сряда, 2 ноември 2016 г.

ХАМИД ИСЛАМИ: “ГУБИМ НАШЕНСКИЯ”

Офчар: “Денеска и вчера се търчайе и само йен пут се стигнайе. За чуека йе по убаво никога да не се стигнет!” Юсуф: Баш никога?” Офчар: На тамо свирладжийе га тегнет!” (Хамид Ислями, “Юсуф и Джемила”) Почти полунощ е, в центъра на Рапча се е изсипало цялото село, извило се е тежко сватбарско хоро. Няма зурни и тъпани, звучи новокомпонирана музика, тип горанска чалга, изпълнявана със синтезатор. В Горна и Долна Рапча е имало над 2 хил. души население, сега са около 1200 души. Повечето горани са на гурбет в Австрия, Дания, Норвегия, Германия. Работят предимно тежък физически труд. В кафенето разговарям с Хамид Ислами, 51-годишен учител, поет и писател, който твори на нашенски, живее в Рапча, автор на десет книги, поезия и хайку, както и на драмата “Юсуф и Джемила”, написана на основа на известната горанска “кара севда”, песен за нещастната любов между горанските Ромео и Жулиета. Терлик Платно църно кликотно дейке жене прай гърджи притиска немтар лафазан тар защитен векуечен ден и ноч во йен ден на коня белого не прашано от дейче кучница платно църно кликотно младос во старос префърля (Hamid Isljami, “Među nas i vo nas ”, UDRUŽENJE PISACA «GLAS KORENA» NIŠ, 1993) Какви са отличителните черти на нашенския диалект? Българските филолози твърдят, че нашенският е български диалект, македонските филолози го смятат за македонски диалект, сърбите – за сръбски диалект, бошняците – за босански диалект. Аз твърдя, че това е чисто нашенски диалект, комбинация от македонски, български, сръбски с голям брой турцизми. Нашенският се говори в Гора, а също и на някои места в Македония и България, той е локален диалект. Знаейки, че нашенският не може да бъде език, аз пиша съзнателно на него. На нашенски Харун Хасани издаде стихосбирка. Опитах се да докажа, че на нашенски може да се пише поезия, хайку, драма и приказки, започнал съм и роман, но от 10 години нищо не съм написал. Войната на тези територии ми причини депресия и сега се питам струва ли си да пиша. Задавам си въпроса защо се убиват хора след толкова написани книги? Отвратен съм и затова не пиша. Преди две години пратих в България мои книги чрез войници от КейФОР. Не продавам моите книги, подарявам ги. Преди членувах в Сдружението на книжовниците на Сърбия. Гораните четат ли вашите книги? Слабо. Гораните имат пренебрежително отношение към своя език, смятат го за селски, локален и затова не творят на него. Диаспората в Австрия, Германия, Дания се интересува от книгите ми. Аз съм четен повече в Сърбия, където съм издал моите книги, в Македония и Хърватска, отколкото тук, в Гора. Езикът се губи с всеки изминал ден. От какво точно е застрашен езикът на гораните? От всички езици, на които гораните започнаха да общуват. На “корзото” (стъргалото) ще чуете, че се говорят повече други езици, например повече немски, отколкото нашенски. Горанските деца, които живеят в Германия, Франция, Италия, не знаят горански. Така горанският полека лека се губи. Голямо влияние върху горанския имат сръбският, хърватският, словенският. В тези държави работят и живеят гораните, оттам носят лафове и горанският полека се модернизира, асимилира. Много лафове се забравят. Самата дума “лаф” днес не се употребява почти от никого. Не пазят ли нашенския говор горанките, които са предимно домакини и стоят вкъщи? Това е било някога, когато горанката е била вкъщи и е чакала мъжа си да се върне от гурбет. Сега жените също са на гурбет. Гора има тежка съдба, чак се страхувам да не умре. Как се губи автентичната горанска музика? Това, което слушаме в момента на сватбата, не е нито автентична музика, нито свирене. Това, което гледаме не е “ношна” (носия), а съвременно унищожаване на духа на Гора. Кое е автентичното в горанската сватба? Трябва да има народна “ношна”, зурни, тъпани, това е Гора. Тук слушаме синтезатор и квази-горанска музика, в който има арабски, турски, еврейски, сръбски мотиви. Кога и как се появи тази квази-горанска музика? Започна в Жупа (район край Призрен, населен с мюсюлмани, които говорят нашенски – бел. авт.), случи се през последните 20 години. Около термина горанец или горанин се повдигат големи въпроси. Някои чрез гораните мислеха да преведат този народ в Сърбия. А тези, които са били против гораните, залепиха на горанството политиката на Милошевич. За съжаление истинското и искреното горанство бе обвързано с политиката, то остана настрана, народът не се образова и е объркан. Днес ако питате някого какъв е и каже – горанец, и после го накарате да ви обясни какво е това, той няма да знае. Ние имаме албански имена и презимена, но свой език, култура, обичаи, верска култура. Едно време се страхуваха, че чрез гораните и верската асимилация ще се стигне до православие. Този страх е изкуствен. Какво означава истинско горанство? Любов към езика и цялата култура на Гора и исляма като вяра. Сръбските интелектуалци се опитваха да представят горанците като някогашни православни, че гораните са имали православни корени. Какво значат още 20 хил. православни?! За какво сме им?! Приемете ни такива, каквито сме! Каквото има в Гора, няма никъде по света. Начинът на живеене преди и сега е определен от определени социални ценности – гурбет, печалба, патриархалният начин на живот. Някога жената в Гора е живяла по специален начин и условия. В Гора има специални женски носии – девойката облича “терлик”, като се жени, а той е черен, символът е ясен...“Юсуф и Джемила” е популярна горанска песен, аз й придадох драматичен смисъл, опитвайки се да представя положението на жената и ключовите фактори, определящи съдбата на жената. Как гледате на тезата, че гораните са потомци на богомили? Ние сме били всичко – и православни, и богомили, и власи, и българи, и македонци. Ние сме горани! Били сме и ще си останем горани! Какво сме били преди, нека да се докаже научно. И да се докаже, ние пак сме горани. Не се срамувам от нито едно потекло, ако и да съм бил някога православен, богомил, католик, евреин, арабин, няма да ме е срам. Важното е, че знам какво съм сега и какво ще бъда утре. Страх ме е, че децата не знаят какви ще бъдат утре. Как ще коментирате нашенско-албанския речник на Назиф Докле, в чийто предговор този изследовател от Кукъс, също горанин, пише, че нашенският е диалект на български език. Виждал съм ръкописа на речника. Не знам какво пише в предговора. Вероятно българите са му дали някой динар или са го спонсорирали. (в този момент местен човек, който е на масата и следи нашия разговор, казва, че нашенският и българският са едно и също и ние, българите и гораните, се разбираме съвършено – бел. авт.)... Аз разбирам и словенски, и македонски. Македонците са българи (смее се), разбирам и сръбски, сега разбирам и босански, и черногорски... Напълно разбирам аспирациите на българите към горанския, има сходства, както има сходства с македонския, със старосръбския... Но аз не давам този език никому! Той е горански. Не може да бъде ничий диалект. Ако ние имаме хора, които да направят горански речник и граматика, да напишат книги, горанският ще стане книжовен език и тогава няма да бъде ничий диалект. Сръбският език диалект ли е? Българският диалект ли е? Македонският български диалект ли е? Езиковедите в България смятат, че македонският е диалект на българския. Вие го твърдите, а македонците ке се тепат за него. Той е македонски език. Можем да говорим само за сходства с българския. Това са сходни езици. След войните в бивша Югославия на тези територии от сърбо-хърватския са създадени четири езика – сръбски, хърватски, босански и черногорски. Това не са диалекти. Нашият говор не е език и това е проблем. Ако беше език, никой няма да каже, че е нечий диалект. Може да съм горански националист, но това е моето мнение. В Гора има две системи на образование – учебна програма на Белград и учебна програма на Прищина. Вие по коя система преподавате като учител? Преподавам по сръбската система в основното училище в село Рапча, в което се учи по програмата от Белград. Сега има 100 ученици. През 1999 имаше 377 ученика, през 2010 – 93 ученика. Когато дойде международната общност в Косово, целеше да изгради мултиетническо общество. Тя го създаваше, признавайки всеки, който обявяваше, че е гюпт (гюпти, албанизирани цигани от Косово и Македония – бел. авт.), торбеш, горанин... В Гора сега живеят горани, бошняци, торбеши, турци, албанци. Международната общност ги подкрепя, за да има мултиетническо общество в Косово. В Гора живеем в анклав и тук има хора само през двата летни месеца – юли и август. На 1 септември може да срещнете само мен и някое куче на пътя. Любовните истории при гораните на “корзото” ли започват. Това променя ли се? Някога не е било така, младите още не се познавали, или се виждали от 10 – 20 метра. Сега се залита по свободата, а това води до хаос в любовта. Стават неща, които говорят, че този народ не е достатъчно културно и емоционално зрял. На какво се дължи кризата на идентичността при гораните? Защото народът не чете. Няма нито един наш писмен документ от старо потекло и затова има манипулации, обявяват ни за българи, сърби, македонци, бошняци. И до ден-днешен ние не пишем. Минахме през тежък период от война към комунизъм. Как да се преживее комунизма без Бог, вяра, култура. След това дойде още по-лошо - времето на Милошевич. Сега е време на западната демокрация, но ние не пишем. Не можете да намерите нито една книга в Гора, написана за времето на комунизма и за времето на Милошевич. Има няколко песни. Сега също не пишем и утре ще се питаме какво стана. Вие може да срещнете човек, който се казва Джемал, но ще срещнете и човек на име Белич и след 100 години някой, ако дойде тук и прави изследване и ако види името Ислами Белич, ще се запита какъв е Джемал Белич (титов функционер, загинал в Босна, баща му бил комунист – бел. авт.). Никой не го е записал. Ще дойде някой от Босна и ще каже, че тук са живели бошняци преди 100 години. Във Виена или в Гора ще се запознаете с горани с имена Урал, Сибир. Ще дойде някой руснак и ще реши, че тук са живели руснаци. В Гора ще срещнете Роналда, Алберт, имена на футболисти, на звезди и ще се питате откъде в Гора са се появили такива имена. Гора не е записвала историята си, нито я помни. Ако няма никой да подкрепи такъв малък народ, съдбата му е ясна. Какъв е най-големият натиск върху гораните – за албанизация, сърбизация, македонизация или за превръщането им в бошняци? Опасността е от всички, няма защитен механизъм и затова нашите хора се определят според своя интерес. Да си представим, че сега дойде някой от българското посолство в центъра на селото с музика и български паспорти и каже по микрофона: “Ей, хора, който каже, че е българин, ще му дадем паспорт”. Всички, които нямат сръбски или албански паспорти, ще кажат, че са българи. Тук има криза на идентичността. Тук живеем с албанци и затова трябва да бъдем албанци. Бошняците твърдят, че в екс-Югославия са били мюсюлмани, такива са били в Босна, сега те се смятат за бошняци. Всеки, който дойде тук на гости, казва, че имаме хубава гора, чист въздух, студена вода, но ние имаме нужда от работа, за да останем да живеем тук, хората си отидоха. Сега живеем от сантименталност, която се превръща в бунт и антикултура. Мерак Пануйет паре деца ге берет тупайе тупани дейке играйе кучица лайет идует сватои дожои върнет траве растет сънце грийе фатила суша поток жела умират люди а те сакам а не те давайе (Hamid Isljami, “POČIVALJIŠTE”, USTANOVA ZA KULTURU MLADIH “OMLADINSKI CENTAR“, VALJEVO, 1990)

Няма коментари:

Публикуване на коментар