понеделник, 26 септември 2016 г.

ДРАМАТА НА ВЕДАТ БАЙРАМАГА

Ведат Байрамага е горанин на средна възраст, бежанец в Сараево от 1999 с три дъщери. През 1947 баща му се преселил от Гора с трите си деца в Косово поле. Няколко години след 1999 Косово поле е поалбанчено и има албанското име Фуш Косова. Двете дъщери на Ведат следват в университет в Сараево, където заплащат такси като чужденци (2000 марки за семестър), третата му щерка трескаво ми обяснява, че в никакъв случай не иска да си пропусне годината, да остава вкъщи или да се омъжи, а мечтае да следва. Твърди, че няма шансове заради огромната корупция в Сараево, трябвало да плати рушвет, за да стане студентка. В Сараево Ведат и семейството му живеят от 7 години, плащат за лечение, образование скъпо и прескъпо, защото имат статут на чужденци. Ведат е избрал да бъде бежанец в Босна, а не разселено лице в Сърбия, защото смята, че в Сърбия няма да е добре приет заради фамилията си – “БайрамАга. Представете си с такова име как ще ме приемат сърбите”, натъртва той. Ведат имал дюкян и къща в Прищина, но го заплашили със саморазправа и така бил принуден да ги продаде и да напусне Косово. След ударите на НАТО през 1999 бил отвлечен от трима албанци, т. нар. “тройка за ликвидация”. Ведат знае албански и ги чул да си говорят помежду си какво го чака. Когато го питали каква му е националността, той казал “горанец”. Попитали го какво е това. “Същото като шиптар (название на албанците– бел. авт.), но от Гора”, отвърнал той и така се спасил. Хората били от Албания. Когато се върнал вкъщи, негов роднина го предупредил, че съществува списък за ликвидиране, в който фигурирало неговото име, и той избягал от Прищина. Първо, отишъл в Нови Сад, а после – в Сараево. Как да рискува да остане в Прищина с три дъщери? Продал дюкяна си през 2001, после и къщата си в центъра на Прищина, до театъра, и така 7 години вече живее в Сараево с готовите пари, които са на свършване. Каза ми, че след идването на “НАТО-окупаторите”, всичките му братя и сестри избягали от Косово, един от тях бил прострелян в Прищина. В министерството на бежанците в Сараево го лъгали и обещавали, че ще регулират статута му и ще му издадат документи. “Сега съм на кръстопът, не знам по какъв път да тръгна. Босна и Херцеговина не ме приема, Сърбия не отговаря на стандартите, Македония обещава нещо, но не знам какво точно, просто не знам къде да ходя.” Ведат ми обяснява, че иска да се самоопредели като българин, за да може дъщеря му да учи в български университет и да има бъдеще. Девойката е будна, любознателна и можеше да дойде да учи в България, където същата година Министерството на образованието и науката отпусна 5 стипендии за безплатно образование на етнически българи от Косово. Само че никой в Гора и Жупа не знаеше за въпросните стипендии, нито за начина, по който се кандидатства. Бай Исмаил, който е добър човек, каза, че може да помогне на момичето да се запише в университет в Македония, но навярно е по-добре то да дойде да следва в България. Исмаил започна да ме увещава да помогна на дъщерята на Ведат. Стоях в небрано лозе. Българските чиновници не си бяха направили труда да разпространят информацията за стипендиите сред нашенци в Косово. Като се прибрах в София, веднага потърсих мои познати от Министерството на образованието и науката, от които разбрах, че има процедура и срокове, които са изтекли. Ведат вече се е преместил да живее в Нови Сад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар