви сте”, питам аз. “Ние сме отделни, специфични, отличаваме се от всички останали славянски общности, имаме свои уникални обичаи и език. Помежду си се наричаме горани”, търпеливо с благ глас говори Рустем. В Млике, като на много места в Косово, има режим на тока и водата. За зла участ водата беше спряла в този жежък юлски ден. “Такъв режим не е имало дори по време на бомбардировките, по времето на Милошевич. Това ни докараха “освободителите”. През зимата няма ток по 6-8 часа на ден, а зимата тук е люта, има сняг по 8 месеца”, шегува се жената на Рустем, докато ме води в къщата да се измия. Действително няма отговор на въпроса, защо все пак, дори когато са падали бомбите на НАТО през 1999, режимът на Милошевич се е справял с електроподаването. Когато дошла международната общност, изляла милиони евро в инфраструктурата на Косово, но бил въведен режим на тока. Рустем ми обяснява с прости думи защо неговата партия не участва в тогавашната коалиция в парламента на Прищина “6 плюс”, където са политиците бошняци Садик Идризи и Джезаир Мурати: “Там са хора, които отхвърлят кирилицата. Това са новокомпонирани бошняци в Косово.” Според Рустем в село Рестелица има уахабити, които плащали на жените по 300 евро да носят шамия и да си покриват косите. Той не харесва никак песента “Горо ле, Горо зелена” и я смята за псевдогоранска и фалшива заради куплетите в прослава на Тито. От него разбирам също, че в град Крагуевац (Сърбия) се печата изданието “Горани”. 51, 52, 53 БОМБИ ”От далйеко има подалйеко, от беганйе има по беганйе, от беля има по беля” (Хамид Ислями, “Юсуф и Джемила”) Рустем се възмути от думите на Садик Идризи, че в Гора нямало сигурност само времето след 1999. “Има 51 бомбени нападения в Гора, напоследък не нападат, защото искат да се покажат пред международната общност, че изпълняват стандартите”, казва Рустем. Той не е оптимист за съдбата на гораните в Косово. “Ние сме най-обезправената общност в Косово”. В хода на интервюто дойдоха горани от Млике, които живеят в Сърбия и аз ги попитах как са пътували през Косово, за да дойдат в Гора. “Белградската регистрация на колите не е безопасна в албанските територии на Косово. Пътуваме със сръбските табели на колите, но на наш риск”, ми обясниха те. Няколко месеца след моето пътешествие из Гора, през октомври 2006 бомбите в Гора вече станаха 53 броя. На 1 октомври 2006 в 23 часа бомба експлодира пред къщата на Зекир Зурапи в село Горна Рапча. Няма жертви, но къщата на Зекир и още две съседни къщи са претърпели големи разрушения. Зекир е горанин, бивш координатор в община Драгаш, седмица преди взрива бил назначен за съветник по проблемите на малцинствата в Координационния център за Косово и Метохия на Сърбия. Според коментарите в сръбските медии това нападение не е случайно, Зурапи е грижливо подбрана мишена от лидерите на „албанските сепаратисти и терористи”. Атаката е осъдена от правителството на Косово в декларация, според която “този акт служи на силите, които се опитват да навредят на общите процеси в Косово на всяка цена”. В информация на Асошиейтид прес от 2 октомври се цитира говорителят на полицията Ветон Елшани, че експлозията е причинила значителни материални щети на къщата в село Рапче, изписано с албанско име, каквото то никога не е имало - Rapqe e Nalte. В началото на януари 2008 още една бомба бе взривена в единствената сръбска банка в Драгаш. Рустем търсеше контакти с български депутати, които да защитят интересите на гораните в Косово, искаше парламентът в София да приеме декларация за защита на гораните в Косово. За съжаление нито един български депутат, включително и лидерът на ВМРО-БНД, на когото се обадих и оставих визитната картичка на Рустем, не прояви интерес да установи контакт. След няколко месеца, попитах лидера на ВМРО дали е влязъл във връзка с Рустем, но той ми каза, че от външно министерство гледали много ревниво на темата Косово и затова нищо не е предприел. Сърцето ми се сви, щом не намерих помощ за гораните и от ВМРО. Явно традициите на славната историческа организация да помага на българите от Македония и Албания бяха изгубени безвъзвратно по време на комунистическия режим. Рустем наивно смяташе, че Сърбия ще се върне в Косово. Той ми разказа за дивата приватизация на предприятието в Драгаш “Драйтекс” на стойност 350 хил. евро, колкото струва една къща в Призрен. “Сърбия ще съди Косово за незаконната приватизация. Сърбия ще се върне в Косово”. Оставих Рустем на илюзиите му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар