вторник, 1 ноември 2016 г.

НА СВАТБА В ДРАГАШ

Синджир от цвеке Куча со коприва накитена, врана на ходжак студен Дейка со шамия вързана, млайнеста на ветер оседлан Синджир от цвеке трайе, дейка муа во апсаана темава (Hamid Isljami, “Među nas i vo nas ”, UDRUŽENJE PISACA «GLAS KORENA» NIŠ, 1993) Мейрима от село Любовище и Дамир от Драгаш се запознали и харесали в Белград, където семейството им както много други горански фамилии избягали след войната в Косово през 1999. Двамата млади са дошли в Гора, за да се оженят с традиционна тридневна горанска сватба със зурни и тъпани и красиви сватбени “ношни”. Гораните държат да се женят вътре в общността. През юли и август горанските села в Косово са огласят от думкането на тъпаните и пищенето на зурните, всеки ден стават по няколко сватби. Сватбата на Мейрима и Дамир трае три дни в началото на август 2010 година в Драгаш и следва традицията. Младоженецът и неговите приятели няколко часа обикалят из Драгаш, изпадайки в екстаз от думпакането на тъпаните и пищенето на зурните. Ергените пият бира, но са опиянени най-вече от думкането на тъпаните, които огласяват цял Драгаш. Сватбарите отминават кафене “Мачо wireless” в центъра, където албанци, сърфирайки из глобалната мрежа със ноутбук, удостояват сватбарите само с бегъл поглед. По-надолу започва долната махала на Драгаш, където са гораните с техните традиционни бюрекчийници. “А си арно? От кеде си?”, ме питат през къща нашенците, докато записвам и снимам изпадналите в транс млади сватбари. Ергените лягат направо на земята, плащат по 50 евро на музикантите, за да им думкат на главата. Думката на тупаните трае няколко часа. Когато пищят само “свирлите”, както тук наричат зурните, обичаят се нарича „небет” или „нибет”. Йесен иде мъгла се валя (свири се на „небет”) Йесен иде мъгла се валя, по Шар планина. Хей по Шар планина. Телал вика по цела Гора: Време е за гурбет! Хей вакат е за гурбет. Дошло време за гурбетчийе, на гурбет да идет. Хей на пусти гурбет. Чоставайе младе манесте, и дейке нишанлийе! Хей дейке даденице. Пусти гурбет пуста печалба, пусте да бидет. Хей пусте останалйе. Отидоха младе горани благо да прайет. Хей благо че прайет. Кой во Мъсър кой во Анадол, кой во Белиграт. Хей църни Белиграт. Пусте билйе све оя места, млого далечне! Хей млого далеко. Че се вратет, че се вратет, младе горани! Хей све гурбетчийе. Во мемлечет во Гора хастретна найхубаф мемлечет! Шар планино, Шарена планино Горо пристала, Хей тебе се врачаме! (Ramadan Redžeplari, „Sedefna Tambura. Goranske nadorne pesne”, Prizren, 2008, ISBN 978-9951-485-04-3) На поляна край къщата на младоженеца се извива хоро, на което невястата е с бяла “ношна”, всички жени са кокетно накипрени в горански носии и гримирани. Моята хазайка Мейрима е облякла красив черен “терлик” (мантия с бродерии на омъжена горанка – бел. авт.), забрадена е в пищна “башмарама”, с красивите дрехи и грима и с китка на главата е станала направо друг човек. Думкат тупани, пищят зурни. Традиционното сватбено меню включва чорба, телешко варено, фасул, грис халва със стафиди. Мъжете и жените седят башка. На трапезата жените срещат роднините си, с някои не са се виждали цяла година, защото са пръснати по различни краища на бивша Югославия и Западна Европа. На сватбата роднините си разменят новини. Една от жените разказва, че както са се пръснали, много братовчеди вече почти не се познават, а на събиране при сватосване техни роднини установили, че младоженците са трети братовчеди. В полунощ следва веселието “Махалла”, на което идват сватовете от Любовища със зурни и тъпани. На голяма поляна в Драгаш се прави голямо хоро със зурни и тъпани. Цялото село идва и играе на хорото. Много младежи идват направо от “корзото”. На сутринта след първата брачна нощ невястата ходи за вода с две стомни, полива с вода да се умият свекъра, свекървата и най-близки роднини. Ритуалът на чешмата отбелязва смяната на социалния статут на булката и първата брачна нощ. Облечена е в две ношни една под друга. Край чешмата се играе женско хоро, после сватбарите отиват в къщата на младоженците, където невястата съблича черния терлик и остава с красива червена ношна, целува ръка на свекъра и свекървата, които й дават пари. Невястата целува ръка и на другите близки роднини и комшии. Запознавам се с А., роднина на булката от село Любовище, която работи в Германия като зъболекар. Снощи на веселието “Машалла” тя беше накипрена в красива “ношна”, сега е с модерни дрехи, без шамия. Питам я дали учи двете си малки деца на нашенски. “Кане, кане”, казва с типичното горанско “да” жената (“кане” се използва за потвърждаване от гораните, вместо „да” – бел. авт.). А. идва в Гора веднъж в годината, както и много други нашенци от родното й село в Гора, които живеят, пръснати из бивша Югославия и Западна Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар