вторник, 13 септември 2016 г.

КОСОВСКА ГОРА

ГЕОГРАФИЯ И ДЕМОГРАФИЯ ЛЕГЕНДА ЗА ГОРА “Когато Бог създавал света, на Гора се паднало най-високото място – между бърдата и планините, където зимата трае и по шест месеца. Затова Гора била тъжна и потисната. Бог я видял така замислена, па й рекъл: “Какво ти е, защо си невесела?” Гора, цялата разплакана, отговорила: “Как да бъда весела, като съм сама на края на света и като не ме иска никой такава. ”Бог се смилил и й обещал: “Не бъди тъжна, ще ти пратя жители, които ще ти се радват, така както никой на света не се радва. Ще бъдат тъжни и весели заради теб. Тъжни, когато ще те оставят, а весели, когато ще се завръщат. Така и станало. Гора се населила с люде, които от векове се радват и плачат за нея, както никой на този свят” (Sadik Idrizi Aljabak, “Gora daleka i sama”, Alem, Prizren, Goragraf, Dragas, 2004) Нашенци живеят на територията на Косово – Сириничка Жупа, Средска и Призренска Гора; в Албания – Кукъска Гора, Голо Бърдо, в Западна Македония (Тетовско и Дебърско). В Косово те са заселени компактно в областта Гора – планинска котловина в южно Косово, разположена на юг от Призрен, на границата между Косово, Албания и Македония, между планините Враца, Кораб, Коритник и Шар. На югозапад природна и етническа граница на тази област е планината Галаич в Албания. Обхваща територия от 385,6 км2. Шар планина се намира между южната част на Косовската котловина, планината Църнелево и Църна гора (Горни и Долни Полог) и Метохийско-призренската котловина, Кораб (2764 м), Коритник и областта Люма в североизточна Албания. Под името Scardus е описана от географите Страбон (63 г. пр. н. е. – 24 г. н. е.) и Птолемей (2 век от новата ера) като централно било, което от 16 век е смятано за Catena Mundi, или Catena del Mondo, “верига на света”. Според сръбският проф. Милован Радованович виждането за централно било, което по общо мнение представлява висока планинска бариера “между дивите северни части и цивилизования юг”, е представена също и в Tabula Peutingeriana и други маршрути от римско време, през Ренесанса, а в някои извори и до втората половина на 19 век. Проф. Радованович обяснява, че макар заблудата за централното било да е премахната от европейската картография под влияние на големия френски географ и изследовател Ами Буе и на Х. Киперт, всички източници винаги са описвали Шар планина като главен орографски възел със специфична роля в района на Балканите, както и в етническите процеси в целия район между Метохия, Косово, Вардарска и Западна Македония и Северна Албания. Според преброяването през 1981 в Гора има 17 000 жители, от които 93 % се определят като мюсюлмани, 7 % - като “други”, албанци, сърби. През 1991 г. броят на жителите в Гора е 16 800, от които 95 % са мюсюлмани по националност. През май 1999 според вътрешно преброяване в община Драгаш има 12 380 души. В края на август данните са за 14 000 души. По данни на ЮНМИК от 2003 в Гора, Косово, живеят 11 954 горани. Драгаш е етнически смесено селище, в което от 1410 жители 810 са горани, а 600 – албанци. Деветнадесетте етнически чисти нашенски села в Гора са: Бачка (87 души), Брод (1272 души), Диканце (175 жители), Глобочица (628 жители), Крушево (647 жители), Кукаляне (351 жители), Лещане (227 жители), Любовище (375 жители), Млике (130 жители), Орчуша (92 жители), Доня Радеша (335 жители), Горна Радеша (336 жители), Рестелица (7000 жители), Дони Кръстец (231 жители), Горни Кръстец (198 жители), Зли поток (386 жители), Вранище (373 жители), Доня Рапча (721 жители), Горна Рапча (705 жители). Надморската им височина е между 960 м (Орчуша) и 1450 – 1650 м (Рестелица). Общинският център на Призренска Гора е Драгаш, което е било изцяло горанско селище, но след като съседната област Ополйе, населена с етнически албанци, е присъединена към общината, половината от населението на Драгаш вече е албанско. Според Харун Хасани през последните две десетилетия в Драгаш се заселват 446 албанци (58 домакинства), албанците построяват там 77 къщи и купуват около 30 къщи. След 1999 Драгаш е разделен етнически на две части – горен дял, населен с албанци, и долен дял, където живеят староседелците горани. Броят на гораните варира според сезона. Юли и август в селата си идват на почивка много гурбетчии и броят достига и до 25 000 жители, но на 1 септември остават само старците, жените и децата и малкото горани, които се препитават или като чиновници в институциите, или като заети с дребен бизнес. Горанските села се обезлюдяват непрекъснато и през 2007 – 2008 тук живеят не повече от 7000 души, главно възрастни гора. Заради проблеми с образованието и сигурността гораните напускат родните си места и се изселват из бившите югославски републики. В бивша Югославия живеят около 17 000 горани, главно в Белград (8-10 хил.), Нови Пазар, Ниш, Нови Сад, Буяновац, Скопие, Сараево и др. В съседната област Ополйе живеят общо 26 890 албанци по данни на ЮНМИК от 2003 година в следните села: Белобрад (1400 жители), Бляч, Брезна (1730 жители), Бресане/Бродосавце (3800 жители), Брут (1500 жители), Бузес (500 души), Капра (750 души), Косавце (1200 души), Кук (1850 души), Куклибег (930 души), Плайник (550 души), Плава (1400 души), Ренце (680 души), Шайновце (1000 души), Заплуже (1700 души), Згатар (1100 души), Зюм (700 души), Зърза (1000 души). Когато Косово обяви независимост, няколко български историци, които никога не са ходили в Призренска Гора и Жупа, заявиха, че там живеят 50 000 горани, които са етнически българи. Явно не само обикновеният човек, но и по-ученият обича да хиперболизира. Ще разкажа една история на тема демография, която ми се случи, докато пътувах от Драгаш до Брод с моя приятел Еюп Бойда и братовчед му – бизнесмен, работещ в Турция. Той много рядко посещава Гора и вече е свързан само сантиментално с родното си място. Затова и представите му за броя на гораните бяха хиперболизирани. Според него в Гора имало 100 000 – 200 000 горани, но след войната били прогонени.“Ние тук се питаме какви сме – сърби, македонци, българи. Сега тук дали има-няма 50 хил. горани, но албанците ще ни изкупят и прогонят”. През това време Еюп – местен човек от Брод, свойски ми намигаше и тихичко ми говореше: “Виж го само и той е като нашите приятели в България – взема желаното за реално и сънуват стотици хиляди горани. А тук дали са останали и 3500 души”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар